Весела(?) Коледа...

Днес, след като си получих тазгодишния коледен подарък (от себе си ), реших, че е крайно време да украся наоколо. Това ми е любимата част... но тази година нещо нямах обичайното желание.

От няколко години Коледа за мен е колкото весела (това май не е точната дума), толкова и тъжна. Може би откакто престанах да гледам на нея като на време за подаръци. И подаръкът ми... вече не мога да се радвам на нещата ако нямам с кого да ги споделя. Хи-хи, да искаш подарък за да го "отвориш" с някой друг

Напоследък все сам си правя подаръците... Последният хубав подарък, който получих от някой друг беше преди две години - коледни лампички Толкова много им се радвам, дори в този момент. Страшно са красиви! Не че не оценявам и другите... но за мен е важно подаръкът да е точно за мен, важен за мен, значещ за мен.

Винаги съм се чудел защо изобщо възрастните празнуват Коледа след като нито очакват подаръци, нито вярват в дядо Коледа. Май почвам да разбирам. Тъжното е, че по някое време те самите забравят и тя се превръща в традиция, рутина. По-старите дори я приемат като времето когато плащат парно и се охарчват за храна. Гадост...

В даден момент почват да казват, че това е семеен празник... Какво означава "семеен"? За много това означава сбор на родата. За други това е единствения случай когато могат да съберат всички семейни членове от компютър, телевизор и гараж на една маса. Моята идея за семейство по-скоро се приближава до хавайската концепция - семейството това са хората, които обичаш и които те обичат. Разбира се, ако кажа на баба ми, че вместо с нея, майка ми, баща ми, сестра ми, леля ми и чичо ми ще прекарам вечерта с близките ми... че тя ще ме утрепе!

Какво е Коледа за вас?

Какво има толкова за празнуване на Коледа? Ден като ден си е. Никога не се е случило нищо съществено на този ден. За мен това си е най-обикновен ден, ама не съвсем, защото:
в седмицата около 25 дек., въобще не пускам радио или ТВ, защото ми призлява. Разни меси, свещеници, перкулясали-паркинсонови папи и блеещи стада хора бръщолевещи простотии за някакъв дърводелски син. Разни лицемерни изхристиянчели/изкретиенчели се хора и политици ти говорят за християнски ценности и чудесии. Филмите-подобни; за светии и чудесии и разни глупости за някакъв коледен дух. Религиозния прозелитизъм и човешкото лицемерие достигат връхната си точка. Комерсиалността на този Ви празник ме вбесява допълнително.
Спец на 24-25 дек, ям припечени филийки и чета специално подбрана книга, която трябва да е изключително антирелигиозна, за да контрирам доколкото мога вредната енергия с която този Ви празник е наситен.
За тази година съм си подготвил нобеловия лауреат Сарамаго (нобел за лит-ра 1998г.) и книгата му "евангелие според Христос", която скандализира църквата, и заради която португалците го изгониха от родината му.
Сарамаго беше казал напр. че"религията е безсрамна обида за интелекта и добрия разум, които имахме толкова трудностти да сътворим и изградим. "
А също: "На човешкия разум не му липсват врагове, ама този (бог) е един от най-коварните и упоритите"

"Когато другите мислят като мен, ми се стува че някъде греша"

и още веднъж, този
многообразователен коледен тест

много ме кефи, на 3-тия въпрос, когато размазват онези отвратителни ангелчета.

"Когато другите мислят като мен, ми се стува че някъде греша"

vsashtnost "vyara" i "religiya" sa razlichni neshta, kato parvoto e za predpochitane.

za povecheto hora Koleda e povod za praznuvane, a ne prichina, ako se zamislish ;-)

А какво си подари?

Аз, за разлика от теб, тази година за първи път от много време се хванах да украсявам наоколо. Дори си купих елха, гирлянди, лампички, стъклени топки и т.н. Сигурно е от ЕГН-то
Стана ми интересно това, което си писал за подаръците. Защо се радваш на тези,които сам си правиш, а не на тези, които ти подаряват другите? Не им вярваш, че наистина искат да ти ги подарват? И кой е този с когото искаш да ги отваряш?

Браво бе Приньо, трява да ни поканиш да видим как си окрасил! Има ли подаръци под елхичката!!! ???

Подарих си удълженото издание на Завръщането на краля

Не че не се радвам на подаръците на другите, въпросът е, че повечето подаръци са просто за случая, по задължение, защото някой си решил, че трябва да ми подари нещо. Например, тия дни помогнах на една приятелка да купи слушалки с микрофон на братовчед си, въпреки, че няма представа дали му трябват изобщо. Просто цената е добра, а той има компютър - идеален подарък! Но не е за него...

Един подарък има смисъл когато е от човек, който те познава и знае какво ще ти хареса. Разбира се много хора няма как да знаят това, не ги и обвинявам, просто казвам, че техните подаръци не могат истински да ме зарадват.

За отварянето... Както видя става дума за филм. Исках да го гледам с един определен човек защото той е единствения ми познат, който... гледа, наистина гледа. С него за пръв път усетих какво е да си заедно с някой по време на филм. Не мога точно да го обясня... Та затова исках да си "отворя" подаръка с него, но уви - разсеяността ми провали нещо, което чакам от месеци Нищо де, мой си е (филма) и все ще го гледам някак, сам или не.

Много се радвам, че си почувствал (надявам се) Коледата и си украсил Аз го правя от както се помня и винаги съм имал проблеми покрай това заради баба ми... тя е от онези стари хора, за които споменах в темата, за нея украсата е нещо излишно, скъпо и дори грозно. Супер много се надявам да намериш и с кого да споделиш цялата тази красота... аз нямам, но много се радвам когато някой дойде вкъщи, усмихне се и ми каже колко приятна е атмосферата

пп: дано правилно съм разбрал, чи си си взел истинска елхичка Не мога да понасям изкуствените, въпреки че разбирам хората които са против рязането на живи дръвчета. Дори само миризмата... обожавам я! )))))))

В сряда одъртявам с още една година. Все още се чудя къде да е купона по повода, но има голям шанс да е вкъщи...

Завръщането на краля? А книгата прочете ли????

Ако я нямаш, кажи да ти я подаря за Коледа.

Засега подхождам малко егоизтично към украсата и си я гледам сам ..

Има много сериозно нещо в постинга ти - за елхата. Изкуствена е. В спомените ми от ед о време няма нищо по-убисйтвено от представата за умираща елха или борче.
А се предполага,че ги окичваме защото са вечно зелени ... И в един момент символът отрича сам себе си... Каква надежда за по-добро и какъв оптимизъм, щом самият им символ се разпада пред очите им.
Та глдката на окапващите бодли е едно отнай-грозните неща. И после "елховите гробища" по казаните за боклук на всяка улица....

с толкова много приятели и поддръжници ще се съберем ли :-))) Кото си помисля ми се струва че е добра идея хе хе

обещал съм си, че ще я прочета

Много си прав за елхичката... И като се замислих реших да направя една проверка.

Легендата за коледното дръвче започва преди 1000 години когато Св. Бонифаце (ако съм го превел правилно), който покръства немския народ, попада на група езичници работещи по дъбово дърво. В гнева си той го отсякъл, но за негова почуда от корените му израсло борче.

Тази история, без да я свързвам кой знае колко с празника, ме кара да си мисля нещо... След това, според прочетеното, хората са украсявали дръвчета, които растат в дворовете им. Не са ги убивали, възхищавали са им се като на единственото "живо" нещо през зимата.

Идеята ми е, че елхичката е била жива. И може би най-хубавото нещо, което бихме могли да направим е да си намерим жива елхичка, да си я посадим в двора или дори в саксия и всяка година да й се радваме

Все пак дори да нямам коледно дръвче никога не бих си взел изкуствено... както и да го погледна не мога да го видя като нещо различно от имитация на живот... Но предполагам, че ако човек не задълбава толкова няма проблеми

бтв ще видиш колко по-готино ще се чувстват всички на рождения ти ден с цялата тази украса

Всъщност дилемата изкуствена-естествена беше сложна. Дори мисля, че щеси взема едно клонче именно заради миризмата.
Все пак нали не си представяш как си засаждам в кухнята елха...
Неразбрах дали имаш Властелинът...

Няма нужда да я засаждаш в кухнята, това е просто добра идея, която би била перфектното решение на дилемата ти

Мне, нямам я... повечето хора ми казват, че няма надежда за мен... Един приятел (сети се кой) ми каза днес: Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш

николай хайтов

"Когато другите мислят като мен, ми се стува че някъде греша"

Ще я дам на баба ти и ще и кажа, че госпожата е казала, че това е много важна книга, която трябва да се прочете.

А дилемата не е само моя. Все повече ххора предпочитат изкуствените елхи.

аз и книгите от училище не чета... само ако г-жата ми събуди любопитството

Ами ще намерим някой другар, който да събужда любопитството...

между другото - ЧПС!

или с други думи - Честит първи сняг )))))))

За мен Коледа е... семеен празник, колкото и банално да звучи :-)

Време, в което семейството (както никога) се събира (или поне се опитва) в къщата. Допреди няколко години, когато баба ми беше жива, събирахме се при нея -- семействата на всичките й деца, отчасти и на внуците й -- накуп. Който дойде. Хората се подпитват и шегуват един с друг. Може би единственият момент, в който добивах поне приблизителна представа от първа ръка за новостите в живота на останалите. Аналогично и те за моя. Когато навърших 22-23 започнаха да ме подпитва няма ли да се женя вече, но това винаги съм успявал да отклоня към шегата :-)

Вярно е, нито аз познавам тези хора толкова близко (нито те мен), колкото съм близък с приятелите си. Но все пак се чувствам уютно и спокоен сред тях. И силно свързващо звено тук играе някаква обединителна фигура -- примерно споменатата по-горе моя добричка баба. Връзката не е от типа на тази с приятелите, но я има, макар и от друг тип. Друг въпрос е, ако нещо в семейството ти остро те отблъсква.

Подаръците... определено се радвам, когато получавам, още повече на Коледа, но по една или друга причина не ги очаквам и дори ми е малко досадно осигуряването им. От друга страна, като видиш колко се кефят тези, които ги получават... ми заслужава си, че и отгоре.

Когато живееш далеч от родителите си и ги виждаш веднъж месечно или по-рядко, на практика всеки от тези 12 уикенда през годината се превръща в нещо като малка Коледа. Разликата с истинската Коледа всъщност е само по-голямата суматоха и всичките му ритуални финтифлюжки. Те нямат значение сами по себе си, но допринасят за фона и за общото настроение. Тоест, смисълът им е в тяхната цялост, а не поединичното им наличие или отсъствие.

Затова да речем отсъствието на жива елха няма да провали една истинска Коледа. Както и наличието й няма да я осигури. Но ако я има, настроението и тонуса ще са повишени. Защото ако щеш дори дъха на еловите клонки се свързват с несъзнателния празник, който се повтаря всяка година откакто си роден...

Същото е и с подаръците -- дори и да ги няма... Но ако ги има...

Или с вярата в Дядо Коледа... Дори е по-интересно може би да не вярваш, понеже тогава разбираш, че този подарък, който получаваш е от някой истински, реален човек, който просто се е опитал да те зарадва. Дори и да не те познава много добре и да не знае от какво точно най- имаш нужда и на кое най-много ще се зарадваш. Съответно, колкото по-ценен за теб човек ти прави подарък, толкова повече самият ти се радваш...

Ако се сещате, в "Latter Days" се говореше за такава аналогия -- че ако забиеш нос в картината, виждаш само безформено множество от точки; Ако съумееш да погледнеш отделече, в цялост, едва тогава картината се разкрива за ума и сърцето. Нещо такова е и с усещането и насторението за Коледа, а по същество може би и за всеки празник. Празникът е по-скоро повод, а смешнопростите "безмислени" ритуали просто подгряват атмосферата и подбуждат радостта. Истинската причина да празнуваме е може би че просто искаме да се чувстваме весели и обичани. И да се радваме. А както сам казваш, несподелената радост може да бъде твърде празно нещо. Когато сме малки, споделяме я с родителите си, когато пораснем, това може и да не ни достига.

> По-старите дори я приемат като времето когато плащат парно
> и се охарчват за храна. Гадост...

Вярно. Но животът сипе какво ли не върху хората... Аз като гледам какво се сипе върху някои мои близки приятели, направо ми призлява, осъзнавайки, че на тяхно място аз да речем не бих удържал...

Ако може да измислиш с какво да зарадваш такъв човек, ако ти е близък... Нещо, което да проникне някакси през бронята му, без задължително да очакваш бурна реакция и разплакани от благодарност очи...

Не живея в България за съжаление,но не ми пречи и аз
да споделя Коледните празници с вас.
За мене Коледа е харчене на пари.Бизнес.
Подараци,веселби.
Аз не съм религиозен,но уважавам празниците,каквито и да са те.
Това,че не съм рилигиозен,не значи че не чета книги на религиозна тематика,филми на същата тема и музика.
Всичко това събрано заедно е искуство за мен.
Елхичката ми е искуствена,и е украсена тази година изцяло сини орнаменти.
Искуствена,че не остава боклук след това.Въпрос на вкус.
Много подараци за приятели и нас двамата.
Хубаво е да празнуваш всякакви празници,да се видиш с близки и приятели.
Това е накратко.Весела Коледа!!