Красиво

Прочетох наскоро това стихотворение, не знам на кой е, но страшно ми хареса!

"Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента"

И на мен страшно много ми хареса .

mnogo mi haresva

Много ми е познато, но не мога да се сетя от къде...
Или просто има доста сходно звучене с нещо, което съм чела.
Красиво е наистина.

[линк]

Къде ги намирате тези хубави стихове!
Бях приятно изненадана. Благодаря!
Рядко ме грабва стих така от раз.

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират

Много се радвам, че ви харесва! Аз го обожавам, бих могла да го чета още и още...... и всеки път нещо трепва в мен!

Радвам се, че ми отговориХТЕ.
Искам да ВИ попитам в нета ли го прочетоХТЕ?
Да, всеки път нещо трепва в мен.

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират

Да в нета го прочетох, но къде точно не си спомням!
Е, не е нужно да си "говорим" на Вие

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират

Da,mnogo e krasivo

грешка ли имаш или...не разбрах кое е красиво

Napisanoe krasivo,no inache e dosta tajno

Всяка смърт е тъжна..., ако не си чела "Последното листо" от Д.П.Дамянов, тематиката е същата - смъртта на едно листо - прекрасно е написано и...много тъжно.
Да, смъртта също може да бъде красива.

"...но смъртта е също форма на живот..."

Хм, знаех си, че ми е познато и се оказах права- чела съм го. Мисля, че е от Павел Матев.

"От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева и една пчела, и да мечтаеш!..."Е.Д.

Как

Ти знаеш ли как плаче цвете
когато утрото устни разтвори,
когато пръстта под нозете
с гласа на небе проговори?
Ти знаеш ли как всички слова
събрали дъхът от звездите,
в цветове отпращат нощта
и топят в топлината сълзите?
Ти знаеш ли как болката сива
разкъсана от завист и злоба,
парче по парче въздишки приспива
и се превръща във цветна прокоба?
Ти знаеш ли как сънуват очите
когато душата онемяла подритват,
когато бодат ти мечтите слепците -
и слънцата в съня ти притихват...
Ти знаеш ли всъщност какво си за мен
когато и в утро и в нощ те прегръщам?
Когато боли ме от свят предрешен
душата си в небето за тебе превръщам.

Кремена Божидарова



Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.

По стълбите тичат
задъхани струни.
в празната къща се буди от сън
прашна китара.

От ъглите тръгват
забравени думи.
В прозореца някой подсвирква
и сяда до мен.

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се свива от мъка
по чужда планета.

Пулсира небето
и някой се връща
захвърлил монета за себе си
някога в прашния двор

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се вдига на пръсти и нежно
целува небето.

Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.

Изсъхна лозата
към тебе извита.
От дългото чакане времето спря
в мойто огнище.

Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен.

Михаил Белчев

Последната спирка, наречена "Наша" :
три тъмни дървета,пътеката прашна...
Трамваят пристига...напразно те чакам.
Ти няма да дойдеш...възпира те мрака.
От толкова обич какво ми остана-
една закъсняла и тъжна покана.
Какво ще си спомним, какво ще си кажем...
Билет непотребен е споменът даже.

Ще останат все така, неразгадани,
нашите човешки светове.
Може би очакваме и двама,
просто във различни часове.

Да бъдем предишни е невероятно...
Оттука трамваят се връща обратно.
Не искам след него дори да погледна.
Бе спирката "Наша", сега е "последна".


Ваньо Вълчев

Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.

Е пичове ебаси злите сте.
За кво ми трябваше да се ръгам в романтиката,ем си знам,че съм перде...
Ма вие тука направо ще ми причините самоубиване...
Тва за птицата,забравих кой го беше пуснал,ама ми нанесе ебаси разтройството... психическо.
Чудя се дали да не ви завидя благородно за усещанията,които умеете да изпитате...
Пичове сте

който гроб копае се смее най-добре... и съответно последен

СТРАХОТНО Е!!![