моето раждане :)
34 отговора
1845 прегледа
моето раждане :)
здравейте, момичета!
бях си обещала, че когато родя ще напиша разказ за раждането ми, както и да протече то, защото за мен беше много ценно да чета такива разкази през бремеността. особено когато говорим за леки и безпроблемни раждания, за каквото ще ви разкажа. да чета такива истории ме зареждаше с такъв оптимизъм и се надявам да вдъхна кураж на всички бъдещи майки, че раждането може да не бъде страшно, да боли поносимо и да свърши бързо както беше при мен.
на 23-ти ноември, когато пренасях бебето вече с 5 дни при поредния запис на тоновете се оказа, че те не са добри. предложиха да ме приемат в болницата, за да следят нещата - да направят още два поредни записа в 16 ч и в 20 ч. до този момент се чувствах чудесно, аз по принцип изкарах прекрасна бременост, без никакви оплаквания, подувания, болежки и безсъние, като качих само 8 кг. нямах никакво разкритие на прегледа преди 4 дни, нямах никакви контракции и чувствах малкото човече да се движи съвсем нормално в мен. в онзи момент приех с голям ужас и тревога този лош запис на тоновете, който по-късно вечерта след последвалинте два прегледа беше съвсем ок и се оказа, че сме хванали джуджето в момент в който е спял и затова тоновете излезли тревожни.
първата вечер изкарах в Паталогично отделение във Втора Градска болница - там е чудесно, докторите и сестрите са мното мили и отзивчиви, а самата обстановка е учудващо добра. чисто и уютно е и въпреки това си е страховито да лежиш в отделение с такова име, не го пожелавам никому. запознанството ми с момичетата, които лежаха в отделението и разговорите с тях след вечеря ми помогнаха да приема по-леко висенето си там, което до този момент така и не разбирах за какво точно е. знаех само, че на другия ден ще ми пускат тест система, за да видят как бебето реагира на изкуствено предизвиканите контракции.
изкарах нощта в болницата отново без контракции и болежки. и така дойде сутринта на 24 ноември, в 6 часа ме събудиха за клизма, която не е никак неприятна, нито боли, нито нищо :) после тоалет, взеха ми кръв и зачаках. към 9 и 15 дойде моя доктор и ми направи преглед за разкритие при което - ЧУДО :) доктора се усмихва и вика: "абе, душанке, ма ти раждаш без да гъкнеш, имаш 5 см разкритие, бързо към родилно отделение.". направо се смаях. без болки, без никакви контракции - как е станало не знам : )
две сестри ме придружиха до родилно и ми носиха багажа. настаниха ме в предродилна зала и в 10 часа ми включиха система с окситоцин. нямах никакви болки и водех около 20 минути разговор с мъжа ми по телефона, докато запознах да усещам болки при контракциите, но те бяха съвсем леки - тези при мензис, които съм имала понякога са били далеч по-страшни. малко след това дойде доктора и ми спука мехура - неприятна процедура с една ножица и някакво остро нещо, но не се умира де, а и е за секунди :) каза, че имам вече 6 см разкритие. после контракциите учестиха, но докато почнат напъните така и не усетих някаква болка, която да е ужасяваща и да не се търпи. към 11.30 вече имах 8-9 см разкритие и болките станаха доста гаднички най-вече заради напъните, които всячески трябва да укротяваш, за да не се разкъса шийката на матката. биха ми бускулизин и ми сложиха още нещо в системата, но не знам какво беше. дадоха ми и райски газ. този период от 40 мин. всъщност беше най-неприятния момент от раждането. мила акушерка стоеше непрекъснато до мен и ми напомняше да дишам и да не напъвам като ми държеше краката разтворени, за да си проправя бебето път през таза както тя се изрази. по едно време ме поглежда и вика "лелее, бързо, главата се подава, виждам я" :) помогнаха ми да отида до магарето в родилна зала и за се кача. спомням си, че имаше много хора над главата ми и като ми казаха да напъвам аз само това и чаках :) това си е направо облекчение след толкова стискане :) по това време някъде ми обезболиха таза, резнаха ме, за да не се разкъсам, аз предварително знаех и си бях говорила с доктора ми, че предпочитам епизиотомията пред неконтролируемите разкъсвания. с три или четири напъна в 12.30 ч. моя бебчо Николай излезе със своите 3300 гр, 50 см:) целия екип бяха страхотни и аз еуфорично им обяснявах колко ги обичам :) с едно натискане на корема плацентата последва бебето и малко преди пълната упойка за шевчетата ми го дадоха на гърдите да си му цункам нослето. после съм спала блажено, събуждането от упойката беше много приятно - всичко беше в розови цветя и балони :) занесоха ме с носилка в коридора, където видях мъжа ми и баща ми, а една акушерка донесе бебчо и им го показа. след това повисях в коридора 2 часа, разговори по телефона и въобще се чувствах чудесно.
на 26-ти се прибрахме вкъщи със страхотни спомени от екипа, които са истински професионалисти и от отношението на всички в болницата. още на кантара в родилно разбрах, че съм свалила всичките 8 кг от бремеността, а днес установявам, че вече съм 2 кг под теглото си отпреди да забременея, ама то е от безсъние и от доста тичане по бебока :)
накрая ми се ще да пусна стихотворението, което мъжа ми написал за мен, докато съм била в болницата. държа да кажа, че той е доста далеч от поезията като цяло :)) просто е един здраво стъпил на земята инженер:
Няма спокойствие за тази моя глава!
Ах, какво ли правят мой'те бебета сега?
Малкото ми бебче да не би да е самичко?
Огладняло ли е? Има ли си всичко?
Ясно е, че с нищо не мога да помогна, но
Така желая до двама ви да се домогна!
А и на входа на санитарката ме погна...
Ето идва поредната новина -
Дълъг ес-ем-ес изпълнен с топлина!
Идва той да сгрее сърцето на татко
На малкия дисплей, макар и за кратко.
Стига ми вече таз телефонна изповедалня,
Трябват ми и двамата - в нашата спалня!
Вече няма празно креватче да има, а
Едно спокойствие насред лютата зима.
Няма притеснения за мама и татко,
А пък бебо иска вече да е батко!
Лежа самотен и нетърпелив,
Юргана ме прави и малко мързелив, но
Близо е края на моето страдание
Очаквам изписване - от голямото здание.
Вече се чудя дали ще съм в съзнание ...
И ето идва най-щастливия ден,
Няколко дни след като бебо е роден.
Аз искам вече памперсите да обслужвам
Шест пъти на нощ до бебо да се събуждам.
Естествено, че с Мумката* над него ще бдим,
Та и график ще има кога двамата да спим!
От сутрин до вечер ще има нов режим :)
Мумката бебо ще кърми и гушка,
А пък Чочко* всички ще държи на мушка.
Леко да стъпват и нас да не смущават
Когато ги повикаме, тогава да се отзовават ...
Обичам ви безумно и страшно ревнувам,
Само да сте ми здрави аз ще бленувам.
Ъп-грейда на Чочко е вече реален,
Както е вече и съпруг идеален.
Разумен, влюбен, но никога загубен
От силната любов остана пробуден.
Всичко друго отдавна изгуби значение
Истинската любов стана нашето спасение.
Ще разберете с бебо един слънчев ден, че
Единствено вие съществувате за мен!
*Мумка и Чочко са мама и татко :)
много мило, нали?
на всички бъдещи майчета пожелавам леко раждане като моето и много любов!
бях си обещала, че когато родя ще напиша разказ за раждането ми, както и да протече то, защото за мен беше много ценно да чета такива разкази през бремеността. особено когато говорим за леки и безпроблемни раждания, за каквото ще ви разкажа. да чета такива истории ме зареждаше с такъв оптимизъм и се надявам да вдъхна кураж на всички бъдещи майки, че раждането може да не бъде страшно, да боли поносимо и да свърши бързо както беше при мен.
на 23-ти ноември, когато пренасях бебето вече с 5 дни при поредния запис на тоновете се оказа, че те не са добри. предложиха да ме приемат в болницата, за да следят нещата - да направят още два поредни записа в 16 ч и в 20 ч. до този момент се чувствах чудесно, аз по принцип изкарах прекрасна бременост, без никакви оплаквания, подувания, болежки и безсъние, като качих само 8 кг. нямах никакво разкритие на прегледа преди 4 дни, нямах никакви контракции и чувствах малкото човече да се движи съвсем нормално в мен. в онзи момент приех с голям ужас и тревога този лош запис на тоновете, който по-късно вечерта след последвалинте два прегледа беше съвсем ок и се оказа, че сме хванали джуджето в момент в който е спял и затова тоновете излезли тревожни.
първата вечер изкарах в Паталогично отделение във Втора Градска болница - там е чудесно, докторите и сестрите са мното мили и отзивчиви, а самата обстановка е учудващо добра. чисто и уютно е и въпреки това си е страховито да лежиш в отделение с такова име, не го пожелавам никому. запознанството ми с момичетата, които лежаха в отделението и разговорите с тях след вечеря ми помогнаха да приема по-леко висенето си там, което до този момент така и не разбирах за какво точно е. знаех само, че на другия ден ще ми пускат тест система, за да видят как бебето реагира на изкуствено предизвиканите контракции.
изкарах нощта в болницата отново без контракции и болежки. и така дойде сутринта на 24 ноември, в 6 часа ме събудиха за клизма, която не е никак неприятна, нито боли, нито нищо :) после тоалет, взеха ми кръв и зачаках. към 9 и 15 дойде моя доктор и ми направи преглед за разкритие при което - ЧУДО :) доктора се усмихва и вика: "абе, душанке, ма ти раждаш без да гъкнеш, имаш 5 см разкритие, бързо към родилно отделение.". направо се смаях. без болки, без никакви контракции - как е станало не знам : )
две сестри ме придружиха до родилно и ми носиха багажа. настаниха ме в предродилна зала и в 10 часа ми включиха система с окситоцин. нямах никакви болки и водех около 20 минути разговор с мъжа ми по телефона, докато запознах да усещам болки при контракциите, но те бяха съвсем леки - тези при мензис, които съм имала понякога са били далеч по-страшни. малко след това дойде доктора и ми спука мехура - неприятна процедура с една ножица и някакво остро нещо, но не се умира де, а и е за секунди :) каза, че имам вече 6 см разкритие. после контракциите учестиха, но докато почнат напъните така и не усетих някаква болка, която да е ужасяваща и да не се търпи. към 11.30 вече имах 8-9 см разкритие и болките станаха доста гаднички най-вече заради напъните, които всячески трябва да укротяваш, за да не се разкъса шийката на матката. биха ми бускулизин и ми сложиха още нещо в системата, но не знам какво беше. дадоха ми и райски газ. този период от 40 мин. всъщност беше най-неприятния момент от раждането. мила акушерка стоеше непрекъснато до мен и ми напомняше да дишам и да не напъвам като ми държеше краката разтворени, за да си проправя бебето път през таза както тя се изрази. по едно време ме поглежда и вика "лелее, бързо, главата се подава, виждам я" :) помогнаха ми да отида до магарето в родилна зала и за се кача. спомням си, че имаше много хора над главата ми и като ми казаха да напъвам аз само това и чаках :) това си е направо облекчение след толкова стискане :) по това време някъде ми обезболиха таза, резнаха ме, за да не се разкъсам, аз предварително знаех и си бях говорила с доктора ми, че предпочитам епизиотомията пред неконтролируемите разкъсвания. с три или четири напъна в 12.30 ч. моя бебчо Николай излезе със своите 3300 гр, 50 см:) целия екип бяха страхотни и аз еуфорично им обяснявах колко ги обичам :) с едно натискане на корема плацентата последва бебето и малко преди пълната упойка за шевчетата ми го дадоха на гърдите да си му цункам нослето. после съм спала блажено, събуждането от упойката беше много приятно - всичко беше в розови цветя и балони :) занесоха ме с носилка в коридора, където видях мъжа ми и баща ми, а една акушерка донесе бебчо и им го показа. след това повисях в коридора 2 часа, разговори по телефона и въобще се чувствах чудесно.
на 26-ти се прибрахме вкъщи със страхотни спомени от екипа, които са истински професионалисти и от отношението на всички в болницата. още на кантара в родилно разбрах, че съм свалила всичките 8 кг от бремеността, а днес установявам, че вече съм 2 кг под теглото си отпреди да забременея, ама то е от безсъние и от доста тичане по бебока :)
накрая ми се ще да пусна стихотворението, което мъжа ми написал за мен, докато съм била в болницата. държа да кажа, че той е доста далеч от поезията като цяло :)) просто е един здраво стъпил на земята инженер:
Няма спокойствие за тази моя глава!
Ах, какво ли правят мой'те бебета сега?
Малкото ми бебче да не би да е самичко?
Огладняло ли е? Има ли си всичко?
Ясно е, че с нищо не мога да помогна, но
Така желая до двама ви да се домогна!
А и на входа на санитарката ме погна...
Ето идва поредната новина -
Дълъг ес-ем-ес изпълнен с топлина!
Идва той да сгрее сърцето на татко
На малкия дисплей, макар и за кратко.
Стига ми вече таз телефонна изповедалня,
Трябват ми и двамата - в нашата спалня!
Вече няма празно креватче да има, а
Едно спокойствие насред лютата зима.
Няма притеснения за мама и татко,
А пък бебо иска вече да е батко!
Лежа самотен и нетърпелив,
Юргана ме прави и малко мързелив, но
Близо е края на моето страдание
Очаквам изписване - от голямото здание.
Вече се чудя дали ще съм в съзнание ...
И ето идва най-щастливия ден,
Няколко дни след като бебо е роден.
Аз искам вече памперсите да обслужвам
Шест пъти на нощ до бебо да се събуждам.
Естествено, че с Мумката* над него ще бдим,
Та и график ще има кога двамата да спим!
От сутрин до вечер ще има нов режим :)
Мумката бебо ще кърми и гушка,
А пък Чочко* всички ще държи на мушка.
Леко да стъпват и нас да не смущават
Когато ги повикаме, тогава да се отзовават ...
Обичам ви безумно и страшно ревнувам,
Само да сте ми здрави аз ще бленувам.
Ъп-грейда на Чочко е вече реален,
Както е вече и съпруг идеален.
Разумен, влюбен, но никога загубен
От силната любов остана пробуден.
Всичко друго отдавна изгуби значение
Истинската любов стана нашето спасение.
Ще разберете с бебо един слънчев ден, че
Единствено вие съществувате за мен!
*Мумка и Чочко са мама и татко :)
много мило, нали?
на всички бъдещи майчета пожелавам леко раждане като моето и много любов!
Re: моето раждане :)
Честитоооооо!
Честито мамче! Да ти е жив и здрав бебчо и много да го гушкате и цункате!
Радвам се, че така леко е минало всичко! Желая ти бързо възстановяване и бебчо Николай да ви слушка, папка и спинка! Много хубаво си го написала и стихотворението е супер - развалнувах се доста докато ти четях постинга!
Тези дни си мислех за теб, че скоро не съм ти срещала ника, а и нали преносваше та все си казвах, че скоро ще има новина!
Да нацелуваш малкия бебок от нас с Деничка!
Деница-5.12.2003г.
Честито мамче! Да ти е жив и здрав бебчо и много да го гушкате и цункате!
Радвам се, че така леко е минало всичко! Желая ти бързо възстановяване и бебчо Николай да ви слушка, папка и спинка! Много хубаво си го написала и стихотворението е супер - развалнувах се доста докато ти четях постинга!
Тези дни си мислех за теб, че скоро не съм ти срещала ника, а и нали преносваше та все си казвах, че скоро ще има новина!
Да нацелуваш малкия бебок от нас с Деничка!
Деница-5.12.2003г.
Първо честито, скъпа Аврора!!!
Толкова се радвам за теб и семейството ти, че чак плача в момента... От щастие и облекчение, че любовта и добрите лекари ги има по света... И аз родих във Втора Градска Болница и също съм зверски доволна от грижите и обстановката там!!! Но мъжът ти е цял поет - а казваш, че е инженер??? - ето какво прави бащината и съпружеската любов!!! Браво на вас!!!
Желая много здраве на вас тримата!!!И все такава пламенна и всеотдайна обич и страст!!!Бог с вас!!!
А как се казва малкото съкровище, мила?
Супер мацка си!!! 
Желая много здраве на вас тримата!!!И все такава пламенна и всеотдайна обич и страст!!!Бог с вас!!!
А как се казва малкото съкровище, мила?
Супер мацка си!!!
Re: моето раждане :)
Честито!!!!
Много се радвам, че всичко при теб е минало толкова добре. Да ти кажа като прочетох това, което си написала се успокоих :-) Да ти е жив и здрав Ники и много да ви радва двамата с таткото (той заслужава поздравления за стихчето, което е написал) :-)
Желая ти всичко най-хубаво :-)
Много се радвам, че всичко при теб е минало толкова добре. Да ти кажа като прочетох това, което си написала се успокоих :-) Да ти е жив и здрав Ники и много да ви радва двамата с таткото (той заслужава поздравления за стихчето, което е написал) :-)
Желая ти всичко най-хубаво :-)
Re: моето раждане :)
Честита ти рожбичка и от мен Да сте живи и здрави цялото семейство, а малкия юнак много да ви радва.
Радвам се, че така лесно и бързо е минало при теб всичко, това си е наистина благодат. А пък таткото е супер, чудесно е да има такива хора
Поздрави на цялото семейство
Шантав!
Да сте живи и здрави цялото семейство, а малкия юнак много да ви радва.
Радвам се, че така лесно и бързо е минало при теб всичко, това си е наистина благодат. А пък таткото е супер, чудесно е да има такива хора
Поздрави на цялото семейство
Шантав!
Re: моето раждане :)
Честито, Aurora! Да ти е жив и здрав юнак Николай, да ти носи гордост и радост!
Дай Боже всекиму такова раждане и такова отношение на болничен персонал!
А инженерната поезия е просто размазваща! Хайде, още четири-пет братчета и сестричета на Николайчо, и сте готови за издаване на стихосбирка!
Бъдете здрави и много, много щастливи!
Дай Боже всекиму такова раждане и такова отношение на болничен персонал!
А инженерната поезия е просто размазваща! Хайде, още четири-пет братчета и сестричета на Николайчо, и сте готови за издаване на стихосбирка!
Бъдете здрави и много, много щастливи!
Re: моето раждане :)
Честит син, Aurora!!! Много се развълнувах, до сълзи, на разказа ти, особено пък на стихотворението от таткото... Да сте живи и здрави дълги, дълги години.
Приятно ми беше да прочета едно раждане във Втора градска:)) А от моето раждане вече минаха 7 месеца:) Как бързо минава времето.
Приятно ми беше да прочета едно раждане във Втора градска:)) А от моето раждане вече минаха 7 месеца:) Как бързо минава времето.
Re: моето раждане :)
Честито!Да ви е живо и здраво момченцето!
Много хубаво, че раждането е минало толкова леко и е оставило само красиви спомени затози прекрасен момент.Дано цялото отглеждане на бебока мине така леко
А стихчето много ме разчувства.браво на вашия тати - личи си, че мноог ви обича.Радвай се на мъжете си!
Много хубаво, че раждането е минало толкова леко и е оставило само красиви спомени затози прекрасен момент.Дано цялото отглеждане на бебока мине така леко
А стихчето много ме разчувства.браво на вашия тати - личи си, че мноог ви обича.Радвай се на мъжете си!
Re: моето раждане :)
Честито Aurora!!! Бъди все така щастлива и обсипвана с обич през целия си живот. Нека малкия Ники расте здрав (и със сигурност ще бъде и щастлив в семейство като вашето) и много да ви радва. А на мама и татко, които толкова много се обичат пожелавам сили - физически, психически и финансови, за да напълнят дома си с още малки, сладки човечета. Още веднъж ЧЕСТИТООООО!
А това сме ние: [линк]
) и много да ви радва. А на мама и татко, които толкова много се обичат пожелавам сили - физически, психически и финансови, за да напълнят дома си с още малки, сладки човечета. Още веднъж ЧЕСТИТООООО!
А това сме ние: [линк]