ludost li e tova?!?

predi da zadam vapros iskam na kratko da opischa obstanovkata...Ne jiveja v BG ve4e po4ti 7 godini. Na 25 sam i mislja, 4e pred men ima oste mnogo horizonti. Ot 5 godini sam s jenata na moite me4ti i vsi4ko e (be) prekrasno. Njamame brak, no jivem zaedno i delim radosti i trudnosti. Za sajalenie predi 2 sedmizi mi kaza, 4e iska da se razdelim. Prekaleno malko romantika imalo v men i prekaleno dalgo e 4akala da se slu4i nesto pove4e...Okaza se, 4e ima i drug maj...Kazva, 4e me obi4a (po njakakav na4in), no njama trapka kam men. Za men vsi4ko tova e straschno i neponosimo. Sega jiveem oste zaedno, no ne e sastoto. Ne me napusna samo ot sajalenie, zastoto ne znae, dali ste go ponesa. Az za sebe si znam, 4e vsi4ko moje da se opravi.
Molja za savet...

твърде често срещана ситуация!
Не виждам , какво има толкова за учудване - то момичето ти го е казало в прав текст - че вече няма тръпка към теб...И и прави чест, че е намерила сили да ти обясни всичко откровено. А щом има и намесен друг мъж - то ситуацията става още по-проста.
Не е края на света и ти си го знаеш - и двамата сте млади,и имате много още любов пред себе си, но за съжаление не и помежду ви. Ако успеете да запазите някакво приятелство и уважение - това е повече от достатъчно.
Искаш съвет - но не става ясно за какво...
Въпреки това ще ти дам еидн - приеми всичко такова, каквото и върви напред с широко отворени очи. Няма вечна любов. Но какво от това - пак си струва да обичаш....Успех!

Qui scribit, bis legit.

Здравей,
Това, което ще ти напиша, сигурно не е това, което искаш да чуеш... обаче... печалната истина е ,че ако ТЯ вече не те иска, нищо вече не може да бъде същото. Понеже си млад, а си се обвързал от 5 години в сериозна връзка, няма как това да не ти се струва страшно. Поговорете и ако тя е категорична, че не иска повече да е с теб( но не от съжаление, а поради любов) тогава ще трябва да се изправиш с лице срещу фактите... и да ги преживееш.
Когато печелиш- никога не знаеш какво губиш, а когато губиш - не знаеш какво печелиш.Всички тука са го преживяли по различен начин, но едно е сигурно - от това не се умира.
Съветът ми: не се вкопчвай в тази връзка, дай си време... останалото ще се нареди само.
успех

...ami ne mi haresva tova, koeto 4uvam, da. Iskam savet, koito da mi pomogne da razbera dali moga da ja zadarja, i to taka, 4e i dvamata da badem otnovo istinski staslivi. Iskam da 4uja, kakvo pomaga na jenata v podobna situazija. Kakvo biha me posavetvali tezi, koito mojebi sa minali po tozi pat. Mojata vjara, 4e vsi4ko moje da se opravi e bezkraina i smjatam, 4e imam sili da ponesa i dvama ni v edno svetlo i prekrasno badeste.
Ako tova ne se polu4i....ne znaja i az...mnogo bolka...

Несъмнено това, което четеш не ти харесва, но това е единственият изход от твоята ситуация. Няма начин да я задържиш и всичко да бъде същото като преди - любовта си е отишла, но нищо трагично в това няма, това е нормалният ход на нещата - винаги у единия угасва по-бързо отколкото у другия... Дори и да остане при теб, това ще е за известно време и от неудобство или съжаление - по този начин ще отложиш само развоя на събитията и няма нищо да спечелиш, а само и двамата ще загубите. Не удължавай изкуствено агонията, остави я да си тръгне. Всички са изпитвали това чувство на празнота и безпътица в такива моменти, но човек така е устроен, че преодолява постепенно мрачните мигове. Всяко чудо за три дни - ненапразно го е казал народът, изпитано е от времето. Ще преболедуваш, това е неминуемо, и ще продължиш напред, няма нищо вечно на този свят. Миналото, колкото и прекрасно да е било, е вече зад теб - върви и не се обръщай! Нищо, което веднъж е било счупено не е вече същото - винаги го има онова място на залепването и то се усеща - заради себе си не го искай! Ти си още много млад и животът ти е напред, а не назад...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

... и всичко може да се случи между хората.

Здравей ditod,

Може да се върнат хубавите дни между вас. Може и да не се. Загубата на доверие е по-големия проблем, а не загубата на тръпката, когато става дума за партньорство, защото тръпката е довреме, а доверието е част от основите на партньорството.

И ако твоята приятелка само е загубила тръпката с теб - въпроса от тук насетне е дали ти ще можеш да и имаш доверие. Зависи. От нея, от теб... От това, което ви предстои в следващите седмици и месеци. Критичното вече не е в проспаното, в пропуснатите възможности, в случилите се събития. Критичното е в настоящето и близкото ви бъдеще.

Казваш, че я обичаш - ако е така, ако наистина - много я обичаш, но безкрайно много и имаш доверие повече в нея, отколкото в себе си - то спри да ме четеш от тук нататък. Нарочно ще оставя няколко празни екрана и за да не те гложди любопитството, какво пропускаш ще ти кажа, че описвам по-долу рисковете пред любовта ти, правя характеристика на теб и нея и изразявам личното си мнение. Но то няма значение ако обичаш. Ако обичаш и вярваш и ако тя наистина е жената на живота ти и ти мъжът на нейния. Ако обичаш и вярваш - слушай само сърцето си и недей да търсиш отговорите тук, а там и с нея. Аз просто си пиша и разглеждам някакви си теоретични постановки - винаги можеш да ме прочетеш и понатък.

Късмет и любов Ви желая!




















































































Здравей отново,
Не, не грешиш, продължавайки да четеш :) Понякога е по-добре да имаш повече гледни точки и да обичаш не значи непременно да си затваряш очите.

В резюме -
Всичко е свършило. Връзката ви е напълно изчерпана.

За нея -
Обясненията, които ти дава - разбирай не, че няма романтика в теб - а че тя вече е намерила романтика с друг. Не е проблем, че няма тръпка към теб, а че е намерила тръпката си с друг. Не се обвинявай за тези неща, не обвинявай и нея - това се случва в живота. Избрали сте се твърде млади и развивайки се - се променяте. Дали увлечението и по друг е резултат от това, че ти не задоволяваш сегашните и нужди или е резултат на незрялост, низ от съвпадения или възможности - вече не е от голямо значение. Тя е с теб, все още, не от съжаление и грижа как ще го понесеш, не се самозалъгвай и не очаквай от нея чак това... Разбира се не разглеждам възможността да и играеш сцени, да говориш, че не можеш да живееш без нея, камо ли да действаш в тази посока... Тя все още е с теб може би, защото новата и връзка не е напълно сигурна и има някаква носталгия към теб, към миналото, което сигурно било е и добро, към утвърдените стереотипи, макар че точно срещу тях бунтува се в момента и прехвърля бунта си и срещу теб.

За теб -
Жегнат от твърдението, че си недостатъчно романтичен, че не си и дал нещо чакано и според теб заслужено, си готов точно на крайно романтични постъпки, на силни думи, обещания и прочие. Типично поведение е туй и също няма лошо!

Вий двамата -
Хубавото в цялата история е, че сте достатъчно млади, за да започнете отново. Ако не се мамите сега - в критичния ви период, ако не се покажете един на друг в най-лошата си светлина - примерно ти да демонстрираш собственост върху нея и да изискваш свои си права. Тя - да отхвърля безпрекословно всяка отговорност, която би могла да има спрямо теб. Та ако не се разочаровате допълнително - ще можете да запазите някакви отношения или поне добрия спомен. А после - после всичко може да се случи.

Разделете се незабавно. Това е общия ви интерес. Тя - за да намери себе си и да не те гледа тъжен и нещастен. Ти - за да не гледаш как доскоро най-любимата ти все по-далечна става и посветена вече е на друг човек. Това е нещото, което ще ви раздели окончателно, защото ще те извади от любовната илюзия на връзката ви в миналото и самохипнозата на настоящето, идваща от задаването на въпроса "а какво би станало ако... тогава...". Въпрос породен най-вече от чувството ти за вина. А няма смисъл да се чувстваш виновен - никой няма вина, че пътищата ви са се разделили.

Ако се разделите сега - има вероятност тя отново да се сети за теб, да открие липсата ти, защото досега в съвместния ви живот ти си бил някаква константа, нещо винаги на разположение, нещо сигурно и сиво... Впрочем тя за тебе също тъй това била е. Може би... Една раздяла би помогнала и на теб да не се разочароваш от нея, виждайки я влюбена в друг, защото нали знаеш как е, когато си влюбен и колко малко значи всичко извън обекта ти на любовта...

Не съжалявай, че е минало - радвай се, че е било! Благодари и за хубавите моменти, целуни я за сбогом, пожелай и обич, здраве и късмет, и продължавай напред. Истинската ти любов е някъде там.

Късмет и дано обичаш и си обичан, тъй както ти се пада!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

период за една любов - за една гола любов. Даже сте попрекалили.
Тъжното е, че любовта не си отива и у двамата партньори по едно и също време.
Ако имахте деца, жената щеше да те обича още дълго - децата са сериозен генератор на любов между партньорите.
Любовта е химия - тази "тръпка" и тя е нещо подобно. Когато те обсеби нечия харизма - измъкването е трудно. И твоята приятелка сигурно сега вече е засмукана от нещо подобно. Как да й се сърдиш? Всъщност какво по-сериозно нещо от любовта под слънцето? (Може би децата... Но ти и тях нямаш.)


Love should be everything or not at all...

Kolkoto i da me boli ti blagodarja za dumite Ryan. Blagodarja na vsi4ki, koito pro4etoha mojat kratak razkaz i izkazaha mnenie. Ne mi se sardete, no sega mislja, 4e ne tarsja pomost na nai-pravilnoto mjasto. Moje tova da e slepota, no sam gotov da se borja s vsi4ko i s vseki, koito tvardi, 4e njama na4in. Bez da iskam da sam grub ste vi kaja kakvo si misja. Mislja, 4e stom sme v kluba na razvedenite, to nikoi ot nas ne uspjal da zapazi ljubimija do sebe si. Da go zadarji i otnovo da go dari s stastie. Vjarno e, 4e v momenta i az sam tuk.....
Bolkata e neponosima. Tova e bolkata, porodena ot fakta, 4e znaesch, 4e si nameril 4oveka v svoja jivot i sega go gubisch...Nikoga ne sam sajaljaval za nesto koeto sam pravil, NIKOGA. No sega za parvi pat e taka. Sajaljavam, 4e imah vsi4ko, koeto iskah da imam, a ne uspjah da go zadarja. Pone sega taka stojat nestata.
Nadjavah se tuk da namerja savet, kak da j zadrja, kak da varna plamaka, no 4uvam samo mnenieto, 4e vsi4ko e svarschilo. E i tova e gledna to4ka. Vseki ot vas smjata, 4e e svarschilo, no dano sega razberete kolko obi4am, kato vi kaja, 4e az ne go vjarvam. Gotov sam da tragna srestu zelija svjat, za da dokaja, 4e ne e svarschilo. Az ne se borja srestu NEJA ili srestu NEGO, ne, az se se borja za NAS.

Истинската любов не умира - пребори се за това, в което вярваш и никога не спирай да обичаш. Любов не се връща - тя може отново да се роди - дори по-хубава да бъде. Бъди такъв, че да те обичат, но най-вече бъди себе си - то ако може - ще си стане.

Не ти трябват съвети - нито от неуспели, нито от успели в любовта - всичко е индивидуално. Обърни се към себе си и нея и продължавай напред!

Още веднъж - късмет ти желая и много любов. Вярвам, че ще намериш щастието.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

"По-добре да изпиташ истинската любов и да я изгубиш, отколкото никога да не си я изпитвал"-постоянно си повтарях тези мъдри думички, когато бях в положение много подобно на твоето...само че с времето се оказа, че "истинската любов" съвсем не е била толкова истинска и аз напразно съм си губила времето в стремежа си да променя нещата:-( А то всичко е толкова, толкова просто-щом не можем да променим ситуацията е много по-добре да променим участниците в нея.........нещатата са си същите само имената се променят.......проблемът е, че е трудно за осъзнаване:-)

само дето при теб явно е в излишък.

"Gotov sam da tragna srestu zelija svjat, za da dokaja, 4e ne e svarschilo. Az ne se borja srestu NEJA ili srestu NEGO, ne, az se se borja za NAS."

Ако чак толкова обичам един човек (както ти казваш, че е при теб), никога не би ми хрумнало да го задържам при себе си против волята му. Да изисквам любов само защото мен ме било боляло или пък защото за мен това бил човека на живота ми.
Всъщност бих го попитала за него как стоят нещата... боли ли го, аз ли съм жената на живота му... и ако ми отговори - не, ще си тръгна кротко и тихо без да съжалявам за нищо. Защото не можеш да загубиш нещо, което не ти принадлежи.

Ама хора разни...


Ти имаш ли?

...чувството си за собственост. На тях всички са им длъжни и могат само да изискват. Дълбоко се потрисат ако другият си тръгне и се опитват на всяка цена, и с всички средства да го задържат.

Не съм убеден, че ditod е точно този тип - струва ми се, че това, което пише са предимно думи и това е начинът му да се адаптира към ситуацията... Нямам усещането, че я задържа играейки театър, а по-скоро тя не е съвсем наясно със себе си. Ще перифразирам една твоя мисъл :) - "не слушайте, какво ви казват вашите партньори, когато изпитват тръпка към някой друг"...

Няма смисъл да си изясняваш нещата с някой, който не е наясно със себе си, а това се случва често. Търпение и чакане, докато на единият партньор му стане по-ясно и отпочне действия - това се случва, знаеш.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

И това е вярно, но съм склонна да се съглася с Hell. Момичето е чакало 5г. и явно вече се е изчакало. Най-доброто в случая е момчето да се оттегли за известно време, за да й даде възможност тя да реши какво иска. Преди да се оттегли - да й каже как вижда нейното място в живота си. Спокойствието оставането насаме със себе си никому не е навредило.

Ако не отговарям, може би причината е тук

Аз съм с деформации... като чуя за "съжаление" и "остава с мен, защото не знае дали ще да мога да го понеса" и изпадам в тих ужас :))

Да бе, знаем, че има жени, които и повече от 5 години могат да са майка на човека, баща на човека, най-добрия приятел на човека, да дишат заради човека и т.н... ама това обикновено се дължи на разни странични фактори... примерно възраст, материално положение, външност... и в много редки случаи - на възпитание и характер.

Та за девойка на около 25 години е нормално за 5 години да порасне достатъчно, че да има даже право да коригира тийнейджърските си възгледи. Както и да се влюби и разлюби още няколко пъти :) То сега й е времето да го прави - преди децата и остаряването :)

Лично мнение. Просто на тези години жените се променят и започват да гледат доста по-критично на хората, с които живеят... ако до тогава не са го правили де :)


Ти имаш ли?

Отношенията между мъжете и жените са най сложното нещо на света

Мъжете не разбират от какво имат нужда жените
те често дори не мислят за това

Жените пък не казват какво точно искат
често и сами не знаят

Отношението обаче- Вече не ме кефиш просто
при наличие на деца си е престъпление
Може на една жена да и е много гот да купонясва с някой друг отвреме на време но като поживее с него година две пак се връща скуката и досадата
Има нещо много верно в идеята че ако се грижиш за Себе си и своето развитие
и се обичаш Сам в очите на другия си по стойностен отколкото ако живееш
предимно за да угаждаш на партньора си
Направи се че нети пука кажи ок
усмихни се и се сети колко много нови неща можеш да направиш
Гласно пред нея
Ще и дойде наум че тя няма да участва в Чудесните ти нови планове
нека включват по възможност авантюризъм
Важни неща са Леката ирония,Хладен ум и Небрежен тон

[линк]

да приема нещата за вечни. Когато се убеди, че няма такова нещо идва разочарованието. Аз съм доста по-възрастен от тебе - мога да ти бъда баща. Повярвай ми, ще го преживееш, колкото и да те боли в момента. От всяка прекрасна жена има по-прекрасна. Същото важи и за мъжете. Живота е един наниз от непрекъснати промени. Май само това е постоянно - промените.

Мисля че нещата при тебе с тази жена вече са свършили. Може и да успееш за известно време да ги позакрепиш, но това вече ще бъде измъчено и рано или късно сам ще поискаш раздялата. Този път с много по-голяма болка. По-добре да се разделите колкото се може по-рано. Гледай да бъде възпитано и без упреци, като възпитани хора. В края на краищата сте били заедно много време и си дължите един на друг съответното уважение. И не си мисли, че животът свършва! Та интересното тепърва предстои... Казвам ти го от личен опит.

Всеки край е шанс за ново начало!

=======
P.S.
Помисли си ти как би постъпил, ако живееш с някой и оставаш при него от съжаление... !

Mai njama nujda da kazvam, 4e ima dosta nesta, koito me obarkaha prez poslednite njakolko sedmizi. Sred kolegi i prijateli, a i v semeistvoto, vinagi sam bil primer za oravnovesen i razumen 4ovek. Edno ot nestata, koito nikak ne razbiram e, kak se stigna do tova polojenie. Ta nie imahme straschno silna i 4ista lubov. Kak moja tova da ogasne, da si tragne. Ima li togava istinska...
Tova mi pre4i mnogo. Obarkva me, i si mislja, 4e njakoga pak ste sam v podobna situazija.
TJA mi kaza, mai v4era, 4e ve4e ne znae, kade ste e stasliva - sama, pri nego ili pri men. Iskam da mislja, 4e tova e dobar za mene znak, no dali e taka.

няма смисъл да си изясняваш нещата с някой, който не е наясно със себе си, а това се случва често. Търпение и чакане, докато на единият партньор му стане по-ясно и отпочне действия - това се случва, знаеш.

Щото в момента съм в много особено положение - досега не ми се е случвало. Някой хем те обича, хем го е грижа за теб, хем твърди, че всичко е приключило. Честно казано, и идея си нямам какво да мисля. Е, естествено, правя най-разумното - грижа се за доброто си настроение

Ако не отговарям, може би причината е тук

Ами да - така мисля. Просто няма как да успееш. Иначе на всеки препоръчвам да опитва и никога да не се отказва да изяснява, но до определена граница - да не допусне прекомерно увеличаване на собственото си объркване. Щото си е...

Смисъл има да опитваш, но трудно е да изясниш нещо с човек, който не говори на същия език в еднакво време с теб. Ако разминаването не е голямо - във времето и принципите - то възможно е отново да се появи любовен синхронизъм.

В този случай единият партньор може да опита да помогне на другия да си изясни нещата, просто като му даде време за това, но човек тръгне ли в някоя посока - рядко да не кажа никога не може сам самичък да я промени. Тръгне ли една двойка да се разпада, както е в конкретния случай, дето го обсъждаме - връщане обратно е възможно само при неуспех в новата посока на тръгналия си партньор. А може ли да се гради отново и успешно върху двата случили се неуспеха? Мисля, че не може.

За теб не знам... Много противоречиво е...
Обичането - е вътрешно чувство. Грижата е външно - може да е заради чувство на дълг. Твърдението, че всичко е приключило може да е опит за поставяне на разграничителна черта. Т.е. да не е уверен за себе си, но със заявлението си да опожарява възможните пътища назад. Ти си го познаваш и можеш да оцениш силата на думите. Ако е вербален тип човек, който се стреми да се изразява винаги достатъчно ясно - отнеси се сериозно към думите му... А това, че се грижиш за доброто си настроение си е решението на всички възможни проблеми :) Ще го запомня и за моите решения :)

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Какво значи това - да иска някой друг да и каже къде ще бъде щастлива? А къде остава твоето щастие? Или може би тя ще се смили и ще остане някоя друга седмица при тебе от съжаление ли? Започвам да мисля, че тази жена нещо те върти. Да не би тя да е хвърлила око на по-изгодна партия и нещо при нея нещата са се закучили? Помисли върху този вариант!

Ти сам си решаваш, но за мене нещата никак не са добри. Имам резерви към тази жена. Е, може и да бъркам, сам си знаеш....

Късмет!
===
Слънцето винаги изгрява, каквото и да прави човек...