За съветите...

Съветите как да се държиш при проблем в връзката
ТРЯБВА да се търсят от възрастни и опитни хора
Емоциите на мечоците които са ни уж приятели
после са на наш гръб
Пострадахме от съвети на такива хора
които изобщо не ни бяха близки през годините
Тя ме обича но продължава да споделя чуствата и гордоста си с такива хора
Дупката става все по дълбока
Отчуждението също макар да се държим приятелски
Загубихме се ......... жалко и тъжно е ...

Аз като възрастен и опитен човек мога да ти кажа, че охотно се приемат и следват съвети, които съвпадат със собственото ни мнение и намерение. Тези, които не ни харесват се отхвърлят като непригодни, а понякога дори и като недобронамерени. Вероятно има някакво обяснение на този феномен - а именно, че всеки се нуждае /в по-малка, или в по-голяма степен/ от одобрението и подкрепата на околните за своите решения, а най-вече по пътя на реализирането им. Не са много приятелите, които биха казали обратното на това, което очакваш от тях, а сигналите за това се подават още при поставянето на въпроса. И това не е нарочно - просто всеки си има своята истина и оттам убеденост в собствената си правота. Приятелят може да стигне до някакво ниво на безпристрастност чак като чуе и истината на другия. Влияят и симпатиите и предпочитанията, които без да иска човек има повече към единия от двамата партньори, но това е понякога неосъзнато. От значение е и характерът на даващия съвети - ако е нерешителен, то и съветите му са едни такива хлъзгави, но пък в обратния случай е още по-лошо защото заразява с непреклонността на мнението си и увлича питащия в серия от действия, които иначе, може би, е нямало да извърши - тук страшното е, че търсещият съвет се успокоява някак, че има мощна подкрепа, и че едва ли не съветникът ще му реши проблемите, ако той самият закъса някъде...
Затова ми се струва, че човек не трябва да търси съвети, а мнения и различни гледни точки, за да провери дали не е пропуснал нещо съществено при взимането на решение, което трябва да е лично негово за да може да си го следва според своя собствен натюрел, да знае, че ще му стигнат силите да си го докара докрай без да разчита на никого и ще си понесе сам и без да мрънка последствията.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

от тях, когато става дума за семейни взаимоотношения.

Е, нали ти казах как една "приятелка" с два развода, за трети път омъжена, ама най-новият й мъж никакъв го няма... Та, тая "приятелка" така обсеби жена ми, та се стигна до твърдението: "Всеки интелигентен човек трябва да се разведе поне един път". Човек трябвало да усети Свободата. Опит трябвало да се придобива...

А, най-отвратителното е, че такива "приятели" ни най-малко не осъзнават какво вършат. Мамка им! Подсъзнателно се кефят. Гледат сеир. Мамка им! Усмихват се ехидно. Очичките им, даже, светят от удоволствие. Действат на принципа: "Не е важво аз да съм добре. Важното е на другия да му е зле!". Мамка им!

-------------
Дръж се, ееей! Ясно и точно ти казах да НЕ вървиш по моя път! Нали?

Ай, чао и успехи!

Понякога човек има нужда да сподели с мечоците
защото собствените му чувства са твърде разпръснати
но то е все едно да извикаш в една дупка
че цар Мидас има магарешки уши
Ако си достатъчно силен ще споделиш нейната гордост
просто трябва да опиташ, забравяйки за своята

Празнотата никога не е някъде извън нас
празнотата винаги е отвътре и няма кой друг да я запълни
само ние самите

Желанията ни трябва да са леки като перце...

... лошите съвети се дават от някакво злонамерено чувство?

Моето мнение е, че всеки има различни критерии за това, кое е най-добро и това точно поражда разминаването. Един съвет може да е лош за някой и в същото време да е прекрасен за друг, колкото и да са еднакви на пръв поглед ситуациите.

Поради тази причина смятам, че най-добрият съвет е да не се приема никакъв съвет, но винаги трябва да се излушва и разсъждава върху другото становище.

Това важи единствено, когато става дума за друго, а не моето становище. Него можеш да го приемаш безрезервно и сетне заедно ще посипваме главата ти с пепел...

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Принципно си прав със някои допълнения.

-Не е задължително да си възрастен за да си патил.

-Преди да се потърсят съвети добре е да си поговорите двамата. Не ти.. и не тя... а двамата заедно.

-Ако тя те обича защо не споделя чувствата си с теб? Това, че ги споделя с други хора ме кара да ти задам въпроса дали тя наистина те обича или на теб ти се иска тя да те обича?

-Жалко е, че мъжете сме толкова глупави, че всяка жена може да ни завърти на малкия си пръст и не разбираме скритите за нашия прост мозъкщ сигнали. А те са налице и трябва само да се научим да ги виждаме, т.е. време е за една нова "еманципация", но този път на мъжете.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

ТРЯБВА да се търсят от възрастни и опитни хора

Без да бъда нито толкова възрастна, нито толкова опитна, все пак имам системното впечатление, че повечето възрастни и уж опитни хора обикновено циклят като надраскана плоча предимно на следния съвет: "Трай и кютай, докато ти мине". Срещу което буйната ми душа енергично протестира.
Освен това, съветът от приятел с нищо не те задължава да го следваш. Той е нещо като ароматна съставка в гърнето от стотици други мнения, като от теб зависи дали и колко ще вкусиш от манджата в това гърне.
Ако сляпо и безкритично се подвеждаш по съвети оттук и там, независимо дали са от приятели, роднини или анонимни многознайковци от мрежата, това означава, че нещо дълбоко в теб е склонно да бяга от лична отговорност.
И което при евентуална грешка има нужда да укорява някой друг за собствените си неразбории.


Hell is truth seen too late
Survival is falsehood detected in time

Нали рекох, че такива хора даже не осъзнават, че вредят на хората, на които дават съвети.

Абе, "Пътят към ада е постлан с добри намерения", казал някой си.

ти не си ли неин приятел?
Или споделяш мнението, че с жена, с която живееш, спиш и която ти ражда деца, приятелство не може да има?

Приятелите решават проблемите помежду си като просто седнат и изяснят всичко, довело до конфликти (или поне това е моето разбиране за приятелство).

Замислял ли си се по въпроса защо тя не търси твоето мнение? А ти питаш ли я за нейното, намираш ли нещо конструктивно в идеите й, в решенията?

За да има пропаст, трябва да е имало цепнатина.


Ти имаш ли?

И сега сме приятели и винаги сме били
говорим си за децата,работата и проблемите.
Решаваме доста от нещата за децата по телефона заедно,
само че нали се сешаш как горчи.

това, което остане в чашата, след като си изпил кафето, винаги горчи.

Аз те питах за миналото - защо жена ти е търсила съвет от друг (приятели... непознати...?), а не от теб, след като ти си бил най-близкият й човек... или поне така би трябвало да бъде.
Впрочем дори не те питах - подхвърлих ти го като тема за размисъл. Защото си задаваш въпроси... като че ли на себе си... или поне така ми се стори.

А това, че сега решавате въпросите, които ви касаят и двамата като цивилизовани хора - естествено е чудесно, никой не спори


Ти имаш ли?