Пуйкин ден

- Happy Thanksgiving day
- ама тука е България
- i w Bg imate nuzhda edin den da kazhete Blagodaria
- предпочитам да празнувам българските празници
а ти що се гъчееш
аз благодаря всеки ден на тоя дето трябва
- гърчееш /!?!
- Вазов
- не.. Паисий
- oburka se ama karai
- абе ти разбра кво искам да ти кажа
- dowechera shte ti natria nosa s edna tema
tukmo se chudeh dali da ia puskam


Така протече приблизително разговора ми с една то нашите мами по Кюто преди няколко часа
Предхаждаше го едно размагване на пръста от друго Кю другарче
"Малко повече българщина!!!"

Не че се почувствах засегната и не с мъсълта за "сладко отмъщение" започвам да пиша това, а по скоро да си начеша пръстите и да чуя вас, другите мами - от еднат и от другата страна на границата. Моля мамата дори да не казва коя е І нека си защити тезата, ако смята, че в нещо греша, но и нека не не я превръщане в презплетно джавкане .
!!! Тоз път смятам да я дъжжа под око - темата, а не да я забравя както скоро направих е с една друга


Та Happy Thanksgiving day
Тук в US днес васеки поздравяваше така
Събрахме семейството, изядохме на пуйката трътката, затиснахме с тиквен пай и поляхме с Кока Кола както традицията ТУК повелява.
Happy Thanksgiving day е годинячки ден и дори !!! много от магазините не работят
(в царството на пазарната икономика)

Лично аз обичам много този празник и то не заради трътката на пуиката.
Намирам в него едно много специално послание

СПОСОБНОСТТА ДА БЛАГОДАРИШ

Обичам момента, в който месомелачката на леляната мечта - капитализма спира и хората си казват от сърце

БЛАГОДАРЯ ТИ, че беше до мен през тези дни. Независимо какво си си мислил искам да ти кажа, че съм забелязъл и много ценя това което правиш за мен.
или
БЛАГОДАРЯ ТИ Господи, че ми даде късмета да направя това или онова
или просто
БЛАГОДАРЯ ТИ Господи, че ми даде още дни на тоя свят
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
След тези размахани пръстчета се запитах
Като как можем да опазим БЪЛГАРЩИНАТА - ние, и от двете старни на границата, като склуптори на следващата генерация на утрешната България

Големия проблем за предимствата и недостатъците на глобализацията се разисква в не една старана. Всеки иска да се възползваа от предимствата на нарасналите неимоверно възможности за комуникация и всеки ревниво дърпа чергата, когато види влиянието на точно тази комуникация върху съвременната култура на народа си.

Малко по-простичко -Хем му се иска, хем не му стиска

Лично аз смятам, че това са напразни страхове
!!!!!!!!! Ако
Знаеш кой си - българин
Смяташ се за - българин
Чувстваш се - българин
Искаш да си - българин
Радваш се че си - българин

Иначе казано
Ако знаеш, усещаш и обичаш българската култура, традиции и история

Още по иначе казано
Ако имаш стабилна и сериозна връзка с мъжа си/партньора си това, се спрял да приказва с комшииката едва ли ще доведе до развод



Втория момент
Мамите от смесените семейства
До къде, колко и на каква цена да защитаваме българината?!?!?!
!!! Нека припомня за позабравилите или пренебрегващи факта
Ние сме свързали живота си с хора израсли в друга културна среда
Ние сме приели и обичаме тези хора
Ние живеем там в тази друга културна среда
НАШИТЕ ДЕЦА по кръв са колкото българи толкова и някакви други
Повярвайте ми, нашите съпрузи са не по-малко ревниви за своята култура от колкото ние за нашата. Кой може да ги вини ? И редно ли е да ги спираме след като ги обичаме до там, че да споделим децата си с тях? Редно ли е да пренебрегваме и отхвъряме техните ценности и култура, културата на окръжаващата среда, за сметка на една чужда, никому непозната, макар и наша и толкова свидна българска култура и традиции? Какво би станало ако детето е по-запознато и по притеглено към българската култура отколкото към тази другата ? Няма ли да се почувства самотно и изолирано? Дори и по-самотно и по изолирано от нас самите (ние поне сме израсли с българско самосъзнание)? И дали точно това "щастие" искаме за децата си?

По култура, мъничетата имат шанса да бъда повече ДРУГИ отколкото българи просто защото не живеем в България. Това е факта.
И повярвайте ми, тези който познават темите ми знаят, много е трудно, не, кански трудно е да удържиш натиска на тази друга култура и да се бориш поне за 30% от сърчицето и душата на своето мъниче за да посадш стръкче здравец и "мила моя мамо" (хайде за по-претенциозните нека е - една българска роза и "Излел е Делю хайдутин"

Точно тук е момента да ви кажа
БЛАГОДАРЯ ВИ мили момичета на всяка, за всяко изпратено до мама песничка стихче или приказка. Нямате представа колко много ми/ ни помагате да се борим поне да запазим тези малки градинки. Правим го до с много желание и много мечти

Хайде и сега за накрая да кажа
Искам Вики да иам сърце и очи отворени за всички страни и култури. Без съмнение е Илиноис ще бъде за нея Родината. Но и много ми се иска в сърчицето и да има едно много спецялно място за България стръкче здравец и една песен

И работя всеки ден за това
С ваша помощ за което

Благодаря
и
- Happy Thanksgiving day









Вие как мислите ?
Как и до колко можем да допуснем чуждо културно влияние върху нашите деца?
Войнстващия патриотизъм ли е отговор на глобализацията, която е осезателен факт?
Други аспекти ?

Как и дали изобщо трябва и можем да спрем чуждо културно влияние върху нашите деца?

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

Моят съпруг е американец. Та вчера и ние празнувахме Денят на Благодарността. Не само, че той искаше, но и аз настоявах да празнуваме. Не виждам защо да не се празнува още един, макар нов и за мен празник. На мен лично идеята за това да си благодарен много ми допада. Аз лично имам много неща, за които да съм благодарна на семейството си, на близките и приятелитее си. За това с удоволствие посвещавам един свой ден на моята благодарност, към обичаните от мен хора. Беше един чудесен ден! Следобяда ни беше посветен на приготвяне на пуйката, тиквения пай и други вкуснотии. А вечерта добре си похапнахме и се позабавлявахме.
А относно децата ни смятамч, че трябва да са отгледани с празниците от двете култури на родителите си. Няма със съпруга ми да се състезаваме за надмощие и кое е по-важно да се усвои от собствените ни държави. А и мисля, че децата ни ще одобрят това. Но ще разберем, когато порастнат!

Боже как умеете да пишете! След някои мнения на майки направо ми се просълзяват очите!
А по темата си мисля: "В Рим правете като римляните".
Човек трябва да е космополитен и да може да живее в различни култури.
Ноооо, продължавай да работиш за стръкчето здравец.:)

[линк]

Е мен поне всички ме знаят с какво "желание" дойдох насам и как съм патриот до мозъка на костите:-) та никой не смее да размахва пръсти :-) Но АЗ настоях да празнуваме този празник, защото го смятам за много възпитателен за детето,а и беше удоволствие да се съберем с американски приятели и да го празнуваме заедно. Като бяхме в Индия празнувах Diwali и Navratri и това не ме е направило по-малко българка. Човек трябва да се научи да благодари, а май всички сме позабравили това. Тук поне на един ден си го спомнят. И ще продължаваме да го празнуваме.
А Св.Валентин, който се празнува в БГ? Да не е по-подходящ?!
Между това да си пратриот и кон с капаци има голяма разлика.
А колко стойностен човек ще бъдеш ако не уважаваш? Защото Деня на благодарността не е точно религиозен празник и непразнуването му показва неуважение към празниците на страната, в която си?Това повече българин ли ще те направи?
Аз така си мисля..

Nаистина "има повече от един начин да одереш котка " There is more then one way to skin a cat "

Има повече от 1 начин да служиш на България - само трябва да се позамислиш и поогледаш