тимбилд или ...
1 отговора
224 прегледа
тимбилд или ...
От два месеца не бях ходел по планините и вече бях пред нервна криза когато на инфо таблото в службата закачиха наредба за служебния поход организиран от БТК РУД София.Малко предистория преди 26 години в Пазарджик се поставя началото на организирани туристически походи в съобщенията така в определени месеци някои РУД или ТРД организира поход за 3 или 4 дни като изпраща наредба до всички станции на съобщенията та така и до днес .Не знам дали новия работодател ще запази традицията, а и мен като работник. Та чета аз наредбата 26-28 ноември сборен пункт град Етрополе х.Стражата нощувка х. Стражата връх Свищи плаз х. Стражата нощувка прибиране през Етрополския манастир.Веднага тръгнах да събирам дружината и да планираме предстоящите ни подвизи по планините. Въоръжавам се карта на района и материали и да убеждавам колегите
колко е хубаво по тези места ,нали през 2002 година имах ме клубна среща по тия места цели 4 човека се събрахме тогава Краси Турист,Стоян,Стоянка и аз.Не ми се наложи дълго да ги навивам и след малко групата бе сформирана веднага почнах да им правия инструктаж за поход при зимни условия не ми обърнаха много внимание най обсъждания въпрос беше за
колко ядене и пиене да вземем.Заех се да напиша списъкът на групата от Лом с него минавам през трима началници (сега по модерно му КОРДИНАТОРИ )да ни разрешат командировка за работния ден в петък без право на дневни и пътни, а едно време имаше перо в социалната програма спорт и туризъм и тогава даваха парички за път, спане и дневни супер .Но новия работодател на една събрани ни обеща такива големи заплати с които всеки ще си почива там където иска .С голеем зор ни пуснаха командировката в петък хубаво, хубаво ама не е на хубаво в четвъртък малко преди края на работния ден ни “зарадваха “ че има голяма авария и трябва да се отстрани в петък и когато я отстрани ме може да ловим гората.
Разбира ме се да не се отказваме от похода и кога приключим с работата да излитаме.Пазаруваме вечерта в четвъртък и стягаме раниците .В петък яко бачкане като през цялото време организаторите се интересуваха от нас и ни информираха по кой път да мине за х .Стражата и задължително вериги много сняг имало и е заледено колите боксували и падало страшно бутане.В 17 чеса приключих ме по един душ на бързо и в 18чеса се настанихме в жигулата и газ( щото колата е на газ) за Етрополе .Късите светлини на колата биеха много на високо и другите шофьори ни “поздравяваха” непрекъснато и ние тях. В 20и30чеса спряхме на автогарата в Етрополе да вземем Станислава колежка от София , която също беше извадила късмета да работи в петък,
така в колата ставаме шестима .На бързо разпитвам двама месни “младежи”в сладкарницата на автогарата за пътя до х.Стражата(1350метра) и както е известно на повечето от вас местните по могат да те объркат от колкото да те упътят в правилната посока но тук извадихме късмет.Потегляме към Златишкия проход караме 10-11 километра и стигаме до отбивка в ляво от шосето има и табела Елаците почивна станция която се намира на 30 метра от хижата, я за на там сме.До тук пътя беше разчистен от снега но последните 6 километра до целта карахме по черен път естествено не разчистен от снега.Решаваме да не слагаме вериги щото шофера Цецо е много пекан до хижата бяхме като на рали Финландия гооооолям кеф.С пристигането станахме атракция “ама стая жигула до тук и без вериги, а стига бе .Возилата покрай нас все модерни и с вериги “.Настаниха не в бунгалото на почивната станция Елаците (цена 6 лева)топло и чистичко, банята е обща имаше и топла водичка .В ресторанта кипеше купона около стотина колеги от цялата страна .Прегръдки целувки радост нали не сме се виждали от месеци това е най хубавата част а най гадната е когато се разделяме .Хапнахме пийнахме обсъдихме предстоящите съкращения .Излязох пред
почивната станция, а небето ясно и едно пълнолуние веднага предложих на Станислава нощен поход до в.Кордуна1822 метра нали тази година е изкарала зимен и летен курс за планински водачи при господин Иван Кандиларов да покаже на какво са я научили каза, че не е редно ама се нави .На бързо се екипирах ме и в 00и30 закрачих ме по ски пистата челниците така и не ги използвах ме след 20минути изкачих ме в.Стражата1528метра от там в югоизточна посока има леко спускане и тежко и много стръмно изкачване през клек, като на места се затъваше до кръста в сняг с плувни движения стигнахме билната част от тук до върха снежната покривка 20 -30 сантиметра.В открития рудник Елаците камионите бучаха така е едни работят други се разхождат из балкана .02и30стъпихме на в.Кордуна и веднага бяхме възнаградени от прекрасната гледка която се откри около нас етрополските зъбери и в.Баба от другата страна в.Свищи плаз, а от север и юг светлините на градове,села и махали. Любувахме и се десетина минути но усилващия се вятър ни подсети, че трябва да се прибираме.Около 04и00 се прибрах ме по стаите, а парното не на 6 а на 16 жега кеффффф.На сутринта като се събудих в 9:00 основната група тръгваше да катери
аз и колегите ми от Лом закусихме, като ги успокоих, че цяла нощ сам им правил пъртина и в 9:40 потеглих ме време като по поръчка ясно и слънчево.Закачих си значката на клуб туризъм да не би да се размина с някой от клуба.Лека по лека настигнах ме групата, която се беше нацепила на по малки групички преди в.Курдуна настигнах ме и първите, като се събрахме на в.Курдуна едни си мислеха че са на в.Свищи плаз и се чудеха кой е този връх отсреща нашата група продължи и в 12:10 изкачи в.Свещи плаз1888 метра .Извадих термоса да се подкрепим с чай Бочко, които беше най добре екипиран от нас събу обувките тип бални обувки изстиска чорапите понапече си краката на слънцето ама слънцето не греело качествено само с вино можели да се стоплят и то поето вътрешно .От цялата група крайната цел достигнахме двайсетина човека снимка за вестника и обратно към хижата .А на хижата едни пийват хапват и вият хоро покрай скарата други карат ски, а други падат със ски (5 лева влек, ски, обувки и щеки).За вечерта бяха ангажирали DJ, томбола и естествено много танци.На сутринта в неделя обща снимка всички облечени с фланелки с надпис БТК-РУД София та да се документира на фото направените разходи и кой от къде е едни по колите други пеша до Етрополския манастир .Заварихме да ремонтират черквата но все пак ни пуснаха да я посетим отскочихме и до водопада който половината бе замръзнал.Пред бусовете, който ни чакаха се за форми една софра и след това и хоро.Та общо взето така протичат служебните походи или сега как е по модерно му “ТИМБИЛД”.
ICCI
колко е хубаво по тези места ,нали през 2002 година имах ме клубна среща по тия места цели 4 човека се събрахме тогава Краси Турист,Стоян,Стоянка и аз.Не ми се наложи дълго да ги навивам и след малко групата бе сформирана веднага почнах да им правия инструктаж за поход при зимни условия не ми обърнаха много внимание най обсъждания въпрос беше за
колко ядене и пиене да вземем.Заех се да напиша списъкът на групата от Лом с него минавам през трима началници (сега по модерно му КОРДИНАТОРИ )да ни разрешат командировка за работния ден в петък без право на дневни и пътни, а едно време имаше перо в социалната програма спорт и туризъм и тогава даваха парички за път, спане и дневни супер .Но новия работодател на една събрани ни обеща такива големи заплати с които всеки ще си почива там където иска .С голеем зор ни пуснаха командировката в петък хубаво, хубаво ама не е на хубаво в четвъртък малко преди края на работния ден ни “зарадваха “ че има голяма авария и трябва да се отстрани в петък и когато я отстрани ме може да ловим гората.
Разбира ме се да не се отказваме от похода и кога приключим с работата да излитаме.Пазаруваме вечерта в четвъртък и стягаме раниците .В петък яко бачкане като през цялото време организаторите се интересуваха от нас и ни информираха по кой път да мине за х .Стражата и задължително вериги много сняг имало и е заледено колите боксували и падало страшно бутане.В 17 чеса приключих ме по един душ на бързо и в 18чеса се настанихме в жигулата и газ( щото колата е на газ) за Етрополе .Късите светлини на колата биеха много на високо и другите шофьори ни “поздравяваха” непрекъснато и ние тях. В 20и30чеса спряхме на автогарата в Етрополе да вземем Станислава колежка от София , която също беше извадила късмета да работи в петък,
така в колата ставаме шестима .На бързо разпитвам двама месни “младежи”в сладкарницата на автогарата за пътя до х.Стражата(1350метра) и както е известно на повечето от вас местните по могат да те объркат от колкото да те упътят в правилната посока но тук извадихме късмет.Потегляме към Златишкия проход караме 10-11 километра и стигаме до отбивка в ляво от шосето има и табела Елаците почивна станция която се намира на 30 метра от хижата, я за на там сме.До тук пътя беше разчистен от снега но последните 6 километра до целта карахме по черен път естествено не разчистен от снега.Решаваме да не слагаме вериги щото шофера Цецо е много пекан до хижата бяхме като на рали Финландия гооооолям кеф.С пристигането станахме атракция “ама стая жигула до тук и без вериги, а стига бе .Возилата покрай нас все модерни и с вериги “.Настаниха не в бунгалото на почивната станция Елаците (цена 6 лева)топло и чистичко, банята е обща имаше и топла водичка .В ресторанта кипеше купона около стотина колеги от цялата страна .Прегръдки целувки радост нали не сме се виждали от месеци това е най хубавата част а най гадната е когато се разделяме .Хапнахме пийнахме обсъдихме предстоящите съкращения .Излязох пред
почивната станция, а небето ясно и едно пълнолуние веднага предложих на Станислава нощен поход до в.Кордуна1822 метра нали тази година е изкарала зимен и летен курс за планински водачи при господин Иван Кандиларов да покаже на какво са я научили каза, че не е редно ама се нави .На бързо се екипирах ме и в 00и30 закрачих ме по ски пистата челниците така и не ги използвах ме след 20минути изкачих ме в.Стражата1528метра от там в югоизточна посока има леко спускане и тежко и много стръмно изкачване през клек, като на места се затъваше до кръста в сняг с плувни движения стигнахме билната част от тук до върха снежната покривка 20 -30 сантиметра.В открития рудник Елаците камионите бучаха така е едни работят други се разхождат из балкана .02и30стъпихме на в.Кордуна и веднага бяхме възнаградени от прекрасната гледка която се откри около нас етрополските зъбери и в.Баба от другата страна в.Свищи плаз, а от север и юг светлините на градове,села и махали. Любувахме и се десетина минути но усилващия се вятър ни подсети, че трябва да се прибираме.Около 04и00 се прибрах ме по стаите, а парното не на 6 а на 16 жега кеффффф.На сутринта като се събудих в 9:00 основната група тръгваше да катери
аз и колегите ми от Лом закусихме, като ги успокоих, че цяла нощ сам им правил пъртина и в 9:40 потеглих ме време като по поръчка ясно и слънчево.Закачих си значката на клуб туризъм да не би да се размина с някой от клуба.Лека по лека настигнах ме групата, която се беше нацепила на по малки групички преди в.Курдуна настигнах ме и първите, като се събрахме на в.Курдуна едни си мислеха че са на в.Свищи плаз и се чудеха кой е този връх отсреща нашата група продължи и в 12:10 изкачи в.Свещи плаз1888 метра .Извадих термоса да се подкрепим с чай Бочко, които беше най добре екипиран от нас събу обувките тип бални обувки изстиска чорапите понапече си краката на слънцето ама слънцето не греело качествено само с вино можели да се стоплят и то поето вътрешно .От цялата група крайната цел достигнахме двайсетина човека снимка за вестника и обратно към хижата .А на хижата едни пийват хапват и вият хоро покрай скарата други карат ски, а други падат със ски (5 лева влек, ски, обувки и щеки).За вечерта бяха ангажирали DJ, томбола и естествено много танци.На сутринта в неделя обща снимка всички облечени с фланелки с надпис БТК-РУД София та да се документира на фото направените разходи и кой от къде е едни по колите други пеша до Етрополския манастир .Заварихме да ремонтират черквата но все пак ни пуснаха да я посетим отскочихме и до водопада който половината бе замръзнал.Пред бусовете, който ни чакаха се за форми една софра и след това и хоро.Та общо взето така протичат служебните походи или сега как е по модерно му “ТИМБИЛД”.
ICCI
