Лудница 31

На въздуха през прашното стъкло
силуетите на миналото
се сливат във едно:
Непростимото.
Там вятър презрително хладен
на слънцето бърните хапе
и изгрева черно-протяжен,
в асфалтите мръсни потапя.
Свършиха дните.
Свършиха
А сълзите
са на дете което плаче
на сезоните пред портата.
Те, като усърдни колачи,
подготвят животното за Коледа.

ne go razbiram
ama mi haresva
zashto?