Вода
3 отговора
181 прегледа
Вода
Беше късно. Към 10 и половина вечерта. Нямаше вече тълпи около басейна. Нямаше писъци, плясъци и непрекъснати смехове. Беше тихо.
Тя искаше точно това. Хората бяха твърде заети да създават шум и някак не успяваха да уловят песента на водата. Мразеше хората, които ходеха на море само, за да създават шум, мръсотия и изгоряла кожа. Беше светотатство. Никой от тях не отиваше заради самото море, заради контактуването с него.
Облече набързо банския и се запъти към басейна. Повърхността на водата беше гладка и спокойна. Само приглушената светлина от скритите лампи в тавана танцуваше бавно и величествено по това водно огледало. Как ми се иска да те докосна...
Тя седна на ръба и потопи краката си във водата. Искаше да свикне малко с температурата на водата. Все пак навън беше зима независимо, че температурата вътре беше висока. Тя си помисли, че през зимата на човек му става студено отвътре. Затова и на топло пак има усещането за студ.
Поигра си малко с водата. Обичаше водата. След това бързо и гъвкаво скочи в басейна.
Звуците изчезнаха. Покой. Заплува бавно и спокойно. За никъде не бързаше. Беше си платила, за да идва тук всяка вечер когато нямаше кой да и пречи да мисли. Или да не мисли. Зависи от настроението.
Плуването беше нейната медитация, нейната грижа за вътрешния й мир. Плуваше ли, плуваше. Искаше никога да не спира. Усещаше тялото си младо, жизнено и гъвкаво. Обърна се по гръб и се отпусна в прегръдката на водата. В първият момент потъна, но след това тялото й само изплува. Втренчи поглед в тавана и се усмихна. Не чуваше нищо. Само някакви вибрации във водата. Но затихващи.
Имаше усещането, че е отново в майчината утроба. Нищо не я безпокоеше, нищо не я ядеше отвътре. Чувстваше мир и единство.
Вдигна глава и тялото и застана вертикално във водата. Обърна се и видя някой, който стоеше на ръба на басейна.
- Извинете, но ще затваряме.
Беше млад мъж на около 25 години. Гъста черна коса, добро телосложение. Отбеляза тези неща някак механично. Мозъкът й сам правеше това. А тя обичаше да наблюдава как той работи.
Мъжът обаче беше с бански.
- След като затваряте вие защо сте с бански?
Той не очакваше подобен въпрос и се засмя.
- Искате ли да останете още малко?
Тя се усмихна.
- А вие ще се присъедините ли?
Мъжът зяпна.
Втренчи се в нея за около минута, а тя продължи спокойно да го изучава с поглед.
Смехът й се разнесе по водната повърхност звънко и енергично.
- Не се притеснявайте. Излизам. - каза тя.
След това се отправи към ръба на басейна и тръгна да излиза от водата.
- Аз...
Тя вече беше вън. По тялото й се стичаше вода, бавно и нежно. Като милувка, като нежна изповед.
- Знам, знам. - след това тя се усмихна. - Нали може да се изкъпя? Няма да отнеме повече от 10 минути. След това ще можете да заключите спокойно.
И без да чака отговор тя се врътна на босите си мокри пети и се отправи към банята.
А той продължи да стои там втрещен. Беше я наблюдавал няколко вечери, в които тя плуваше до забрава. Тя идваше към 10 и си тръгваше към 5-6 сутринта. И през цялото това време плуваше. Сякаш се опитваше чрез водата да отмие нещо.
Видя как се отдалечава към банята. Тялото й беше невероятно гъвкаво, силно... красиво. Преглътна. След това тръсна глава, за да избие тези мисли от главата си, но не успя. Ето я отново. Излиза отново от басейна. Водата, стичаща се. Мокрите крака. Към банята.
Шляп. Шляп.
Разсмя се. След това се отправи към банята.
Влезе в помещението. Откъм душовете излизаше пара на големи бели кълбета. Струваше му се, че всичко е в облаци.
Тя пееше. Изненадата му беше още по-голяма. Тя пееше добре.
Седна на пейката срешу душовете и зачака тя да излезе.
Но тя продължаваше да стои там, под водата, и да пее. Той се приближи бавно до вратата. Беше леко открехната. И погледна.
Не го направи с някаква умисъл. Просто искаше да я види. Сама. Там сред водата. Как пее. Как водата се стича.
Пара. Тя беше там, но той не можеше да я види. Чуваше се само как пее.
В душата му се загнезди едно приятно чувство. Все едно тя беше там за него.
По тялото му се разля топлина.
Седна отново на пейката. Малко след това водата спря и тя излезе. Беше увила около тялото си дебела бяла кърпа. Босите и крака шляпаха по пода. Леко трепереше от студ.
Помисли си как ли изглеждат зърната на гърдите й сега когато й е студено. Може би точно така както ако ги погалеше.
Тя се обърна и го видя. Не каза нищо. Нито показа, че е изненадана.
- Обичаш ли да стоиш в банята? - попита тя.
Той се стъписа.
- Ами... зависи. Обичам. Да.
- И аз. Наличието на толкова много водя ме успокоява. Както басейнът. Както морето. Жалко, че не мога да ходя често на море.
Той мълчеше. Не можеше да каже нищо. Толкова му беше приятно да стои и да я гледа така... чиста и невинна. Косата й беше мокра. Нежно се стелеше около лицето й, което беше изключително бледо. Опита се да види очите й. Сини. Какви очи само! Дълбоки, искрени, нежни. Като морето.
- Защо не се пренесеш да живееш някъде около морето? - попита той.
Тя замълча. Минаха няколко минути преди да отговори.
- Хората там не уважават морето. Ще ми е трудно да живея около тях. Предпочитам да съм тук и да го обичам по този начин вместо всеки ден да гледам как го унижават като красива уличница, продаваща се за пари.
Не беше мислил по този начин. Може би тя имаше право.
- Студено ли ти е?
- Да - каза тя. Зъбите й тихо потракваха. - М-м-много.
Той се разсмя и й подаде една суха кърпа с която да се увие.
- Би ли се обърнал?
Той не искаше, но инстинктивно се подчини.
Чу как мократа кърпа беше оставена на пейката. Представи си как другата се увива около тялото й. Как докосва кожата. Гали я. Как я обгръща.
- Готово.
Той се обърна отново. Тя се настани до него на пейката и се загледа в една локва на пода.
- Може ли да те видя гола?
- Защо? - попита тя бързо.
Той не вярваше, че е казал това на глас. Никога не би си позволил такова нещо. Но нещо в нея го караше да казва само истината. Нищо друго. Имаше неопределимото желание да го направи. Какво можеше да загуби? Нея. И нищо повече.
Но не беше ли прекалено много...
- Желая те. Искам да те видя гола. Попита ме защо. Искам когато си легна довечера и когато леглото се затопли да си представя, че си до мен. Искам да имам представа как изглежда тялото ти. С подробности. Искам да си представя, че те любя. Че притискам тялото ти до моето. Че влизам в теб. Че ти го искаш. Че ме докосваш. Че ме желаеш.
Той се задъха. Замлъкна и впери поглед в нея.
А тя го гледаше с едни огромни очи, в които морето се вълнуваше, бушуваше. Вълните прииждаха и се отдръпваха.
Тишина.
"Ето. Казах го. Сега тя ще ме прати по дяволите. Ще се облече набързо и ще изчезне завинаги от живота ми. Какъв идиот съм..."
- Добре.
Той не можеше да повярва на ушите си.
Тя се изправи и бързо отдръпна кърпата. Остана гола пред него. Крехка и нежна.
Той не смееше да отмести поглед от очите й. Но тя се приближи.
Видя гърдите й. Едри и стегнати. С шоколадовите зърна. Коремът. Плосък и стегнат. Не посмя да погледне там където най-много искаше. Продължи надолу. Бедрата. Гладки и меки. Надолу.
Тя седна до него.
- Искаш ли да ме докоснеш?
Протегна ръката си и хвана неговата. След това обърна дланта му нагоре и я постави на бузата си. Сгуши се в нея като коте. След това придивижи ръката му към шията. Той усети меката, гладка кожа. Тя задържа пръстите му върху шията и той успя да усети туптенето на сърцето й. Бързо. Страстно.
След това ръката й го поведе към гърдите. Той започна да ги гали. Отначало малко неуверерено. Приближи се до нея. Усети аромата на кожата й. Наведе глава и прокара език по зърното на едната гърда. Тя погали косата му. Като на малко дете. Зарови пръсти в нея. След това отдръпна главата му от себе си. Постави ръка на гърдите му и леко натисна. Той се подчини и легна на пейката.
Тя започна да го гали. Обичаше да усеща кожа под пръстите си. Обичаше да усеща как тялото откликва на допир, на ласка. Топлина.
В такива моменти осъзнаваше колко божествена е човешката натура. Обичаше да боготвори телата.
Прокара ръце по кожата на гърдите. Нежно и бавно.
Той потъна в океан. Не можеше да помръдне. Толкова много топлина, нежност, толкова много чувства.
- Представи си, че сега сме в морето. Водата меко те обгръща. Отпусни тялото си. Тя знае как ти ще се чувстваш добре. - шепнеше тих о в ухото му.
Той не можеше да каже нищо. Тя отпусна тялото си върху неговото като полъх на вятър. Докосна устните му с пръсти. Погали ги. След това меко го целуна.
Погали го с тялото си, с душата си, със сърцето си.
Погали го с всяка капка от морето. С всяка мисъл, с всяко чувство.
Сгуши се в него и замря за миг.
А той стоеше така... неподвижен във времето и пространството. Все едно всичко замря. Покой и нежност го заливаха на вълни. Не можеше да контролира мислите и чувствата си. Те просто бяха несъществени в този момент. Можеше само да ги изпитва.
Тя бавно надигна глава и го погледна. Той разбра. Обърна я по гръб и влезе в нея.
Тя затвори очи.
Той спря.
- Погледни ме. Искам да ме гледаш в очите. Моля те. Моля те..
Тя отвори очи - бистри водопади. Вгледа се в очите му и не отмести поглед повече.
А той започна бавно и нежно да се движи. Струваше му се, че потъва в необятна, безкрайна мекота. Единствена по рода си нежност.
"Иска ми се да умра в момент като този. Не по друг начин. А когато съм обичана, разбирана, боготворена и несама."
- Обичам те... Обичам те, която и да си. Каквато и да си.
Излязох от стаята. Хвърлих един последен поглед. Те продължаваха да се любят нежно, всеотдайно, страстно. Даваха и получаваха. Обичаха се. Без думи и условности. Без правила. Без ограничения. Без свян.
Последен тласък. И двамата замряха така. Неподвижни.
"Ако можех да опиша това, което изпитвам сега... Само ако можех" - мислеше си той.
Тя се беше сгушила в тялото му. Като в убежище. Обичаше го. Тихо замърка наум така както правят котките и се отпусна.
Стоях до вратата и гледах.
След час тя стана и се облече. А той стоеше и гледаше безпомощно. Беше станало 6 часа.
- Трябва да си вървя. Имам лекции после.
- Искам да те видя пак. Моля те. Искам.
Тя не каза нищо.
Грабна обувките си бързо и изтича навън.
А той успя само да извика след нея:
- Обичам те! Не забравяй това!
След това тихо си измърмори:
- Море мое...
Гледах я как излиза от сградата. Гледах и него как стои все още на пейката и втренчено гледа локвата. Видях и усмивката по устните му. Той излезе от банята. И когато минаваше покрай мен аз видях в очите му морето. Вълните, бушуващи.
Денят мина бавно и мъчително. Нямаше търпение да изгони всички клиенти и да затвори, за да я чака.
Стана 10. Но нея я нямаше. Стана 11. Нея пак я нямаше. Той седна на ръба на басейна и се загледа във водата. Две сълзи някак естествено се търкулиха по бузите му и се затичаха към водата. Всеки искаше да не се чувства сам.
Изведнъж усети нежна и топла прегръдка.
И топъл дъх в ухото си:
- Представи си, че сега сме в морето. Водата меко те обгръща. Отпусни тялото си. Тя знае как ти ще се чувстваш добре.
Той се усмихна и се остави на морето. На неговото море.
Life in every breath,in every cup of tea,in every life we take...
Тя искаше точно това. Хората бяха твърде заети да създават шум и някак не успяваха да уловят песента на водата. Мразеше хората, които ходеха на море само, за да създават шум, мръсотия и изгоряла кожа. Беше светотатство. Никой от тях не отиваше заради самото море, заради контактуването с него.
Облече набързо банския и се запъти към басейна. Повърхността на водата беше гладка и спокойна. Само приглушената светлина от скритите лампи в тавана танцуваше бавно и величествено по това водно огледало. Как ми се иска да те докосна...
Тя седна на ръба и потопи краката си във водата. Искаше да свикне малко с температурата на водата. Все пак навън беше зима независимо, че температурата вътре беше висока. Тя си помисли, че през зимата на човек му става студено отвътре. Затова и на топло пак има усещането за студ.
Поигра си малко с водата. Обичаше водата. След това бързо и гъвкаво скочи в басейна.
Звуците изчезнаха. Покой. Заплува бавно и спокойно. За никъде не бързаше. Беше си платила, за да идва тук всяка вечер когато нямаше кой да и пречи да мисли. Или да не мисли. Зависи от настроението.
Плуването беше нейната медитация, нейната грижа за вътрешния й мир. Плуваше ли, плуваше. Искаше никога да не спира. Усещаше тялото си младо, жизнено и гъвкаво. Обърна се по гръб и се отпусна в прегръдката на водата. В първият момент потъна, но след това тялото й само изплува. Втренчи поглед в тавана и се усмихна. Не чуваше нищо. Само някакви вибрации във водата. Но затихващи.
Имаше усещането, че е отново в майчината утроба. Нищо не я безпокоеше, нищо не я ядеше отвътре. Чувстваше мир и единство.
Вдигна глава и тялото и застана вертикално във водата. Обърна се и видя някой, който стоеше на ръба на басейна.
- Извинете, но ще затваряме.
Беше млад мъж на около 25 години. Гъста черна коса, добро телосложение. Отбеляза тези неща някак механично. Мозъкът й сам правеше това. А тя обичаше да наблюдава как той работи.
Мъжът обаче беше с бански.
- След като затваряте вие защо сте с бански?
Той не очакваше подобен въпрос и се засмя.
- Искате ли да останете още малко?
Тя се усмихна.
- А вие ще се присъедините ли?
Мъжът зяпна.
Втренчи се в нея за около минута, а тя продължи спокойно да го изучава с поглед.
Смехът й се разнесе по водната повърхност звънко и енергично.
- Не се притеснявайте. Излизам. - каза тя.
След това се отправи към ръба на басейна и тръгна да излиза от водата.
- Аз...
Тя вече беше вън. По тялото й се стичаше вода, бавно и нежно. Като милувка, като нежна изповед.
- Знам, знам. - след това тя се усмихна. - Нали може да се изкъпя? Няма да отнеме повече от 10 минути. След това ще можете да заключите спокойно.
И без да чака отговор тя се врътна на босите си мокри пети и се отправи към банята.
А той продължи да стои там втрещен. Беше я наблюдавал няколко вечери, в които тя плуваше до забрава. Тя идваше към 10 и си тръгваше към 5-6 сутринта. И през цялото това време плуваше. Сякаш се опитваше чрез водата да отмие нещо.
Видя как се отдалечава към банята. Тялото й беше невероятно гъвкаво, силно... красиво. Преглътна. След това тръсна глава, за да избие тези мисли от главата си, но не успя. Ето я отново. Излиза отново от басейна. Водата, стичаща се. Мокрите крака. Към банята.
Шляп. Шляп.
Разсмя се. След това се отправи към банята.
Влезе в помещението. Откъм душовете излизаше пара на големи бели кълбета. Струваше му се, че всичко е в облаци.
Тя пееше. Изненадата му беше още по-голяма. Тя пееше добре.
Седна на пейката срешу душовете и зачака тя да излезе.
Но тя продължаваше да стои там, под водата, и да пее. Той се приближи бавно до вратата. Беше леко открехната. И погледна.
Не го направи с някаква умисъл. Просто искаше да я види. Сама. Там сред водата. Как пее. Как водата се стича.
Пара. Тя беше там, но той не можеше да я види. Чуваше се само как пее.
В душата му се загнезди едно приятно чувство. Все едно тя беше там за него.
По тялото му се разля топлина.
Седна отново на пейката. Малко след това водата спря и тя излезе. Беше увила около тялото си дебела бяла кърпа. Босите и крака шляпаха по пода. Леко трепереше от студ.
Помисли си как ли изглеждат зърната на гърдите й сега когато й е студено. Може би точно така както ако ги погалеше.
Тя се обърна и го видя. Не каза нищо. Нито показа, че е изненадана.
- Обичаш ли да стоиш в банята? - попита тя.
Той се стъписа.
- Ами... зависи. Обичам. Да.
- И аз. Наличието на толкова много водя ме успокоява. Както басейнът. Както морето. Жалко, че не мога да ходя често на море.
Той мълчеше. Не можеше да каже нищо. Толкова му беше приятно да стои и да я гледа така... чиста и невинна. Косата й беше мокра. Нежно се стелеше около лицето й, което беше изключително бледо. Опита се да види очите й. Сини. Какви очи само! Дълбоки, искрени, нежни. Като морето.
- Защо не се пренесеш да живееш някъде около морето? - попита той.
Тя замълча. Минаха няколко минути преди да отговори.
- Хората там не уважават морето. Ще ми е трудно да живея около тях. Предпочитам да съм тук и да го обичам по този начин вместо всеки ден да гледам как го унижават като красива уличница, продаваща се за пари.
Не беше мислил по този начин. Може би тя имаше право.
- Студено ли ти е?
- Да - каза тя. Зъбите й тихо потракваха. - М-м-много.
Той се разсмя и й подаде една суха кърпа с която да се увие.
- Би ли се обърнал?
Той не искаше, но инстинктивно се подчини.
Чу как мократа кърпа беше оставена на пейката. Представи си как другата се увива около тялото й. Как докосва кожата. Гали я. Как я обгръща.
- Готово.
Той се обърна отново. Тя се настани до него на пейката и се загледа в една локва на пода.
- Може ли да те видя гола?
- Защо? - попита тя бързо.
Той не вярваше, че е казал това на глас. Никога не би си позволил такова нещо. Но нещо в нея го караше да казва само истината. Нищо друго. Имаше неопределимото желание да го направи. Какво можеше да загуби? Нея. И нищо повече.
Но не беше ли прекалено много...
- Желая те. Искам да те видя гола. Попита ме защо. Искам когато си легна довечера и когато леглото се затопли да си представя, че си до мен. Искам да имам представа как изглежда тялото ти. С подробности. Искам да си представя, че те любя. Че притискам тялото ти до моето. Че влизам в теб. Че ти го искаш. Че ме докосваш. Че ме желаеш.
Той се задъха. Замлъкна и впери поглед в нея.
А тя го гледаше с едни огромни очи, в които морето се вълнуваше, бушуваше. Вълните прииждаха и се отдръпваха.
Тишина.
"Ето. Казах го. Сега тя ще ме прати по дяволите. Ще се облече набързо и ще изчезне завинаги от живота ми. Какъв идиот съм..."
- Добре.
Той не можеше да повярва на ушите си.
Тя се изправи и бързо отдръпна кърпата. Остана гола пред него. Крехка и нежна.
Той не смееше да отмести поглед от очите й. Но тя се приближи.
Видя гърдите й. Едри и стегнати. С шоколадовите зърна. Коремът. Плосък и стегнат. Не посмя да погледне там където най-много искаше. Продължи надолу. Бедрата. Гладки и меки. Надолу.
Тя седна до него.
- Искаш ли да ме докоснеш?
Протегна ръката си и хвана неговата. След това обърна дланта му нагоре и я постави на бузата си. Сгуши се в нея като коте. След това придивижи ръката му към шията. Той усети меката, гладка кожа. Тя задържа пръстите му върху шията и той успя да усети туптенето на сърцето й. Бързо. Страстно.
След това ръката й го поведе към гърдите. Той започна да ги гали. Отначало малко неуверерено. Приближи се до нея. Усети аромата на кожата й. Наведе глава и прокара език по зърното на едната гърда. Тя погали косата му. Като на малко дете. Зарови пръсти в нея. След това отдръпна главата му от себе си. Постави ръка на гърдите му и леко натисна. Той се подчини и легна на пейката.
Тя започна да го гали. Обичаше да усеща кожа под пръстите си. Обичаше да усеща как тялото откликва на допир, на ласка. Топлина.
В такива моменти осъзнаваше колко божествена е човешката натура. Обичаше да боготвори телата.
Прокара ръце по кожата на гърдите. Нежно и бавно.
Той потъна в океан. Не можеше да помръдне. Толкова много топлина, нежност, толкова много чувства.
- Представи си, че сега сме в морето. Водата меко те обгръща. Отпусни тялото си. Тя знае как ти ще се чувстваш добре. - шепнеше тих о в ухото му.
Той не можеше да каже нищо. Тя отпусна тялото си върху неговото като полъх на вятър. Докосна устните му с пръсти. Погали ги. След това меко го целуна.
Погали го с тялото си, с душата си, със сърцето си.
Погали го с всяка капка от морето. С всяка мисъл, с всяко чувство.
Сгуши се в него и замря за миг.
А той стоеше така... неподвижен във времето и пространството. Все едно всичко замря. Покой и нежност го заливаха на вълни. Не можеше да контролира мислите и чувствата си. Те просто бяха несъществени в този момент. Можеше само да ги изпитва.
Тя бавно надигна глава и го погледна. Той разбра. Обърна я по гръб и влезе в нея.
Тя затвори очи.
Той спря.
- Погледни ме. Искам да ме гледаш в очите. Моля те. Моля те..
Тя отвори очи - бистри водопади. Вгледа се в очите му и не отмести поглед повече.
А той започна бавно и нежно да се движи. Струваше му се, че потъва в необятна, безкрайна мекота. Единствена по рода си нежност.
"Иска ми се да умра в момент като този. Не по друг начин. А когато съм обичана, разбирана, боготворена и несама."
- Обичам те... Обичам те, която и да си. Каквато и да си.
Излязох от стаята. Хвърлих един последен поглед. Те продължаваха да се любят нежно, всеотдайно, страстно. Даваха и получаваха. Обичаха се. Без думи и условности. Без правила. Без ограничения. Без свян.
Последен тласък. И двамата замряха така. Неподвижни.
"Ако можех да опиша това, което изпитвам сега... Само ако можех" - мислеше си той.
Тя се беше сгушила в тялото му. Като в убежище. Обичаше го. Тихо замърка наум така както правят котките и се отпусна.
Стоях до вратата и гледах.
След час тя стана и се облече. А той стоеше и гледаше безпомощно. Беше станало 6 часа.
- Трябва да си вървя. Имам лекции после.
- Искам да те видя пак. Моля те. Искам.
Тя не каза нищо.
Грабна обувките си бързо и изтича навън.
А той успя само да извика след нея:
- Обичам те! Не забравяй това!
След това тихо си измърмори:
- Море мое...
Гледах я как излиза от сградата. Гледах и него как стои все още на пейката и втренчено гледа локвата. Видях и усмивката по устните му. Той излезе от банята. И когато минаваше покрай мен аз видях в очите му морето. Вълните, бушуващи.
Денят мина бавно и мъчително. Нямаше търпение да изгони всички клиенти и да затвори, за да я чака.
Стана 10. Но нея я нямаше. Стана 11. Нея пак я нямаше. Той седна на ръба на басейна и се загледа във водата. Две сълзи някак естествено се търкулиха по бузите му и се затичаха към водата. Всеки искаше да не се чувства сам.
Изведнъж усети нежна и топла прегръдка.
И топъл дъх в ухото си:
- Представи си, че сега сме в морето. Водата меко те обгръща. Отпусни тялото си. Тя знае как ти ще се чувстваш добре.
Той се усмихна и се остави на морето. На неговото море.
Life in every breath,in every cup of tea,in every life we take...
в отговор на Tehosekoitin
#3
Re: Вода
Всичко, което пускам тук е мое дело. Аз ги пиша. :)
А ги пускам тук, защото е Шантав клуб. А аз съм една шантавелка. :)))
Благодаря.
Life in every breath,in every cup of tea,in every life we take...
А ги пускам тук, защото е Шантав клуб. А аз съм една шантавелка. :)))
Благодаря.
Life in every breath,in every cup of tea,in every life we take...
