неказано

Обичаш ме...
Обичам те...
И не мога да ти
покажа
колко много боли
там, където те няма...
А ти ме гледаш
и се криеш
зад онази усмивка,
която ми казва
всичко...
Пушим -
в стаята за почивка
и говорим за нещо
съвсем различно
от това,
което крещят очите ни.
Не можеш да ме докоснеш,
защото после няма да искаш
да си отидеш
и ще е страшно,
когато ме виждаш
в ръцете на други...
Не мога да те докосна,
защото после ще си отида
и няма да те намирам
в ръцете на други...
Пушим.
И се избягваме с думи,
а някъде вътре във себе си
(където Ти вече
живееш)
е толкова светло
и влюбено -
там някъде
има Вселена,
в която очите ни търсят -
Земята - за теб
и за мене...
Там някъде...
Но почивката свърши,
а цигарите вече угасват
и стопяват
прозрачната граница,
дето тъй ревностно пазим.

Обичаш ме...
Обичам те...
По-добре е
да тръгваме.

Много "не..", твърде много "не"-та...

Има още много неща над "обичам те" и "обичаш ме".




Ти ли си?

тя е

..ето още едно "не".
не е на добре тая работа с тия НЕ-та наоколо повсеместни.

трябва да се вкара малко позитивизъм.

Хубаво е, че е тя.

те излъгах

а ти защо се връзваш на всичко?

питай ме нещо по-лесно, например за смисъла на живота

:)
неточка ама много са хубави всичките ти неща...макар и така тъжни винаги
но нали всичко тъжно е красиво...

Съновидения сте вие, измислица на царството на поезията, образи от една приказка без край...

обaди му се
и му го кaжи ;)


Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

Не мислиш ли, че си струва да се доверяваме на крясъка на очите и ръцете си? Гаси я тази цигара и опитай да пребродиш Вселената, за да откриеш Земята. Да тръгнеш е лесно, но можеш и да останеш. Изборът е твой, неточица. Желая успех в тая обич.

може би причината да не се одадеш на тази обич е че после ще се изгуби със времето ще избледнее,а така остава вечна....а може би не е така.но е много хубав стихът ти много.........

"наи хубавото се постига с цената на голяма болка"

sinio e nebeto i zeleni listata
i s tezi cvetove razcaffva dushata
ree se,skita se mnogo dalech
izhvarlena,podpalena,sama varvi si pesh.
Slanceto ia goni vse po visoko,
gorata ia tegli vse po-dalboko
A tia sajivena ot dopir s trevata
razkazva ti prikazka za lulata i lunata
No kogato v plen se sabudi
shte se chudi,shte se darpa i shte se izgubi
i pak shte tragne s race v djoba
shte hodi ,shte se naliva sas cvetna otrova
i patia si shteprodalji v svoiaogledalnost
zabarzana,v sebe si zagledana i v nashata realnost...