Грубите жени

Всеки ден ги виждам и чувам. По улиците, в магазините, в офисите. Подозирам че и в градския транспорт ги има. Пълчища от тях. Автобуси, трамваи и тролеи пълни с груби жени. Недоразумения на природата, карикатури на женското, плът премесена с кал. Приличат ми на инвалиди или душевно болни, Внимавам да не се докосна до тях. Наблюдавам ги с крайчеца на окото си, както се наблюдава уродлив просяк, със смес от гнуслив интерес и отвращение.

Най-характерен е говорът. Дори у младите екземпляри. Ниски гърлени гласове, като кряскане на птица която се храни с мърша или лай на улично псе. Преобладават режещите съгласни и гласния звук "Ъ", който остава в слуховата памет да звучи като хриптене на несмазано колело. Гласове изцяло лишени от обаяние и харизма, като равнодушните съобщения за поредното изтеглено число на Бинго. Смисълът на думите и изреченията е толкова незначителен и злободневен, така тясно свързан с тяхното скрило хоризонта им настояще, че започваш да се питаш дали тези същества съзнават че живеят.

Лица и тела. Лицата са отчайващо непропорционални и дисхармонични. Телата също. Като еклектично произведение на побъркан, пиян скулптор. Насякъл на парчета стотици статуи на Венери и разбъркал частите. Новополучената подредба е подвластна единствено на случайността. Липсва каквото и да е подобие на хармония, намерение или стил.

Дрехите. Едва ли има смисъл да говоря за тях. Отрязяват телата върху които са надянати. Правят уродливостта и комичността им още по-подчертана. Облечени в тях жените приличат на гигански лошокачествени детски кукли, внос от страни от трети, а защо не и от четвърти свят.

Сексуалността им. Съзнавам че не знам нищо за тяхната сексуалност. Както не знам нищо за сексуалността на примитивните форми на живот. Би трябвало да съществува, след като се възпроизвеждат така успешно. Струва ми се, че се раждат в резултат на беззвучно, безконтактно съвъкупление на кукла Барби и мъжка кукла Кен. А грубaта им душа е заложена в тях като недодялан софтуер от немарлив производител.

Къде съм попаднал, питам се? Аз ли не съм от този свят или светът се е превърнал в бутафорна пластмасова залъгалка.

rise up and say goodbye to no one

Не говоря за всички жени, а само за грубите. Има и други, които много си ги харесвам.

rise up and say goodbye to no one

А аз си мислех, че мъжът ми е сноб.

Къде си попаднал, питам се и аз. Трябва ти стерилен свят... без микроби, които да се осмеляват да се докосват до теб.

Калпав човек си ти, ще извиняваш. С нищо не си по-добър и от последния просяк. Липсва ти човещина.

първата ми асоциация при груба жена е, че тя е груба като поведение.
не че не се употребява и за външен вид - груб, недодялан, сиреч неособено приятен за окото, но всъщност аз не бих мислила за нито една жена така с изключение на обноските й. най-малкото защото чертите на лицето не зависят от човек, освен ако не си е направил пластична операция. излъчването, според мен, е нещо, което изобщо не зависи от дрехите. има толкова чаровни екземпляри, които ходят като тотални повлекани и мърли, но са милички
сексуалността на такива жени не трябва ли да е изявена, да провокира - грубата душа в случая няма много общо май.

може би там и тогава друга съм била...

Ами аз съм просяк. Прося си разни неща от хората. Ето ти ми хвърли паричка.

rise up and say goodbye to no one

Аз не хвърлям, аз давам.

Зад очите на "гнусните просяци" има чувства и история. Зад "грубите жени" също. Помни го, когато ги гледаш с отвращение следващия път.

Винаги съм се радвал да видя как някой бичува недъзите на общество - няк'во задоволство, че е жив духа на ония ми ти ордени - застъпници за вяра, дето са бичували не само груби, ами - принципно - жени...



Нищо човешко не ми е чуждо... ;)

бичуване?! на такова страхливо и подличко джафкане от храсталака??))))
don't you think?

.. и няма никакви играчки за успокояване наоколо, горкото жокерче
откъде да знае, че желанието да се изкаже понякога може да му скрои такъв лош номер

А ти може би имаш представата, че ако някой се нарича Мачо, е заобиколен отвсякъде с жени? :))))))))))))
Айде, пишман психолозите - на сергията! Давам три стинки за мнението им накуп.

Истината е безкрайно ... кратка!

трябваше да има и някакъв хумор?
а, да, досетливо мое подсъзнание:)
да ти споделя, че не само мачовци а и еманайчовци не трайвам, но то тук такива не се и навъртат
доколкото лично ги познавам и не стават за натикване по подобни рафтчета и шкафчета, макар и прясно боядисани
та неудачно е.

дръж си здраво по темата :-)
не че няма по-милозливи издания, но щом си тук. за мен например е дискомфорт. но нали пък и всичко е въпрос на вкус. на вкус и още нещо.
някой ден може и да си оправиш ъплоуда за психолозите

аре, че ме чака каляската. а това върви с едно страхотно отлежало мерло, и едно нощно небе с едри звезди, и едни щурциии.. цикцирикащи си директно с космоса

и на теб да ти е така хубав сезонът :)


и нещо за четене. и по темата

РЕДОНДИЛЯ
В КОЯТО СЕ ДОКАЗВА НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТТА
НА МЪЖЕТЕ, ОСЪЖДАЩИ ЖЕНИТЕ
ЗА НЕДОСТАТЪЦИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ САМИТЕ ТЯХ

Мъже, нападащи жените,
а не допускащи дори,
че плод на вашите игри
е туй, в което ги вините,

как, сеейки сред обществото
безспир презрение към тях,
желаете да са без грях,
като ги тласкате към злото?

Обсаждали със всички сили
сърцата им, подир това
разпространявате мълва,
че бързо са се съгласили.

Напомня детската ви мисъл
за някой малък рисувач,
от страх ударил го на плач
пред звяра, който е изписал.

Като Таис да бъдат лесни
в обсаждането ви се ще,
а след успех държите те
Лукреции да бъдат честни.

На огледалото се въси
глупецът - мътно му било! -
когато чистото стъкло
сам той е замъглил с дъха си.

Една съдба несправедлива
невинните жени гнети
отблъснатият клевети;
допуснатият се надсмива.

Два пътя имат те и всеки
им носи грозен етикет:
ще са или „сърца от лед“,
или „победи твърде леки“,

и все не могат те отгатна
какви мъжът ги би желал -
ако едната е „без жал“,
то другата ще е „развратна“!

А как душевната си жажда
любящата да утоли,
като от първото боли,
а второто след ден досажда?

Едничка хитрата кокетка
в сърцата ви открива вход -
желаем ви щастлив живот
със нейната любов по сметка!

А към останалите всички
небрежно махвайте с ръка
и, озлобили ги така,
пак искайте да са добрички!

И где е истинският корен
на грешките им - може би
в отстъпилата пред молби,
а не в молителя упорен?

Във вас причината се крие,
че те са туй, което са -
каквито са ви по вкуса,
такива имате ги вие.

Не ги молете със такава
настойчивост и, виж, тогаз
от техните молби към вас
ще е досадата ви права.

Но аз ще вложа във войната
със наглостта ви ум и плам,
защото ви помагат, знам,
плътта, светът и Сатаната!

(превод валери петров)

много съм съгласна със стихотворението, но не и с първата част. освен, че темата е дискомфортна, но пък вземам я като изпробване на стил-но перо.... защо да не (конкуренция;), междуполова също)
а аз пък също много обичам, някой да прехвървя своите недъзи върху друг и после да се оплаква, че опипом не напипва ключа за лампата, как да я изключи, че е ослепен от светлината - да не вижда как му се случва рефлексивното... Може би трябва да се сърдим на Спиноза, че е открил проблема, но не го е решил - колко века след него изчислиха спирачния път на свръхрефлексията? Незнаел, че нищо не знае. Какъв регрес. Не искам да знам е вярната отправна точка. Но все пак не съм видяла жокерите.
Просто в нета не всички неща са каквито изглеждат.

Истината е безкрайно ... кратка!

... очевидно се изживяваш като арбитър на елегантността и същевременно куче-пазач на клуба, понечих да попрочета нещо от теб. Четох за шарана, четох за заека... Не че не те харесвам, но... препоръчай ми нещо по-истинско от теб, нещо с което се гордееш. Бих искал да положа главата си под нозете ти, ако има защо...

rise up and say goodbye to no one

Тенкс, Лаура
принципно не обичам да се занимавам с ремонт на чужда "оптика", особено под формата на спам.

Всеки гледал от своята си камбанария - а на теб още по-приказно небе желая



Нищо човешко не ми е чуждо... ;)

А, как пещерния плазмодий ще знае какво не вижда?

Истината е това, което безспорно може да се докаже, всичко друго за съжаление са си точно любимите ти като термин "инсинуации" (като мнението ти за СВ, катовечния ти рефрен - другите са педераси, аз съм "Мачо").
Аз пък си представям грубата жена като грубо намазана с тонове грим за да скрие безличието си. Има и "гримове" от думи. Определено пък си мисля, че тука има и по-смешни от Жокермен.

да си призная и аз също
(при следващия знак за буря ще си нося дъждобран))
докторът каза по телефона 'дърпайте я за ушите или за краката'
(страх ме е да не счупя нещо. ушите или краката)
завийте я и я прегърнете. облечете куклата. заключете вратата

мдам. линии насам, и линии натам, линии между мен и хората, нарисувани в мастило. и все по малко симпатично такова.
за симпатичните хора:)

хайде утре пак сме на пейката

като сме тръгнали да правим психоанализа, какво ще кажеш да инсценираме виртуално преброяване на мнения, в които всеки недоволен от нещо се обявява за незадоволен или обратен? а всяка конкурентна гледна точка - за нездрава? за какво е белег това според теб?
и много моля, ако носителите на характерния камбанариен вижън се окажат общо взето едни и същи лица - да се обособят в самостоятелен форум (за лекота на общуването между останалите:)

Истината е безкрайно ... кратка!

Четох, четох и никъде не видях нищо за поведението им. А точно за това си мислех, четейки заглавиено на темата ти.

Един човек не може да си промени гласа - той си го има.
Един човек не може да си промени чертите на лицето или структурата на тялото (изключвам пластичната хирургия, но и тя не прави чудеса).
Един човек не може да се облече по последна мода, ако си брои стотинките за хляб.
Един човек може да не обръща внимание на своята сексуалност ако вечер преди лягане се чуди откъде да намери стотинки и утре тях да брои за хляб.

За съжаление в България близо 80-90% (не си спомням точната статистика) от семействата са на прага на бедността. Да хвърляш обвинения върху тях е най-лесно.

Еротично е, когато използвате перо. Первезно е, когато използвате цялото пиле!

Тъй като не ми даде ценни насоки, аз сам търсих. Търсих нещо стойностно от теб. Ех, не преобърнах до дъно клуба, но успях да намеря единственото някакви маниерни бръщолевения на теми из домашния бит на една превзета безделница. Сюрреалистично, но само привидно, имитация на втренчване в себе си, всъщност самовлюбено митологизиране на тривиални домашни деятелности от ходене по нужда до миене на чинии или готвене. Всичко това премесено обилно с подхвърлени английски думички, от тези с които започват курсовете за начинаещи. Да оставим на заден план, това че всичко е ужасно нечетивно. Най-много от всичко дразни (поне мен) един присъстваш навсякъде ореол на менторство, апломб на крайната инстанция. Прозира същество навикнало да налага безапелационно мнения, стил и начин на живот, писане и мислене.

Драга ми, Лаура, да не би случайно да сте войнстваща неколкократно разведена феминистка и да работите в редакция на партиен вестник?

rise up and say goodbye to no one

отдавна не са ме посрещали с такова чудесно кафе на закуска :-)
(не като забърканият ми ужасен сладкиш вчера))
много пипнато и студено. точно както го предпочитам. но си признавам колко повече можеше да ме зарадва без дребните бучици захар и симпатията във ванилията. и още малко по-черно и гъсто. така до утайката на душата ми. а за артистичност в каймака и щипка - грозна и кръгла:)
крайно време е да хвана и аз молива
ех, дядо коледа,
дали няма пък и на мен все някога да изпратиш поне мъничко добродетели..

ще му пиша още
и съжалявам
че не проявих емпатията, за която толкова и навсякъде претендирам
ще се извиня
така някак с достойнство да продължа да гледам и на себе си, и на света..

и най-важното
да му благодаря, че щади загрижените ми приятели
(и аз така от днес. заключвам бележките, мейлите и изгубвам gsm-а. тъй де, къде се изгубих толкова време се питам и аз)

още нещо, дето въобще пък не се чете

а, щях да забравя усмивките

подпис : me happy:)