Стремена

Интересувам се кои са първите источници,които споменават за използването на стремената и кое точно ги прави революционно въведение в ездата.
Влизам в клуб коне,но там историците сме кът
Благодаря предварително на отзовалите се!

А, хубав въпрос!... Първите иконографски сведения са от ср. на VІ в. Оттогава са и археологическите находки. Това в Европа. В Азия стремето се появява един-един и половина век по-рано (т.е. края на ІV в. - началото на V в.). Къде точно - никой не знае... Вероятно в Китай. Наскоро ми казаха за някакво ново изследване на някакъв англичанини, който настоява за поява на стремена през 2 в., но не съм го чел, та да му видя аргументацията...
Доколкото знам, последните изследвания сочат, че стремената се появяват някъде в Сев. Китай. Въобще въпросът за стремената е неясен и спорен. Но има още много спорни въпроси за различните стойки ("посадки") още преди възникването на стремената, напр. сарматската... Как са държали контоса (пиката) и как са нанасяли удар. Или за неясните прикрепящи ремъци при партските катафрактарии...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

За първи източници не мога да ти кажа, но ето ти за революцинността.

Когато няма стремена, ездачът се задържа на конския гръб като си стяга краката плътно около добичето. Съответно задникът(сори) на ездача е в плътен контакт с конския гръб и съответно организмът на ездача възприема всички друсания, тръскания и подскачания на коня. Което е доста уморително и става по-уморително с увеличаване на скоростта. Също и прескачането на препиятствия в случая не е много желателно. Поради тези причини ездачите в древността са избягвали да препускат бързо и даже първите шпори са били измислени с цел да забавят коня, ако хукне твърде бързо.(Когато конят увеличи скоростта, краката на ездача почват да се подмятат насам-натам, шпорите нараняват коня и той се усеща, че трябва да намали)

С изобретяване на стремената се появява възможност да се язди колкото бързо си поискаме -- ездачът се повдига на стремената, при което всички колебания на коня се възприемат от краката -- много по-удобно, а и в това положение ездачът може да се приведе напред, при което оказва по-малко аеродинамично съпротивление. Освен това, когато е стъпил в стремената, ездачът може да маневрира с центъра на тежестта си, което прави по-надеждно задържането му върху седлото и позволява по-успешно да се преодоляват препиятствия.
Освен това стремената разширяват възможностите за използване на оръжието. Сега ездачът може да се върти и да нанася удари на всички страни, при това може да достигне по-далеч, а също може да удра от горе надолу, когато се изправи на стремената...Тука ства въпрос за случаите, когато се действа с меч или сабя. Получава се и възможност да се стреля с лъка във всички посоки, а също и да се управлява коня с крака през това време.
Накратко -- стремената повишават подвижността на конницата, като и дават възможност да изминава много по-големи разстояния с по-голяма скорост. Повишават ефективността на кавалерията по време на бой.
Освен това с използване на стремената става възможно в кавалеристи да се превърнат и хора, които не са израсли на гърба на коня, като разните степни народи.
И последно по ред, но не и по значение -- стремената позволяват да се използват по-едри коне. Впрочем, първите стремана служат само за качване, което може да се види върху тази възстановка на китайски войници.
[линк]

Китайци

Дават се с бутон URL...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Това, че стремената дават разни допълнителни възможности, не значи че тези възможности биват използвани еднакво на всякъде.
Така например за рицарите от Западна Европа най-важна се оказва възможността да се използват максимално едри коне и да се постигне максимална устойчивост на ездача при бой с копия. Рицарските коне достигат до 800-900кг. тегло, а е имало и такива по 900-1000кг. Обаче от тези, последните, се отказали през 12-13в. тъй като едва мъкнели себе си и ездача и не били в състояние да носят броня. Рицарите използват дълги стремена, така че краката им са почти прави при езда, освен това използват дълбоки седла с високи лъкове. Което ги прави много устойчиви на седлото, но пък ограничава възможността им да се въртят на различни страни, а също прави проблемно бързото скачане, ако коня вземе че се спъне и падне.
При степните народи пък, имаме другата крайност -- плитко седло и къси стремена. При такива седло и стремена ездачът може да се върти във всички посоки, все едно че е на добре смазани лагери, което дава предимство при стрелбата с лък и сечене със сабя. Обаче при бой с копия такива ездачи са неустойчиви, поради което и го избягват.

Ето тук малко повече по въпроса:
[линк]

Отлична картинка....

много изчерпателно - не мога да добавя нищо повече.за появата на стремената обаче в северен китай ми се струва,че не са виновни китайските маймуни,а хуните.цялата им тактика е основана на бързина и маневреност,което без стремена е невъзможно.поне е почти сигурно,че те са ги докарали в европа.

да бе...с типичното китайско копие...

боя с копие от кон има различни концепции.при рицарите е насрещен удар...цялостно - копие ездач и кон.при т.н. степни народи постановката е малко по-друга - там движението извършва предимно копието и то не само в посока напред,а много по-често настрани.даже аланите държат копието с две ръце(което е доста дълго).интересно,че съм срещал скални графити в българско,където конници държат копието по същия начин.нашите учьони ги описват като ездачи хвърлящи копие(интересно защо с две ръце?!?).

А ти яздиш ли?
Казвам го заради твърдението:
"С изобретяване на стремената се появява възможност да се язди колкото бързо си поискаме -- ездачът се повдига на стремената",
Не е така точно.Питай който искаш ездач за да ти обясни ,че стремената НЕ СА за да се ПОВДИГАМЕ на тях.В никакъв случай!Стремето ограничава просто крака.Иначе ездачът ПАК си ползва шенкела за да се държи на коня.
НИКОГА не се повдига на стремената!
Стремето знам за какво служи.Интересуваше ме КАК служи на бойците и ти благодаря много за информацията и за времето ,което си отделил ,за да го напишеш всичко!

Благодаря за отговора.Много!

И китайците ги видях.
А това дали е оригинална рисунка?

а ти яздиш ли?орка може да не се е изразил съвсем правилно ,но в общия случай е прав.при конните надбягвания жокеите яздат само на стремена и ако си забелязала дупетата им са високо над седлата.и в обикновенната езда стремето не просто ограничава крака а служи за опора.когато яздиш,трябва да си стъпил в стремето,което е различно от това,задника ти да е опорната точка,а стремената да се използват като табуретка пред кресло.

Абе да кажем,че има понятие от езда.(признавам,че повече се кефя ня ездата без седло и стреме)
А ти виждал ли си някъде в исторически документ бойци цъфнали като скакалци (жокеи) на стремената.
Жокеите,които си гледал по дербитата яздят на къси разстояния.И то на спринт.
Ако трябва да минеш преход двайсетина километра да речем и да си готов всеки момент да развъртиш оръжие,едва ли точно стойката на жокеите е най-подходяща за случая
В клуб Коне може да питаш защо първите часове на обучение при ездата са БЕЗ стреме и как точно служи стремето в спорта.

За другите неща си прав.Дано не прозвучи като заяждане онова дето го писах за стремената-че служат повече като ограничител,отколкото като опора на която да се изправиш(при езда,не при бой-при бой не знам как е,ама е много вероятно твоята теория да е вярна).
През лятото бях на един Средновековен фестивал,на който гледах рицарски турнири.Прав си за конската амуниция...Не знам за въртенето в такова седло и за скачането,ама качването му отне бая време
Не знам дали имам някъде качени снимки.Ще потърся.

ами за тва става въпрос де - при галоп стойката на жокейте е най-подходящата,но трябват много яки крака.като си с 20-30 кила(че и повече при рицарите) е малко трудно и тежеста се рзпределя по друг начин - участва тва дето е след края на гърба.при дълги походи - също.при бой си по-стабилен в изправена позиция(съответно стремената са по-ниско разположени).в общия случай - стойш на тях(основно,до колкото можеш и в това се различават добрите и лошите ездачи).може да яздиш и странично,но като подскача добичето става интересно.

Има специални седла за странична езда-дамските.Но не знам те от кога датират.Знам ,че келстката Епона е исобразявана седнала странично на бяла кобила,но не знам дали е била със седло.
За "стоенето" на стремената явно не сме се доразбрали.Имах превид,че не стремената са тези,на които се пада цялата ти тежест,докато се изправяш при езда в тръс.

малко са хората дето могат да яздат продължително време само на стремена.ако е тази постановката няма смисъл от седло,нали?

Първо : Преди появата на стремените , забележете , че античните конници (гърция , рим) използват копието от типа нещо между жавелин и спийр , понякога с по две , и то предимно да направат набег хварят копието и оттегляне. Ролята на конницата обаче е била и като на помодерните драгуни
(нещо като моторизирана пехота). Бъзият маневър на конницата , често е бил
за това да се обиколи неприятеля , за да бъде внезапно нападен така да му се забрани или в оттеглянето( което е могло да е в посоката на неговият укрепен лагер) , или да се обкъжи.Затова , конниците често са се спускали от коня и влизали в бой , като пешаци. Лейдието тука яха конйовете без седло , което е нищо ново , също без седло може да се язди много бърже , тъй като при галоп или както го казвате , тресението на задника намалява. Но само седлото със стремените позволява ефективен бой от гърба на кон понеже :За разлика от хвърлянето на копието , конникът е способен на поефективен удар с такова , стрелба с лък е много , ама МНОГО
полесна , ако седлото има стремените. Бойните седла и седлата на жокеите (и дължината на стремените ) не са , разбира се същи пак и тези седла са за различни цели.Високото седло и неговата конструкция , същу позволявали вързването на "багажа" или допънителни оръжия. Стремените също позволяват на конник с доспехите полесно да се качи на коня.
Колкото за шпорните , Орк , те не са били в НИКАКЪВ случай спирачките !Шпорните са помагали на конника да маневрира коня без много употреба на юздата. Има например разлика в "английското "яздене , и тукашното каубоското уестерн райдинг , кадето пак кон се маневрира повече с натискането с ботуши , отколкото само с юздата, и то понеже каубоеца му требват рацете за работа , например с ласото (или роуп). Седлото също е много попрактично от това на английските снобове.Самите стремени , например при българското племе Барсили са били кръгли , халковидни , правдоподобно , че са позвали меки ботуши( отдолу де).Приказките за грамадни рицарски коне , каде ги взимате тези глупости ? Въпреки че конете на рицарите са били потежки от тези на некакви тюрци , не са били нмного
потежки от липицанерите ( андалусийските коне). Но рицарите са ползвали преди всичко мъжки коне , които са разбира се от посилната структура. Леката конница , кумани турци , са ползвали кобилчета , защото генерално тези са много бързи и като женските , поддържат дистанс от мъжките коне9това е инстинктът , ако требвало да атакуват , слушат ездача си) на тежка конница. Лека конница не е била генерално за фронталната атака а за маневрирането и обстрелването на противника със стрели....
И още към тежките коне : Те са резултат на брийдинг с цел не да се носи рицаря ( накойто бронята не е била потежка от 35 кг , неговорейки за турнирската)- а за транспорта , да теглят грамадните вагони. Тези коне не са за галоп срещу противника а за да теглъат вагон с по десетки бурета с бира.
Сигурно много бира са пили тези , които си ги измислявали глупости за неподвижни рицари ( рицар не е бил маратонец , но не е бил нещо едва ли се движещо) - резултат на много глупости написани от историците без да гледат
фактите. Разбира се , че крал Henry VIII, требваше да бъде качен на коня с помоща на хора , кран , или платформа , но това е било понече той е бил сигурно350 паунда без бронята с голем ревматизъм етцетера. Но неговият пример е послужил за да се мисли , че на рицарите ГЕНЕРАЛНО им требвал кран поради бронята им. Глупост ! Рицаря си послужил със стремена , да се качи в седлото а опрел се е в стремените преди да се удри с противника...
Аз също съм казал неколко пъти , че мисля , че бългро-хуно - аварите , без значение дали стремените са били изобретени от китайци , или там маймунци,
са РАЗПРОСТРАНИЛИ стремените в Европа , а че техните багатури (тежката)
конница е била нуклеуса на новата класа в европа - рицарството!!!

кога ще и ние , българите ще имаме некаъв добър реалистичен исторически илюстратор ? Толкова се гордеем с нашето величие а освен сталинистко- соцреализм- последователи , трудно се търсят наши художествени въстановки-картинки !

ВЕДНАГА получаваш отговор - значи , превеждам от руски в движение , без да претендирам за съвършенство на превода в този късен час :
" Асирийците / в VIII век /са изобретили мартингала - пристегнат към предния опас ремък , отиващ под гърдите на коня и нататък , раздвоявайки се към единия и другия повод . Той не позволява на коня да си отмята главата силно нагоре .
Първите стремена / не железни , а примки от ремък /са изобразени на намерената при разкопки на Чертоликския курган знаменита антична амфора за вино , украсена със сцени от скитския живот . Тази ваза , очевидно , е направена през IV век преди нашата ера . По - късно варварите си правели стремена от пръчки , във вид на триъгълник . "
Из " Мир животных " , Игорь Акимушкин , Москва , " Молодая гвардия " , 1981

Goodbye My Love,Goodbye