Не съм на себе си...

Направо всичко ми трепери....
Не съм предполагала, че чак толкова ще ме вбеси. Нашамарих я и то яко. Така както не съм мислила, че някога ще го направя. Като тази която в представите ми е най-злата майка....

Така ме изкара от равновесие, че още не знам какво стана в мозъка ми.

Бях я оставила при баба ми, докато изляза до магазина. През това време внучето на съседката, което е малко по-малко от нея дошло на гости и си играли заедно. Можеби около час, час и половина. Занесох и обяда горе, защото трябваше да се върна да си свърша работата. Още от вратата чувам как Моника нещо строява баба ми. Съседката отишла да си прибере внучето, защото трябвало да ляга да спи следобед. Моника обаче иска още да си играят и настоява да влезе при съседката. Видях, че трудно ще я убедя да тръгне и я оставих да влезе за малко. Обаче баба ми ми намекна, че така пречим на другото дете да си легне. Каза ми да отида да я прибера защото тя НЕ МОЖЕЛА. Моника нямало да иска и щяла да крещи, а баба ми не иска да изпада в такава ситуация. Добре, отивам аз, макар, че положението няма да е по-различно. Влязох и заедно със съседката се опитвахме да я убедим да се прибере и, че следобед пак ще си поиграят, но сега на Елито и се спи и т.н...
Но не..Моника се е закотвила здраво на пода в камарата от играчки и не иска да чуе. Само крещи..Не, не..искам да си играем. Отказах се да я убеждавам и просто я вдигнах. Тя взе да крещи и да рита, а като минавахме покрай съседката замахна и я удари. Жената се стъписа, баба ми издаде нечленоразделен звук на крайно възмущение, а аз докато я изнасях усетих как това подивяло зверче заби зъби в ръката ми и започна да стиска колкото сили има. Звезди ми се привидяха чак, и докато съседката възклицаваше "Ау, Ауууу и майка си ухапа!!" я вкарах в апартамента на баба ми. Оставих я на пода и без да кажа нищо я наплясках здраво по дупето. Баба ми зад мен взе да ме нахоква нещо, но на мен не ми пукаше и вкарах крещящата Моника в стаята. Там взех да и се карам доста гръмогласно докато тя се въргаляше по земята. Отидох и понечих да я вдигна а тя замахна и ме удари по лицето. Е, тогава вече издивях...Пляснах и и аз по същия начин - по лицето...Нещо което в моите представи е безкрайно лошо и обидно за детето...Просто не бях на себе си...а баба ми продължаваше да кудкудяка наоколо и да ме вбесява допълнително... Хванах Моника и я затворих в другата стая....Вече стабилно треперех...Баба ми взе да ми нарежда "Ще видиш ти, един ден и тя така ще те удря"...Слязох долу (у нас) и се тръшнах ревяща на леглото...Ръката ми пулсираше и се сетих да погледна какви са пораженията. През 3(!) фанели беше успяла да ми пробие дупка с големината на лещено зърно а областта наоколо е с подкожен кръвоизлив. Ако това беше на голо просто щеше да ми е откъснала месо. Претърсих цялата къща за цигари, но не открих. Аз не пуша, но в някой такива моменти не се сдържам. Качих се пак горе и изпуших възможно най-долнопробните цигарите на баба ми, от които ръси на цветята си...Моника вече се хилеше и викаше "Мамо, аз ще слушам вече", което нищо не значи разбира се. Пък и е такава лисичка от малка...Ще ме побърка тва хлапе. Като сгафи нещо и види, че съм сърдита идва и започва да се умилква, казва ми "мамо, много те обичам" гуши се в мен, милва ме...а после след 5 минути може да се държи като първата хулиганка...

Не мога да си простя, че така откачих...Ударих я по лицето..Ужас:((( Знам как всички тук обсъждаме колко е антивъзпитателно да се удрят децата, как всички сме добри майки и как само понякога леееко поступваме "памперса". Ах, как ми се иска да имам железни нерви...защо така ме предават, разсъдъка ми изпада в безсъзнание и от мен остава само една неконтролируема топка нерви.... А после...не мога да върна нещата назад. Мога само да се мразя до безкрайност....

А в момента тя е ужасно разглезена, налага се безобразно, прави драматични сцени ако не и се угоди... През деня я давам за няколко часа при баба ми, а там всичко и се угажда. Баба ми обаче не смее да прави нещо което на Моника не и харесва, дава и всичко и и угажда само и само да не крещи и кротува. После обаче тези номера не вървят при мен и Моника започва да прилага същите тарикатлъци - крешене, въргаляне, реване за НАЙ-малкта дреболия...А баба ми гордо ми казва "При мен тя не прави така"....Е, как ще прави като всичко и се угажда... Колко пъти съм се заричала, че няма да я давам повече горе, но няма как, нямам избор...Още не ходи на детска, а аз работя в къщи и ако е при мен нищо не мога да свърша...

Абе какво търся под вола теле..чудя се как да си успокоя съвестта, това е....истината е, че се провалих, принизих се до едно първично-животинско ниво и сега се опитвам да се кача отново на стълбичката на хомо сапиенс...Не ми се удава обаче...

но....докато писах се поуспокоих малко, поне не ми треперят вече ръцете...

добре, че няма повече цигари...



Monika 11.12.2001

Глуспости бейб, не си се провалила. Аз не че съм поддръжник на боя, но понякога според мен просто няма друг начин. На твое място нямаше да ми мигне окото да си нашамаря детето, ако така ми се държи.

Миличка, напълно те разбирам.... Макар да не ми се е случвало още със сина ми (той е само на 1г.2мес.), съм изпадала в подобни безсилни и абсолютно "безмозъчни' ситуации многократно..... Няма как - чувала съм подобни истории от всякакви хора и ми се струва, че ги има във всички прослойки на обществото - просто понякога "даваш на късо"..... Не знам какъв съвет да ти дам - аз също още само се опитвам да не изпадам в подобни ситуации - исках само да ти кажа, че не си самаСпоко

Аз бих направила следното - слагам я довечера на един стол и й отрязвам косата. И казвам, че се е държала като хулиган и така се наказват лошите деца, които не са възпитани. А ти хич не си лоша майка като си я напляскала, ами не си я стегнала на време. Не си спомням нас някога да са ни разрешавали нещо, което родителите ни не желаят. Ти си шефът!!!!

uffffffff. to tova e nai-gadnoto ot vsi4ko sled na6amarvaneto, 4uvstvoto za vina. 4ove6ki nervi. ako te uspokoqva tova na vsi4ki ni se slu4va da si izpusnem nervite i da ni obzeme qrost. vajnoto e da se stremim da q vladeem dokolkoto mojem. kogato se e slu4ilo ednokratno, ne mislq 4e 6te q travmira monika. i az ne sym za boq i za silov metod na vyzpitanie, no v taq situaciq i az bih q na6amarila. govori s baba ti, malko disciplina da i nalaga, opredeli pozvoleni i nepozvoleni ne6ta i pri baba ti da se spazvat sy6to. opredeli grafik dokolkoto e vyzmojno prez denq, koga da igrae, koga da gleda tv, koga na razhodka da hodi. uffffff slojno e. no ne se obvinqvai, sedni sega s monika dokato i e presen spomena i na teb ti e o6te tejko i i obqsni 4e nqma pravo taka da pravi, 4e trqbva da slu6a i uvajava i vsi4ko tam koeto se govori v tazi situaciq. kaji i 4e syjalqva6 4e te e provokirala da q na6amari6 i 4e iskrenno se nadqva6 da ne se povtarq. kysmet i dano da vi e za posleden pyt tozi ek6an.

Аз също не съм привърженик на боя, но понякога е наложителен. На мен за 3 години ми се е случило само веднъж, слава Бого! Не се обвинявай, не си лоша майка, мисля че си постъпила правино дацата трябва да знаят кога преминават границата. Естествено не трябва да се прекалява с тоя тип "възпитание" !

Аз определено щях да постъпя по същия начин с тази разлика,че съвестта ми щеше да е спокойна.Когато децата преминават границата имат нужда да бъдат вкарани в правия път.Според мен е недопустимо детето ти да те удря,а ти да му говориш благо.не мисля,че ще те разбере?!Защо не накараш мъжа ти да поговори с нея.Обикновенно малчовците имат повече респект от бащите си и когато татковците им говорят са доста по-възприемчиви.Поне при нас е така.Споко-постъпила си правилно!

Напълно подкрепям мнението на pepta.
Всяко нещо си има граници. Няма да позволя да ме разиграва като маймуна и да ми се налага.
За съжаление много често именно бабите чупят системата на възпитание

Ох, Бейб, и на мене веднъж така ми паднаха кепенците пред очите и я нашамарих, ама освен това от яд така хвърлих едно пластмасово канче, та се разхвърча на парчета... След това същата работа - чувство за вина, повече няма да правя така... И се зарекох това канче да го окача на видно място - един вид да ми напомня. Е, още не съм, но не е късно, де...
Какво да ти кажа, по всички дебели книги пише, като ни ядосат децата да преброим до 10 и така да действаме, но обикновено, поне при мен, не се получава. Гледам поне да се изнеса много скоростно от стаята, та да не стане по-лошо...
Иначе си ги имам два броя такива като баба ти - майка ми и баба ми, та ми е мнооого позната картинката

Ралица, 20.Х.02г.

Наказва се на момента!
Вечерта детето вече отдавна ще е забравило за какво става дума и само ще се чуди защо мама прави така без да има причина.

Ралица, 20.Х.02г.

Не зная дали ще те успокои това което ще ти напиша, но все пак ще го напиша.
От как родих бебето Денис се превърна в див звяр. Има моменти в които е извън всякакъв контрол. Пищи и се тръшка, въргаля се и хапе. Без причина. Както си играе и изведнъж започва да врещи и да мята във всички посоки металните си коли.
Превърнала съм се в кълбо от нерви. Изпадам в омагьосн кръг. Главата ми започва да пулсира, пада ми пелена и почвам да му викам. От там той започв а да вика още по-силно и така, няма спирка. Писъците му са пронизителни и влудяващи. Могат да те доведат до лудост само като го слушаш. Съответно бебето почва и то да реве и става неописуема какафония, която не знам човек с какви нерви трябва да е за да не му направи впечатление. Издържа се да - веднъж, два пъти , инцидентно.
Но когато е само това - не, не се търпи.
Най-малкото нещо е в състояние да го разгневи. Прави беля след беля и не търпи забележки.
Няма търпение когато иска да получи нещо. Иска го на мига. Не винаги може да му се даде водичката на мига защото трябва да извадя чаша или да му подам нещо, защото е в друга стая.
Тогава той не иска да чуе обяснение. Започва да крещи и да хвърля.
Има мигове в които не зная как да реагирам. Да го набия ли или да му угодя. А честна дума - раздирам се от желание да го обухам здравата.
Опита ми с него ми показва, че той от каране и наказания не разбира. Това го озлобява още повече. Но има случаи когато си заслужава потупването. Това пък го прави още по-лош.
Честна дума в безизходица съм.
Чудя се къде бъркаме. В нас ли е причината. Бебето ли го промени така...Дали не е прекалено глезен. Или пък заради бебето да страда от липса на достатъчно внимание.
Все по-често му викам. Всеки път имам ужасни угризения и си обещавам да не повишавам тон. Но когато дойде момента и се превръщам точно в това което ти описваш и не подлежа на контрол, после пак чувството за вина и обещанията на себе си до следващия път.
Моля се това да е етап от възрастта му. Моля се по-бързо да минава защото в скоро време ще полудея. И се моля Ерик да не стане като брат си защото заклевам се, няма да понеса психически още един такъв етап.....

и аз така се опитвах да обясня реакцията си пред баба ми - че в тоя случай с приказки и обяснения явно не става. Знам го от опит. Понеже не е за пръв път да посяга да ме удря. Само, че аз досега успявах да се овладея и не съм излизала толкова много от контрол. Сега ми кипна чайника защото предварително се нервирах - удари съседката, което досега не си е позволявала, държа се истерично и за капак ме удари и то в момент когато аз и се карам и тя би трябвало да се чувства виновна...Незнам няма ли страх това дете?!..Няма респект от мен или какво...Като е посягала преди съм и се карала и заплашвала, че и аз ще я ударя така ако продължава. Като я питам защо ме е ударила, тя казва "незнам". Това поне със сигурност е вярно. Наистина не знае - просто се е ядосала, още не може да владее гнева си. Но практиката показва, че досега винаги се повтаря едно и също. Казва, че вече няма и после забравя и като се ядоса пак замахва. Струва ми се, че от тези приказки, бла-бла...тя нищо не запомня. Липсва момента, който да и направи впечатление за да си го припомни следващия път преди да замахне. Гадното е, че не можах да измисля нещо позитивно-възпитателно, а просто се оставих на гнева да ме завладее. Не, че тя няма на кого да прилича в това отношение...за съжаление...


Monika 11.12.2001

пред мен се прави, че всичко каквото съм и казала е станало така. А после разбирам, че е било съвсем иначе. Това е така още от както беше бебе - идва да ми помага, седи и гледа бебето Моника, аз мия чиниите и съм с гръб към тях. Баба ми ме пита "Мога ли да и дам кашкавал?" Казвам категорично - "Не, малка е още" ..И по една случайност се обръщам и гледам как баба ми и набутва парче кашкавал в устата...

Нали разбираш за какво става въпрос...Няма да ти казвам как се нервирам и на баба ми понякога. Тя просто не ми казва. Питам я и ме гледа и ме лъже...То дори и да ми казва истината аз не съм сигурна, защото съм ч хващала няколко пъти, че ме баламосва....За съжаление майка ми е на работа и не винаги е на разположение. Иначе и двете с нея сме на мнение, че никак не е добре Моника да престоява дълго време при баба ми. Затова чакаме сега тая пуста детска градина. Надявам се там да не може да си позволява такива неща.


Monika 11.12.2001

:) ти разбираш ли, че аз направо си изгубих граматиката...изобщо не мога даже да се сетя, че трябваше да броя..Просто ми гръмна бушона...и не можах да се сетя нищо. Иначе ако просто си ме нервира редово не се стига дотам. Даже доста съм успяла да се тренирам (което е доста нетипично за мен) щом майка ми успява да се ядоса доста преди мен...Това е показател:)


Monika 11.12.2001

Стига - и ти си човек, а и реакцията ти е нормална. Аз честно казано не си представям в такава ситуация да запазя биволско спокойствие. Децата трябва да знаят къде преминават границата - и според ситуацията потупването или разговора. Понякога един шамар може да има огромен положителен ефект, както и една дума, казана на точното място. Не си лоша майка и няма да се провалиш във възпитанието. Всички имаме такива моменти. Пък и в крайна сметка родителите също може да ги боли, да им е скучно, да им се плаче, да са ядосани, обидени - образът на вечно усмихнатия, спокоен и търпелив родител е по-скоро пожелателен, отколкото достижим, пък и не съм убедена дали детето трябва да те вижда само в такава светлина. Може би точно с такава неочаквана и нетипична за теб реакция си изненадала Моника - може да не и личи сега, но най-неочаквано да разбереш, че е имало полза.

Мисля си, че при Денис появата на бебето много му влияе в това отношение. Ми ние като си нямаме бебе аз какво да мисля. Забелязала съм, че винаги съберат ли се повече от един човек полежението е много взривоопасно. Когато е с един човек е много по-послушна. Не, че не истерясва пак, но е много по-малко. Иначе съберем ли се 3ма човека....А както се предполага поне вечер сме 3ма...

Реве за всичко и както и при Денис няма никакво търпение. Вчера беше дошъл един колега да говорим по работа, но госпожицата се беше инсталирала пред монитора за гледа Том и Джери. Специално заради нея гледахме проектите на лаптопа на колегата, но все пак трябваше да му покажа някой неща и на PC-то. Е...сещаш се какво стана. Тя реве, че иска да гледа, аз обяснявам, че ще гледа след малко, но на нея ушите и са запушени както винаги в таива моменти. Тя крещи, аз не мога да я надвикам за да се разберем с колегата, започвам да се нервирам и набързо я набутах в другата стая като кротко и обяснявам да си пореве там и като се успокои тогава да дойде... Е, докато се опитвахме да си обясним нещата тя думкаше по вратата и викаше "Искам да гледам Том и Джерииииииииии" - ревейки разбира се..
На колегата му стана неудобно и на две на три се разбрахме и той си тръгна.

Не можела да сложи бетето да седне - рев, не му се виждали очите - рев - "сложи му качулката" , сладам "не такаа" - рев, слагам по друг начин "не такааа" рев - искала нещо си - рев...Всеки път обяснявам, че не е нужно да реве, и тая уста не е само за това, но...ефекта е нула.
Това са неща съвсем естествени за нея и не ме впечатляват вече никак. Вече съм свикнала, Ама това да си позволява да удря и то най-вече съседката-баба...вече не го издържах.

При това знаеш ли каква е артистка...Като сме навън понякога не и се ходи (особено като духа вятър) и иска да я нося. Аз отказвам защото ми тежи естествено. (като е наистина уморена я нося на ръце) Тогава тя започва "ооох, боли ме коремчето", пристисква се, пъшка охка...Добре, че вече и знам магариите. Цялата работа почна от един път когато така се бях притеснила какво ли и има и набързо я занесох на ръце в къщи. Оказа се, че ластика на панталона и стягал...Но тя за това се сеща да го използва в нейна полза, ама не се сеща, за това, че сме приказвали да не ме удря примерно...


Monika 11.12.2001

да точно така е. За големите деца става, но малките не могат да разберат причината ако наказанието е закъсняло. Пък и е много трудно да накажеш дете когато яда ти е минал, освен ако това не се прави със възпитателна цел и е добре премислено наказание. Но пак не важи за малките.


Monika 11.12.2001

имах нужда от мненията ви, за да не се чувствам чак такъв изрод какъвто се чувствах като писах постинга. Много егоистично от моя страна, но наистина търсех някакво успокоение.

Баба ми ме гледаше лошо, както може да се предположи и аз се чувствах направо смазана от чувството на вина.

Сега ми поолекна. Трябва да си измисля някаква стратегия на поведение която да прилагам преди да ме завладее толкова безпаметно гнева...Но не знам още как да реагирам по-възпитателно преди да съм избухнала.


Monika 11.12.2001

бейб :)
и аз веднъж преживях нещо подобно на вашия екшън, и въпреки, че беше в доста по-лека форма, направо полудях
в някакъв детски клуб, след прекрасно изкарани 2 часа и време да си тръгваме, Крис се закотвил в една детска кола и не ще да помръдне. Два пъти го помолих учтиво да става и да заминаваме, на третия път като се наведох да го вдигна и той замахна и ми шибна шамар, естествено беше се разревал вече. Тоя шамар обаче на мен ми дойде като Проблясък, имам предвид, че беше толкова силен, че наистина ми блесна пред очите и вместо черно ми стана бяло И смятай в тая белота как ли са ми блестели очите, щом в следващите 2 минути в пълна тишина съм го взела и изнесла навън пред клуба, сложих го на земята и клекнах на неговото ниво, за да ме вижда. Единственото, което успях да направя, е да му кажа, заеквайки : Ако още веднъж ми посегнеш, ще ти се случи.... ще ти се случи.... И той ми вика : Случка! Толкова бях освирепяла, че не се сетих да го ударя, или да оценя дозата хумор в ситуацията обаче като погледнах в неговите очи, установих, че се е побъркал от страх. Което ме направи ултра доволна. За момента. Представяш ли как трябва да изглежда една майка, че да уплаши до такава степен детето си... Абсолютно животинска история
Така.. Тогава му се размина, но поне разбра, че не трябва да дразни прекалено лъва или поне да усеща навреме, факт е, че друг път ръка не ми е вдигал, нито пък на друг човек, не посяга да удря и деца, никога.
Това беше някъде на възраст 2-3 месеца преди 3-тата му година.

Обаче напоследък наистина се изнервям. Имам чувството, че спокойният период след третия му рожден ден нещо ни напуска. Доста често вече първите му думи са НЕ и НЯМА, без дори да е чул докрай предложението. Обикновено за ядене. Или пък просто си протяга ръката напред и маха с пръст отрицателно То сега ми е смешно де, ама е наистина дразнещо. Сутрин е абсурд да се разминем без поне една малка караница, обичайно по въпроса Е ли време вече да става или НЕ. Тоест, кратко казано, не само ми отговаря (фаза, която наивно си представях, че ме чака чак в пубертета), но и умишлено се прави, че не чува и продължава със заниманията, които знае, че дразнят и пречат. В резултат, в последните 10-15 дни, го набих два пъти. Ама истински. Обърнах го и бой по дупето. Не силно, но точно унизително. А той плаче и се моли да спра. И аз плача и се моля. И два пъти повече плача на следващия ден като се сетя как изглежда, докато премигва срещу мен, виждайки ме с вдигната ръка. В такива моменти направо го мразя, не за друго, а защото извиква Животното в мен и ме кара и аз да се намразвам. Мъжът ми ме успокоява, че е нормално да реагирам така, обаче това не прави нещата по-лесни за мен, защото той е със сто пъти по-голямо търпение от мен и никога дори не му повишава тон...
та така :) добре дошли в лудницата
Поне не са злопаметни, милите глупачета. 10 минути по-късно идва и без всякакви задни мисли си се гушка и ми гука "маменце, а ти знаеш ли какво..."

Дали пък да не пробвам пак с Оня поглед ?

ох, знам го тоя поглед - баща ми само с поглед и ме озаптяваше, за разлика от майка ми която и с шамари не успяваше.

На няколко пъти се опитвам да го докарам. Как ли не и се пулих в лицето - смръщвах вежди, говорих с "леден" глад, тихо и смразяващо...но не - не го оцени и толкоз. Дори не се уплаши. Принудих се да излизам от стаята и да се правя на Баба Яга - крия се зад вратата (че е със стъкло) и чукам бавно и страшно. Но....Влизам след малко и я питам дали баба Яга е идвала, а тя: Емиии...идва, ама само малко чука". Питах я дали се е уплашила, а тя ме гледа и с тон който ми казва "ти куку ли си" ми казва "Неееееееееее, тя само малко чукаше "...

Брех да му се невиди....

Толкоз ли несериозно изглеждам, че ни на поглед ни на глас го докарвам...

Иначе е супер тоя номер с гледането страшно...Трябва да потренирам пред огледалото, ама ме съмнява, че не е номера само с физиономията. Има и друго дето ми се губи на мен...явно:(


Monika 11.12.2001