Предколедно.. Тъжно

Знам, че това, което възнамерявам да напиша не е съвсем празнично. Даже - хич. Но пък, от друга страна, чета напоследък някакви тежки празнични менюта. Та, връхлетя ме един спомен, който сигурно до края на живота ми ще напомня за себе си покрай Коледа. Затова реших (със свито сърце) да го споделя с вас. Беше преди 2 години. Малкият ми син беше на 6 месеца, големият - на 8 г. Предстои Бъдни вечер и Коледа, а ние сме с някви дребни пари. На мъжа ми не му бяха дали заплатата, на мен майчинските ми се полагаха между Коледа и Нова година. Не си бяхме платили тока, но се надявахме, че няма да ни го спрат баш по празниците (както и стана, слава Богу). Отказахме се от елхата - мисля, че струваха около 8 лева, което си беше огромен разход. Извадихме старите играчки, накичихме ги по цветята, прозорците, лампите. Имам си и една древна покривка специално за Коледа - много тържествена, тежка и с подходящи зелено-червено-бели цветове. Както и да е, къщата придоби празничен вид. Масата светеше от украсата, свещите червено/златните салфетки (и те на десетина години), ябълки и орехи в красиви сребърни съдинки (това е стара църковна утвар, имам си я в наследство, да не си помислите нещо, ей!!!). Менюто ни беше повече от скромно: питка, боб чорба, лозови сърми с леща, ошаф. С пет от десетте лева, които ни бяха останали купихме сребърно пръстенче за хлапето (това си му беше старо желание и до скоро с гордост си го носеше). На мен и мъжа ми сърцата ни бяха свити, но като седнахме край масата, запалихме свещите... Стана ни топло и уютно. След това до късно гледахме един прекрасен библейски филм (без да сме твърде вярващи), гушнати четиримата в леглото.... На другия ден се появи родата с баници, кексове, свински пържоли, че и с пари за първо време. Финансовото и хранително положение си влязоха в норма. Но онова прекрасно усещане за топлина и уют от Бъдни вечер, онова чувство за хармония и любов при цялата немотия... Никога няма да го забравя!

Та, мисълта ми беше, защо винаги по празници искаме масите да се огъват? Какво доказваме и на кого?

Това не е тъжно, девойче! Не е! Тъжно щеше да бъде, ако тази магическа вечер не ви се беше случила.



И.Ш.

Това дето е празника...не е на масата.... Иначе щяха да им викат "пълници"...не "празници"...
То пълнотата е на друго място.... Ама като не усетиш липсата на другите неща, за да видиш неомесена истината...
То затова лошото съществува...за да може да оцениш доброто. Иначе ще ти е едно равно...скучно...неоценено..
Та и в тия моменти човек се сеща, че има хора дето си нямат и това дето той има.



Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

това ми беше тайната мисъл: по-вълшебен момент едва ли ми се е случвал!!! Само че трябва да го изживееш, за да го оцениш.

Това ми е третият опит да ти отговоря. Все натискам неква си клавишна комбинация и тъпия ДИР-ник ме изхвърля...
С най-общи думи исках да ти кажа, че си истински мъж-ж-ж (ако някой е пропуснал да го разбере). Щото празниците (особено християнските) не са, за да си тъпчем търбусите и да огъваме масите, а да се сетим, че обичаме, че ни обичат.

И аз имам една такова предновогодишна обаче!
Гаджето едно от бившите е на некви уроци у София и трябва да изкара там нова година и аз събирам тук едно багажче и заминавам за София. Тя отишла на гарата и ме чакала 4 часа, че беше завалял един сняг и имаше закъснение...след това напазарувахме от един денонощен за хапване и пиене и се усамотихме у един хотел....толкова беше хубаво, че чак като взеха да гърмят разбрахме, че сме сменили годината...

къде ми е кокъла

Е, ми тва си е супер, бе...!!! И аз имам подобн новогодишни спомени, но за тях.. по-сетне, а?

Супер е Чавдарче! Много хубаво си го написала. Копвам го в "избрано". И аз, като Начко мисля, че си сложила грешно заглавие. "Предколедно..Весело" е по- верното заглавие, според мен. И наистина на такъв ден друго е важното, не това което е на масата

И не на щедрия на имане или ядене или всякаква друга суета. А на този, който раздава душата си.

Страхотно си го написала. А преживелицата е тъжна, наистина, но само на пръв поглед - на пуст поглед.




Libertas inaestimabilis res est.

Същият този въпрос и аз си го задавах тези дни. Сякаш е най-важно какво ще сложиш на масата, пък дори хората около нея да не могат да се понасят. Мисля си, че през тези дни около Коледа е хубаво да преосмислим някои свои ценности. Коледа не е за наяждане и за напиване, но с времето празникът се е изродил в това, за жалост...
Днес се оценяват вещите, а не красивите жестове, мисли и думи. А радостта от дребните неща никаква я няма.
Твоят спомен е много красив...

Имам си един любим разказ за коледа- "Даровете на влъхвите". Сега си имам още един

"Life is like a box of chocolates, you never know what you're going to get"

Ще се присъединя към останалите - хич не е тъжно, даже е много коледно и дикенсово. И красиво разказано
Дай боже всекиму....

......
А в 33 - распяли, но не сильно.
.......

Има едни такива душевни приключения - без напрежение и екстремни вълнения, без неочаквани обрати, без гърмежи и салюти, без срещи/раздели/пътувания, без да могат да се похвалят с "неочакван край"...
Те рядко намират място между кориците на фотоалбумите, защото сме заети с тяхното преживяване, а не с позиране "увековечено за поколенията"...

Чавдарче, благодаря ти.[цунк]

"Ако няма къде да отидеш, ела на себе си."

Сигурно всеки е попадал в подна ситуация на безпаричие, независимо дали е по празник или не. Но, уверявам те, че много малко хора могат да усетят топлината и радостта от близост на любими същества. Наистина ти се възхищавам, в този материален свят да съумееш да видиш и усетиш ... истинското, човешкото, земното ... Запази това си умение и не позволявай на студения ни заобикалящ свят да го заличи или размие.

Усмихвам ти се, най-сърдечно, на теб и спомена ти

Eeee! Браво! Точно в стил "даровете на влъхвите" е постинга на Чавдарче. О'Хенри е убиец! Даже, когато изписвам името му се ухилвам!

Наистина тъжно...но и много топло.

Защо да е тъжно? А мен ме "стопли" историята и почувствах истинско коледно настроение! Може би защото разбирам този и другите празници като теб - да усетиш, да създадеш празничен дух, да ти е уютно и светло на душата...А не да се наплюскаш като свинчо и преял да не можеш да мислиш за нищо друго освен за: "Що ядох толкова много, ще се пръсна!"

И аз от много време се чудя защо голяма част от хората свързват празниците с яденето главно и щурмуват магазините...Може би е "традиция" от едно време, когато са били по-бедни години, хората да се съберат около трапезата, да си хапнат по-добре, за да им е сито на корема, та като е заситено тялото - да се отпусне и душата...За да усети празника...Така си го тълкувам аз...



За мен е много по-ценно да се съберем най-близките хора /особено защото сестра ми е в чужбина/, за да си поговорим, да се посмеем...Пък трапезата да е само акцент към празника, а не основна цел...

Enjoy Life!

на един мой любим разказ на О'Хенри - "Даровете на влъхвите".

Като настроение, де, не като сюжет.

Бъдете високи!

като го прочетох, точно това си помислих!!! Взе ми думите от клавиатурата!!!

Браво, чавдарче!!!

Съдбата води желаещия, нежелаещия - влачи.

Аз не съм роден със златна лъжичка в устата и мога да те разбера. Бях само на 13 години, когато напуснах бащиното огнище... и може би заради това и до ден-днешен празниците ги свързвам със семеиството. На Бъдни вечер, след като се прекади и похапне от постните гозби, започвахме една игра на орехи, та чак докато стане време за лягане...игра и много смях, какво по-хубаво от това.

Не можеш да избягаш...от себе си!