Дайте съвет

Искам да споделя нещо, за да ме посъветвате.
Имам приятели - семейство, с които сме близки от около 3 г. Всъщност приятел ми е мъжът, а жената - покрай него. Наполедък обаче се случиха някои неща, които развалиха отношенията ни - по едно време те си намериха други хора, с които да се виждат (семейство) и поохладняха към мен. После нещо се скараха с "новите" и сега пак се виждаме по-често, обаче на мен ми е кофти, щото научих, че са злоупотребили с името ми, по - точно - жена му на приятеля ми. Също така са ме лъгали за някои неща. Жената пък сега е бременна и ми е неудобно да я отрежа или да се обсняваме, а мъжът й се държи страшно приятелски с мен, все едно нищо не е било, въпреки че му казах какво мисля. Знам, че не трябва да се виждам с тях, защото са ме предали, това говори разумът. Но когато той ми се обади просто не мога да му откажа, защото е супер приятел и много го харесвам. Като излизаме после ми е кофти, защото все пак нещо крия от тях - а именно , че съм разочарован и не искам да се срещаме, най - малкото защото ако пак ме зарежат, ще ми е още по - кофти. Не знам трябва ли да ги разкарам директно или пък постепенно , или да си срещаме като преди. В тези отношения имам един недостатък - че като приема едни човек за близък, се отдавам изцяло, и като ме предаде - направо се побърквам.
Много съм объркан, помагайте

Пътищата са два.

Единият е да се разделиш със тези хора.Важно е да си
отговориш на следния въпрос.След като веднъж са те
зарязали и въобще не им е минало през ум,че ти може
да се чувстваш кофти от това,че въобще може и да не
им е пукало за теб,дали това повторно завръщане,изпъл
нено с любезност и приятелство ,дали не е заради някаква
полза,която биха имали от теб.Тоест дали тази любезност
и супер "доброта" не е защото може да си им полезен.
Като получат каквото им е нужно,може пак да те зарежат.

Възможно е да има и друг вариант.Има такъв тип хора,които
просто не се замислят.Веднъж си им много приятен,веднъж те
са адски мили,приятелски настроени,топли,във следващият момент
може да те подминат,все едно нищо не е било.Не познавам прияте
лите ти,но помисли дали не спадат и към тази категория.Ако те
спадат към тази група хора,просто не приемай приятелството им
насериозно.Излизай с тях,виждай се,весели се,прекарвай приятно,
но знай,че те не са истинските приятели.Продължавай да търсиш.

И след като си им казал,че те са постъпили кофти с теб,те какво ти
отговориха?Какви изводи си направи?Или просто се измъкнаха,без
да изтъкнат някакъв сериозен аргумент за поведението си.Ако е
така,аз бих ги зарязал.Приятелството е несъвместимо с лъжата и
задните мисли.Много е важно да изясниш това лице в лице,ако тряб
ва нека да бъде на градус.In vino veritas.

Ако някой се опита да хвърля кал върху мен,говорейки зад
гърба ми,това ще ме ядоса и то много.Непременно изясни
нещата с човека,който мислиш,че ти е приятел.Дано да е!
Дано с ПРИВИДНО топлото и слънчево отношение не мисли
да те обсеби и използва.Има такива "хора".

Какво ще стане,ако му откажеш един-два пъти да се види-
те?Кажи че не ти е добре или нещо подобно.Ще покажат
ли загриженост?Виж реакцията.

Не мисля,че е недостатък да вярваш в хората,да отдадеш
всичко от себе си,приятел:))).Просто трябва да знаеш,че
не всеки заслужава такова отношение.

И аз съм изпадал в такива ситуации.И когато ме предадат,
започвам да беснея.Последният път,когато това ми се случи,
реагирах доста бурно и направих човека на нищо.С радост
правих всичко възможно да го зарадвам,грижих се за него,като
имаше проблеми помагах и щом видя,че не му отказвам,започна
да се държи грубо с мен,да си мисли,че съм му едва ли не слуга.

И дадох воля на гнева и разочарованието си,бях бесен,
дали не сбърках?Но заради това не съм престанал да вярвам в хората,напротив,имам доста близки приятели,които обичам и
в които вярвам.

Нека не забравяме,че все пак сме хора и можем да сгрешим.
Има грешки,които се прощават,има такива,които просто се
подминават,има и такива които не могат да се простят.
Не ми става ясно до каква степен са злоупотребили с името
и доверието ти.Нужна е малко повече яснота в ситуацията.
Пак повтарям за кой ли път:изясни ситуацията!!!

Това е,което мога да те посъветвам:))).Дано всичко се оправи
без много негативни емоции.Късмет

Oceanborn , благодаря ти за съвета и времето, което си ми отделил. Наистина се радвам за това.
Мисля все пак, че по - подхдящ е вторият предложен от теб вариант, а именно - да се виждаме, но да си изясним нещата. Когато казах на приятеля ми, той първо потърси оправдание, после ми се извини, искаше да се увери, че всичко е както преди. За това, което са говорили, специално жената, се опита да го омаловажи, каза дори , че било шега, при което реагирах доста остро, почти на границата на скарването. В крайна сметка той мисля, че ме разбра. За съжаление жена му няма да ме разбере, дори той ми го каза. От друга страна - те са хора меркантилни, но пък каква полза биха имали от мен, нямам пари или кой знае какво влияние, но може и да се срещат с мен, за да се изфукат, тъй като професията ми всява респект в някои хора.
Надявам се това да са истински приятели, но си давам сметка, че сигурно не е така.
А сетих си, имаше един период, когато както и при теб, приятелят се държеше грубо с мен, все едно съм му длъжен нещо.
Мисля, че реакцията ти е била точно на място, а човекът ако не те разбере, значи нищо не губиш, все едно, той не те е разбирал изобщо. Има такива хора - вгледани в себе си и проблемите си, на които емпатията поначало им е чужда. Дано той не е от тези.




И ТОВА ЩЕ МИНЕ ......

Здрасти пак,приятел

От това,което пишеш за приятеля ти,жена му и история-
та с компромата,мога да си направя извода,че приятеля
ти е мъж под чехъл.

Всичко е почнало от жената,а твоя човек вместо да се
покаже като мъж,да сложи нещата на място,се е повля
къл по акъла й!Как няма да изясни нещата,да потърси
истината?

Лошо е,когато един мъж се командва от жена му.Смя-
там че и обратното е резил(жена да бъде командвана
от мъжа) в една връзка трябва да има свобода и разби-
ране,но кво да се прави,човешки слабости...

Радвам се че взимаш решение и че си избрал втория
вариант.Непременно си изясни нещата с него!Остани
добър приятел с този човек,обичай го,помагай му,но
знай че е променлив характер,изглежда и зависим,
помни,че МОЖЕ(не дай боже,но ти бъди готов)утре да
му щукне да направи нещо,което няма да ти хареса.
Той е по-слаб и е нужно разбиране от твоя страна и
предпазливост.

С други думи,знай че можеш да получиш топлота и приятна
компания,но не очаквай от него много-в трудни моменти
особено.Такива и аз съм ги срещал,кефят ме като хора,опит
вам се да им помагам,но без да очаквам нещо кой знае какво
в замяна.


Още веднъж,желая ти късмет и успех.

Oceanborn, ако знаеш само колко си прав, че той е мъж под чехъл, просто е типичният пример, затова и не го написах по - рано - просто съм го приел като даденост. Но пък те са щастливо семейство и на него явно му харесва така.
Той има комплекса "нужда от признание сред обществото", а чрез жената и родителите й постига компенсация в това отношение. Без жена си той сигурно ще изпадне в своеобразна безтегловност, защото няма увереност в собствените си способности и личността си, както и опора в родителите си - те са бедни хора, от село, а и са скъсали всякакви връзки с тях (по вина на съпругата естествено) . Поради всичко това е силно манипулиран от жена си и родителите й. В последната година остана без работа, по тяхна вина според мен, те забъркват интригите и т.н. Но пък щом му харесва, кой съм аз, че да им се бъркам, това не е моя работа, въпреки че съм му приятел. Така ли е или греша?

Здравей,

Картинката за твоят човек ми се изяснява.Аз познавах и познавам
един такъв,като ми говориш,чак ме хваща параноя случайно да не
става дума за един и същи човек.

Психологията на такива хора ми е позната.Мисля,че и отговорът,
как да го задържиш до себе си е вече близък до ума.Дейл Карнеги
в своята книга "Как да печелим приятели"(много хубава книга,
препоръчвам я)казва,че всеки човек се чувства добре от една
искрена похвала.Е,има и изключения,но мисля,че разбираш,че
е много важно да изтъкваш на твоя човек положителните и силни
те страни.Не се чувства уверен в себе си,несигурен е,явно е преживял
кофти неща някога,които са му смачкали самочувствието.

Когато се чувства слаб,малодушен,повтаряй му колко е умен,силен,
че ще успее и е престъпление да се съмнява в себе си и да изпитва
страх от бъдещето.Говори му колко е добър,че на добрите хора им
се връща доброто...подкрепяй го,окуражавай го.

Има един подводен камък в такива отношения-между човек като теб
и човек като него.Можеш да го направиш зависим без да искаш,затова
бъди много внимателен.Като изтъкваш положителните му страни,НИКОГА
не падай по-долу от него.Така се случват доста неприятни неща.

Дръж златната среда.И мисля,че няма да го изгубиш повече.Успех!

Mnogo mi se iska da znam kak shte zavyrshi tazi istoriq.........

Засега нищо особено не е станало. Опитвам се да следвам съвета на Oceanborn (много ти благодаря , човече). Срещаме се, поддържаме добри приятелски отношения. Той е много изнервен , жена му също, но ме считат за добър приятел. Мисля, че осъзнават че се прекалили в някои отношения. Аз също се старая да съм по - толерантен.
Ще видим...

Е,дано да съм ти бил от полза:))).Ще се радвам да се оправят нещата
приятел:)).Надявам се това да се случи тази година,а и да намериш още
добри приятели.Късмет

В отнощенията на хората и изобщо в природата има равновесие.Равновесието е навсякъде и в всичко само се замислете и огледайте ще го видите.На тези човечета не са единствените.Шут по задните части.Ще намериш други приятели.Живей си живота като активно участвашв него,а не да го наблюдаваш.С твоето поведение може и да култивираш някой и друг плевел.

Budi po nezavisim.
Lichi si che si emocionalen. No si mislia, che shte e po-dobre za teb da poglednesh na svoeto vreme, kato na neshto mnogo cenno. I togava po-lesno shte vzimash reshenia kak i s kogo shte spodeliash jivota si.
Jelaia ti shtastie

Ako ti e tolkova trudno da gi razkara6 vijda ise s tqx po kratko ot predi i se draj po ....kato s poznati ne s priqteli.I ne i pokazvmai 4e ti puka.I ne im davai da te tap4at.Nai mraza izpozlva4i ei...ako nqkoi tova na mene mi go nparavi....prosto tezi hora ne sa6testvuvat pove4e za mene.vse edno nikoga ne sme se poznavali.Trudno e znam..no dostoinstvoot mi e po vajno ot kolkoto da im pozvolq da is igraqt s mene kato s igra4ka kogato is poiksat i kgoato ne da mezaxvarlqt.Taka4.e..way to go.Badiu tvarda.

ти сигурен ли си, че държиш на приятелството му? дали наистина ти е нужен? или пък оставаш при него, защото му съчувстваш...? за комплексите му, за положението му в семейството... за всичко?
струва ми се, че той се нуждае от теб повече отколкото ти от него. обаче на приятелите би трябвало да можем да разчитаме. не съм сигурна , че можеш да очакваш това от него. във всеки един момент е възможно да те "зареже", както е постъпил вече - пък после ще се извини я с жена си, я с депресията си..тъй че - имай си едно наум.
поздрави:-)

Наистина много държа на него, дори смятам, че той е най-добрият ми приятел. Като изключим детските години, той е единственият, с който съм бил и мисля, че съм все още на една вълна. Даже миналата седмица той ме попита дали съм му "простил" за това, че ме е зарязал преди няколко месеца.
Но подозирам, че в един бъдещ момент пак ще ме зареже - за съжаление вече нямам такова доверие в него. В един момент искам да му кажа всичко това и да не се виждаме, а в следващия - се срещаме и си караме както преди. Но не искам отново да страдам, а това ще се случи, ако поддържаме приятелството си. И така приятелството ни става неискрено, с много премълчани думи, които в крайна сметка го отравят. Дори една вечер им казах (и на жена му), че сега се срещаме, защото са се скарали с новите си семейни приятели, а иначе едва ли ще ми се обадят. Те май нищо не отговориха. Понякога имам чувството, че потъпквам достойнството си, заради тях. А те никога не биха го направили, сигурен съм.
Какво мислите?

Как така "той е единствения , с когото съм бил"? (това е цитат) Не вярвам да е бил единствения ти приятел. Разбирам, че е най-добрият и поради това толкова държиш връзките ви да не се прекъсват. Смятам, че можеш да споделиш това, което искаш с най-близкия си приятел, т.е. сподели му притесненията си откровено. Той те пита дали си му простил, ами кажи му откровено - "как да ти имам доверие?", или пък "почувствах се предаден".
От друга страна, не оставай само с него, обръщай внимание и на другите познати или приятели. Без значение, че не са най-добрите:-). Понякога тези, второстепенните, се оказват по на място:-). Пък и според мен е интересно да контактуваш с повече хора.
Исках да ти кажа и ...не потъпквай достойнството си заради никого - няма да има смисъл. Ще загубиш себеуважението си.
Можеш да направиш и друго. Дръж се на разстояние, ама наужким. Остави той да те търси, направи така, че той да се съобразява с теб. Така и ще разбереш доколко държи на приятелството ви.
И помни - не залагай само на него:-)

Мисля че,нешто не си савсем наясно със себе си.ИСТИНАТА винаги ими две страни,дали не си сгрешил и ти ?Може би го ревнуваш от жена му и ти се иска тя да е виновна,можеби си сам?????Опитаи да го разбереш, може би тои има други нужди .....

Реших да сИ погледна постинга отпреди няколко месеца. Може би ще ви бъде интересно развитиеТо на историята.
Та след всичките там терзания - какво се оказа?
Отскоро аз мога да бъде много полезен за професионалното израстване и кариерата на този приятел. О, изненада!!! Познайте какво става?!?
Е, лесно е - изведнъж аз ставам мнооооого добър и мнооого ценен приятел. Най-добрият!! Най-търсеният!! Прекрасен, разбиращ, съчувстващ, топъл !! И най-важното- безкрайно удобен. Ами да - доказал се като "приятел на повикване". И, о, колко сме искрени и заинтересувани от всичко - какво правиш, искаш ли да направим това и това заедно, да излезем заедно по мъжки някоя вечер, да ти дам това и т.н.
Вариант 1 - подкупващо-отказващата усмивка -
Вариант 2 - шут по задника с подобаващ скандал
А вие какво мислите?


И ТОВА ЩЕ МИНЕ...

Нито едното,нито другото,ако питаш мен.Просто няма да го допускаш до
себе си.Щом иска да те използва,използвай го и ти.Имаш ли някаква иконо
мическа полза от него?Професионална такава?Може ли да ти помогне
в обществения живот?

Ако да,чудесно.Бъди разумен.Живеем в свят,в който не можем и без
такива връзки.Вярно,причинил ти е ужасно огорчение.В чисто човеш
ки план.Най-голямото отмъщение е да извлечеш още по-голяма полза
от този "приятел".И когато реши да ти се лигави(прествувайки се на
топъл,добър и пр.),усмихвай се.Иронично.С лека злоба и го гледай от
високо.

Той има полза от теб,нали?Няма да може да се "възмути" на студеното
ти поведение-което безспорно заслужава.Ти вече му прости,изпълнил
си приятелския си дълг към него,а той продължава да се държи гадно.
Тогава ти нищо не му дължиш.Щом иска да те използва,използвай го
и ти.

И недей престава да вярваш,че ще намериш истински приятели!Ще стане
все някога!Но е нелепо да страдаш заради някакъв келеш.Много други хора
тук ти казаха,че не бива да оставаш само с един приятел-говорим за истински
такъв.Обикновено такива хора се намират всред обикновените такива.Не,
не говоря за простолюдието!Говоря за хората,които не са ангажирани
да правят голяма кариера в живота,да търсят израстване в обществото
и т.н.

Лично аз смятам приятелството за едно от най-важните неща в живота.
И даже го поставям над всичко.Готов съм да дам за ИСТИНСКИТЕ СИ прияте
ли -ех,ако кажа всичко,ще е силна дума и лицемерие,но съм склонен на голе
ми жертви.Често заради приятели аз самият съм си навличал големи пробле
ми...Но не мога да търпя някой да се ебава с мен-просто имам голяма
гордост.И не мога да падна на колене пред никого,абсолютно никого и да
моля.Било то приятел.Било то любимата.Било то близък човек...

Има една книга,казва се "Хавамал",Словата на Бог Один.Това е книга,
която съдържа в себе си моралния кодекс на древните викинги.Племе,
което се е отличавало със своите воински добродетели,доблест,чест.
Приятелството за тях е било нещо свещено.Можеш да я намериш из
книжарниците.Прочети я,има прекрасни правила за приятелските отно
шения.Говоря ти не за някое книжле от тия дето ги пишат разни съвре
менни психолози,психиатри(много често в книгите им няма нищо същест
вено),а за вековна мъдрост.

Искрено ти пожелавам да преодолееш огорчението,да поставиш този
твой "приятел" на мястото му и да погледнеш напред.Сам го каза-и това
ще мине.

И да разбереш че урока от цялата работа е да се научиш да обичаш
себе си:))).