Следа

По пътя отбих се
в черквата бяла
свещичка свела
глава да запаля.
Молитва устата отрони
за себе си молих се Боже.
Горяха във храма
огнени восъчни свещи,
тишина на икони ,аромат на тамян,
една грешница в мене
молитва мълвеше,
за опрощение на своята грешна душа.
От свещта се отрони огнена капка
опари ръката остави следа,
знак или знамение,
а може би прошка
за тази изпепелена ,
невинна душа.
Нощта се спуска мрачна над храма,
поемам по пътя самотна с нея и аз,
само следата от огън остана
и мисълта ......
какво ме очаква след това.

strahotno e,mislq, che e edno ot nai-hubavite pisani ot teb stihove- izi!

Всяко нещо което пиша е като моя рожба .А знаеш колко много се обичат децата ,особенно собстветите.
Благодаря ти от сърце!

Две следи

Беше слънчев ден - случайно те открих,
и във знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта
и песента - откри ни една мечта.

Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта
и във нощта откривахме нежността.

Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен,
бъди до залезния ден!

Като летен ден отлита младостта.
Като тъжна дума идва есента.
Като спомени горещи, тайните неща
от любовта догарят във паметта.

Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен, бъди до залезния ден!

Нека две следи...
О, просто две следи....
Ах, просто две следи...
Да оставим аз и ти!
Просто две следи,
да оставим аз и ти!
Просто две следи...

Запях!

Дано има кой да ти приглася.

Приглася ми цял хор щурци.

dve kalni ryce ....shto se zaqjdash s izi...nameri si drugo zanimanie...nqamsh li si nqkoi uhajor...koi si ti?

Научи се да разпознаваш пожеланието отправено от сърце от заяждане.

Живей си живота и да не ти пука скъпа ИЗИ!

Така и правя .А ти къде се загуби толкова време?