Добър ден

Когато облечеш думите в споделеност мигът си отива, а на мен ми се пише именно за този вълшебен миг ... всичко е в главата ми, мислите нахлуват, правят пропасти, оставят дири, но преминават и на тяхно място ново. Всичко е като под душа, тогава знаеш че няма лист, нито клавиатура, ни диктофон и си сам със себе си, каквото и да преминава през теб не може да се запечати освен в усещане, а усещанията не се описват... няма думи за тях и защо ли сега се опитвам да го сторя...
Няма толкова нежна и прочувствена музика, няма глас който плаче и излиза от сърцето, няма неписани думи и не казани някога неща и все пак има не описани усещания.
И е нощ, съвсем ранна нощ 1,2 някъде .... няколко часа от новият ден са минали, а той дори не е дошъл, като нероденото дете което усещаш месеци, но не се е родило и го няма ... и всеки спи, посрещаме деня спейки и това било нормално ....
Нощ е , доста ранна нощ...
Не искам да напомням на никой, че денят сега започва, че деня започва с нощ и съм изключила едната колона ... доста е далеч... чак до вратата, кому е нужна.
Другата обаче живее своя миг, не е лишена от него и всяка прашинка на нея вибрира ... нощта е особена и тя го знае ... всеки го знае. Всеки който го има.
Обърната към стената усеща идващия ден, а стената е стъкло ... защо обичам стъклото ли, защото е чисто и прозрачно като погледа на дете пускащ ни чак в дебрите на душата... и някакъв перваз с чаша кола, запалка, пепелник, топлина от някакъв си радиатор явил се случайно там и светлинка, толкова крехка че полъха на отворен прозорец я притеснява и тя пърха като ранено пиле... Свещ ... Обичам свещите, а вие?
Били зов към Бога или молба да ни забележи или израз на почитане ... Свещта е просто пламък, напомня ми на огъня ... толкова неща трябва просто да изгорят преди дори да са се появили. Обичам огъня...
И там до тази вибрираща колонка си примъквам столче, прегръщам я нежно, а тя се отплаща ... усещам с всяка фибра вибрациите на прочувствен глас, на плачещ зов, на туптящо дишане ... на говорене без думи , а пред мен небе и булевард... по някой пиян шофьор от време на време и повечко таксита... какво му трябва на човек?
Небе, звезда ... утре ще е лош ден ли – не вярвам?! И друг прозорец свети, но моят всъщност не свети, това е просто пламък на свещ и запалена цигара... Толкова е интересно да си жив... Обичам ви.

Добър ден... аз така посрещнах моя...



Важни са пътищата със сърце...

И ставам, отивам към прозореца ... гледката е убийствена – спокойствието което толкова ни липсва е тук, покрило в прегръдка целия объркан свят, пропило се дори в задръстените улици, навлязло в домовете ни, но не и в съня ... да говорим ли сега за сънищата, за тази отделна реалност... хайде друг път.
Искам просто да седя, да си пуша, да слушам музиката и да гледам... Искам просто да запечатам този миг, но той е толкова силен, че не ми дава мира... всичко в мен започва да пулсира, енергия бушува необуздана в сетивата ми и не ми дава мира. А е толкова простичко ... или може би прекалено простичко... една вълшебна песен ли прави това или усещането за вълшебство в мен... Скоро някой ме пита тук нещо за вълшебствата и има ли ги ... ами има ги, непрекъснато , навсякъде ... но са миг и той трябва да не се пропуска...
Пък някой друг ми говореше за силата на думата "Трябва" ... Трябват ми тези мигове за да живея :-)
Тази песен и тази гледка, толкова е просто ... май най-хубавите неща са най-простите...
.......
и нова цигара и ново връщане – какво е това се питам: "раждане на любов"? Чудя се можем ли да родим любов, можем ли да я зародим в някакъв такъв миг?
......
И пише една не пияна и не объркана жена, а една вглеждаща се в себе си жена... Не търся отговори или може би го правя, но в мен... просто споделям защото искам да видя възможно ли е да се опише усещане... искам утре да стана и да се прочета ... и ти да ме прочетеш, ти която си на метри от мен и спиш надявам се сладко и аз не знам защо не дойда при теб... може би искам да разбера усеща ли се описано усещане... Обичам те любов моя.



Важни са пътищата със сърце...

...Толкова е интересно да си жив...Обичам ви...(НАПЪЛНО СЪМ ГЪГЛАСНА, чЕ Е ИНТЕРЕСНО ДА СИ ЖИВ, а не си забравила, че те обичам, помня, че ми забрани да го повтарям и аз искрено съжалявам за което)

Започнах от края на пЪрвия ти пост, защото ме трогна, леко разчувства и изпаднах в умиление!
Свещите (хм-хм) не ги обичам много, особено като ти ги палнат на масата в някое заведение, с цел пресъздаване на романтична обстановка, но мен лично ме дразни, понякога си паля цигарата от огънчето на свещта и след това я загасям....напомня ми за соц-времето, когато спираха тока и така...

Фадо е съдба и изразява най-общо силна страст, ревност и любов. Амалия Родригес е страхотна, наи-добрата изпълнителка на фадо.

Добър вкус!

И ставам, отивам до прозореца, отварям го широко...току-що се пробудих, сепвайки се от поредния кошмар, Биг Брадър спят хората, набързо обикалям каналите, пляснали некви нови порно-канали, отвратителни, окосмяни мъжища с грозни пишлета и още по-окосмени женища пъшкат, бързо изключвам телевизора....каква ТИШИНА! Прочитам малко от книгата си, запалвам си цигара, пускам си тихичко Доорс, не ми се чете (а ме е страх да не свърши прекалено бързо Игнациус), все пак накрая си пускам играта, нагласям картината и започвам да редя тетрис от последното ниво....и мисля...искам просто да запечатам този МИГ.........и не съм объркана и пияна, а една вглеждаща се.........и аз не знам защо не дойда при тебе....УСЕЩА Се! Поне аз усещам описаното усещане...(Обичам те)

Прочетох темата още сутринта рано. Цял ден не посмях да драсна нито ред в нея, за да не наруша по някакъв начин:

хармонията, спокойствието, лилавото, тишината и уюта,
който се усеща в нея ...

заПАЗИ ги
за дълго ...

кръгче

и съм изключила едната колона... доста е далеч... , кому е нужна.

замислих се нощес за колоните... защо са две ... ненужна ли ми е втората...
и реших, че колкото и да е далеч никога няма да изключвам втората, защото тогава ще изгубя усещането... за това което прави разликата... "усещанията от басите или перкусиите"... пълнотата на диапазона!

макар, че никога не казвай никога

"басите и перкусиите" - това е основата и нюансите - ако си прегърнал даже единствената колона, ще ги погълеш с тялото си, а цвета на мелодията ще те облече отгоре до долу - пробвала ли си да прегърнеш миг?

"......пробвала ли си да прегърнеш човек?!"


If you didn't want the answer, you shouldn't have asked the question.

Благодаря за инфото, тук можеш да намериш още малко, пък и доста музика ще има в скоро време.
Amalia Rodrigues е страхотна, но Mariza чиято песен съм пуснала горе ми е фаворитката, въпреки че не изпълнява само Fado, но пък кой ли го прави :-)

Тенкс!


Важни са пътищата със сърце...

Ми то какво да пишеш по подобна тема... аз като станах я изчетох и натиснах бутончето за редакция, но се оказа че времето е изтекло и не мога да я махна... Това е просто момент, миг...

Надявам се
Искам
Така ще е
Благодаря :-)


Важни са пътищата със сърце...

Дори и да махнеш/махнат темата ти по твоя молба,
никой не може
да ти го отнеме

онова там
и тогава... .)

Не е въпроса колко е далеч втората колона, а колко близо си ти до първата. Когато прегърнеш колона усещането вече е и физическо, вибрира всяка част от теб и това става само при достатъчно врътнат усилвател, в този случай и 100 други колони да има - няма как да преминат звуковата бариера...

....
А между другото изключването е за да няма излишни шумове, просто пазя съня на някого, май си пропуснала това




Важни са пътищата със сърце...