Istinsko

Kude e istinskoto - po koeto da se izgubia
Samo luzhi, svetlinki ot fals

Tuzhno e i muchno e

Изгубиха се дните
в мрак
Кога настъпиха тъмите
Кога отново се покри със сняг земята
Очаквам нещо хубаво
и истинско
Съзите истински да спрат
В ръцете на една любима
А не на някой непознат
мъж

muahahaaa:)

Bravo!!!
BIS!!!
OSHTE!
OSHTE!!!

... В Света няма нищо по - безформено и пo- прозра4но от Водата....

... И въпреки това, Тя е Несравнима... по своята сила на Въздействие...върху Неразрушимото...и Силното...

... Спомена остава...Дори и да изясниш пререканията...

... И какво ..., какво да правиш с него ?!?

... Истинските думи... не са Благозву4ните...,не са Съблазнителните...
... Ако бяха такива ,нямаше да са Истинни...

... Истината не винаги е в "Благозву4ието"...
... Благозву4ието..съдържа в себе си Лъжа....

... Къде е Истинското?!?!?!?!?

... ПРЕПЛУВАЙ СЕБЕ СИ...ОТПИЙ...ТАМ СЕ ИЗГУБИ....

... и ще ГО намериш.....


Попътен вятър...

Прекрасно...
Но не винаги благозву4ието съдържа в себе си..лъжа..
Изключенията стават все повече от правилата в
този свят на обърканост и....

Хм.

Ок. Накара ме да се замисля, и ето резултата, писмен........

-

ОТ търсенето вече се изгубих
И толкова реки преплувах.....
Дали до себе си ще стигна
Или от себе си отплувам всеки ден.

Поезията разкрасява смисъла,
когато тъжен е или е весел,
ала когато пусти и сами остават римите
Неблагозвучието то само налага себе си,
защото красотата идва с смисъла
не ни остава нищо друго тука да потърсим
на глупостта и тъпотата
украса не приляга
тя прави я по неприятна и безсмислена
Ала е вярно че на глупост рима сложиш ли
В изкуство тъпо се превръща - не са тук примерите малко
......днес
но няма да упреквам никого,
най-малко себе си


Какво да правим със спомените?

ОТ вчера спомените
Най-бързо ми минават
Изчаквам времето да мине

Но другите едва ли ще се променят
Най глупаво е на това да се надяваш
и пак към същите проблеми ще се връщаш, май
на лоши спомени - лесно или трудно превъзмогваш,
едно обаче е въпроса
в момента трябва да решиш кое е хубаво и кое не е
така че най-малко себе си да не виниш за лоши спомени
Така, една и съща грешка да не повтаряш
Най-трудно е да бъдеш себе си
На някой се ще бъдеш неудобен
И неодобрението ...........

Така както през една и съща локва да не преминаваш,
просто знаеш,
...


Да бъдеш себе си....


Когато културата ни задължава.

Културата ни задължава
Когато сме културни сме красиви
Но май не много тук културните оснахме

Накрая от културата се уморяваш
В очите май на другите си просто смешен
Или пък тъп - използват те до зуко.

Те мислят че твоята усмивка
Е плод на истинско харесване а не учтивост
Когато аз казвам
Усмихвам се
За да е твоят ден чудесен :)

Поезията

АЗ пиша за да се развличам,
поезията е изкуство

Развличам се,
а и надявам се, развличам другите
Че не на всеки написаното се харесва - това е ясно.(успокоявам себе си)
НО пък тъй радостни са дните
Когато на римите ти някой е откликнал :)


Да бъдеш себе си (2)

ОБещавам да си прочета Кант и Фихте пак
А спомените си болят,
най-гадното е като останеш неразбран
Или криворазбран

Но случва се.



Не обичам да се оплаквам, усмихвам се.
-

Мисля, че освен да бъдем себе си и истински, трябва да бъдем и съоблазяващи се със околните.

Загуби се.
Хубаво е, че пак си тук.

Ъм...тениската е все така мокра, кафето все така студено, кутията с цигари все така изпразваща се. И все пак - най-важното е тениската! Пълнолудието е все така пълно и лудо, и все пак... не забравяй тениската.

Привет още веднъж. И ... усмихвай се.

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!

... Хей...дръп по тениската..Пази я!!!

Усмивки!!!