Екип

Работили ли сте в наистина добър екип? Имали ли сте колега, на когото винаги да можете да разчитате, както и вие с радост да му предложите същото? Аз - да. Създадохме го с търпение, взаимно уважение към професионализма на другия, с търсене на това, което е сходно по между ни, а не на това, което би ни конфронтирало, създадохме го с усмивката за добро утро... Сега обаче идва момент за раздяла. Допускам, че вчера беше последният ни работен ден заедно и това ме потиска.

Така се случва и с трайните връзки всичко е наред до момента
в който дойде раздялата. А иначе колегите на които съм разчитал
са останали мой най-добри приятели!

къде ми е кокъла

Случва се... Както в работата, така и в "семейството" (било то официално или неофициално). Въпрос на култура е какво ще направите след това. Въпрос и на ценности е, защото ще се разбере какво всъщност е било.

Стискам ти палци да няма кал и простотии. Те оцапват и омирисват хубавото от преди това. Направо го изтриват. Това ти пожелавам (да не се случи изтриване, де...)



Съдбата води желаещия, нежелаещия - влачи.

Преди време работих в една фирма, където без някакви особени усилия успяхме да създадем страхотен екип. Имахме си взаимно доверие и се допълвахме и нямаше проблем, който да ни се опре. При това, става въпрос за екип от 7 човека. За съжаление, шефът на фирмата не можа да оцени потенциала ни и не направи нищо нито за подобрение на материалното ни положение, нито пък демонстрира уважение към знанията и труда ни и в един момент желанието за развитие, за професионална кариера и материален успех надделя у всеки един от нас и започнахме един по един да напускаме потъващия кораб. Днес фирмата вече не съществува - фалира преди 2 месеца.

От една страна все още ми е мъчно за прекрасното време прекарано там, но от друга страна пък напускйки я имах възможността да порастна много в професията. Най-хубавото е, че с колегите останахме много близки приятели и независимо, че се пръснахме из целия свят, все още можем да разчитаме един на друг, което е най-ценното.

и моето положени е горе долу същото, с тази разлика че ще сме заедно до края на Декември. Тогава поради независещи от нас обстоятелства ще трябва да се разделим, една част от екипа временно ще остане заедно, другите - не. Нядявам се, въпреки всичко да си останем добри приятели и да не се забравим ...

Ще се забравите, споко. Няма да се погледнете един друг вече. Така става в живота - всичко се превръща в пръст, тук таме - по някоя врана и нищо. Съжалявам. Такова ми е настроението.

Смятам да направя всичко възможно, това да не се случи ...
(какво да се прави, винаги съм била непоправим оптимист )

завиждам ти че си изпитала това чувство

Всички готини сме такива...

къде ми е кокъла

Туй ще да е от морския бриз, да знаеш ...

да...
Работихме 3 години и зависехме един от друг напълно.И се доверявахме един на друг напълно.
Когато колегата тръгна да се мести и аз се повлякох след него.
Сега той отвори личен офис и аз премислям вероятността да отида да работа за/с него...
Все още поддържаме контакт и всеки път когато се чуем или видим сме си все същите другарчета...
П.с. Той е индиец.

Имах щастието да работя в колектив, който работеше като часовник и заради който сутрин отивах на работа с удоволствие и нетърпение. Допреди да дойдат двамата нови колеги, които се оказаха страхотни смотаняци, в офиса ни цареше непрекъснат купон
Аз също бях тръгнал да се отделям от колектива, обаче обстоятелствата се стекоха така, че оставам още известно време в отбора. Но си мисля, че накъдето и да ме отвее животът оттук нататък, ще си остана много близък с тези хора



И.Ш.

ОК.
И оптимист ли си?!

Влизат и излизат тук едни птици, ама знаеш ли как им завиждам?! От морския бриз ще е.

Девет години работя едно и също и никога не съм имал колеги на който да оставя да продължат работата. Дето се казва нямам им доверие, че ще я свършат (и за жалост това все го доказват). Никога не съм работил в екип на който всичко да е ОК. Сега имаме нов колега, който уж е пътник вече (щот хич го няма в занаята а твърфи че е работил това година и половина?),все след него трябва да ходиш, аман вече.

Никога не хвърляй кал! Улучиш или не, ръцете ти ще останат мръсни!

Ами за това като гледаме в морето очите ни са сини...в небето нама такъв цвят!

къде ми е кокъла

А връзките, или както искате ги наречете, в работата как се отразяват на екипността, а?

Май ще трябва да обясниш кои по-точно връзки имаш в предвид - на обувките ли, любовните ли или сексуалните, роднинските, или това дали някой от екипа не е връзкар?!
В нашия екип поне нямаше връзки, поне нито една такава като гореописаните, може би затова беше перфектен