хм...

"човек не може никъде да се оттегли толкова спокоен и необезпокояван‚ колкото в собствената си душа." "размишления"‚ м.аврелий антоний‚ римски император от 121 до 180 година. ама така ли е? как мислите? : )

Там е лудница!:-РРРРРРР

Вероятно душите адски са се пробразили от 180 година насам :) Хубаво е да има кътче, в което да се прибереш за мъничко поне, за да се събереш необезпокояван от никого и собствената ти душа наистина се оказва примамливо такова място. Само че... въпросът е колко дълго можеш да останеш там или колко бързо ти се приисква да избягаш :) Обаче пък... мечтата, мечтата... мечтата за съществуването на такова кътче... От какво се прави ливада? Нима не знаеш? Трева - и една пчела - и да мечтаеш. Ако пчелата не пристига - мечтата стига. (Е. Дикинсън) Дали не е време да забравим за философите :)

Квантовата физика е бъдещето:-РРРРРРР

не се плези срещу ламя, макар и "добра" :)

Марк Антоний и т.н. е живял от 121 до 180г. след христа, което значи преди 1820 години... А и философите и поетите са залъгалки за масите! Маши в ръцете на тираните:-РРРРРРРР

уф‚ че си! ква ламя‚ та ква ламя! добра ламя‚ каза ти се‚ глух ли си? : )-< : )-< : )-<

не четеш ли? а колкото до Марк Антоний, философите, поетите, тираните и змеьовете.... нима има уста толкова голяма, че да каже всичкото???

а въпроса "Ква ламя си ти..." беше риторичен! Дори си няма питанка отзад!

все пак какво мислиш‚ в.‚ за това‚ дето го е казал антоний? на мене ми се струва‚ че е имал предвид нещо такова – че би трябвало човек да се научи да е доволен от съдбата си. може би е добър съвет‚ но аз някак никак не умея да го спазвам... поради липса на смирение‚ може би? не знам.

А Марк Антоний е говорел за своята душа, която може и да е била тихо и усамотено място, но моята е пренаселена дори и само с мен вътре:) Лека вечер!

не да е доволен от съдбата си - доволството предполага и води до застой и тиня... си мисля виж, смирението си е на мястото там в думите ти смирението е голям учител въпросът е на какво ни учи :) може би да приемаме да приемаме себе си, света, другите, света на другите да, да... май е така... смирената душа е тази, за която говорят там най-отгоре думите в кавички ама какво ли разбирам аз...

Това, триглавите лами, могат ли да летят?

не избрах правата дума. не е "доволен"‚ истината казваш‚ и другите думи‚ и те. и сигурно още има от тях

Човек може и да се ужаси, потърсил спокойствие тъкмо в душата си, намерил я опустошена, ограбена, поругана...

ми аз не мисля така завиждам на поета дето !две! души живеели в него - при мен е направо пренаселено - не мож` ги преброи - и `сяка иска нещо - ужас!!! а иначе за спокойствие и дума да не става пък и някои твърдят че и на оня свят нямало така че не знам

а че, пуснеш някого в душата си, пък той, като се развършее, че на теб после не ти се влиза... Такива ми ти работи.....

още най-мразя съчинения на тема какво е искал да каже авторът защото ми най-общо казано, той го е казал и не ми харесва алюзията на бялата пролет с партията/революцията и т.н. имах един учител по поезия (м/у другото мноого добър поет и човек и като всеки свободен такъв не живее добре преди смъртта си) та той казваше - както има добри писатели, така има и добри читатели - дето виждат смисъл и там дето го няма (не визирам те тоя случай, а пояснявам що не обичам... онова дето не го обичам тая тема :Ь) смирението, наред с търпението май съм ги изтървала от люлката - жалко понякога би ми били твърде полезни но най-общо, според мен, той е казал, че така му е писнало от приятели, придворни и прочие паплач да му искат непрекъснато услуги и да се ковладят за нещо (трудно е на неговия пост и за секунда да остане сам - да не кажа невъзможно) - та единствена утеха му е била ограничената компания в черепната му кутия горкичкият (<- това е съвсем искрено)

ох, май съм забравила кепенците ми сега кво да прая карай - беше отдавна п.с. благодаря, че ми обясни, ама се пак го напиши в началото за какво иде реч, че аз така... извинете простете няма повече така да се изказвам неподготвена без да знам точно какво и за какво да речувам

Претенциозно и доста изтъркано. Ако ме питаш една разходка е далеч по-здравословно занимание, отколкото търсенето на безсмислени отговори на овехтели въпроси. Не ми дреме за древните римляни. Докога ще си губиш времето тук? Лошото е, че губиш и чуждото. Стамене, къде си сламена душо, как така не трясна едно заковано съждение, от което да те хване уртикария?