Лешникотрошачката

Да беше миказал някой, че 22 мес дете може дастои 45 мин в захлас и да гледа балет щях да му се изсмея. Както моята комшийка, която беше с нас подстрекателски каза “Абе не и ли е време точно сега да спи?”

Е снощи реших да рискувам и заведох Вики на Лешникотрошачката. Представлението беше в учебния театър на школата на Кристине Ридж, където вече записах Вики. 15 мин преди премиерата нямаше вече места за 2 представления напред. Балканския ми инат и чар помогнаха и се сдобихме с места на последния ред. Видях в този “недостаък” предимство и съпреживяхме всяка една сцена с Вики. Танцувахме ръкопляскахме и викахме Браво от все сърце. Даже на сцената с боя с мишките Вики сериозно се уплаши и се скри в прегръдките на тати за по сигурно. През почивката разгледахме целия театър и играхме с дъгите деца пред сцената. А след представлението, тук актьорите застават в редица на изхода и зрителите минават покрай тях да ги поздравят и поговорят с тях за минутка. А те бяха от 28мес до поне 28 год на възраст. Ние разбира се не пропуснахме момента и отидохме да дръпнем помпоните на клоуните, опашките на мишките и разбира се, ама разбира се приказно красивите полички на балерините.
Та с две думи. Не се колебайте а скочите направо в дълбоките води на класиката или друга музика, която обичате и си направете едно незабравимо преживяване с малите човечета. Път има.

истинско удоволствие е да видиш как грозното патенце се превръща в красив млад лебед,апропо да станеш свидетел на това как детето ти расте и се развива във различни аспекти от живота,черпи от него с пълни шепички.Вчера с умиление разбрах,че 2,6 годишната ми дъщеря е станала състрадателна,видя Пух да пада в Снега и рече "Мамо ела ,ела да помогнем на Пух да се изправи,мамо-о-о ще настине бе направи му чай"

убаво е да се изгражда такава съсрадателност у малките човечета, че то после така или иначе ще загубят голяма част от нея по пътя

ние имаме билети за четвъртък и аз почвам да се притеснявам малко. Щото Алекс има проблеми със силни шумове и разни странни същества...пък ние ще ходим в операта и може да бъде доста гръмко...Решихме да вземем нейната приятелка, това обикновено и дава кураж. Абе всички дето са я гледали казват, че децата се захласват, пък тя мойта обожава балет, даже миналата година играеше в детската. Учителката им беше рускиня естествено, и танцуваха точно Лешникотрошачката и Спящата красавица, та аз и диска купих да танцувам в къщи

Супер сте! И аз мислех да експериментирам, но пак спектакъла беше точно вечерта преди рождения ден.
Я сподели ти как я намери тази школа? Какви са ограниченията като възраст, условията? Аз съм много амбициозна на думи, но ще видим как ще е на практика.

мойте преди да ги заведем им купих книжка с приказката, много помогна че знаеха какво става на сцената. тогава малката ни дъщеря беше на три години, а тя е дребна и на входа не вярваха, че ги е навършила и се опъваха известно време да я пуснат, още малко id щяха да и поискат за доказателство... но тя не мръдна и не гъкна през цялото време, стоя като омагьосана. в антракта не искаше да излиза, а като свърши представлението се разплака, искала още. сигурна съм, че и на твоята дъщеря ще и хареса. но е хубаво да сте си припомнили историята, подготви я. за четвъртия рожден ден на силвия я заведохме на красавицата и звяра, беше много хубаво представление, бродуейски мюзикъл се беше излъгал да гостува в нашя забутан край. уж знаят приказката, но не бяхме я чели скоро и явно я бяха забравили, на силвия и доскуча и в един момент заспа ... дори сестра накрая каза, че не разбирала много добре какво става на сцената...

Ще скокна до книжарницата, дано я намеря, че в тая коледна тарапана не се знае знае ли се....Тъкмо ще се виждат с нейната приятелка в сряда, ше напраим едно литературно четене
Ама голям майтап с твойта щерка, никога нямаше да си помисля, че може да заспи насред постановката, развесели ме!
Ние щяхме да я водим на красавицата, ама на лед, обаче тя зе, че се разболя и тва ще и е сефтето на представление, ако изобщо стигнеме, щото неска кви сополи и текнаха....бе нашия късмет никъде го няма. Водили сме я само на кино, веднъж, бехме бая на тръни да не запищи като загасят лампите и гръмнат рекламите, ма тя само си запуши ушите.

Az пак бих прибавила
Вземете си места по- настрани за да можете да си коментирате и съпреживявяте
За да си спризная за мой срам съм заспивала точно на тая Лешникотрошачка в Народния театър - топличко задушничко зимничко късничко (зас съм чучулига) и ето ти тебе - срам и позор. Добре, че сама си бях да няма кой да разправя на поколенията

Чудесно е, че сте имали такова преживяване! Радвах се с вас, докато го четох. А може би малката ще прояви желание и ще ходи на балет? Желая ви го... (Може би защото много обичам балета, а за мене е малко късничко :-))

И за идеята, и за местата - за с две ръце, най-рано водих Кайо - на три години, без Галя, на Лебедово езеро, закъсняхме и се преобличахме с костюмче на улицата пред Операта, като влязохме, беше почнало и се свряхме на един балкон полупразен, та си гледахме и даже не си говорихме, щото либретото беше предварително разучено... Че издържа без да гъкне цялото представление - факт, но на тръгване...не ще да излезе това дете... излязоха всички, той не и не, накрая го изнесох на ръце, такъв горък плач до вкъщи... Няма да го забравя, иначе беше забелязал, че го няма обещания от мен окрестър...
А сега облича брат си да го води до магазина и го учи да пее квинти

А мен питаш ли колко ми се искаше да съм там
Поне на репетиция с палци , даже може и без поличката
е сега поне в къщи ще имам повод да го правя без мъжа ми да мисли че съм тотално изкукала