Не е ли човещинка:)))

Защо да нямам право, след 150 :)))години брак да се отдам дискретно на увлечение, защо, след като не наранявам никого, след като съм била праволинейна толкова години, след като съм правила кариера и съм била перфектната съпруга и любящата майка, да не мога да си позволя освежаващ флирт? Толкова години...желязна маска и броня...И какво от това? Ставам монотонна, усещам как сивото ежедневие иска да ме погълне...Не искам...А виждам, че все още изкушавам, че се обръщат след мене, виждам възхищението в очите на силния мъж и злобата в стиснатите устни на колежките ми. Не ме е страх от увлечение, от влюбване:)))) Но трябва ли да се чувствам виновна заради собствените си мисли? А "той" си заслужава...определено

Ama ti zashto si se krustila "vinovna"? Napravila li si neshto ili oshte se chudish? :)

Ima edna mnogo hubava misul, no ia znam samo na angliiski: "When I'm good, I'm good, but when I'm bad, I'm better."

Често и аз сьм се замисляла над този вьпрос. Децата ми са големи, като че ли ще се срамувам от тях. Имат си гаджета и то сериозни. Споделяла сьм това с тях. Отговорьт им е - как сега след толкова години? Останали са ми платонически любови от млади години с които се виждаме от време на време.
Като че ли бих се изкушила на предложенията на едно от тях. Обичам сьпруга си, но като си помисли човек че скоро ще е извьн борда му става тежко.

Виновна за какво? За това, че ти трябва мъжко ухажване за да добиеш самочувствие или да избиеш комплекси? Защото така постъпват точно тези жени СЛАБИТЕ И НЕУВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ и сега търсиш одобрение от някой там който уж си заслужава......

Ми да ме пита човек:))) Нищо не съм направила..., но ако се отдам на увлеченийцето, дали няма да ме изгризка вината от вътре?...Неее, не мисля, ...сега ще ме схрускат моралистите Иска ми се да прочета гледни точки. Само ако може Кънчинцето да пропусне да пише този път, ще съм благодарна нему

Не съм прочела тя да е казала, че й трябва ухажване. Според мен тя се чуди дали да изневери на мъжа си след толкова години. Което не винаги е свързано с комплески. По-скоро с изкушение, с привличане и други хубави работи

"It is not true I had nothing on. I had the radio on."
Marylin Monroe

Да, сега ще допълзят моралисти и псевдо-моралисти и ще ти кажат колко си проста. Ама не си. Не им се бой.

"It is not true I had nothing on. I had the radio on."
Marylin Monroe

Мойто хлапе е едно и е в "онази" трудна възраст. Но се справяме отлично. Явно не сме пропуснали първите седем години Силната мама преодолява заедно с него проблеми, вълнения, съпреживява...Татко - също. Но нали се пееше в една песен "...ние имаме още рамене...и т.н."? Станахме си прозаични...

Комплексите мила, съм ги избила отдавна. За моя радост те бяха малко. Уверявам те, че всеки период от женския ни животец ни сервира и нови комплексчета, на които или трябва да се радваме, ако имаме ресурс от миналото, или да се поборичкаме с тях. Нима ти нямаш комплекси? Агресивно ми звучиш и злобничко /извинявай ако греша/. А вниманието, с годинките се преориентира. Да не мислиш, че след 17 -18 години брак мъжа ти ще ти прави серенада под прозореца?:)))))))) Хайде да не се "ядеме", а да мислим като зрели хора, които са и емоционално интелигентни

Вие сте интересни - не се чудя , дали да изневеря на мъжа си. Кво искате да кажете? Че трябва да живеем с мъжете си, само затова да не им изневеряваме ли? Глупаво е... Не генерализирайте така нещата... Та аз си го обичам, може да имам нужда от леко освежаване:)))))

Една малка поправка-не сам мила, а мил! И ми е писнало от жени които хем им се иска,хем не им стиска. Живота си е твой, прави каквото си искаш с него, за какво са ти хорските мнения.
Нито един мъж няма да седне да пише "да тръгна ли с Иванка например,искам да чуя мнението ви"... Не мислиш ли че звучиш малко тъпо?

О, извинение, Скъпи!!!Това е просто казус, не мислиш ли? Защо пък да не чуя мнения? Ти цензурка ли се явяваш? Като ти е писнало, какво ли интересно намираш в този клуб?

Тъкмо се питах къде изчезна Диди и тя май пак се появи?

... на първия ти въпрос:
Не, не е човещинка!
Ама ти за кое питаш - дали е човещинка да харесаш друг или дали е човещинка да се изчукаш някой напращял, ей-тъй за тонус?
Ми първото е "човещинка", стига да обичаш съпруга си, а тоя просто да ти хваща окото. Второто по-добре да не го коментирам - няма нужда да те обиждам без причина...

"Че трябва да живеем с мъжете си, само затова да не им изневеряваме ли?" - Да, най-вече затова! АДСКИ ЩЕ СМЕ ВИ БЛАГОДАРНИ, МИЛИ СЪПРУГИ, АКО НЕ НИ ИЗНЕВЕРЯВАТЕ!!!!

Ако все пак оня е нещо повече за теб от съпруга ти,
имай доблестта първо да се разведеш с него и тогава прави каквото там ти се е прищяло да правиш....!

Мисля, че няма основание за вина. Тя ще мине с времето, след първия или втория път, стига да не ти става фикс идея да се чувстваш виновна

Е, хайде сега, дребнавости. Представи си, че от известно време насам жена ти не успява да те задоволи, но ти не искаш да и прекършиш хатъра на перфектна любовница, какво правиш? Приемаш секса единствено като задоволяване на физическата нужда? Да ти излезе семенцето и толкова? Ами страстта, ами душевното задоволство, което ти липсва, а жена ти не може да ти достави??? Изнервен си, напрегнат. Хем си правил секс, освободил си напрежението УЖ, а пак се чувстваш все едно не си правил нищо? Какво правиш тогава, айде обясни ми???

... чОвещинка е да се изпърдиш или оригнеш след обилна храна ... твОето е уруспийствО в напреднала възрастъ

Ей само зард тфа тъ увъжавъм, Кънчо

... отговоря ...
Ами аз не съм женен.
Ама и така мога да се изкажа как бих постъпил при подобна проява от страна на благоверната ми.....

И ще ти отговоря как се отнасям към такива неща по принцип:
Не ми е до едното ебане. Ама хич. Много по-важно ми е човечето до мен - да й имам доверие и тя на мен. Защото иначе всичко за мен се обезсмисля... Ако все пак се увлека толкова много по друга, това значи, че с връзката ни е свършено и първо бих я прекратил, преди да започна каквито и да било отношения с новата!

Съжалявам, ако звуча наивно и идеалистично, но не правя компромиси за тия неща. Вече не.

А ти, Любопитке,
защо сама се обиждаш??
Защо би се унижила заради едното усещане да си направиш едновременно кефа и резила?? Как мислиш би се отнесъл един нормален мъж към обвързана жена, която все пак е склонила да му пусне? Не и с уважение, мила!
Това от опит го знам - изпитвал съм го....

Пък и виж се какво подзаглавие имаш - Предател
защо сама се слагаш толкова ниско, много ми е чудно?

Аз съм едно малко човече, уважаеми

И смятам, че когато един човек предаде доверието на друг човек, той заслужава титла Предател. И понеже се чувствам именно такава, защото някак ми пука за човечеца с предаденото доверие, не мога да избягам от титлата си. Беше ми прекалено скъп, за да махна с ръка и живота да продължи.

Колкото до уважението на мъжа към омъжената жена, която си доставя просто кефа ... Мисля, че когато се намерят подходящите хора, няма място за такива размисли като тези за достойнството, уважението и други такива. Хората имат различен тип отношения - отношенията могат да бъдат всякакви. Възприятията на разните личности са различни, както и идеалите ... Но когато се намерят такива ми ти същества, които си приличат по някои параграфи и смятат, че може да им е добре заедно, не виждам защо да не бъдат? Фрийдъм, братче. ГФрийдъм. Всеки я заслужава.

Едно уточнение. Вчера, мисля беше, уточнявах, че съм девойка.
Днес уточнявам, че възрастта ми е съвсем скромна и не съм омъжена. Но това не ми пречи да размишлявам за неща от ежедневието.