Растлан във времето....

Растлан във времето
Предвидливо търсех
онази малка точка.
Там във далечината
през прозореца надничах
Задълбан в мислите назад.
Кой съм аз?Къде отивам?
Тук ли съм?Или съм там?
Q’VADIS...?
На този стар въпрос...
отговор и днес незнам
Но, на където и да вървя
щом зад мен е мойта точка,
значи движа се напред...
И всичко трая само миг.

В начолото на края
виждам я стои отпред.
Житейската арена е безкрайна.
На обратната страна на Старта
Пише винаги ФИНАЛ.

БРАВО РУМЕНЕ ! БРАВО ! поздрави ВАЛЯ .....

[линк]