Little bit romance

16:57:36 до :ехх... (въздиша тежко)...
The woman прекратява личния разговор
16:57:33 ® The woman:затварям
16:57:26 ® The woman:може и да обядваме заедно
16:57:19 ® The woman:към 10 ако искаш
16:57:08 ® The woman:излизам
16:57:05 ® The woman:пак излезе нещо
16:57:00 ® The woman:извинявай
16:56:57 ® The woman:мамка му
16:56:05 до The woman: :(
16:55:34 до The woman: :'(
16:49:41 до The woman:каня те да излезем..
16:49:11 до The woman:I know I do. Do You?
16:48:53 до The woman:Do you remember. When you and I first met?
16:48:35 до The woman:Hope to see you. Yes, dinner would be fine
16:48:25 до The woman:Thought I'd ring you. And tell you I'm in town
16:48:06 до The woman:чуй какво си слушам....
16:47:23 до The woman:тук съм
16:47:17 до The woman:тъкмо мислех да ти звънна..
16:47:02 до :тук съм
16:46:26 ® The woman:альооууууу

п.п.
публикувания чат е лично мой с промемен псевдоним на събеседник.

ммм... не това което ти си видяла е романтиката в случая за мене... далеч не тичам по някого през компютъра... а относно тъжната романтика бих казал, а не е ли точно тя най-силната на чувства романтика...? убеден съм има хора които в този кратък постинг себе си виждат...

п.п.
в случая за мен романтиката беше в начина по който хората се разминават... начина по който живота ти отнема...

ква романтика, като не е Споделена =)ЬЬ
пък и ти си слушал Шърли Беси в дует с Ален Делон и вероятно заради смисъла на текста, си изпаднал в уеко ломантично настлоение и си решил да се обадиш на The woman =))
да, но в онзи следобед (заради часа на съобщенията, който обаче не се връзва с "към 10 ако искаш" и "може и да обядваме заедно") тя е бързала да свърши 'излязлото нещо' и изобщо не е споделяля твоето настроение =))
та тва "ехх" е по-скоро носталгично-сантиментално, отколкото романтично

ми тя романтиката не е задължително да е споделена за да я има... нима не споделената любов не е любов? а часа е такъв щото вероятно имаше предвид следващия ден... така и не я потърсих да разбера... а това "ехх" само аз си го видях, щото както обикновено се случваше (видно е от часа) толкова бързо ме оставят, че нямам даже време едно чао да кажа...

но интерпретацията ти не е лоша...
но какво всъщност виждаш като дефиниция на романтиката? аз не мисля, че тя е нещо конкретно... по-скоро това е специфично проявено и уловено чувство, като влюбването например но различно... проявяващо се при определени моменти (различни за всеки човек)... носталгия...!? защо не... определено мисля, че романтиката граничи с това.

п.п.
изненадан съм, че някой разпознава тая песен... не го очаквах.

т'ва все едно да ме питаш какво е щастието =))
ти си напълно свободен да имаш свое собствено значение за понятието романтика...
можеш да потърсиш/попиташ в клуб "ром-антични дУши"

исках само да отбележа, че за мен романтиката е доста по-светло чувство и ми е далче от тъга, носталгия...
въпреки че има нещо вярно в това, че най-запомнящите се и впечатляващи произведения на изкустовото (музика, поезия, изобр. изк.) са правени именно под въздействието на нерадост и мъка...
все пак, аз предпочитам розов кадилак, пред носенето на тъмни очила

тъжна става, когато се случва само така.
но ако това е разговорът през компютър, а впоследствие нещата минат на ниво среща на Попа, примерно...може да не е толкова лошо.
понякога не е, понякога остават лоши спомени, понякога ти се случва веднъж, понякога ...се чудиш все така ли ще я караш, понякога проглеждаш.

може би там и тогава друга съм била...

начина по който хората се разминават... начина по който живота ти отнема...

Откровено казано, още в първия ми поглед лепна силна доза стрес. Единият зает и неадекватен към повици, другият притичва и няма ответ. Докато първият включи, че го търсят, вторият вече хуква за другаде. Кофти. Затова тъжното.

За мен олицетворение на романтиката е нощен урок по катерене върху череша в екип нощница и съответното надплюване с костилки.

Това, че някои хора объркват драмата с романтиката, дали е нормално? Не е лично, дано ме разбираш. Не твърдя, че ти имаш общо. Само питам, защото има хора, за които любовта не е сладка, ако няма сълзи, а романтиката не е вълнуваща, ако няма драма вътре, някакво страдание, обреченост, безнадежност. Разбираш ли какво питам? Затова също тъжна - някакъв глух екот из някакъв нет. Глас в пустиня. Чат без да стане разговор. /тук още, съвсем, ама съвсем честно казано - и да коментирам чата, и да не, все още нямам идея на теб каква ти е нишката, за да го подадеш за разговор/...


Иначе аз на "чатърка" се обиждам, та може и да не ми броиш мнението, ако искаш.



- - - -
Ну что такое рицар без любви?
И что такое рицар без удачи?

Щом си сложил на "жената" определителния член......
Главите от романа са заклещили читателя в плен!

Животът е пътя между двете дупки!

до npocmak:
ха, ха... не го бях намерил тоя клуб за ром-античните души .... точно такъв търсих ама на пусто... ами и тоя не е лош за целта...

до pravist:
е, не винаги нещата са такива... само от известно време станаха като разминаване на бързи влакове...

до Бeзcъннa:
"Откровено казано, още в първия ми поглед лепна силна доза стрес. Единият зает и неадекватен към повици, другият притичва и няма ответ. Докато първият включи, че го търсят, вторият вече хуква за другаде. Кофти. Затова тъжното."
ами именно това и мене ме шокира... бизмилостното разминаване ...

"За мен олицетворение на романтиката е нощен урок по катерене върху череша в екип нощница и съответното надплюване с костилки." да, определено това е една щастлива романтична история и на мен ми допада, но уви вече не се катеря по череши... а и когато го правиш далеч не се замисляш в-у това... всъщност, може би след години си спомняш за това с умиление...

разбирам те напълно и за драмата за която говориш. ни най малко не се засягам... осъзнавам го това... може би това ни предлага днешния живот, като романтика... може би само това ние виждаме...!?

а този чат го пуснах изобщо за да споделя романтиката, която почувствах в него (каквато и да е тя) с вас... мисля че не сгреших... мисля че всеки е почувствал нещо от това което е прочел...

и това че се развълнувах самотно също почувствах... да, и това е романтика...

според часовете сте си говорили заедно, но не сте разминали изреченията си, което значи че се познавате по отдавна (?) или желаете да се държите като че е така, може би спомена или нервност предизвиква всеки да говори вътре в себе си с представата която има за другия, в негово присъствие. И после бързо да избяга поради реална или измислена причина ... насаме към себе си.

И ти и тя сте имали какво да си кажете, на себе си, използвате другия, или "романтиката" (обстановката) за претекст.

^ Всеки може да си гледа работата, трудно е и да си я вършиш ^

ако се умориш от младо вино
и от младо тяло
защо не пробваш нещо отлежало




много мило
и тъжно
и романтично
това, че пишеш, а не ...