Дом

Помежду тези четири стени
(на тъмно не чак толкова отблъскващи)
спомените са като игли
с които слагам пиърсинга на душата си
студено съска климатик
и синкав хлад полазва всичко
във въздуха тежи
мястото на нечие отсъствие
лампата виси като бесило
от черно корабно въже
забравен ръжен с остро жило
в нищото боде
тъпата тъга се мята по стените
с котешкото си око намига
и без значение колко силно ритам
ноктите И ме раздират
хронометърът на старата чешма покапва
в минути и секунди времето насича
мрачно и умислено е зяпнал ъгълът
от дъното на себе си аз викам!

И късам гласните си струни,
но никой няма да ме чуе...

be 50/50
началото към края

Нещо не чаткам, я ме осветли :)

Strahotno e,Geo!Naistina mnogo mi haresa..:)


Po mejdu tezi 4etiri steni,
se rajda sus vika ti spomena,
za no6ti sus otvoreni o4i,
za dni ot vqtura na samota progoneni..
Bolkata ot kusane na glasni struni,
sega ostava tam vuv tumnoto,
no skoro 6epneiki 6te te subudi,
edno novo,svetlo sumvane..!

аа сложно е:))

prepare for attack, your body will burn
prepare for attack, there is no return

За тебе светлото осъмване е факт,
а аз не търся и различно съм настроен...
Както знаеш още съм в антракта
пък и повечето са за нищо недостойни.
Не самота, а свобода данесе вятъра
и само той мой притежател е...:)

Чак толко сложно няма да е, па нали съм умник може и да зацепя :)

Mejdu moite steni,
svobodata moleh:"Ostani!"-
no do samotata kra4kata be malka,
i 4uvstvah se sus neq vse po-jalka!
Ne tursi6 sumvane,no to 6te te nameri,
imai mi doverie-vqturut 6te go dovee..
Togava v ne4ie prsustvie,
6te se prosipe otgovorut veren
bavno pak prez prustite ti..
I pak 6te si govorim:)

Много е хубаво.

и искaм дa съм кръг в ъгълa нa животa
дa се търкуля и дa сритaм глaвaтa си отвътре :)

в минорнaтa гaмa си нещо
що тaкa?


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

Мерси оченце :)

Много е яко тва, ще си го запиша :)

Абе такива настероения ме удрят напоследък -
или смях или сълзи, средно положение няма

хехе, товa беше откъсче, ето го цялото

отидох дa се срещнa със себе си
толковa е стрaнно
чaкaх се
(моя ли беше покaнaтa?)
нетaктично е дa си откaжa
погледнaх се в очите неестествени
и изведнъж реших
искaм дa съм кръг в ъгълa нa животa
дa се търкуля и дa сритaм глaвaтa си отвътре




Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

Няма защо. Овациите са за теб. Смятам да те поканя на промоцията като главен организатор.