Когато.......?

Когато чувствата те карат да летиш а разума те приземява.?Когато мечтите не се превръщат в реалност а реалността съвсем не е мечтана.?Когато се събудиш сутрин а ти се иска никога вече да не го правиш?Когато преди да си отвориш очите плачеш а затваряйки ги пак си го правил?Когато вървиш на някъде а не знаеш дали ще стигнеш?Когато стигнеш ...... а не можеш да си поемаш дъх?Когато търсиш причината която те кара да се чувстваш така а дълго не я откриваш?Когато очакваш да я откриеш навън а я откриваш в теб?Когато рабереш че си загубил много а много малко ти е останало? Когато това се случи.............тогава какво?

Тогава ти остава да живееш.

Няма нищо по-прекрасно от това кръвта във вените ти да се мята бясно!

... пОемаш дълбоко въздух и прОдължаваш

Тогава като скъперник се опитваш да преброиш хубавите мигове и да ги задържиш до себе си, да оковеш мечтите си, за да не ги изгубиш, да не ги замести празнината. Връщаш в съзнанието си миговете, в които ни е докоснало щастието, за да запазиш вярата, че чудото пак може да се случи ...
И един ден осъзнаваш, че продължаваш напред, с хубавите спомени, заровени дълбоко в пепелта, като въглени, които парят цял живот и с надеждата, че може да се разгори и огън някой ден...
Да доживеем до този ден само, дано !

в дадени моменти на всички ни е трудно.въпросите които задаваш,предполагам,че всеки от нас се е питал в различни етапи от живота си.важното е да не станеш фаталист,трябва да намериш сили в себе си.по-някой път всичко е черно,но трябва да издържиш...е така напук.

Точно за това попитах........знам че е така.Знам ,че всеки си е задавал подобни въпроси.
Знам и отговора.Знам ,че да се предадеш и да оставиш живота да те води не е вариант.
Знам ,че когато ти е трудно си най-исински.Знам че имам нужда да се боря въпреки частичните неуспехи,да продължиа,независимо как и къде .
Питах за друго.......питах,защото на моменти се съмнявам в методите си за излизане от дадена ситуация. За начина по който се боря с проблемите си.Защото чувам от близките си......все по- конкретни упреци.”Защо не споделяш?Как можеш да се държиш все едно нищо не се е случило?Не познавам друг човек който постъпва като теб!Аз не бих могъл/а така!”.....

Затова ,спор няма.

Задължително продължаваш,даже и да нямаш време да си поемеш дълбоко въздух.

Дано!Аз не бих се изразила толкова образно,но се радвам че друг го е направил.
Пожелавам на всеки да открие начина по който да го постигне !

... обаче да си поемеш дълбоко въздух

сещаш ли се за някои,който не се съмнява в себе си?а,за това че не споделяш,може би не намираш че е нужно-сигурно имаш силен характер.

Това е времето, когато човек минава от един етап в друг от живота си...тогава се появява чувството за безпътица,защото е трудно да оставиш ненужното зад гърба си и да продължиш само с това, което ти е необходимо за да бъде пътя ти по-лек...Трудно човек се раделя с натрупаните илюзии, а при теб е дошло времето да го направиш...

Mnogo e gadno kogato ne6to svur6va a ne e sigurno dali 6te zapo4ne ne6to novo ...

Може би е по-добре да не споделяш понякога, поне си спестяваш състраданието и съчувствието в очите им, думите " той/тя не са единствените на този свят" - да, ама за теб е бил единствен/а. Нима ти е по-леко, ако споделиш, нима някой ще ти покаже верния път на забравата? Едва ли, всеки един от нас има своя път и своя начин да го извърви.И не заслужава да бъде осъждан за избора си.
Аз зарових въглените, дано са много дълбоко, сега не парят, не боли, но едва ли ще се разгори огън скоро. Някой тук беше дал много точно определение на това състояние - опустошен...

Kогато това се случи .....тогава си даваш сметка ,че да си почтен не е порок. Честен и глупав не са синоними и никоя безотговорност не остава безнаказана.

....и достигайки до това, да живееш като СЪЗНАНИЕ а не като МОЗЪК.



С благодарности на БУКВА!

... тОва дето го казваш е убаво амъ не и вярно ... мОже би е вярно за някОй филм,приказкъ или измислена иСтория амъ у реалъ ... място за пОчтенност,честност и отгОворност няма ... но пък за дъ не тъ обезнадеждъ шъ ти кажа,че аз съм честен и отгОворен ... и нищО не съм спечелил от тОва ... но аз съм си инатъ и не се оплаквам от тОва ... и в същОто време не съм глупак ... и знаеш ли защО? ... защОто каквОто и да става аз все с гОрдост излизам,а зад себе си оставам самО разруха и тъга

Chovek vinagi triabva da produljava napred kolkoto i da e trudno:)))

I kvo te topli ednata gola gordost.

I ne e vyarno che myasto za chestnost,pochtennost i otgovornost nyama v jivota ni.Samo tova e patya i nachina.Ne che ne sam saglasna che v 80% ot sluchaite pechelyat tochno otricatelnite geroi,po protivopolojniya nachin.No ako az ne priemam tehniya nachin,ako se saprotivlyavam sreshtu tova,i sam ogorchena che za sajaleniye neshtata se razvivat taka vapreki moeto neodobreniye.Togava kakvo:da stana kato tyah i da se primirya.Nyama da stane.Sveta se e izvratil napalno.Totalno se e obarkal.Ne mu pozvolyavayte da prodaljava,priyateli.Istinski hora vse oshte ima.Dokajete mu.