Дъга

Над София разпъна се дъга.
Усмихна се над улиците мокри.
Докосна слънцето с ръка
и с шарените пръсти го затопли.

Протегнаха се голите дървета.
Пак цветни са, дори и без листа.
Усмихнаха се хората широко,
свалиха зимните палта.

По-пъстър стана сивият ми град
и млад и свеж ме заговори.
Покани ме на среща вечерта,
ще спретнем щур купон за всички хора.

А в Пловдив слънце се усмихва,
разстила се и цветен аромат,
възкръсналата пролет се провиква,
че жив ще бъде пак денят.

Целуват те отново бели облаци,
покриват меко твоите страхове,
за да мечтаеш пак за нови празници,
огласяни от птичи гласове.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

а...много са хубави:)
аз много се радвам на дъгите в софия..имам чувството че толкова дъги не съм виждала през живота си колкото видях само миналата година тук...то заради смахнатоту време:)

Съновидения сте вие, измислица на царството на поезията, образи от една приказка без край...

А в София от снощи заваля.
Дъгата се прибра във свойта къща
и Слънцето замръзнало заспа.
Небето посивя и се намръщи.

Дааааааа, времето съвсем се пощури,
ту слънце грее, ту вали.
Но лошо няма, предпоставка за дъги.

ти ли я нaрисувa нa небето?
знaех си!


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

somebody prestani da pishesh gluposti please

По лицето ми ли са останали следи?
Пак ли съм намазана с бои?
Рисувам слънчице на Котето, защото ме разкри.

Мааааццццц (това е следата на четката, не подмамване на мили котета).

Глупостите са любимото ми занимание. От сутрин до вечер само и единствено глупости. Що пък не щеш да ти разкажа някоя глупост, умнице sav?