Омоцартяване...

Колкото повече одъртявам, толкова повече се омоцартявам... мда.

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Това е нормално. Верди е казвал на младини: "аз и Моцарт", на средна възраст: "Моцарт и аз" и на преклонна възраст: "Моцарт".

няма начин - алтернативите са две:
1) оглушаване / оглупяване
2) оМоцАртяване



в този ред на мисли аз явно съм доста одъртял

[cracks in the pale blue wall]

Колко интересно нещо! Срам не срам ще си призная, че навремето си позволявах да отричам Моцарт - макар и само за себе си А ето че сега се обърнаха нещата...

И тук специално искам да обърна внимание на Реквиема, защото за мен той е неземна музика, едно от най-любимите ми произведения въобще. В него усещам едно единствено нещо - СМЪРТ. Но почакайте! Не смъртта като безкрайното отчаяние и болезнена тревога, не! А смъртта като преодоляване на нещо неизбежно. Музиката сама по себе си би могла да бъде определена като депресивна, и въпреки това на мен ми помага срещу депресия, не е ли това парадокс? Всъщност не е, защото тя съдържа великото послание за едничкото нещо, което следва да ни застигне всички нас, и което по един или друг начин ние разбираме както си можем - едни с отчаяние, други - с тревога, трети - с крещящо неразбиране, но само Моцарт е успял да го извлече от някакво друго място, асимилирал го е, и чрез гениалността си ни го дава и на нас, за да разберем, че всъщност не би трябвало да ни е страх. Ето така го разбирам аз. Там е засегнато нещо от голям мащаб, на фона на което ежедневните проблеми стават нелепи и смешни - затова и лекува депресия

?

Понякога си мисля,че е добре,ченеможем да чуваме всичкитонове и звуцина сътвореното от Моцарт, в частност Реквиема - сигурно нямаше да го преживеем, толкова е силно въздействието на това, даже не мога да го нарека "произведение". Всеки път го слушам като за първи път!

"Божествен гений на светлината и любовта" - тва Вагнер за Моцарт.
За мен освен това Моцарт е най-красивият и съвършен израз на Любовта като същностна черта на тази Вселена със своето Вечно-Женско начало, в която живеем...

В тая връзка Реквиемът е едно най-съкровено вселенско откровение, а в личен план за мен - заедно с водката и Лермонтов - най-доброто убежище и спасение...

Lux eterna...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

хммм защо ли моята предства за теб е друга/ и съм сигурна правдива/ Джин, брадата на Хемигуей..Фиеста..И изгрява слънце..лула...плискащи вълни..море..тютюн...е може да звучи и Моцарт...ама някак си по ти прилича Хемингуей.....защото е пич

Пускам тук, защото има връзка с Моцарт.
Ще се изпълни концертът за пиано и оркестър № 20 в ре минор. Солист Маюко Озава - / Япония, мъж ли е жена ли е ?/

Ето какво чета в краткия пътеводител за слушатели на симфонически концерти: " Даже вземайки под внимание изключителността на моцартовското дарование, трудно можем да си представим, че ре-минорният концерт - това е едва ли не най-хубавото и най-драматично от съчиненията на Моцарт - е бил написан за един ден (10 февруари 1785 г.).Едва на другия ден към вечерта е била завършено преписването на партиите, което обаче не попречило на Моцарт да изпълни в поредната "академия" концерта, съчинен в навечерието" ........ "Ре минорният концерт е бил един от любимите за Бетовен. Обикновено изпълняващ само собствени произведения, Бетовен този път изменил на своя принцип. Той не само блестящо изсвирил концерта на вечер в полза на вдовицата на Моцарт, но и съчинил две каденции за това произведение".
Ще отбележа минорният характер на този концерт, втората част "романс" - един бисер и просветляването на финала.
Освен Моцарт програмата включва:
Антон Веберн - Пасакалия. Веберн е "апостол" на додекафонията, представител на Новата виенската школа, към която се числят още Арнолд Шьонберг и Албан Берг.
Рихард Щраус - "Смърт и просветление"
Големият композитор на ХХ век, авторът на опери и симфонични поеми. Оркестровото писмо на Рихард Щраус е ярко, декоративно, разнообразно.
Диригент е Диан Чобанов.
За този интересн концерт може да се каже, че е включено за "всекиго по нещо" заради разнобразието от стилове, течения и композитори: Виенска класика, и съвременна и авангардна музика.

Името Озава ми е познато - диригентът Сейди Озава, слушал съм го в един концерт на Рахманинов, солис К. Цимерман, като че беше с бостънския оркестър, не съм много сигурен.

Така мога да окачествя изпълнението на 28-годишната японка Маюко Озава на клавирната партия на 20 концерт на Моцарт. Учи пиано от 3-годишна възраст и има няколко отличия като "висша диплома" на концертиращ пианист от Висшето училище по музика в Париж, финалист от международния клавирен конкурс в Сан Себастиан и така нататък.
Romance-ът бе очарователен. И третата част с бързото темпо и просветлението.
Публиката искаше бис, на коята тя не веднага откликна. И бисиращото произведение бе импромтю от Шопен, една лирична и завладяваща пиеса.
Слушайки Моцарт неволно се разчустваш и даже до сълзи от гениалността на музиката.
Веберн не можах да го "разбера".
Но "Смърт и просветление" е голяма творба. Тук отдавам заслуженото на програмата, съставена от Милена Божикова, която дава интересни сведения. Това бе и една от причините да ида на този концерт за да мога да прочета нещо за "Смърт и просветление". Няма да преразказвам прочетеното и чутото, само ще спомена за факта, че тази творба се ражда във Ваймар - града на Гьоте, Шилер и Лист, а се изпълнява за първи път в Айзенах - родното място на Йохан Себастиан Бах.
Публиката оцени достойно тази творба. Искам да отбележа професионалното изпълнение на Софийските филхармоници и на диригента Диан Чобанов.

Снощи се чу и на друго място ре-минорния Моцарт (но само 1ва част) - свири го Димитър Буйнозов (студент на Стела Димиторова-Майсторова) с Симфоничния Студентски Оркестър на ДМА. Много хубав Моцарт изсвири, жалко че оркестъра само го спъваше... Аз и именно заради оркестъра не съм поствал покана за концерта тук...

[cracks in the pale blue wall]

Така е, досега не съм чул студент на Майсторова да свири лошо! Жалко, че голяма част вече не са в България - чух, че това лято две от нейните заминали за Щатите, а твърде известният Вълков май е в Германия.

меса в до минор

17 декември:
17 януари:
--------------
споделеният "Реквием" в следобедните сенки,
когато музиката не заглушава любовта, но любовта би заглушила музиката, ако я има:)
когато...звучи Моцарт и остава и след илюзията за любов, след Илюзиите въобще:)
Дори дълго, дълго питието да има метален вкус и стиховете да не стигат до съзнанието; музиката леко и настъпателно, леко и съживяващо те подръпва по
плитката, пролазва до усмивката ти, до невиждащите очи...
И - колко странно, Реквиемът зазвучава като жажда за живот и събуждане!
за този Моцарт-
благодаря:)



"Чего не потеряли, того мы не найдем"
Булат Окуджава

не разбрах на кого благодариш, на Моцарт или си вреш тичинките не където трябва...айде със здраве ромЪнтиката за теб е другаде

Целият Моцарт!

Бре, бат'Иво какви ли ги е вършил, че заради една импресия се налага да бият теменужките?

[линк]
ок. нека бъде целият.

:)

Какви ли съм ги вършил...

...Non so più cosa son, cosa faccio...
or di foco, ora sono di ghiaccio...
ogni donna cangiar di colore,
ogni donna mi fa palpitar.
Solo ai nomi d'amor, di diletto,
mi si turba, mi s'altera il petto
e a parlare mi sforza d'amore
un desio ch'io non posso spiegar.
Parlo d'amor vegliando,
parlo d'amor sognando,
all'acqua, all'ombre, ai monti,
ai fiori, all'erbe, ai fonti,
all'eco, all'aria, ai venti,
che il suon de' vani accenti
portano via con sé.
E se non ho chi mi oda,
parlo d'amor con me.



Keep the world with all its sin...