Условия на труд

Знае ли някой какви точно са "нормалните" условия на труд?
Какво се води за "лоши условия" и могат ли да се компенсират с допълнително възнаграждение?

прочети закона за здравословни и безопасни условия на труд, а после можеш да преминеш към наредбите, които са над 10 на брой.

може
с кисело мляко

[линк]

It's all about asses - kicking or licking...

В повечето разпоредби става въпрос за риск от злополука в някъкъв вид производство. Мен ме интересува примерно ако през целия работен ден ми се налага да стоя права, това води ли се за лоши условия на труд и т.н.

прави се анкета за условията на труд, но не съм много запозната как се прави оценката, защото сме сключили договор със служба по трудова медицина и те се занимават с това. Но аз получавам допълнително заплащане, защото работя с компютър. Трябва да се знае естеството на работа, защото някои колеги получават кафе, други - минерална вода или чай, витамини и т.н.
В анкетата имаше нещо подобно на това, което питаш - дали през повечето време от деня работиш седнал или прав, дали столът ти е удобен, дали те дразни осветлението, каква е силата на шума и т.н. Ако ми е останала анкета, утре ще ти напиша някои въпроси от нея.

напиши точно за какво става дума тъй като от малкото което е дадено като инфо едва ли може да ти се даед точен отговор

А аз да попитам вярно ли е, че е премахната почивката за работа пред компютър? За допълнително възнаграждение мога само да мечтая.

да наредба №8 е отменена ето ти нормативната база

новата наредба № 3/чл.7 т.1/ препраща към наредба №15 , така ,че т.16,17,16 от приложението към наредба №15

НАРЕДБА № 3 от 18.09.2002 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи


Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 95 от 8.10.2002 г.

т. 11, р. 1, № 58


Чл. 1. С тази наредба се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи.

Чл. 2. Наредбата не се отнася за работа със:

1. видеодисплеи в шофьорски кабини и контролни кабини на транспортни средства и машини;

2. компютърни системи, разположени на борда на транспортни средства;

3. компютърни системи, предназначени за ползване от населението;

4. преносими компютърни системи, които се използват краткотрайно на работното място;

5. калкулатори, касови апарати и технологично оборудване, което има контролен екран за изобразяване на малко количество данни и е предназначен за пряко използване на оборудването;

6. екрани на пишещи машини.

Чл. 3. (1) Работодателят възлага на специалисти по трудова медицина извършването на оценка на работните места за работа с видеодисплеи с цел установяване на всички възможни ситуации и действия, които могат да причинят увреждания, особено на зрението и опорно-двигателния апарат, възникване на психичен стрес и др.

(2) Съобразно резултатите от оценката по ал. 1 работодателят предприема необходимите мерки за отстраняване на установените опасности и възможностите за комбинираното им действие.

Чл. 4. Работните места за работа с видеодисплеи следва да отговарят на изискванията, посочени в приложението.

Чл. 5. Работодателят осигурява на лицата, работещи с видеодисплеи, обучение и информация относно изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове за увреждане на зрението, на опорно-двигателния апарат, за възникване на психичен стрес и др., както и с изискванията към тяхното поведение с оглед запазване на здравето им при:

1. постъпване на работа;

2. съществени изменения на организацията на работното място;

3. въвеждане на ново оборудване.

Чл. 6. Работодателят предоставя на лицата, работещи с видеодисплеи, информация за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Чл. 7. Работодателят организира трудовата дейност на лицата, работещи с видеодисплеи, по начин, позволяващ периодични прекъсвания на работата с видеодисплеи, които се използват за:

1. почивки, като техният брой, продължителност и ред на ползване са определени в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа (ДВ, бр. 54 от 1999 г.);

2. извършване на други дейности с цел намаляване на трудовото натоварване, дължащо се на работата с видеодисплеи.

Чл. 8. (1) Работодателят предприема необходимите мерки за защита на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, като осигурява изследване на зрителния анализатор от специалист по очни болести:

1. преди започване на работа с видеодисплеи;

2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;

3. при възникване на смущения на зрението, за които има основания да се предполага, че се дължат на работа с видеодисплеи.

(2) Работодателят снабдява за своя сметка лицето, работещо с видеодисплеи, с предписани от специалиста по очни болести очила за изпълнение на работата му при всяка корекция на зрението, установена при изследванията по ал. 1, ако очилата са различни от тези, използвани в извънпрофесионалната дейност на съответното лице.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Видеодисплей" (монитор) означава екран за текстово или графично изображение, независимо от начина на представяне на информацията.

2. "Лице, работещо с видеодисплеи" е всеки работник или служител, който работи ежедневно с видеодисплей не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 276, ал. 1 от Кодекса на труда.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 8 от 1996 г. за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи (ДВ, бр. 29 от 1996 г.).

§ 4. Указания по прилагането на наредбата дават министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.


Приложение към чл. 4

Изисквания към работните места за работа с видеодисплеи

I. Изисквания към оборудването.

1. Използването на оборудването не трябва да предизвиква рискове за лицата, работещи с видеодисплеи.

2. Екран:

а) буквите и знаците, появяващи се върху екрана, са добре и ясно оформени, с подходяща големина и разстояние между знаци, букви и редове;

б) изображението на екрана е стабилно, без трептене или разлика в яркостите на отделните знаци;

в) яркостта и/или контрастът между знаците и фона да се регулират от лицето, работещо с видеодисплеи, и да се променят лесно в зависимост от условията на средата;

г) екранът е подвижен и може да се наклонява, повдига или върти встрани в зависимост от нуждите на лицето, работещо с видеодисплеи;

д) върху екрана няма отражения или отразен блясък, причиняващи дискомфорт на лицето, работещо с видеодисплеи.

3. Клавиатура:

а) клавиатурата е подвижна, позволява заемането на удобна работна поза и не предизвиква умора на ръцете и китките;

б) пространството пред клавиатурата е достатъчно и дава възможност за опора на ръцете и китките на лицето, работещо с видеодисплеи;

в) клавиатурата е с матова повърхност, за да се избегне отразеният блясък;

г) клавиатурата и характеристиките на клавишите са подредени така, че улесняват използването й;

д) знаците върху клавишите са контрастни и четливи при обичайна работна поза.

4. Работна маса и работна повърхност:

а) работната маса и работната повърхност са с височина 680 - 750 мм и достатъчно широки, с ниска отразителна способност и позволяват промени в подреждането на екрана, клавиатурата, документите и останалото оборудване;

б) размерите на работната повърхност са не по-малки от: дължина 1200 мм, широчина 800 мм при дебелина на плота под 30 мм;

в) работната мебел осигурява разстояние между очите на лицето, работещо с видеодисплеи, и екрана не по-малко от 500 - 700 мм, а между очите и клавиатурата 450 - 500 мм;

г) държателят на документи е стабилен, регулира се по височина и наклон и е поставен в положение, осигуряващо минимални движения на главата и очите при работа;

д) работното място дава възможност на лицето, работещо с видеодисплеи, да заема най-удобната за него работна поза.

5. Работен стол:

а) работният стол е стабилен и позволява на лицето, работещо с видеодисплеи, свобода на движенията и удобна работна поза;

б) седалката се регулира на височина;

в) облегалката на стола се регулира на височина и наклон и осигурява опора на лицето, работещо с видеодисплеи;

г) има възможност за поставяне на опора за краката при желание на лицето, работещо с видеодисплеи.

II. Изисквания към работната среда.

1. Пространствени изисквания:

а) работното място е проектирано и оразмерено по начин, позволяващ на лицето, работещо с видеодисплеи, да сменя работната си поза и работните движения;

б) работното място е с площ не по-малка от 4,5 кв. м;

в) минималната кубатура за едно работно място с видеодисплей е 13 куб. м.

2. Осветление:

а) общото и локалното осветление осигуряват достатъчно добри светлинни условия и подходящ контраст между екрана и заобикалящото го пространство, като се имат предвид видът работа и зрителните изисквания на лицето, работещо с видеодисплеи;

б) смущаващите зрението блясък и отражение от екрана да се отстранят чрез съгласуване на устройството на работното място с разположението и техническите характеристики на източниците на изкуствено осветление;

в) в помещения с изкуствено осветление най-малката осветеност на работните места при видеодисплей с позитивен контраст е 300 Lx, а при видеодисплей с негативен контраст - 500 Lx, като конкретните стойности на осветеността над тези нива се определят в съответствие с изискванията на БДС 1786-84 за съответните работни помещения и видове дейности.

3. Предотвратяване на отражения и блясък:

а) работното място е организирано така, че източниците на светлина, като прозорци, пропускащи светлината стени и ярко оцветени повърхности, не предизвикват директен блясък, както и отражения от екрана;

б) прозорците имат завеси или щори, които при нужда намаляват дневната светлина, падаща на работното място.

4. Шумови нива:

а) нивото на шума в работното помещение не надвишава 55 dB (A);

б) при избора на печатащите и другите периферни устройства се оценява шумовата им характеристика.

5. Микроклимат:

а) температурата на въздуха е от 18 до 25? С; при температура на външния въздух над 25? С се допуска температурата на въздуха в помещението да е до 28? С;

б) относителната влажност на въздуха е от 30 до 60 %; при температура на външния въздух 28 ?С и повече относителната влажност на въздуха да е до 55 %;

в) скоростта на движение на въздуха да не превишава 0,2 м/сек. за студения период от годината и от 0,2 до 0,5 м/сек. за топлия период на годината.

6. Електрически и магнитни полета:

а) стойностите на електрическите и магнитните полета да съответстват на изискванията на Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г. и бр. 52 от 2001 г.);

б) работната мебел и оборудването на работното помещение не са източник на електростатично поле;

в) работното облекло и обувки са изработени от материали, които не натрупват електрични заряди.

III. Изисквания към програмните продукти.

1. Програмният продукт е подходящ за съответната работна задача.

2. Програмният продукт е лесен за ползване и при възможност приспособим за нивото на знанията и опита на лицата, работещи с видеодисплеи. Без знанието на лицата, работещи с видеодисплеи, не се прилагат количествени или качествени проверки или оценки за извършваната работа.

3. Системите осигуряват обратна връзка към оператора за резултата от неговата работа.

4. Системите представят информация във формат и скорост, съобразени с възможностите на лицето, работещо с видеодисплеи.

5. Прилагат се принципите на софтуерната ергономия, особено по отношение на процеса на обработка на информацията от лицата, работещи с видеодисплеи.




НАРЕДБА No 15
от 31 май 1999 г.
за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
(обн.,ДВ,бр.54 от 15 юни 1999 г.)

Раздел I
Общи положения
Чл.1. С тази наредба се определят условията, редът и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа с цел осигуряване на устойчива работоспособност, намаляване на умората и опазване на здравето на работещите.
Чл.2. Физиологични режими на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на собственост, когато е изпълнено условието по чл.9.
Чл.3. (1) Въвеждането на физиологични режими на труд и почивка по време на работа е задължение на работодателя и е неразделна част от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Работодателят информира работещите за възможните неблагоприятни последици за здравето и работоспособността от нерационални режими и обсъжда с комитетите и групите по условия на труд възможностите за въвеждане на физиологични режими на труд и почивка.
(3) Работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка.
Чл.4. Работодателят възлага на служба по трудова медицина или на специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, да разработят подходящи режими на труд и почивка за съответния вид труд.
Чл.5. За разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка работодателят осигурява извършването на:
1. оценка на работните места за определяне на вида, тежестта и напрежението на трудовата дейност, факторите на работната среда и организацията на трудовия процес;
2. оценка на риска от въздействие на неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес върху здравето и работоспособността на работещите.
Чл.6. (1) Физиологичните режими на труд и почивка включват почивки, които се използват за отдих и възстановяване.
(2) Времето за почивките по ал.1 се включва в рамките на работния ден (работната смяна).
(3) Физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда.
Чл.7. Физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на работещите.


Раздел II
Условия и ред за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
Чл.8. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението.
Чл.9. Регламентирани почивки за отдих и възстановяване по време на работа се въвеждат когато:
1. работният процес е постоянен и равномерен и се осъществява в съответствие с технологичните изисквания, организацията на работа и нормирането на труда;
2. продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа;
3. има разработен режим за труд и почивка за съответния вид труд.
Чл.10. Оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка се извършва една година след въвеждането му. Оценката се прави от службата по трудова медицина или от специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, на основата на физиологични и здравни критерии.
Чл.11. (1) Видът на регламентираните почивки в зависимост от начина на използването им (активни, полупасивни или пасивни) се определя от преобладаващия вид натоварване на работещите и от факторите на работната среда и трудовия процес.
(2) Регламентираните почивки по време на работа се провеждат извън работното място в специално обзаведени помещения или площадки (зони за почивка или рекреационни възли).
(3) Работодателят осигурява подходящи места за почивка в зависимост от условията на труд, вида на регламентираните почивки, възрастовия състав на работещите, състоянието на санитарно-хигиенните условия в производствените помещения.
(4) Работодателят осигурява информация на работещите за най-подходящия вид регламентирани почивки във връзка с изпълняваната от тях работа съгласно изискванията на т.16, 17 и 18 от приложението. Работещите съобразно личните си предпочитания могат сами да избират начина на тяхното прекарване.


Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. Физиологичните режими на труд и почивка представляват научно обоснована система за продължителността, реда и начина на ползване на периодите на почивка, осигуряващи висока и трайна работоспособност, качество на извършваната дейност и опазване здравето и работоспособността на работещите.
2. Почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работно време.


Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Указания по прилагането на наредбата дават Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика.
§ 3. Наредбата се издава на основание чл.12, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и отменя т.4.7.1 и 4.9 от Нормите за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси No 5 на МНЗ ( обн., ДВ, бр. 25 от 1971 г.; доп., бр. 58 от 1979 г.).
§ 4. Контролът по изпълнение на наредбата се извършва от Главната инспекция по труда при МТСП.
Министър на здравеопазването: П. Бояджиев
Министър на труда и социалната политика: Ив. Нейков

Приложение към чл.8


Общи изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
1. Разработването на физиологични режими на труд и почивка включва определяне на общото време за регламентирани почивки през работния ден (работната смяна), на техния брой, продължителност и ред на ползване.
2. Режимът на труд и почивка се разработва с оглед удължаване продължителността на периода„"устойчива работоспособност" като разпределянето на почивките се съобразява с периодите "вработване", "устойчива работоспособност" и "минимална работоспособност".
3. Разработването на физиологични режими на труд и почивка изисква:
а) оценка на характера и тежестта на труда;
б) оценка на състоянието на факторите на работната среда , трудовия процес и работното оборудване;
в) характеристика на промените в работоспособността;
г) оценка на риска за здравето и безопасността на работещите от неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия процес.
4. Общото време за регламентирани почивки при умерено по степен трудово натоварване достига до 10 - 15 % от работното време.
5. Общото време за регламентирани почивки се разпределя по следния начин: 30 - 40 % през първата, и 60 - 70 % през втората половина на работния ден.
6. Разпределението на почивките по време на работа по брой и продължителност се определя от характера и тежестта на извършваната работа и факторите на работната среда и трудовия процес.
7. Основен принцип при разпределение на почивките е да се дават чести и кратки вместо редки и дълги почивки.
8. При нормална продължителност на работния ден (8 часа) се дават поне 2 почивки: първата - 2 - 2,5 часа след започване на работата, за да не се нарушава периодът на вработването, а втората - 1,5 - 2 часа след почивката за хранене.
9. Минималното време за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 - 10 минути, а максималното - от 30 минути.
10. Регламентираните почивки по време на работа биват:
а) активни - включват двигателна дейност, спортни и физически упражнения;
б) полупасивни - включват разходки, спортни игри, леки физически упражнения;
в) пасивни - провеждат се в седяща или друга свободна поза и включват четене, музика, психично разтоварване.


Специфични изисквания за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа
11. При дейности с тежко и много тежко физическо натоварване (енергоразход над 5 kcal/min) общото време за почивки по време на работа може да достигне от 25 % до 50 % от времето за работа. Продължителността и разпределението на почивките се определя от характера и условията на работата.
12. При дейности с локална мускулна работа, натоварване на малките мускулни групи, изразена двигателна монотонност и принудителна работна поза се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа.
13. При дейности с голямо нервно-психично и нервно-сензорно напрежение се въвеждат чести и кратки почивки по време на работа.
14. Определянето на регламентирани почивки по време на работа в отделни браншове на промишлеността, в транспорта, селското стопанство, обслужващата сфера и др. се подчинява на изискванията на тази наредба, като се отчитат специфичните особености на труда и отнасящите се за тях нормативни актове.
15. Разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа се подчинява на следните изисквания:
а) определянето на регламентирани почивки през сутрешна смяна става съгласно общите изисквания на тази наредба;
б) през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд;
в) при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна;
г) сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, от които поне единият да е събота или неделя;
д) сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване;
е) нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4 - 5 последователни нощни смени;
ж) почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа;
з) удължени 12-часови работни смени се допускат само когато трудовото натоварване (физическо и нервно-психическо) не е тежко и факторите на работната среда и трудовия процес са в допустимите граници.
16. Активни почивки се прилагат при работа с намалена двигателна активност, леко и умерено физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, монотонна и еднообразна работа, принудителна работна поза.
17. Полупасивни почивки се прилагат при работа с умерен темп, средно по степен физическо натоварване и/или нервно-психично напрежение, седяща работна поза, повишено зрително натоварване.
18. Пасивна почивка се прилага при заети с тежък и много тежък физически труд, голямо нервно-психично напрежение, висок темп на работа, принудителна работна поза, постоянни преходи на значителни разстояния, стояща работна поза.

но трябва да е регламентирана в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

Първо да благодаря за готовостта за помощ на всички отговорили :)



Ще опиша от какво точно се интересувам.

Работя като рецептионист в представителство на авио-компания. Бях на стаж, след това ми предложиха да започна на изпитателен срок и сега подписах постоянен договор. Като четох колективния трудов договор, имаше добавки като % към заплатата за различни "неудобства": работа на смени, работа в не нормални климатични условия и т.н. Има и приложение с това кои позиции, кои от добавките получават. За моята позиция има добавка за "ненормални климатични условия". Става въпрос, че помещението е на входа и лятото е горещо, а зимата - хладно. Работата ми изисква да прекарам целия си работен ден права. Никде няма нищо за това. Интересувам се дали трябва да е така или е пропуснато. И по-общо при такива случай как се компенсира? С допълнително заплащане, отпуски...

Ей, ама капризи, еййй... Вземи си един бар стол и няма да стоиш права. Дори ще се повъртиш за разнообразие, когато няма клиенти. Ама, като гледам каква си капризна, може и да предположа, че ще изгониш половината от тях. Помисли дали пък не можеш да искаш компенсация или добавки, за да се усмихваш на клиентите

Не мога да си взема стол, защото ТРЯБВА да съм права!
Не съм капризна, просто се интересувам...

Spored men, ako rabotata iziskva da stoish prava, zna4i tova "neudobstvo" e predvideno v japlashtaneto. Syglasna sym s teb, 4e e dosta izmoritelno, no nali vse pak si na rabota... Imam opit s aviokompaniite i znam, 4e dosta dyrjat na imija. Moje bi bi moglo da ima po 4esti po4ivki ili neshto takova... ;)

Ako tova e osnovno iziskvane mai ne moje da imash pretencii za dopylnitelno zaplashtane, no neshto kato po-4esti po4ivki mi zvy4i umestno i spravedlivo. Vse pak spored men e dosta izmoritelno i bi triabvalo rabotodatelia da go ima predvid. Bi bilo dobre da se spazva i rabotnoto vreme...

Няма определение за това.Ако помня правилно,определени бяха "вредните" и "опасните",както са ясни и определени възрастови ограничения за някои дейности.Всичко останало е "нормално".

Da i az taka razbrah...
10x za otgovora :)

Iavno izob6to si nqma6 ideq za kakvo stava vypros...

Повярвай те ми немога да ги разбера тези забрани на работното място,за съвсем нормална нужда-да седнеш! В България сме доста назад в това отношение. Защо да не седнеш?????? Защо си мислят че обслужването ще е по-добро когато човек е прав и има болки в краката и кисела физиономия заради това???? Незнам немога да го разбера!
В Дубаи дори и за сервитеорите има направени ъгли с барплот и столчета,за да сядат, когато в момента не сервират разбира се и им е спретнат района!!!
Това е нечовешко да неможеш да седнеш дори и като нямаш клиенти,въобще да нямаш стол,дори и ако ти е прилошало.......абе това за мен си е направо подсъдимо!!!

Успех ти желая и дано нашата държава се промени към по-добро!

Аз не се оплавам. Съгласила съм се - работя. Друго ме интересуваше.
Ясно е, че не е много приятно, въпроса беше, това компенсира ли се или не? :)