Паралел

"Ако можех отново да изживея живота си, следващия път бих дръзнала да направя повече грешки. Бих се поразмърдала.Бих била по- неразумна, по-малко неща бих приемала на сериозно, бих рискувала повече.Бих пътувала повече.Бих яла повече сладолед и по-малко фасул. Бих танцувала повече. Бих се возила на въртележка, бих брала полски маргаритки.Сигурно щях да имам повече реални проблем, но пък въображаемите щаха да са по-малко.
Вижте, аз съм от онези, които живеят разумно час след час и ден след ден. Е, имала съм звездни мигове и ако можех да повторя всико отново, те ще са повече. Всъщност ще се опитам в живота ми да няма нищо друго. Не е ли чудесно - просто мигове, един след друг, вместо години, ден след ден"
Това е цитат, мисли на една жена, отразени в книгата на един психолог, чието име не е много важно, защото освен изповедите на т.нар му пациенти в целия труд няма нищо забаелжително....
Радвам се, че не мога да сложа собствения си подпис на края на това откровение, радвам се че имам мигове...е, не само мигове, имам и дни, образуващи години, но отдаде ли ми се възможност не пропускам мига:)
Чудя се дали в стил клуб 20-30 да ви попитам......А вие какво мислите....но щом го пиша, значи вече го правя...т.е питам ви и ...ви чакам долу:)
.................................................................................................................................
Пък да ви кажа сега се сетих едно момче как ме покани да се видим - на кю, написа ми....."чудя се дали да те поканя на среща, но щом го пиша, явно вече те каня".....това може да не го засягате в отговорите си:)

аз не разбирам въпроса ти – какво мислим за кое?
Но мога да кажа, че бас ловя, че тоя психолог с мислите на тая жена е илюстрирал как не умеем да сме щастливи, оставяйки всичко за другия ни живот. Поставяки му условия.
Или всичко, което казваме започвайки с “Бих”... е просто носталгия по изживян страх. защото ако можем и знаем какво искаме просто го правим.

А често не можем, защото не смеем, дори и да знаем какво искаме. А не смеем , защото не сме убедени, че го заслужаваме или даже сме убедени, че не го заслужаваме. Тъжно, но е част от ежедневието на всеки един от нас. Всеки има такъв пример за себе си от вчера дори.

Много от нас не смеят да са щастливи... защото не са така възпитани, ...защото им са вметнати вините и преградите на цяло едно общество, .. защото... е по-героично да си пълен с проблеми, отколкото просто да си щастлив, каквото и да означава това.

И.. бля бля .. баси дългата тема е тва.
Не ми се пише..
Просто сме самоограничени човешки същества и тва е.

Айде не се обиждайте, но всеки, който не умее да се смее с глас на поне три неща в ежедневието си... е тъп.
Аз също, но по други параграфи.

...а за миговете... май съм се изприказвала по тая тема.... бе, по всички теми съм се изприказвала.. – и не знам защо, след като нищо не разбирам от тия неща.

ти сега нещо оплакваш ли се...

аз много обичам да цитирам сол, тя веднъж каза и аз си го написах на стената с червен химикал:
на върха няма нищо. на никой връх няма нищо. всичко е по пътя!

а пътя може да е кратък.
няма време. изобщо няма време да мислиш какво ще направиш когато ще имаш възможност. направи го сега. вдигни скапания телефон и се обади сега.
излез навън.
виж се с еди кого си.
направи еди какво си.
кажи еди какво си.
всичко, което искаш... но все го отлагаш.

в тоя ред на мисли, аз трябва да се прибера в българия.

it's all about love.