WOT - преиздаване

Само как звучи! А и буди трепет някак си :)

Пътят е бодлив и тесен.

В природозащитниците

Като си припомням Колелото на времето, у мен се затвърждава убеждението ми, че страдам от остра форма на мазохизъм и умствено разтройство. Защо ли?

Равносметка от взаимоотношенията ми с последните 5 книги на колелото на времето:
- Корона от мечове: Препрочетох предишните три за да си припомня кой кой е. Книгата все пак ми достави удоволствие, макар че историята с Купата на ветровете можеше и да не се разтакава в две книги. Все пак далеч не е удоволствието което получих от Преродения дракон или Силата на сянката
- Пътят на кинжала: Препрочетох последните две за да си припомня кой кои е. Действието почва да се влачи, затвърждава се практиката едно действие започва да се решава в две или повече книги. Започвам да изпитвам все по-силна досада и леко раздразнение.
- Сърцето на зимата: Препрочетох предишните три за да си припомня кой кой е. Започвам да изпитвам сериозно раздразнение.
- Кръстопътища по здрач: Препрочитам само Сърцето на зимата, за да си припомня кой кой е. Колелото на времето все по-сериозно и по-сериозно ме разочарова. Прекъсвам четенето на книгата три пъти, дочитам я изцяло на инат.
- Нова пролет: Не си я купувам.
- Следващите томове: Много се чудя дали да си ги купувам. Все пак съм се хванал на хорото и трябва да го играя до край... Пък все пак трябва да знам какво ще стане накрая...

Та не знам какво се опитват да постигнат Бард с преиздаването на книгата. Това, което наистина би помогнало на мен лично - чалнат оптимист с мазохистично-инфантилни наклонности, които все още се надява, че нещата може да се оправят, е сбит преразказ/план-конспект на първите 10 книги (горе долу един том от около 700 стр. ще излезе), защото речника в края на книгата отдавна не върши работа. Понякога в пристъп на умопмръчение си мисля, че няма да е зле да опрем дулото на пушка в слепоочието на Джордън, та белким земе че се СВЪРШИ.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Това може да ти помогне с припомнянето в сбита форма:
[линк]
Кратки резюмета на всяка глава. Макар че някои липсват все още.

БТВ, "Нова пролет" е доста по-смислена от последните няколко. Не че и аз си я купих де...

Добрите новини са, че Джордан напоследък все повтаря, че само 2 още оставали. Не че му вярвам много, но все пак...

Хммм, точните му думи са - или 12, или 13 - гледах интервю на някакъв сайт с него. Но освен това можем да очакваме и останалите 2 прелюдии.
Абе не е лошо, но Кръстопътища по здрач бе първото Колело, което зарязох и прочетох след няколко месеца. Не може да се сравнява със Великият лов или Силата на сянката, но какво да се прави. Нелоша поредица, въпреки че последните 2 книги можеха без проблеми да се съберат в 200-300 страници .
Все пак оставам почитател на Джордан ( и проверявам всяка седмица официалния сайт на Мартин ).

Много благодаря за линка - ще ми свърши отлична работа. По принцип съм доста снисходителен към западането на качеството в многотомници, които съм харесал, обаче Джордан ми разби представите. Колкото и да харесвам първите 4-5 и да ги смятам за нещо наистина стойностно във фентъзито, не мога да си затворя очите и да кажа, че последните не са трагични. Надявам се на някакъв сериозен завой в положителна посока. Но както казва кокалест тип в черна роба (от друга книга) "НЕ ВИЖДАМ ПРИЧИНИ ЗА ПОДОБЕН ОПТИМИЗЪМ".

виж това :)

[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

---

I hate haters.

иначе аз страдам от същата форма на мазохизъм :)))

първите 6 съм ги чела по 3 пъти, а 7ма два пъти.
след това се отказах да препрочитам, а историята с пълни детайли мога да я възпроизведа и до днес, с изключение на последните две книги, които са ми по-смътни, но там и не става кой знае какво...

но какво да се прави, джордан беше първата ми съвременна епична поредица и съм склонна да бъда търпелива с него ((гудкайнд например го изтраях само до 5та част))

иначе за преразказа - ми то има една книжка, дъ уърлд оф ВОТ, или нещо подобно, което е като справочник и мисля че е правено именно с такава цел... неизвестно защо, обаче го няма издадено на бг..

---

I hate haters.

Ми да го преиздадат, ма полза... докато не свърши няма. Дано да свърши скоро тоя гад...

[линк] - сайт за фентъзи и фантастика

The world of WoT, по-известна като The Guide, всъщност има доста по-различна цел от това да е преразказ на книгите от поредицата, а именно да обогати света с по-големи детайли от историята и географията му(примерно доста неща за Приказния век и Войната на силата). Има някои интересни неща, но не може да служи като помагало за припомняне.
Напоследък твърдо говори, че ще са само две книжките, които остават батко Джордан, досега винаги са били 3. Значи има надежда.

аз като чух, че искал да пише поредица за сеанчанците после и ми настръхнаха косите :)))

кой знае какъв край ще пльосне... последните 200-300 страници ще са с повече действие, отколкото предходните три книги...

интересно е и дали тази Последна битка ще се разрази най-сетне...

---

I hate haters.

Аз направих патална грешка с Гудкайнд. Прочетох Първото Правило и страшно ми хареса. Обаче нали Камъка на сълзите (така ли се казваше втората?) излезе по едно и също време с Великия лов (или може би беше Преродения дракон - помня само че бях в див възторг от книгата), та само що затворих Лова и нарамих Камъка. След Джордън Гудкайнд ми се стори кух, елементарен, повърхностен и идиотски - след 30 страници геройте ми бяха плоски, на света му липваше каквато и да било плътнос или атмосвера, абе изобщо пълна трагедия в сравнение с Колелото. И бях до там. Книгата си има достойнства, но в сравнение с Джордан - слаба работа.

Изобщо с ранния Джордан (до шеста книга - изрично подчертавам ) малко книги могат да се мерят - може би само Песен за огън и лед (която до тук е най-доброто фентъзи, което съм чел изобщо), Малзан, Тигана на Кей, първият Шалион на Бюджолд, Крадецът и Магьосникът на Уелс и първите три Гвардии на Кук.

...внезапно, още на 3-та страница цъвфва някоя си Теодрин (да речем) и се почва - тя са ква беше, коя аджа беше, от тъмната аджа ли беше или не беше, защо мрази Елейн (примерно), къде е ходила в предната книга, та сага се е върнала и кво е правила там (пак примерно) и защо това има отношение към действието... А те цъвтят такива второстепенни, третостепенни и незнам си колко степенни гетоини по 3 на страница и общо взето всяка сюжетна линия - линия на главен герой демек - има по айсе поддържащи герои и прочее, които в някаква степен са важни за действието. А то е много разпростряно. Това до известна степен е хубаво, но при положение книгите се четат една след друга или с малко прекъсване, както беше в началото - излизаха на кратки интервали и не си успял да забравиш второстепенните герои. А ако ти излязат с повече от година разлика една от друга и през това време си прочел 30-40 други книги какво става? Препрочитане.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Много точно си го казал. Аз имах щастието да прочета първите 9 след като вече бяха всичките излезли тук, а когато излезна 10-та бях все още много зарибен фен и нямах нужда от препрочитане специално за нея. Но сега усещам, че дори и човек като мен, който допреди около година и нещо беше маниак по темата и съм препрочитал книгите поне 3 пъти всяка(без 10-та), ще се наложи да препрочита поредицата за да е готов за 11-та.
Да излизаха на 2 месеца на някакви разумни цени, нямаше да имам против и до 20-ти том да откара Джордан. Ама така...

мдаам, това е една от причините тъмната кула да ми харесва толкова много

4ма герои и тва е :)


иначе за гудкайнд - ами аз след първата прочетох направо третата :)
втората я нямаше, когато я търсех и така.. изобщо не усетих да съм пропуснала нещо, те и без това я преразказват няколко пъти в третата част ((тия сестри много ми напомниха на айез седай по излъчване, ама не съвсем ))

след това още две книги ги чаках Ричард и Калан да се оженят и после умре действието и ми писна.

а Песента седи вкъщи от повече от година и нещо все не й идва времето... казват, че е добра, все ще я подхвана някой ден :)

---

twelve is the new eleven.

Така те искам !!! Три куршума в челото на говедото, което се изгаври с Хауърдовския Конан ! и още един пълнител, за да съм сигурен че това колело от дибата нема да се завърти пак !!!

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

:) Наистина се чете с телефонния указател този Джордан :) И главния му герой е шизофреник - умряла работа :)
При гудкайнд уж е малко по-лесно, ама не съвсем. Накрая и той започна да се оплета, въпреки че си следи 3-4 сюжетни линии. Ама дето го изби на комунизъм - много ме дразни.
Тук Кинг тепе рибата. Лошото е обаче че в последните три книги имам усещането че се повтаря... май и той се е изчерпил от идеи и иска да вмъкне преди финала след 3-4 книжки :( Така го чувствам де :)

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

щеше да е много яко, ако в колелото имаше телефони, джордан да издаде телефонен указател след време :)))
някак си придава още по-голям реализъм на героите

ммм аз 4та, 5та и 6та кула си ги купих вчера и още не знам :(
но той е казал, че 7ма ще е последната и че може би ще се оттегли, след като я напише....

---

twelve is the new eleven.

Пулицър за тебе, мойто момче ! Най малкото Нобелова награда !!!!
Ти си гений ! Ела ми маминото да те муцна по челото ...
знаеш ли колко те обичам - разрешаваш всичките си проблеми ....
Представи си - чета си аз 6 книга, и виждам някаква препратка към герой от 3-та, за който и спомен си нямам.... мържелее се някъде .... второ-третостепенен персонаж, дет сега ми цъфва като насрано мушкато и се развихря ... и вместо да търся коя книга беше, коя глава се появяваше същия синчец - аз му звънвам по телефона и го питам : " Ей, ти задник, я ми кажи какви ги надроби последния път, че тука един тъпанар - абе ти си го знаеш - Джорданчо - пак не е набъркал в едни .... какви ли ? Не питай :) "
И така ти ми пестиш часове в прелистване и препрочитане на толкова много томове ... шит :)

"И ти ли се смееш, сянко на сянката ...."

Задължително хвани песента. няма да съжеляваш

<<< Пън та дрънка!