А после-то.............?
3 отговора
264 прегледа
А после-то.............?
...
защо не чувствам вина? Би трябвало.
Все едно са ти се били паднали най-добрите карти и ти си ги разиграл по най-баламския и глупав начин. Тъпо. И си загубил толкова много, че във всичкото ти оставащо време все повече неща ще ти дават знак колко много си загубил.
Страхотна Пустота.
Тъпо.
Грешно разчетени знаци. Грешно подадени реплики. Грешка след грешка.
Без спиране, до пълна загуба.
......
......
......
Но защо не чувствам вина? Ако чувствах вина щях да мога да си простя. или да си намеря оправдание.
или да опитам нещо...или да чакам...все щеше да има белег на живот.
......
Чувствам само примирение. И дори не е отчаяние.
Безразлично и тъпо Примирение.
.
защо не чувствам вина? Би трябвало.
Все едно са ти се били паднали най-добрите карти и ти си ги разиграл по най-баламския и глупав начин. Тъпо. И си загубил толкова много, че във всичкото ти оставащо време все повече неща ще ти дават знак колко много си загубил.
Страхотна Пустота.
Тъпо.
Грешно разчетени знаци. Грешно подадени реплики. Грешка след грешка.
Без спиране, до пълна загуба.
......
......
......
Но защо не чувствам вина? Ако чувствах вина щях да мога да си простя. или да си намеря оправдание.
или да опитам нещо...или да чакам...все щеше да има белег на живот.
......
Чувствам само примирение. И дори не е отчаяние.
Безразлично и тъпо Примирение.
.
Re: А после-то.............?
Вината...
просто няма как да чувстваш вина,за нещо което си имала за миг...а после поради някакви обстоятелства,случки, наивност...си оставила да си отидат.
никога нищо не идва случайно...тъжно е наистина когато осъзнато му позволим да си иде, особенно ако ни кара да се чувстваме живи и достатъчни...
чувството за вина е свързано с осъзнато допусната грешка...а аз не мисля,че стававъпрос за грешка...понякога правим и казваме неща,които всъщност не искаме...понеже ни е страх да сме ние...и поради липса на осъзнато личностно присъствие в отношенията си с другите..."Всеки вижда толкова колкото знае!"
.....времето ще почисти камъчетата по пътя, за да стане по равен той...но винаги ще има и други пътници които ще преминават, ще калят, ще остават своите камъни съзнателно или не, и ако не внимаваш може и да те спъват...а и времето е доста променливо, когато вали ще става кално...научи се да си носиш чадър...за да се пазиш...важното е когато намериш твоя път да го следваш и да не забравяш...ако се отклониш, да можеш да се върнеш и да продължиш...
отчаянието е слабост...няма да се отчайваш,чули ли?
...."никога нищо не се губи,нищо което да не може да бъде намерено!"
...........
...........
просто няма как да чувстваш вина,за нещо което си имала за миг...а после поради някакви обстоятелства,случки, наивност...си оставила да си отидат.
никога нищо не идва случайно...тъжно е наистина когато осъзнато му позволим да си иде, особенно ако ни кара да се чувстваме живи и достатъчни...
чувството за вина е свързано с осъзнато допусната грешка...а аз не мисля,че стававъпрос за грешка...понякога правим и казваме неща,които всъщност не искаме...понеже ни е страх да сме ние...и поради липса на осъзнато личностно присъствие в отношенията си с другите..."Всеки вижда толкова колкото знае!"
.....времето ще почисти камъчетата по пътя, за да стане по равен той...но винаги ще има и други пътници които ще преминават, ще калят, ще остават своите камъни съзнателно или не, и ако не внимаваш може и да те спъват...а и времето е доста променливо, когато вали ще става кално...научи се да си носиш чадър...за да се пазиш...важното е когато намериш твоя път да го следваш и да не забравяш...ако се отклониш, да можеш да се върнеш и да продължиш...
отчаянието е слабост...няма да се отчайваш,чули ли?
...."никога нищо не се губи,нищо което да не може да бъде намерено!"
...........
...........
