Помощ

Искам да изнеса позитивите и негативите на една история пред вас ,за да потърся съвет от хора с повече опит по този въпрос и да чуя мнението на всички ,които биха се наели да отговорят.
Женена съм втори път .Нито първият ми нито втроят ми брак са трагични или лошо.Разделихме се с първият ми мъж по стечение на обстоятелствата ,а и навярно моя вина .Детайли по тази история няма да давам.Въпросът ,е че се ожених за втроият си съпруг защото той е много внимателен и мил човек.Всъщност първият човек който се е грижил така за мен.Грижите му се изразяват в много различни неща като пазаруване ,готвене ,пране,ласки и жестовекоито са много мили.Никога не ме е нагрубявал или се държал брутално,бил напивал и ходил по жени.Така както го описвам излиза почти перфектният съпруг.Ябаче има два мънички проблема с които не мога да се справя откакто се познаваме.В момента ,в който някои си отвори устата от нас да говори на каквато и да е тема избухва конфликт достигна се до там ,че ние практически не говорим.И денят протича така.Всеки ден като се пребера от работа вечерята е сложена ,ще ми е донесено одеало и направен чай ,но започна ли да го питам за нещо или не се интересува или не говори а отговаря вяло с 2 думи или започва да вика.през поселдинте 4 години от брака това продължи има някакво подобрение ,но основно аз от 2 години се отказах и почти не говоря.Започвам да забелязвам ,че ми се отразява на психиката говоря си сама,нямам с кого да споделя.В къщи никой не идва ,защото винаги когато сме с 3 човек вътзниква конфликт по някаква причина неизвестно от каде се разиграва някакъв сценарии и така всеки един от хората които познаваме постепенно изчезнаха.Не мога да си кривя душата ,че понякога аз съм била повода за скандала за хора които са идвали,но не понасям използвачи.
В последните 2 години от парични проблеми и други неща както и липсата на комуникация и социялен живот така се изнервихме ,че секса почти престана.Той е католик.Сега ще кажете защо съм се женила за него като го знам това.Защото той е чужденец и аз не говорих езика добре.Знаех ,че е католик ,но тъй като в българия нямаме такива силни традиции в вярата не обърнах внимание на това като голям проблем или причина за обсъждане.На мен не ми пречи да ходи на църква .Сексът си беше добре и в нормални граници първите вде години.След това обаче се започна да се изтъква ,че може да се спи само 1 път месечно (ако въобще...........)знаете кога .И така това беше втората катастрофа.А аз съм вече на 30 и чесно казано не виждам живота си по този начин.Миналата година имахме проблем с къща нямахме къде да живеем.Добре тази година купихме ,а сега се чудя дали дори и да имам къща ще мога да живея в нея по този начин.ще кажете сигурно ,ок ти тива не го ли прецени предварително.Да но не ее толкова лесно.човек вярва ,че нещата ще тръгнат надобре.човек очаква да е щастлив поне с 2 брак и не иска да се провали и прави всичко.А има ли смисъл.Напоследък вървя по улиците и се чудя това ли съм аз наиситна ли искам така да изглежда живота ми???Дали не живея живота си така както смятам ,че останалите хора биха ме видяли щастлива????А какво ако се откажа от всичко.Свобода???????/
И в крайна сметка какво е тя финасово обезпечаване или да разполагаш с себе си.Макар ,че тоя брак не само не ме е обезпечил ами бачкам толкоз в него ,че сили нямам вече за живот.Омръзна ми и да работя като вол ,защото вечно нямаме.ще кажете навярно всеки работи и се труди и тн.Да зная .Но понякога може и по - лесно на по -малко финанси и просто с повече щастие и прятели.Е това беше пишете какво мислите и какво бихте направили

Без секс - поне 3 пъти седмично?
Без общуване?
Без приятели?
Бягай

значи според 42 човека които видяха темата това е единственният отговор правилен да бягам така ли други предложения по въпроса????И това е ме ли прави супер тъпа жена оставила толкова добър мъж кажете

toi raboti li?

Много много мъже ще ти носят чая в леглото
няма да те бият няма да ходят по чуждо
но и няма да се карат с теб и ще те обичат Тялом

споко :)
Едва ли положението ти коренно ще се промени с един ден в повече, а в полунощ се чете за заспиване... не за размисъл ;)

Впрочем и от мен друг отговор няма да чуеш май. Заради това, че няма никаква нормална комуникация между вас (по твоите думи).
То по същия начин мъжа ти може да си отглежда рибки или игуани - с тях също не може да се говори... и сексът е невъзможен... само грижи и внимание искат. А ако на теб това ти беше достатъчно, нямаше да пишеш тук тази тема.


Ти имаш ли?

Ами напиши си на листче две колонки - плюсове и минуси на ситуацията и виж кои преобладават, но все пак има неща несъизмерими помежду им като например плюс - носене на кафето в леглото и минус - липса на комуникация... Ти сама ще решиш кое е по-важно за теб. Има хора, които с години живеят в условия на мирно съвместно съществуване и дори се чувстват добре и доволни. Въпросът е да намериш смисъла на своя живот, лично твоя, неповлияващ се /по възможност никак или слабо/ от нищо и никого... Без да съм съвсем сигурна /поради липса на такъв опит/, струва ми се, че дори в рамките на едно семейство човек трябва да бъде автономен, и че това е дори задължително. Но тази независимост включва както финансова, така и морална страна, тоест нужно е във всеки момент да имаш готовност за защитаващи личността ти реакции и решения, или иначе казано да имаш резервен вариант на изход в случай на неочаквано променени в твой ущърб обстоятелства. Тогава ще бъдеш по-спокойна и уравновесена защото ще държиш живота си в свои ръце.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

...максималното от живота. А знаеш ли какво е то? Аз лично не мога да кажа какво е максималното за мене. Така е с всички хора. След всяка една стъпка нагоре започваме да искаме и още една. Така протича целият живот. Накрая ще виждаме, колко излишни са били притесненията за това, дали ще можем да направиме пордната крачка. Тя винаги става, когато, колкото и където е необходимо.

Радвай се на хубавият брак. Твоят наистина е хубав. Караниците при вас са по-скоро сплотяващи, а не разделящи. Те най-вероятно се дължат на финансови и социални проблеми. Така е в семейният живот - има и тръни, както има и рози....

Секса - това не е неразрешим проблем, но за него ще трябва да се обърнеш към друг клуб или съответен специалист. Предполагам, че има някакво психическо затормозване в съпругът ти на съвсем различна основа. Семейство сте и ще трябва заедно да го преодолеете или преглътнете. Иначе си губи смисъла семейният живот.

Усещам егоистична нотка в разказа ти. Всеки човек е в някаква степен такъв, но може би при тебе е малко по-засилено. Мисля, че трябва да се обърнеш не към клубовете, а към себе си и своето разбиране за морал, справедливост, философия и т.н. Това ще ти покаже къде си и какво да правиш.

Късмет!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Здравей депресирана,

Невинаги доброто държане на човек възпитан в други културни традиции значи непременно любов и обич... А и ти, като гледам, в тази посока мислиш и това започва да ти липсва.

Не се сещам в католицизма да има изрично ограничение за правенето на секс изключая някои периоди на пост и времето преди изповед, така че по-скоро друга ми се струва причината да разредите секса. Гледам доста ви е стресиращо ежедневието и през много проблеми сте преминали - да не би те да дават отражение? Каква е разликата ви във възрастта?

А дали още не стои и езиковата бариера, която да ви пречи за нормалното общуване? Щото със сигурност имате различно възпитание, религия, жизнен път... Все неща са туй, които по-скоро разделят, отколкото сближават хората и като излипсва и физическата близост нещата започват да отиват подяволите. Разбирам, че описаното положение е било търпимо за теб, докато поне сте правили редовен секс...

Започвайки да мислиш, че си допуснала грешка с избора си сега се чудиш дали да не направиш всичко, за да успее този брак... Имам чувството, че си избрала контрастта - друго възпитание и среда във втория си брак, но все пак дали той ще е успешен не зависи толкова силно от поредността му или от усилията, които правиш, колкото от това да има нещо, дето ви сближава, дето ви създава малка общност от двама човека - съюзници и съучастници. Доколкото виждам - това при вас го сега няма...

А имало ли го е? Чисто статистически - щом досега не се е появило, щом дори напротив появяват се нови разделители - прогнозата е негативна. Определено не бих те сложил в категорията на "супертъпите-жени-оставили-толкова-добър-мъж", поради туй, че си направила грешен, за теб самата, избор.

Сега отново ти е време за вземане на решения. Вече знаеш какво искаш и какво приемливо за теб в партньорството е. Дано да го намериш - късмет и щастие ти пожелавам!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Най-притеснителното в цялата работа е, че мъжът ти е католик.
Навремето избягах доста далеч от един такъв (нямахме брак) и до ден-днешен не просто не съжалявам, а въздъхвам с облекчение.

Мога да ти кажа следното: католиците са по-особени хора. В моя край ги наричаме "яката вяра". Това са хора, за които религията е нещо много по-различно, отколкото за нас. Ние не сме възпитавани в подобна религиозност. Конкретен пример: разглеждахме едни чудесни картини, мен просто ме омаяха. А не бих казала, че се прехласвам чак толкова. Не можех да харесам точно определена, не търсех най-добрата. Докато той отсече веднага, щом видя картина с Иисус - "Тази е най-хубавата".

За да се разбирате, е нужно да говорите общ език. Може би и той се чувства неразбран от теб. Въпросът е ти какво искаш. Не казваш дали го обичаш. Ryan е абсолютно прав - грижата за някого невинаги означава обич, може да означава някакво криворазбрано чувство за дълг или кавалерство. Или просто възпитание - това е виждал в семейството си или това е искал в своето.

Та, ако обичам такъв мъж, ще си дам сметката какво искам и какво съм готова да дам, за да го получа. После ще поискам той да направи същото. Накрая просто ще седнем и ще се разберем. Вероятно не с един-единствен разговор, но колкото са необходими.

Това е моето мнение въз основа на това, което си казала. За другото - нужни са повече подробности.

Ако не отговарям, може би причината е тук

Аз смятам, че си се насочила неправилно кьм този клуб. Аз отскоро преглеждам нещата написани тук. Бях две седмици в Бьлгария и от нямане какво да правя се разрових в дир. бг.
Мисля, че всички клубари ( имам предвид само този клуб ) са изключително чувствителни и романтични души, много интелигентни и с голямо желание за взаимопомощ, но много малко от тях са се сбльскали с твоите проблеми. Аз самата сьм омьжена почти от 9 години с чужденец, финансово много добре обезпечен и мога да ти кажа много от нещата, които си написала сьм ги слушала от други жени, преживяла лично и надживяла. Сексьт не е най-важен и за много от западните страни не е определящ както вьв взаимоотношенията в Бьлгария.
Тук кьдето живея има други ценности и взаимоотношенията са на сьвсем друго ниво. Не се вслушвай и дори не коментирай твоите проблеми с твоите роднини и близки, никой няма да те разбере,
Аз сама намерих себе си в професионална кариера, посещавам женски клубове по интереси, различни изложби и културни мероприятия. В сьбота и неделя сме с мьжа ми по различни партита.
Моят сьвет е в момента си вьв фазата на някакво малко разочарование в брака си, което сама би могла да преодолееш. Не размишлявай какво си дала в брака, ти навярно си и получила много малки неща, които в един момент стават много - ласка, нежност, любов.
НЕ РАЗЧИТАЙ НА ПОМОЩ отвьнка, ти можеш и си в сьстояние сама да си помогнеш.

което съм сигурен, че 99% от четящите ще се нахвърлят върху мен.
Прочетох внимателно постинга и нещо ужасно ме подразни. Наложи се да го прочета още веднъж, за да изясня за себе си проблема.
Както вече съм имал повод да напиша, начинът по който човек се изразява (особено когато пише), дава доста точна представа що за човек е.
Та мисълта ми е, че човек който пише:
"ожених за втроият си съпруг"; "жестовекоито"; "Ябаче"; "пребера"; "когато сме с 3 човек "; "каде"; "социялен живот"; "чесно казано".

Върхът на всичко обаче е "но тъй като в българия ".

Уважаеми клубари, считам че правописът в горния постинг до голяма степен показва причината, по която въпросната дама е изпаднала в това състояние. Предполагам, че след като е научила езика за две години, съпругът й е установил за какво чудо се е оженил.

Глупостта и неграмотността са порок и то тежък и никой не е длъжен да ги търпи. Само моля не ме обвинявайте в елитарност, става въпрос за елементарна грамотност!

Аз се считам за грамотен човек, но често се хващам за главата, като видя какво се е получило на екрана. Клавиатурата ми пропуска някои букви или погрешно натискам други. Това са технически проблеми.

Нямам представа въпросната дама с каква степен на грамотност е, но ми се струва, че не споменатата от тебе причина е довело до нейните проблеми. Може би тя има прекалено голями очаквания и страх, че животът си отминава... Всеки малко или много преживява някакво разочарование след началната еуфория в брака.

Иначе и на мен ми е приятно да чета правописно правилно построени мисли.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

А защо го пишеш нещото тогава? Желание за изява? Говори ти се, а си нямаш тема?

Като те дразни нещо - не го чети. Особено за втори път. Помага. И още - елементарният нетикет повелява да се избягва разводняване на чужда тема.

Би имал известно основание (но не и право - просто този клуб е с друга тема) да отправяш подобна критика единствено и при условие, че демонстрираш перфектен правопис и правоговор.

Лично за мен толерантността е доста по-ценно качество, отколкото елементарната грамотност.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Абсолютно си прав.
Неграмотността не бива да се толерира.

Може би ако си беше дал труда да погледнеш по-широко върху това което съм написал, щеше да разбереш какво се опитвам да кажа. А именно: човек който уважава себе си, никога не би си позволил да поства мнение от което лъха неграмотност. А човек, който не уважава себе си и другите не го уважават. По тази причина смятам, че това което съм написал си е точно по темата.
В конкретния постинг не се касае за изпуснати думи както отбеляза Trendy, а точно за небрежност и/или неграмотност.
Толерантност към чуждото мнение-да, към небрежността и неграмотността-НЕ! Към тези, които пишат България с малка буква-съвсем.
Или може би смяташ, че всички трябва да припадаме от умиление от всеки постинг и да даваме майчински/бащински съвети, получавайки едностранна информация, а ако не сме съгласни-просто да си мълчим, така ли?

ВИНАГИ се пише запетая, драги! Не само понякога!
И мамка му, мен пък ме изнервя не неграмотността, ами такива гуру-позиции като твоята! Когато от някаква си псевдо-висока куличка някой размахва пръст и поучава тия в ниското за собственото им нещастие, породено от липса на запетайки и главни букви...
И я земи да почетеш малко модерна поезия без препинателни знаци, да видиш, че и там хората изразяват чувства ... пък на някои и Нобелова награда им дават за тая работа!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

извиняваи амбра, но тук :
Но тази независимост включва както финансова, така и морална страна, тоест нужно е във всеки момент да имаш готовност за защитаващи личността ти реакции и решения, или иначе казано да имаш резервен вариант на изход в случай на неочаквано променени в твой ущърб обстоятелства.

като че ли намекваш стандартния изход на жените-някои които да те разбира(тъи наречения от теб резервен вариант ако правилно те разбирам) и от там крачката е ясна, тои така те разбира, че маи се стреми да ти го ...римува се ( извинявам се за този си език, неискам да се заяждам, нищо лично, но мисля да питам ДЕПРЕСИРАНА ами ти всички ли други начини опита директен разговор, психолог, инфо за това нещо да няма проблеми в работата си, помощ от някои негов приател, тои все нещо може и да знае или направо да поговориш с този негов приател за това онова, не може да не са си говорили кво му се .ука и как или нещо такова, или пък да е казал кво му пречи освен религията която споменаваш, не съм в час с религиите но мамка му ако върху това има забрана

ПП за депресирана за да не пиша нов пост ще ти го кажа тук
значи ти имаш една идеална златна клетка, приказката която ми идва първо на ум, и която ще те помоля да ме извиниш предварително е много нецензорна но много поучителна и я чух от един колега е следната:
неможе и ..ра до край и душата в рая
и тя отговаря на много от въпросите свързани с живота, дори и на това защо няма идеални хора

затова преди да потърсиш алтернатива, опитаи всичко друго, защото един ден ако се наложи да се сетиш, да си кажеш спокоино АЗ ОПИТАХ ВСИЧКО, И ЗА ИЗБОРА СИ НЕ СЪЖАЛЯЖАМ и да нямаш грам съмнение че това е така
извиняваи за грубите ми изрази по горе но и от тях надявам се ще извадиш няква поука, иначе не съм настроен враждебно

Благодаря ти драга, права си.
Но това не е никаква гуру позиция. Нямам претенции да съм филолог, просто следвайки методиката на Бранислав Нушич, написах текста и после разпределих равномерно препинателни знаци навсякъде.
А сега сериозно. Не си мисли, че съм чак такъв перфекционист. Просто не е редно да се постват чак толкова неграмотно и небрежно написани текстове. Това си зависи от човека, както казах вече. А често за един човек съдиш само по това, което е написал. Аз това и направих, поради липса на други по-обективни критерии. Мисля, че като защитаваш обратната позиция правиш лоша услуга на депресираната и други.
Колкото до модерната и не толкова модерна поезия, там просто са разрешени всякакви експерименти с езика, граматическите правила почти не важат по простата причина, че средствата за въздействие са по-богати, т.е. не само значението на думите, а ритъм, непреки внушения и пр.
И за да бъда честен, трябва да призная, че съм чел доста неща (не от модерната), но поезията далеч не е моята стихия.

Не, криво си ме разбрал за резервния вариант - и през ум не ми е минало, че може да прозвучи така. Под резервен вариант разбирам ни повече, ни по-малко, предварително ясен начин за излизане от ситуацията с най-малко щети върху личността. Тоест готовност във всеки момент да посрещнеш сам това, което ти се случва и да имаш поне идея какво ще правиш нататък - струва ми се, че в предишния отговор съм се опитала някак да го кажа - за решение, изпълнение и понасяне на последствията от тези действия. За такъв вид автономност говоря, а не за прехвръкване на друго рамо.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/