Влюбването /теоретично/

Размислила съм се нещо - избираме ли си дали да се влюбим или не в даден човек. Аз поддържам теорията, че не си избираме, то се случва, но съм чувала хора да ми казват, че имало някакъв момент преди това, в който преценявали последствията от влюбването и едва тогава си позволявали или не.

Хубаво, хлътнали сме, свършен факт. Ами ако интуцията ни крещи, че ако започнем връзка с този човек, ще го нараним, а най-вероятно и себе си? Имаме ли силата да устоим? Трябва ли? Дори, ако накрая ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се случва това, което сме предусетили... В единия случай рискуваме да не бъдем разбрани и да си страдаме тихичко за пропуснатата възможност поне да опитаме да сбъднем приказката. В другия случай решаваме да премерим сили с Вселената /поначало е ясно кой губи/ и трябва да понесем пълната морална отговорност за всички емоционални щети в живота на другия. Но поне сме опитали.

Вие кое избирате?

п.п. Страхотно редки са връзките с ”отворен край”, в които не се знае поначало кой кому ще ебе майката и дали изобщо...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

При мен го има този момент на преценяване. Преценявам, че човека става. Или, че не става. И след това ... абе, май се влюбвам без значение какво съм преценила Един вид, знам, че ще ми ебат майката и отивам доброволно. Дето се вика, ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш.
Ето и малко поезия по темата:

ОНЯ МИГ

Живееш си в щастливо неведение.
Но някой път оказва се внезапно,
че те е дебнал миг един от времето
и точно днес се случва безвъзвратно.

Стоварва се със цялата си сила
върху сърцето твое беззащитно
и няма милост ... Няма капка милост!
Дали си искал? Никой не те пита.

Във тоя миг един човек отсреща
красив от погледа ти влюбен става.
Красиви са и неговите грешки,
че твоята любов ги оправдава.

Ще стане после както ти е писано.
Ще има щастие, ще има горест.
И с мъка ще преглъщаш тези клисави,
горчиви залъци на свойта орис.

Какво те чака, после ще научиш.
Каква е ползата да се страхуваш?
Не го прогонвай, нека да се случи!
Заради тоя сладък миг си струва.

И нека тази нощ да бъдем истински,
защото идва изгревът ...

При мен разумът ръководи.
Съжалявам много за това.
Оставяйте се на любовта. По-хубаво няма.


Losing faith makes a crime

Като дойде не пита, дори и най-големия моралист Любовта не признава, нито минало, нито бъдеще. Болка има, но ... си заслужава Мъка е да любиш, мъка е и да не любиш

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

А не насяме ли прекалено лекомислено емоционални и душевни рани...?
Щото - нали - скме влюбени, демек безпомощни...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Не е толкова просто, изглежда.
И на мен не ми се вярваше, но неуспешните опити да изградиш любов се наслагват и засъхват около душата ти като глинена обвивка... и по своему предопределят бъдещето - трябва да си много силен, за да избегнеш това, за да не позволиш миналото да ти влияе. Или да се пребориш с него. Малко са тези хора, а повечето имат белези. И така, виждайки белезите - ще си позволиш ли да добавиш към тях още един...?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Живеем само в настоящето, миналото не може да променим, а бъдещето не знаем и не може да сме сигурни за каквото и да е било там. Това не е лекомислено. Ти влюбвала ли се истински, мислила ли си като го правиш ?

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Боли пъти повече когато бягаш.
Незабравяй, че хората сме склонни към саморазрушение.
Та какво е някоя друга сърдечна язва в повече.
Face it!


Losing faith makes a crime

теоретично може и да има такъв момент на избор, но на практика при мен той липсва. не мога да си избера в кого да се влюбя и в кого не, но мога да избера дали да споделя чуствата си или не

а ти защо така си се размислила?

да си забраниш! Да се накараш умишлено да се влюбиш в някого не мисля че е възможно! Поне за мен със сигурност не е.

Иначе зависи какъв тип човек си: има хора които като вървят през гората чупят клони и малки дръвчета, ритат гъбите които видят независимо знаят ли какви са или не, тъпчат в мравуняците и ред други неща... Има също и хора които правят всичко деликатно, без да оставят следи от пребиваването си, без да нараняват или разрушават каквото и да е. Първите правят тези неща за някакво тяхно удоволствие, което аз наричам "кефа на идиота". Вторите също изпитват удоволствие от това което правят защото са в хармония със заобикалящата ги среда.

Всеки човек докато придобие опит си прави разни тестове и експерименти. След като вече се е научил и знае със сигурност какъв ще е резултата от дадено действие - няма смисъл да пробва. Просто трябва да реши според собствените си принципи дали ще го направи или не.

Аз лично мисля че вече се преборих с егоизма си... А ти?

не знам ма на мен ми звучи много нереално да избираш дали да се влюбиш или не и дали да се влюбиш точно в тоя човек или не.любовта или идва или не,а като дойде и хлътнеш по някой /някоя просто не те пита дали според теб точно сега е подходящия момент за това и дали това е подходящия човек, просто си вкюбен в него/нея и това е.Вярно човека е съзнателно животно и можем при необходимост да се насилим да направим много неща,но мисля че не можеш да си заповядаш да се влюбиш в някой или ако се е случило,да престанеш.Може би и точно в тази спонтанност се крие и магията на Любовта.Трябва да ти кажа,че въпреки че съм омъжена и с 3 деца,преди 4 години така яко хлътнах по бившия си шеф,че още ме държи.какво ли не се опитвах в началото,и да се държа настрана,и да сведа контактите си с него до най-необходимото,напротив,колкото повече разума ми казваше да бягам настрана,толкова повече се влюбвах,а се оказа че и чувствата са взаимни,и така вече 4-ри години.е вече от половин година се усеща че връзката ни е пред разпадане,болката е адска,защото все още го обичам но.........пък това бяха 4-те най-хубави години в живота ми, и въпреки болката сега не съжелявам че го изживях това чувство.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Влюбвала съм се, ама не това ми се обсъжда.

Понякога можем да видим в бъдещето. Всъщност поне по моему краят на една връзка обикновено е очевиден от началото. Достатъчно е човек да е поне малко психолог и бързо може да прецени как ще се развият отношенията.
Това, което ме вълнува, е дали да се доверим на това първоначално усещане.

Да кажем, че още преди да има някакво гласно признание, усещам, че по една или друаг причина ще се стигне до момент, в който другия ще страда от мен. Не умишлено, разбира се и не по логиката на някаква "вина", а защото например сме несъвместими в някакви основни житейски позиции. Или обратното - мога да предвидя с почти 100% сигурност, че ще се разбия на сол с този човек.

Изникват следните въпроси:

1) Ако аз съм тази, от която зависи дали другия ще го боли или не, колко е допустимо да се поведа по емоцията на влюбването? Не е ли по-добре от гледна точка на емоционалната интелигентност да си преглътна тръпката и никой да не пострада?

2) Ако аз съм тази, която ще я боли, бих ли се отказала да опитам въпреки знанието си?

На втория въпрос отговорът е изпитан и ясен - не бих. Дали защото съм мазохист или защото ми харесва да предизвиквам Живота. От собствената ми болка не ме е страх.

Страх ме е от болката, която бих причинила на друг. Това не ми е попречило досега да греша на поразия. Въпросът е дали ще ми попречи за в бъдеще...

*3абележка към един читател: Все пак, Коткопритежателко моя, смятам да докажа, че хората се променят.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Това ми напомня: "На теория няма никаква разлика между теорията и практиката - но на практика има". Не се сещам откъде е, ама ми се струва подходящо в случая. Щото, за съжаление, любов на теория няма. Или влюбване, или каквото там. Всичко е на практика. Която си я правим сами.

Не ми се е случвало да съжалявам за пропуснатите възможности. От една страна, защото знам, че пропуснатите не са били моите възможности. От друга - защото не бих могла да съжалявам за каквото и да е, което не го знам какво е точно. А пропуснатото няма как да го знам какво е.

За сметка на това ми се е случвало да съжалявам и горко да се разкайвам за възможностите, които не съм пропуснала. Някак, мамка му, кой ме би по главата, та да се навра в това доброволно??? Но пък поуките си ги нося като обеца на носа. Нека ми. Щото много знам и все аз съм барабар Петко с мъжете. Ми, нека ми.

Следващия път ще избера да пропусна и да не страдам.

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

Що е то животът и има ли почва у мен?
Опитвам се да помъдрявам.

Точно това питам: Какви са критериите за споделянето? Ами ако подозираш, че няма да се отразиш добре на другия?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Това смятам да си го принтя и да си го залепя на видно място
... чудя се колко точно болка е необходима, за да се научим доброволно да пропускаме...
То ще се разчуе.
Разчитам, че ще си наоколо за всеки необходим запой.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Има случаи, в които се оказва, че рушиш с най-нежни чувства...
Понеже грубиянинът не се тормози от това, че е стъпкал цвете.
Обаче ти/аз бихме се тормозили...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

хм, точно този въпрос не е стоял пред мен. критериите са различни и затова не мога да говоря по принцип, а не искам да говоря конкретно, сори обаче, не се съмнявам, че до края на темата ще намериш отговор по мъдруваните въпроси...

Забавно е, че хем сме писали едновременно, хем сме постнали едновременно.

А колко точно болка е необходима - питаш колко болка е достатъчна ли? Не знам, вероятно всеки си има лична мярка. Което е и нормално, де. Моят праг на чувствителност е твърде нисък, така че понякога само намекът за болезнена перспектива е достатъчен. Не, че пак понякога не се случва да реша, че ще рискувам да се сбия с Вселената. Но, както ти каза, то е ясно кой ще спечели. Пък не знам кого не би го боляло много, когато го спуха цялата Вселена. Може би, това е "достатъчно"?

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

Само след премисляне . А и не се влюбвам често

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА НЯМА ПОЧИВНИ ДНИ