Жената на

Най-накрая при теб ще се върне
не бащата на твойто дете,
а мъжкарят който е хвърлил
семе което в утроба расте.
Ще поникнат отново зърната
по отпуснати вече гърди.
И когато оставиш бедрата
да приемат бели сълзи,
в полумрака разтворена
ще си моята книга.
От нея ще чета непресторено
"Стига!"
Не, не стига!