паника

И друг път съм разказвала тук части от историята си. Съжалявам, ако се повторя. Ако искате го приемете като житейска история, ако искате като

В същност ТЪРСЯ изход, спасение и ...

От 7 години страдам /с различен интензетет/ от нещо, на което не разбрах името. Може да се нарече страхова невроза, панически атаки и да не изброявам ... Причина за появата им - имаше такава и то сериозна - дълга любовна история, която включваше и агресия, и страх, и лудост - доказана / става дума за другата страна/. Тогава разбира се бях и по-малка. Започнах да получавам разни странни ФИЗИЧЕСКИ усещания - виене на свят, сърцебиене ит.н, спрях да се качвам в градския транспорт, но и в такситата ме прихващаше. Не можех да се движа по улицата спокойно - абе пълен ужас. И понеже това състояние беше абсолютно ново за мен - СТРАХЪТ беше тотален. След пиене на антидепресанти, ходене по врачки и др. такива тръгнах на терапия, при един готин човек/психиатър/, може би беше около 9 месеца след появата на въпросните симптоми. Трудно, много бавно събирах как да кажа самоличнастта си, идентичността си. Както се бях изолирала от всички и всичко /на практика не можех да се придвижвам/, започнах да излизам, да не мисля за това и ... нещата започнаха да се тушират. Три години след първото ми посещение при психотерапевт, считах, че ако не съм се излекувала съвсем, но поне съм напреднала достатъчно, за да контролирам напрежението и страховете си. Срещнах човек, с който живея и до днес - минахме геройски и заедно през разни перипетии житейски перипетии - жилища, обири, безпаричие, спонтанен аборт, смяна на работа. Нещата при мен се стабилизираха. Не че нямаше периоди, в които не се появяваха страховете, но някак си вярвах и ги контролирах по свой начин.

И сега по същество. Нещата започнаха да се влошават постепенно. Проблемът като че ли тръгна от това, че бяхме решили, че е време да забременявам. И така месец след месец - нищо и нищо. Започнахме да се изнервяме, да се караме. Аз не исках да чакам година и тръгнах по доктори още през юни. ДОКТОРИ, ДОКТОРИ ... Всякакви. Е, мисля, че се държах нормално през по-голямата част от времето. Тази неделя, която мина ме предстоеше едно от най-гадните изследвания - за проходимост на тръбите. Считаше се, че ако и те са нормални няма анатомична/ физиологична причина. Всеки човек се притеснява при такива изследвания, знам че е нормално. По принцип имам висок праг на физическа болка и търпя. Но този път се случи нещо... Два дена по-рано докато най-спокойно си вървях по трасе, по което минавам поне веднъж дневно получих страхотен пристъп на паника. До степен, до която ми идеше да хвана първия случаен минувач и да му кажа, че ми е лошо. Чувствах се загубена - буквално, страхотно сърцебиене, потене и .. си мислех, че ще получа инфаркт, ще умра обезателно и никой няма да разбере от какво. Вече съм минала през това нещо и когато то е в по-слаба форма, аз мога да го стопирам, но това беше атака от най-силните, които съм преживявала. Ти изчезваш остава само страха. ОК, казах си после. Сигурно е от тая гадост, която ми предстои, но в същност напрежението, което заседна от този момент в мен ни на йота не намаля. На следващия ден ходихме на Витоша и там получих пристъп. На самото изследване не бях на себе си и то не от болка или от това, което ще ми кажат, а от другото. В крайна сметка всичко беше наред, обаче мен не ме интересуваше вече. Буцата си остана. Вече трети ден ходя на работа с адски мъки - паниката ме дебне на всяка крачка /когато съм сама. Мисля непрекъснато за това и не знам какво да правя. НЕ ЗНАМ.

Всичко стана много подробно и объркано - не ми е в стила. Но това нещо е в мен, плаши ме до смърт и аз не мога и не искам да живея по този начин.

С две думи, за да не ви надувам главите: ПОМОЩ! Какво да предприема?

Отиди пак при лекаря си.

sorry za english-a

moje bi e dobre da se konsultira6 s lekarq si eventuaLNO DA TE VIDI ENDOKRINOLOG

moje tazi panika i adski ujas koito ispitva6 da sedaljat na problemi sas 6titovidnata jleza. sa6to sarcebieneto i poteneto sa prisa6ti za tova. No az ne sam lekar, samo sam se interesuvala pove4e- vse pak pitai ilekarq si za tova. Nqma smisal da izjivqva6 takav ad kato moje da ti se pomogne

uspeh

започни веднага /когато си в състояние/ да тренираш йогийски дихателни техники /пранаяма/;
при акутни паник-атаки помага единсктвено хипервентилиране

ето ти и един сайт: [линк]

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Zzdravei Blue_sky , stradam ot sushtoto veche 5-ta godina , v edno se ubedih sas sigurnost pulno izlekuvane niama imala sam vremenni podobrenia dori poniakoga misleh che nikoga poveche tezi pristupi niama da s epovtoriat , no uvi ne e taka , pih silni i efektivni lekasrstava + terapia 2 godini i malko , spriah gi i sega otnovo se zapochna /niakolko meseca sled tova/,diagnozi mnogo : afektivno razstroistvo , panik attak , tejka depresia i t.n. neznam sas sigurnost znam che vseki den jivota mi e borba i e mnogo tejko da se jivee taka ne moga da kaja che privikvam moje bi privikvam samo na novita navici koito si izgradih kato naperimer az sashto kato teb poveche ot 5 godini ne sam polzvala gradski transport,ne hodia pochti nikade sama i t.n.neznam kakvo da ti kaja osven che ne mojesh da se ostavish na tova da rukovodi jivota ti no az samata ne moga da se preboria i jivota s tove e poveche ot tejuk

Бих те посъветвал нищо да не правиш. Най-много това, което сега направи - да си излееш болката. Аз съм по-възрастен от повечето хора по клубовете. Животът ме е научил, че най-доброто лекарство е търпението и вътрешната убеденост, че каквото има да става то става. Зная че звучи малко философски, но именно тази философия ме е вадила от много по-страшни от описаните неща.

Знаеш ли само как помага една безпричинна усмивка? Даже и да е насила....

ако някога си преживявал паник-атаки няма да ти се струва толкова преодоляващо всичко това; КОНТРОЛЪТ над себе си в този случей СЕ ИЗПУСКА, превръщаш се в тотална вибрация на страх и паника; чувството е неописуемо, ужасно, непоносимо, на границата на ужаса и невъзможността за оцеляване...никакви аргументи, никакви обяснения не помагат, няма мисъл, няма разсъдък...само вегетатив - треперене, сърцебиене, топли/студени вълни и СТРАХ СТРАХ СТРАХ

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

... развитие на нещата.

1. Страхът отмнинава все някога. Тогава човек вижда колко е безсмислена всичката тази паника. При това положение остава само да се опита да я понаблюдава с интерес. Не всеки има такъв шанс.

2. Страхът става все по-силен и човек накрая умира от страх. При това положение защо му трябва на човек да се страхува, като и без друго скоро ще си отиде?


====

Прав си в описанието на паниката. Но това не означава, че трябва да се оставяме без бой да ни обземе. Още повече, че рано или късно всичко това ще свърши по един или друг начин. Аз например съм се заканил, че даже и в ковчега си ще ритам....

Това че си се заканил да риташ, не означава, че ще риташ в ковчега си, нали разбираш? Понякога намеренията ни не могат да бъдат изпълнени. Също както човек не може да овладее сам паниката си. Трябват много тренировки за да имаш частично съзнателна реакция когато те обземе паника.

Само че идеята е да се промени нагласата към проблема в положителна посока. Това вече до голяма степен го елиминира или най-малкото прави по-лесното му решаване.

... убеждавам се, че много-много психически не си имал "болежки";
обясняваме ти - колкото и положително да се нагласяш, подготвяш и си внушаваш преодолимостта на проблема, тръшне ли те паник-атака потъваш, та не остава нищичко от нагласите ти...
най-често "падналия серотонин" така издълбоко спъва работата на рецепторите, че окосменото /или плешиво/ компютърче се чувства като задръстенкото с вируси свое електронно другарче и нямя спасение без психофармака, психотерапия и много, много индивидуална работа- йога, дихателни практики, медитация, спорт, режим и прочее

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

Права си, че има блокирване на съзнанието и само външна намеса може да помогне. Но не с някакви хапчета или психотерапевтични процедури, а с разчупване логиката на мислене. При паника също има логическо мислене, но то тече в съвсем деградивна посока и е неконтролируемо. Точно в това е проблема. Но за да се разчупи черупката и да може човек в такова състояние да приема външни внушения трябва да се "подготви почвата". АЗ СЪМ ПРОТИВНИК НА ПОЛЗВАНЕТО НА ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА ЗА ЦЕЛТА. А за продължителни действия (като спорт, режим, Йога и т.н.) няма време. Медитацията е съвсем неприложима в подобни състояния.

Май това, което остава никак не е много, нали? Но е съвсем достатъчно. Просто нестандартен подход към оценка на състоянието води до последваща верига от логически заключения, което пък от своя страна отваря полека вратата.
====
Не ми се впрягай много на писанията. Аз нямам никакви претенции да съм специалист. Просто си разсъждавам и се възхищавам от себе си...

Със здраве!

...паник_атака...

...логика...логическо мислене...ново...разчупено...

... КАКВО ТОЧНО???...

питам те сериозно...интересува ми как и какво мислиш, още повече, че се харесваш...
та...дай идея какво друго /в мисленето/ би заменило медикаментите и йога

_________

Eксистенциалното рафиниране води до суициталност

от няколко години изпитвам доста силни пристъпи на паника. при мен стана от приемането на едни вещаства, дето само от едно вземане, така ми бръкнаха в мозъка, че до ден днешен "се радвам" на ефекта им. както и да е, приех до като някаква опитност, която е трябвало да придобия.
така... т.н пристъпи ги получавам (или получаваХ, надявам се, че миналия път ми беше последен) сравнително рядко, но пък са ужасно силни и всеки път си мисля, че откачам, губя разсъдък, умирам и пр. Сърцето ми бие като лудо, изпотявам се, вие ми се свят, имам задух и др. екстри. понякога се случва е кино, в къщи, може и на улицата, още не знам какво точно ги провокира, но е свързано с накакво мое субективно усещане за промяна в настроението или това, което ми се струва нормално усещане на реалността. напр. когато пия силно еспресо и ми стане нервно, страхът някак си се изражда и идва паниката... и става лошо. интересното е, че никой от моите близки не знае, щото обикновено го потушавам, или по-скоро то само минава, бързо и без да се налага да намесвам и други хора. един вид, самотен войн съм

има едно нещо обаче, което ми се струва много много важно. и това е, че мисълта по време на пристъпа на паника определя до голяма степен как ще се развие страха, колко бързо ще премине и тн. мисли от сорта: "полудявам, нещо ми става, ето пак ме обхваща онова състояние" ме обричат на точно това - неминуема атака на страха, сърцебиене и половин загубен ден (примерно). в случая настройката е супер важна. ако го приемеш като част от теб, нежелана и деструктивна, но за момента част от твоя живот, ще започнеш да гледаш на тези атаки като на временни твои състояния, които идват и преминават. и когато отново се зададе страха, ще можеш да си кажеш: Това ще премине. и така, когато свикнеш, че идва и си отива и ти отново си си ти, въпреки кратката промяна в нормалното ти състояние, от самосебе си съзнанието ти ще се откаже, да създава подобни усещания, защото ще си придобила някакъв естествен имунитет с/у тях, ще знаеш, че с тях или без тях си същия човек, и подсъзнанието ще се откаже да се "бори" с естественото състояние на човека, а именно да се чувства спокоен и да живее живота си нормално и без страх. убедена съм, че 90% сами си създаваме паниките. какво стана с мен последния път? -- значи получавам пристъп на страх през нощта. УЖАС! УМИРАМ! ПОЛУДЯВАМ! ЕЙ СЕГА ЩЕ ПОЛУЧА УДАР И СИ ОТИВАМ! и изобщо пълната програма. след което ми мина през ума, че сама си подсилвам ефекта и ако продължават тези мисли да ми идват наистина ще получа удар. и в този момент, направих нещо. казах си, Добре, да става каквото трябва, ОСТАВЯМ СЕ В РЪЦЕТЕ НА ГОСПОД, СЪДБАТА, ВСЕЛЕНАТА ИЛИ КАКВАТО ТАМ Е ОНАЗИ СИЛА, КОЯТО ДАВА И ОТНЕМА ЖИВОТ, КОЯТО КАРА ЗЕМЯТА ДА СЕ ВЪРТИ, ТРЕВАТА ДА РАСТЕ И ВСИЧКО ДА Е ТАКОВА, КАКВОТО Е. дори да умра, нека аз да не съм причината за това, а някой по-висш от мен разум. всичко това много бързо ми мина през главата, обаче беше съвсем съзнателно и това, което се случи с мен след това, бе, че след като съзнателно се "предадох" в ръцете на нещо по-дълбоко и по-висше от мен, опасните мисли спраха да прииждат и в мен се възцари някакво огромно спокойствие, което дайства и днес. заспах като бебе, стана ми топло и уютно в мен самата.
та сега си мисля за какво си причиняваме, било то неволно, всички тези страхове, паники и др. като и баз това дните ни са преброени и неизбежно вървим към смъртта. и защо, по дяволите, заменяме радостта от живота с такива празни петна като внезапните изблици на страх. всичко е преходно и наистина не си заслужава ужаса.
така че, знай, каквото и да ти стане, ще премине, защото да си добре е нормалното ти състояние и си е заложено в теб да си щастлив. а онова, което там дълбоко в теб е свързано с онова, което дава живот, духът. просто се остави на него и дори в най-страшните кризи, то е в теб. кажи си, аз съм безучастна към това, оставям го да си отиде от самосебе си. и оттам нататък - ЗАБАВЛЯВЯЙ СЕ И СЕ РАДВАЙ НА СЕБЕ СИ И СВЕТЪТ НАОКОЛО. успех!
и не се сърди за дълия отговор, изпитах нужда да споделя

~in search of beauty~