Здравейте...мислите ли, че...

Здравейте! Разведена съм от 4 г. /колко много време съм имала за да се престраша да вляза в този клуб/?!?/. Така или иначе се престраших...поне да изплача душата си...да "чуя" и вашето мнение: Аз съм силна жена,с добра работа, не лошо материално положение. Имам син на 5г. От както съм разведена /доста дълго време/, имах само две връзки.Едната приключи за месец, с думите на лиюбимия - "Не мога да съм баща на твоето дете". Другата приключи днес, още преди да е започнала дори /заедно почти не сме били/, с думите - "Аз съм свикнал с ергенския живот.Не искам сега да го променям" ...Вече се питам...всички мъже ли се плашат от силната интелигентна жена, от чуждото дете, от тежестта на връзка с жена,която не може да се манипулира лесно...Бих се радвала, ако някой сподели опита си.

Здравей ,
бих искала повече да ти напиша,но трябва да изскачам.
сега ще кажа само,че просто не си срещнала точния човек.
А иначе си дошла на точното място при точните хора.
Бъди спокойна - всичко ще бъде наред.
И не го казвам просто така - ти скоро ще усетиш атмосферата на този клуб.

Добре дошла
И аз си мисля, че този човек просто не е оценил достойнствата ти или наситна е закоравял и сврян в черупката си стар ерген.
Според мен не съжалявай и в никой случай не унивай.
Напротив срещай се с приятели стари и нови - създай си положителни емоции.
Дарявай си дребни радости.
Не си поставяй за цел непременно дълги и трайни връзки изживявай всяка емоция.
И пак наминавай тук е много готино ще видиш

и са щастливи само с нея. За нея бихме направили и невъзможното.

Помисли си какво ти му даде или поне как му показа своите желания! Може да ни ги е усетил адекватно.

P.S. - BTW: мъжете не мерят интелигентността на жените...


Love should be everything or not at all...

Според мен, просто си опитвала твърде малко пъти и не си търсила както трябва. А и хората не са се оказали подходящи за теб...очевидно е.
Опитвай пак и пак... И знай, че на 10 опита - с един ще се получи малко по-продължителна връзка...Но вечна любов няма. И не разчитай на спокойни старини до някоя истинска, макар и закъсняла любов. Надявай се и работи по въпроса за нови успешни връзки, но не разчитай...на никого, освен на себе си. направи се сама щастлива! Или никой няма да можеда те направи...

Qui scribit, bis legit.

Мисля, че човек трябва да търси по-"дистанцирана" връзка ако мога да го кажа така. В смисъл не е необходимо непременно да се очаква една връзка да е непременно трайна, сериозна от самото начало. Може би и с детето твоят следващ приятел трябва да свиква постепенно. Мъжете и без това не си падат да се втурват в отговорности. Не че всички са безотговорни, обаче ако могат да избегнат обвързване и нови отговорности мисля че го правят винаги. Но не се отчайвай, ще срещнеш нужния ти човек. Сама казваш, че си самостоятелна, справяш се....не си опряла до подкрепа. Просто ти е нужен приятел....не е нужно да го възприемаш като мнооооого сериозен приятел. Така и ти ще се чувстваш по-свободна и уверена.

TERROR INCOGNITA

Да си поговорим ако искаш по въпроса но тука много се месят
camelasign@hotmail.com

Аз от две години се опитвам да запозная щерката с жената с която се срещам, то бяха какви ли не сценарий .....не успях, просто не желае.
Ти как си го направила за 4 месеца???

Ти можеш!

Ама ,само малко! Мога да скоча с парашут например ,но ако става въпрос за отговорност... Неее ,само тва не! Ще отговарям само за мене си и тва дето съм направил... Или за това което АЗ ПОИСКАМ!
Тва е ,май всички сме един дол дренки! Ама може да се дискутира...


Аз мога!А ти?

Много ти благодаря,Бени!!! Уж имам самочувствието на общителен човек, но ...страхувах се да не се натрапвам. Не съм се страхувала /срамувала/ да споделя проблемите си,напротив. Но...явно имам нужда от подкрепа.Благодаря!

Благодаря!
Да...може би е закоравял стар ерген...честно казано, това е първият стар ерген, с който се сблъсквам.Може би се е стреснал от отговорността...яд ме е, защото всъщност не съм му вменила никой от моите проблеми. Стресна се преди да е разбрал дори, колко е трудно да си до някого.

Да....не му дадох много, и това е вярно.Но причината е, че твърде рано се отказа.
Интелигентността....да...напомняш ми за един приятел, който казваше "Абе за какво ми е интелигентна жена...аз няма да пиша роман с нея"....

"сама" и "щастлива" ми се струват доста несъвместими. Такъв тип човек съм.Въпреки, че ,обикновено, нямаме именно онова, което ценим и искаме.По тази кофти логика-аз съм все сама...вече доста време.Не съм се чувствала нещастна, но...все нещо липсва...някой липсва.
Да...вечна любов-може би няма.Но кой иска да повярва в това?!?

Кой не желае?!? Щерката...или жената?
Знаеш ли, вялвам, че когато обичаш някого /или по-мекото...харесваш/, ти харесваш и детето му. Винаги съм допускала, че е твърде възможно да срещна мъж с дете /деца/. Това не би ме притеснило,напротив. Но знам, че има хора, които ...не са детешари /меко казано/. Така че...
Апропо-единствената ми /отново кратковременна/връзка след развода, приключи именно с репликата "Аз не мога да съм баща на ТВОЕТО" дете. Питах се...дали такъв човек може да е баща на СВОЕТО дете?!?

Много точно си го дефинирала и сама:
Стресна се преди да е разбрал дори, колко е трудно да си до някого.

Ами да точно така е не е лесно. Ние които все пак сме били до някого знаем колко е трудно да сме там, да се опитваме да продължим да останем там. Да сме на висотата и да запазим /когато това е възможно и нужно целостта на една връзка/.
А той никога може би не е бил в това състояние.
Ако е възможно опитай се търпеливо да му обясниш че между връзка и сериозни планове има известни разлики
Но в никой случай не губи времето си само с него.
Дай си повече свобода - срещай се с повече хора - може би пък твоята истинска половинка е някъде наблизо и ти дори не подозираш.
Не се ограничавай сама.
Опитай се да бъдеш себе си и половинката сама ще те намери - не я търси ти!

Обичането/харесването на някого няма нищо общо с обичането/харесването
на неговите деца.
Какво общо имат тук роднинските връзки? Той харесва теб и толкова!
Не е задължен да харесва нито децата ти, нито родителите ти.
Нито пък има значение дали човек е "детешар" по принцип. Това, че
човек харесва децата, не означава, че харесва всички деца, включително,
и най-вече, твоето. Мен по принцип децата ме дразнят (имам предвид
невъзпитаните, а те повечето са такива), обаче има деца, в които се
влюбвам лудо от пръв поглед.
Смятам, че отношението на този мъж към децата изобщо не е свързано
с отношението към твоето дете. Очевидно има някаква непоносимост
между тях. Може пък следващият път детето ти да си допадне с някого,
а ти да не харесваш този накой кой знае колко. Много е сложно, да
му се не види!

Знаеш ли, принципно си прав. Дали ще си допаднат двама души /било то, единят да е дете/ винаги е мистерия-може да се получи,може и да не се получи.Но в конкретния случай, мисля,че на въпросният мъж му дотежа не антипатията към детето, а простичкия факт,че има дете...че имам и други отговорности,освен да му осигурявам фън.

Дъщеря ми не желае.
Не ще и да чуе !

Аз Мога и да Не Мога

Това е сериозен проблем, тогава....Винаги съм се страхувала от този момент.Помня, че почувствах много самоуверена, когато синът ми много искрено възкликна един ден "Мамо, бе, що не вземеш да си намериш един добър мъж?"...не съм сигурна, че тази му толерантност и широкодушие ще се съхранят във времето...
Но си мисля, че трябва да разбереш на какво се дължи това й нежелание, и то, не заради приятелката ти, а заради детето-явно има проблем, с който трябва да се преборите заедно.

просто хората трябва да се обичат и разбират - това идва отвътре.

А интелигентната и образована жена е себична, интровертна и твърде много заета със себе си. Тя прави кариера, впечатлява...

Бог е отредил и някои природни функции на жената - такива, които противопоставят изначалното й битие на това, което нашето еманципирано време й даде. Тази колизия поражда неврози. Младата жена е кадърна и много велика - после започват да й липсват първичните неща - децата, уютните вечери и желанието понякога да се поглези пред някого - и бърза да навакса преди да е изпуснала и последния влак. В последна сметка надделява пак естественото й предназначение - да бъде майка и съпруга. Иначе какво друго да бъде една жена: историята е съхранила имената на велики писатели, философи, държавници, пълководци, учени, курви, артисти и музиканти... Също тирани, убийци и прочее... Не е кой знае колко голям изборът - ако не се вместваш в някоя от великите кариери - просто си бъди една от всички (това не означава непременно, че си посредствена). Иначе рискуваш да пипнеш дежурната невроза на 40 и тя да не те остави никога вече, докато можеш да държиш очите си отворени.


Love should be everything or not at all...