Очите

При мен, те са първото нещо, което поглеждам в някой човек, без значение мъж или жена. Ако там видя нещо (и аз самата не мога да си обясня точно какво), чак тогава следва оглеждането на всичко останало.
Случвало ли ви се е да погледнете така случайно някой непознат, и по никакъв начин (дори и да се насилвате съвсем съзнателно) да не можете да откъснете поглед от очите му? И след като контакта все пак е прекъснат, поради разни обстоятелства, да се чувствате разтърсени от адски дълбока и неописуема емоция? И в същото време "празни", защото всичко (каквото и да е било то) е свършило? А всъщност не се е случило нищо повече от един поглед, траещ няколко секунди... Много странно...

Ей такова чудо изживях (май за сефте през живота си) тази вечер. И към час-два след него, не бях в реалността. Видно е, че още не съм, щом пиша глупости в 5:30 сутринта.

добро утро.. кафенце? или спиш вече блажен сън и ги сънуваш? а поне запомни ли цвета? хммм, дявол

При мен, тва е първото място, където гледам жените. Ако видя нещо подходящо, следва оглед и на останалото, както следва:
краката
гърдите
косата
дрехите
аксесоарите
останалото оборудване
лицето, общ поглед
оглед за придружители
оглед за полицаи
оглед за други подозрителни субекти
оглед за кучета
прочее
......
......
ако всичко е според моите очаквания, поглеждам я и в очите и.....
.....разтварям шлифера с бързо и отработено движение
следват писъци, но мен вече ме няма там

Да...случвало ми се е да не мога да откъсна поглед от очите на определен човек,но вярвам че няма нищо случайно..всъщност случайните неща са хубави както се казва в един мой любим филм

[линк]

А бе аз се разминах с един човек рано сутрин...

Никога не хвърляй кал! Улучиш или не, ръцете ти ще останат мръсни!

Пет секунди като гъбени пънчета?
Ама двата часа после помниш ли ги?


Иначе очите май са си сериозно разтърсване понякога - с такава провокация просто не знам човек как може да се справи ;)

Нищо човешко не ми е чуждо :)

отдавна не ми се е случвало да срещна тези очи, но да - изпитвала съм удоволствието да не мога да отлепя поглед и навярно съм изглеждала като вдетинен полуидиот /особено ако очите са женски:)/.
съществуват харизматични личности, които излъчват магическа недостижимост, но интересното е, че влияят само на определени индивиди. Хохо мистерия:))

ние пък те чакахме до 3 и половина, ма явноо късно си се оцъклила демоне:)

Ооо, по това време наистина се бях пренесла в страната на сънищата с блажена усмивка на уста.
Бяха с цвят на кафе (веднага ми дойде асоциация с предложението ти ) - тъмни, топли...

Хм, човек чак да се зачуди какво се крие зад шлифера, щом такива реакции предизвиква...

След като вярваш, че няма нищо случайно, значи ли това, че смяташ, че нещата, които мислим за такива, са предопределени по някакъв начин? От нещо, някого...?

Хаха, Майки, ако си бродил из улиците на Студентски град, може и с мен да си се разминал сабахлянта. Ма то беше такъв кучи студ, че съвсем никой не заглеждах и поглеждах...

Повня ги та, как не! Стоях замислена, с усмивка на кротък идиот, отпивайки студено бяло винце, и не слушайки и не възприемайки нищо, което се случва около мен.

Това за очите е вярно. Някои те оглеждат преценяващо, други се опитват да ти "кажат" нещо, а трети направо си те събличат най-нагло. Може би от това на каква вълна си ти, зависи дали ще провокират нещо у теб, или ще ги "подминеш" набързо.

Хахаха, да, отстрани сигурно точно така изглежда човек в този момент.
А може би тези личности влияят на определени индивиди, защото само последните са в състояние да усетят магическото в тях? Като че ли нещата са "навързани" и пак стигаме до там, че няма нищо случайно. Случването е просто въпрос на време.

В 3:30 още гуляех извън дома.

Случвало ми се е .
Всъщност, именно очите и погледът са нещата, които ме омагьосват у някого.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

и аз не вярвам в Съвпаденията, нищо не става случайно и напосоки. всеки миг е предопределен и всяка среща е добре премерена. съдбата ни върти номера от най-висша класа, гледа ни и ни се хили самодоволно, а ние глупците потъваме в Очите и си мислим, че докосвайки се до друго измерение сме щастливци.. а най-гадното е, че отминаваме и остава само топлият полъх на желанието и страхът от изпуснатия шанс.
един от въпросите, които ще ме тормозят до последния ми дъх е - кой дърпа конците

егати що глупости изписах - неделното почистване ми е изпило мозъка:(((
смаза ли мотора нощес?:))) гуляйджийка такваз

бек, Азийке - точна както винаги, с 5 реда заковала съдбата (кефя се :) макар че вместо да се тормозим кой е модераторът, не е ли по-добре да го накараме да си преписва аналите?

Останаха ли живи денсъри в крайморско?

..., но очите забеляза?

Никога не хвърляй кал! Улучиш или не, ръцете ти ще останат мръсни!

И при мен май е така. Всичко останало се изтиква малко на по-заден план, или пък е повлияно от впечатлението, което е оставил погледът.

Хич не са глупости нещата, дето си изписала. Незнам кой дърпа конците и аз, ама ми се струва, че понякога има бая извратено чувство за хумор.

Тях не из студените улици ги съзрях.