OFF, ама много

Моля ви, кажете ми как се излиза от състояние, в което човек се чувства грозен, тъп, неспособен и необичан?
Като начинът трябва хем да дава експресни резултати, хем пък и да са трайни, резултатите.
Признавам си, аз не можах да измисля... :(

П.П.: Прегледах доста клубове, преди да реша точно тук да пусна въпроса си - а го реших, защото тук май е едно от малкото места в клубовете, на което мога да получа смислени отговори... колкото и ОФФ да е темата.

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

онзи ден ми се случи да мога да дам такова решение - имам добра приятелка,с която обсъждахме съученички...и скоято бяхме изпаднали в подобно настроение
един ден по-късно едно момче ми разказа как тя е светлината на света за него...
и аз можах да и кажа,че както и да се чувстваме има хора,които мислят,че сме по-уникални и незаменими от всичко!

You feed the beast I have within me

........изчакай

Добре играя с глава и имам силен шут от 30 метра

Ммммм... каква универсална рецепта. И как не съм се сетила по-рано

Ами според мен колко експресен и траен ще е резултатът, зависи колко експресно и трайно можеш да надвиеш/премахнеш това, което е причинило това състояние - понеже едва ли се чувстваш така по рождение. Все някакъв повод/причина си има - и без да я знам, едва ли мога да измисля нещо гарантирано ефикасно.

Лично аз правя най-различни неща - според случая - например мълча, плача, правя глупости, прекалявам с разни неща... Понякога ме избива на творчество - честно казано това е най-експресният, а и най-конструктивният начин, който ми е познат - само трайността е относителна... А друг път нищо не правя - просто страдам тихо и чакам да ми мине. Винаги ми минава впрочем.

Признаваш пред себе си кой или какво те е накарало да се чувстваш по този начин. Преосмисляш дали си струва някой или нещо да те кара да се чувстваш зле. Правиш всичко възможно това нещо или този някой да не може да ти създаде същите проблеми в скоро време- отказваш се от нещото или се отдалечаваш от някой си.
Друго, което мога да измисля, е да ти предложа, ако просто ти се разказва какво не е наред, да заповядаш на кю, за да ми споделиш. И без това не ми се спи.

Да, разбирам. Само дето няма голям шанс да се случи нещо подобно.

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

Знам, че минава. Проблемът в случая са сроковете, в които трябва да мине. А те зависят от обстоятелствата, което е гадното.

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

По-голямата част от нещата вече са направени. Признанието, преосмислянето и опита за отдалечаване. Обаче, мамка му, боли си. А от теб се иска много да се усмихваш, че и да изглежда естествено. Ето, това не мога да го постигна - а ще ми направи проблем.

Съжалявам, че не се възползвах от опцията кю, но денят е делничен :(

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

Обикновено човек се чувства така, когато се самонавива допълнително, а за това се иска свободно мисловно време. Значи трябва да намалиш свободното мисловно време за глупави мисли. Това става чрез вманиачаване в хобито, чрез много работа (този метод най не го препоръчвам), чрез създаване на нови забавления и нови познанства.
В допълнение може да се замислиш колко по-необичани и безполезни от теб се чувстват, например, децата в домовете, зарязани от родителите си и да направиш нещо в тази посока. Искам да кажа, че като направиш нещо добро се чувстваш щастлив дори само от това.

Не конкретизираш нищо, така че е трудно да ти кажа каквото и да било, освен баналните неща, че всяко нещо, което ти е било скъпо и го няма, и си го загубил, боли...Но човек е по-силен, отколкото си мисли в 99,9 % от случаите, когато се налага да бъде такъв.
На всеки му липсват понякога минали моменти и хора, които никога намя да бъдат за него, това, което са били, но загубата, не е нищо повече от промяна. Така че горе главата!
Да се усмихваш няма нищо лошо, дори и тогава, когато ти се плаче ужасно, изискват се усилия, но нали сме силни...справяме се

зависи дали искаш по лесния или трудния начин :).

лесния е да отидеш да ти предпишат золофт/прозак (100% гаранция, но пък е доживотно, кои квото ще да ми разправя, инъче пак същото ще стане ако пък ги спреш ;)

трудния е да хванеш бика за рогата - демек да се върнеш от там от където е тръгнало всичко - има много хора които са си наистина грозни и тъпи, но необичани се чувстват само хора които не са обичани от близки - демек трябва родителите да се хванат на къс пас и да им се каже тва дет го мислиш :). ама по хубав начин, щото никои нищо не ти дължи, понеже никои не е всесилен или всезнаен. затва - за да ти дължи някои нещо- трябва да има знание - демек казване. оттам натаък праиш кеш ин.

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Именно. Права си, но от теб толкова лесно прозвуча....

Като изпадна в такова настроение излизам по магазините и си купувам разни неща. Това винаги ми оправя настроението.

i da si hapnesh shokoladche ili drugo lubimo neshto

Po princip sadkite raboti spomagat za proizvejdaneto na hormona na radostta, koeto e i prichinata za pristrastiavaneto kum shokolada... pri jenite nabludavano s 30% poveche ot mujete

Tova e Chochko - spermatozoid No185 miliona, 213 hiliadi, 787

Даааа... Това много помага на жените.

Права си за свободното мисловно време - и за самонавиването. За съжаление, ще ми е трудно да го намаля, доколкото работата ми изисква средно по 3-4 часа на ден да прекарвам по спирки и претъпкан градски транспорт. Не върви даже книга да си носиш.

Иначе днес стоях известно време пред "Пирогов" и наблюдавах линейките, които пристигаха. Поне си припомних, че имам здрава глава, две ръце и два крака. И мисля утре да отида пак.

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.

Ами, да конкретизирам. Ще остана без работа, поради невъзможността си да се усмихвам, породена от описаното състояние. А работя с клиенти. Аз се чувствам зле, а тях на моменти направо ги мразя - и, естествено, не нося на фирмата си сумите, които се искат от мен. Не съм в състояние да се усмихвам. И трябва да се измъкна от това състояние.
Простичко е. Уж.

...прашен прозорец, уморена луна,
нежност, окъпана с дъх на жена...
А. Д.