роднински връзки

С моята половинка отиваме за един ден да видим родителите му. Пътуваме до селото с автобус. Двама млади циганина спират автобуса с истински полицейски палки и го молят да отбие през горната махала, понеже има селски събор и по случая – състезание с колелета за деца. Гледаме през прозореца: малки сладки циганчета с велосипеди, засилени с бясна скорост по главната улица. Бурни аплодисменти от мургавата, празнично нагиздена публика. Стигаме до къщата. Не къща, а цяла ферма. Майка му е заклала 6 (шест) кокошки само за нас! Да си ги вземем и да ги ядем! Обаче в момента ги скубе и бърза много. Аз и гаджето ми – няма как – се включваме в процеса. Леко ми се драйфа, обаче скубя чевръсто кървавата перушина. Гадост! ( Как се озовах тук? Аз имам две висши образования, чета съвременна философия и не вярвам в моногамността).
После се качваме в удивително возило – москвич на около 30 години, без предни фарове и броня, целият ръждясал. Струва ми се абсурд да запали, но действителността понякога надминава всички фантазии и москвича тръгва, явно подкрепян от висша сила. В краката ми се търкалят някакви туби, друса като…не знам като какво, такова друсане няма! Стигаме по някакви черни пътища до желания баир, където се намира бащата на любимия ми. Сядаме на тревата да се видим. И се почва: “Трябва да ядеш повече….трябва да сключите брак…” ( Страх ги е, че внучето им ще е копеле). Аз мълча ( Мълча!!! Аз!) и кимам с безразличие, гаджето ми се осмелява да продума, че това за брака засега се отлага. Тръгваме си достатъчно бързо, за да не се скараме.
От селото идват да ни приберат сестра му и мъжът и – полицай. (Заклевам се, всички вицове за полицаи са верни!) Возят ни в гордостта на живота си- новото им БМВ. Полицаят кара отвратително, с поне 140 в час и резки спирачки. (Става ми лошо, бременна съм все пак, мамка му!). Седя отзад, точно до главата ми – 4 тонколони, които бълват Азис и Глория – “Не сме безгрешни, но сме истински”…мисля, че със сигурност ще оглушея, при все че съм запушила и двете си уши и болезнено натискам пръстите си навътре, почти до тъпанчетата. Слизам полуглуха и повръщаща. Нашият панелен апартамент ми се струва късче от рая. Почвам да крещя на майка ми, за да си изкарам на някого тоя ден. После си лягам и се моля детето ми, ако е възможно ( да си го начука генетиката!), да не прилича на никой от роднините си….

Тия две висши кой ВУЗ ти ги подари ако мога да попитаммм?




Пийте вода!

И аз тва викам, аман от оплакващи се от това, с което иначе мноу се гордеят - как уж могат да правят, че живота им да зависи от тях. И бременна, хех.

Аз имам две висши образования, чета съвременна философия и не вярвам в моногамността.

Oooh la-laaaa!!

П.С. Що не го зарежеш твоя човек, като не те кефят роднините му?



И.Ш.

Мила Маржена,
много злобничко бе, да не си станала накриво?
И аз тва викам, аман от невротично-озлобени "клубари".
Я по-весело:)

Мила ми Маржена,
Много злобничко, бе!
И аз тва викам, аман от истерично-озлобени клубари!
Я по-ведро! :)

Хе хе!
Май е трябвало да се запознаеш с родителите му преди да направите детето!
Истината е, че страшно много връзки (с брак или не) се провалят заради роднините. За мен най-доброто решение е да се отиде да се живее по надалече и от двете родителки семейства. За съжаление това не винаги е възможно.
Все пак съм на мнение, че щом си се обвързал с даден човек трябва да уважаваш и родните му (поне най-близките) независимо дали ти харесват или не.
А в крайна сметка какво е лошото да скубеш кокошка - все пак е била заклана . Я си представи че ти я бяха връчили жива и да трябва самичка да и резнеш главичката!


Web Hosting Services - [линк]

Ама сама си правиш живота, бе! Ако подхождаш по друг начин - моля, тука всичко върви, в живота обаче вечните оплаквачи обикновено стигат до никъде.

аре не бъди досадна, де

е аз пък чувствам досада от оплаквания като твоите, ми някои неща се преглащат вътрешно - едно от тях е родителите на "любимия", ако някой говори за тях по твоя начин, сериозно се замислям, дали изобщо става дума за любим. Защото той не е отговорен за това, което са родителите му, докато те са отговорни за това, което е той. Но само донякъде, заради останалото обаче трябва да оцениш развитието и дори да го подпомагаш....

А иначе, както казваше един приятел навремето - "Москвича е танк"

опа, чакай, чакай....
1. "преглЪщат" се пише.
2. Да харесвам него не значи автоматично да харесам роднините му.
3. И въобще кво се набираш, аз пък менторски изказвания много мразя, редактирай си стила, ако можеш :)

ми никой не те е карал да слушаш Азис и Глория, и то със запушени уши. аз по-менторско от това не съм чувала. мисля, че ако се уважавам достатъчно ще помоля да намалят музиката и скоростта. само малоумен ще откаже на бременна. точка.

оф, аре стига, доскуча ми...

...и на мен така... хубаво си говорехме по едно време за формите ти, къде се отплеснахме на тая чувствителна душевност? само, ако може, да вземеш да се остържеш нещо ли, че мисълта за крава с теле нещо хич не ме забавлява.... ааае бегай!

...bei zweihundert grad fur funfzehn minuten backen und - keine eier...

абсолютно:)