Нужно ли е......

Да нараняваме или да бъдем наранени в края на една връзка? Не е ли по-лесно просто да поговорим и да се разделим ако не като приятели, то поне като добри познати?Защо, обаче, в повечето случаи излизаме разбити, омаломощени, изстрадали от една връзка?

... някОй/я да тъ изебе и ти да си останеш с негО/я приятел

... виж брЯ хОратъ мОже да съ изпОлзватъ в някОи ситуации амъ в други се сблъскаш с пОследствиятъ от това твОе изпОлзване ... защОто ако ти се мислиш за хитра ... не значи,че другите съ глупави

... и какво значи тОва "добри познати" ... я ми го обясни ... защОто ако някОя мъ изиграе нещо как мОже тя да ми остане "добра" ... май нещо добротатъ не е виждам ... или ти визираш Исус дето съ го разпнали и въпреки всичко тОй не ги осъждал ... е да амъ аз не съм пОкорен идиОтъ дето мОже да го разпнатъ на кръст и да прОщава ... роб на глупОстъ си не съм ... око за две ... зъб за чене ... живОтъ не е направен за слаби и мОлещи се глупаци,а зъ решителни и отмъстителни ... силните винаги наделяватъ над слабите ... въпрОсъ на оцеляване ... ти катъ си слаба шъ си стоиш разпнатъ на кръстъ и ще се мОлиш за своятъ глупава наивнОстъ
... и кактО е казал преди мнОго време Великиятъ Фридрих Хохенцолерн ... "аз прОшка на врагОвете си не давам,защОто техните синове ще съ врагОве на мОите деца"

Кънчо, ти си интелигентен човек, недей да говориш, че не искаш дори да проведеш един последен разговор и да приключиш връзката нормално. Дори да те е преебала или изиграла, ти си обичал тази девойка, поне си дължите взаимно една прилична раздяла. Дори да я намразиш, да не искаш да я виждаш, да си зверски обиден, унижен и т.н. - всичко това НЕ Е причина да не се разделите както трябва. Предпочиташ да сложиш край на връзката с грандиозен скандал, от който нито тя, нито ти ще се почувствате по-добре?

... ъ аз с курви не гОворя ... каквОто и да съм имал гО изхвърлям в една кОфа за боклук и КРАЙ
... ъ кОлкото до скандалъ такава вече ми е враг ... аз дОброто не и желая ... тъй чи по добре е да се маха ... защОто веднъж слОжил ли съм е вграфа курви ... аз запОчвам да се отнасям с нея пО такъв начин
... по добре е да си плюе на петите и да не ми застава на пътя ... защОто аз знам как да изравнявам със земятъ врагОвете си

ако двамата едновремено искат да излязат от връзката сигурно няма да има нараняване, оба4е тези неща не стават синхронно...
а защо?
ми заради закона на Мърфи сигурно

по упражнението -Как да залепим счупената вазъ без да личи след тва и да не мирише много много на лепило...

Приказките и разговорките са в нчалото на връзката, когат се уточняват правилата на играта - да я наречем връзката. Щом се е заевило че ще има принципи - те трябва да се спазват. Който наруши правлат на играта и менти и - той си понася всички последствие...
Нали знаеш как се наказват лъжливите крупиета- когато искат да преебат мафията - режеха им се пръстчетата- та да помнят

И всички тия приказки дето ги плямпаш тука са просто лицемерие и опит да опрадаеш себе си че си изебала някой- ама той пък сигурно ти го е нагнетил така, че д го помниш доста дълго...

Не знам дали е нужно, но със сигурност се очертава като неизбежно.. А и в повечето случаи нараняването изпреварва самия край... т.е., краят е следствие. Или поне на мен така ми изглежда. Оттам - когато те боли, щото вече си наранен, приказките за "просто да поговорим и да се разделим поне като добри познати" звучат почти като научна фантастика... Говоренето е разумна дейност. Има ли намесени емоции обаче - забрави за разума!

А причините... не ни стиска. Не ни стиска да си кажем овреме и в прав текст къде ни стяга чепикът. Не ни стиска да си жертваме познатото и удобното, за да започнем пак от нулата. Не ни стиска да сме честни - дори и със самите себе си. Или ставаме "лошите", или ни става страшно... или и двете. Това е, според мен.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Не мисля, че ти си човекът, който може да отсъжда кой кого е "изебал", кой е лицемерен и т.н. Не става въпрос за това, че искам да се оправдавам. В случая - мен са ми изебали и въпреки всичко аз искам да продължа някакви нормални отношения с момчето. Без да се надявам на каквото и да е било друго. Просто да се разделим като хора. Но...явно повечето мъже са като теб и Кънчо, така че..май няма смисъл изобщо да го обсъждам.

Права си..., но така или иначе в живота нищо не става синхронно, или така, както си го замислил. Въпросът е обаче такъв - защо човек губи способността си за реално възприятие на нещата в края на една връзка? Защо е по-склонен да наранява, отколкото да изясни всичко?Ама май задавам твърде философски въпрос, на който трудно може да се даде отговор.

Много точно казано. Това си е самата истина. И въпреки всичко, аз продължавам да си мисля по тази тема и да се чудя, защо...но май няма смисъл.

хората са разли4ни, някои не губаят тази способност...

и аз си задавам много философски въпроси за да избягам от преживяването на разни емоции...

но не минава номера

За съжаление, наистина не минава. Каквото и да се питаш и да се чудиш, няма смисъл, те нещата просто си стават. И болката си остава, каквото и да правиш, както и да го правиш

Аз също продължавам да си мисля - не си единствената.
А смисъл има. Няма как да го разбереш сега - докато още си мислиш... но все един ден, когато вече ще си спряла да мислиш, ще ти светне... убедена съм в това! 'Щото същото важи и за мен..

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Толкова е сложно, че просто е излишно да се интерпретира. Ами ако имаш дете от него? Какво се правиш на интересна? Ще се разделите прекрасно? Или като една стара моя връзка, ще се изчукаш с приятелите ми, защото ще се женим и е тъпо да имаш 4 души в живота си, които са ти мъркали до котенцето. Какво има да си говорите. Всичко е съвсем простичко. Точно, като въпроса ти. Като я срещна я целувам и прегръщам. По-добре ли ще е да й отрежа косата и да я полея с мастило, както заслужаваше? Тя да ме мрази, аз да я мразя. Как ще го забравя. Като се държа нормално. Започва да мисли, че наистина нещо е объркала. И то е самата истина. Превръща се просто в персонаж. Най-вече за мен. Така не ме боли.
Това е хипер-стара история. И това е правилният подход. Снощи бях с една стара Любов. Беше си приятно, да се чувстваме приятно. Пак се повтарям, нещата са много различни. Темата е просто глупава, да не кажа тъпа. Дори не съм виждал баща си, за негова радост. Дали ще го целуна или ще го събират на части? Толкова му е стигнало времето, да се ожени за майка ми. Не говори простотии. Разбита си или вече не ядеш месо?

Имаше едно такова изследване от един учен, който за да установи, дали може да се получи условен рефлекс си правил следния експеримент- давал на кучетата си храна само при светване на лампичката. И накрая след определн интервал от време кучетата получавали обилно слюнкоотделяне само дори при светване на лампичката...
Твоето състояние е същото. Ти така си свикнала да ти свалят звезди от небето че си привикнала към обилното мъзго отделяне от кеф при тази гавра...

ама явно некой ти е разбил системата на условно кефене и сега е кофти. Матрицата се е разчупила, и вместо да си напревиш трезвите изводи от това ти сега си внушава, че са те изебали и обвиняваш само едната страна и искаш нормални отношения...

Ако повечето хора бяха кат мен и Кънчо - нямаше пък да има хора катъ теб

Мисля, че наистина всичко зависи от конкретния случай...адски е кофти за любовта и раздялата да се говори ей така просто като заключения...всичко е много лично...според мен трябва да се казват нещата поне малко .... наистина ако има деца, ако
има нещо друго свързано с апартаменти коли вили /ей такива прозаични неща / ... ами ако на другия не е даден и шанс дори за разговор, за да разбере какво става...
казвам тези неща от собствен опит... с една жена се разделихме много тежко:(( когато аз бях готов да се обвържа с нея, тя пожела да ме напусне... каза че я е страх...единствения аргумент.... за мен това беше много трудно да го приема.... сега месеци след това и тя е сама и аз съм сам...живот....
тогава тя пряви според мен инат от онзи гадния... страхът беше, 'ами ако нещо се случи след четири месеца' какво да ти разказвам:)))

Аз лично когато имам да казвам нещо на някого винаги му го казвам... та по тоя повод замисляла ли си се дали той има какво да ти казва???

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

ако сме обичали истински, няма начин да не бъдем наранени. Гадно е, че не винаги успяваме ние да не нараним другия, този който е решил да си тръгне. До сега успявах, но май винаги аз си тръгвах, или не обичах толкова и така ?!?
Някой някога е казал, че любовта не може да бъде мъдра, така че как да поговориш мъдро и спокойно за чувствата си в края на една връзка, ако още обичаш?
Моля се, само да се науча да не наранявам мъжа, който обичам повече от всичко, защото така и мен ме боли повече...

Излизаме такива, защото Тя или Той в един момент са решили да прекъснат нещата еднолично без да го споделят и без втори шанс, докато другият все още вярва, че всичко е наред.

Като изключим ебавките и занасянията в свалките - никога не съм лъгал момиче-жена за чувствата си и винаги съм очаквал насреща същото, макар веднага да усещам ако Тя е хлътнала с двата крака по мен и се опитва да го не го показва, а на мен особено не ми пука. Ужасна работа.

Папата? Колко дивизии има той?

Мисля, че ми дължи поне една дума, дори тя да е "мразя те". Аз също винаги казвам това, което искам на когото искам. И на него му казах "обичам те", а той ми отвръщаше с "аз повече те обичам" само два дни преди да получа съобщение "Не искам да те виждам повече". Как ти звучи това? Като човек, който няма какво да ми каже...?