СВЕКЪРВИТЕ !!!

Темичка за всеки който иска да се пооплаче от свекърва си или обратното-да я похвали !!! Отдавна се каня да я пусна тази тема...баш сега му е времето.Това е един мноооооооого болен въпрос-снаха и свекърва !!! Може пък да ни олекне като споделим
Хайде...всеки да си каже болката

Ааааа сигурно много мами ще се оплачат ама аз да си я похваля мойта! Живеем отделно, но те са през един етаж от нас. Никога не ни се е бъркала какво и как да правим. Рядко се качва при нас, по-често ние слизаме /почти всеки ден/. Мнооого ми помага с каквото може. Понякога ни сготви нещо /много често при това/, докато бях бременна ми миеше прозорците, гледа бебка винаги когато ние искаме да излезнем някъде. Събота и неделя я взима вечер да спи при нея, че да можем да се наспим /Дени много се буди през ноща/. Когато родих и майка ми и тя бяха на работа и не можеха да си вземат отпоски, така че аз се справях сама. Но 2 месеца тя готвеше и ни качваше ядене всяка вечер, переше и гладеше на бебето дрешките, и какво ли още не без да става нахална. И е толкова свестен човек, че мога да си говоря с нея за всичко, все едно ми е майка. Да не говорим колко често ме е защитавала и е заставала на моя страна в някой спор а не на страната на сина си. Абе страхотна е! И да бях искала нямаше да намера по.добра свекърва от нея. Имам й пълно доверие когато й оставям бебето защото гледа бебка така както аз съм казала. Дава й се само таво за ядене което аз кажа, че може, облича се с това което аз съм дала- ама няма студено е ,топло е. Тя ми е казала - " Ти си майката каквото ти кажеш това ще е!" и действително е така.
Ех, стига толкова, че много хвалби станаха ама като си е истина!
Та такава е мойта свеки!


Деница-5.12.2003г.

Като чета за твоята свеки, все едно за моята си писала. Страшно съм благодарна за всичко което прави за нас. Имам си обаче лични проблеми като на пример, че се чувствам неудобно да й направя забележка когато реши да облече малкия с две блузи с дълъг ръкав преди да го сложи в креватчето ,мятайки върху него юрганче+одеяло. Ама проблема си е мой. Дразня се на моменти ,когато допре устни до личицето му и каже *Струва ми се, че има температура!*(много я е страх от това) А най-големия ми проблем е, че още не мога да й дам Жики за една нощ. Тя много го иска с цел да поспим спокойно(също много често се буди нощем), но си мисля, че няма да мога да мигна съвсем. Само ако чуя че проплаква, ще ококоря очите и само ще слухтя а накрая като не ми издържат нервичките, ще отида да си го взема. Забравих да отбележа ,че ние живеем заедно! Та това е за нас, но за сега! Не забравяйте, че хората са способни да променят характера си. Както свеки може един ден да ме издразни силно, така и аз мога да *сгреша* някъде и да се хванем за косите.

Има клуб Семейство.

Еййййййййййййййй, ще полудея!
Какво ти пречи темата? Като не те интересува не я чети! Бъдещата мама е решила да напише нещо интересно за нея, да завърже "разговор" и веднага ще я скастри някой! После ще се обсъжда защо в клуба няма нови и интересни теми и никой не пише? Ами дай за всички теми да напишем за кой клуб са а? То тогава няма да останат много теми за този!
Аз не влизам в другите клубове а пиша тук за всичко което ме интересува, защото тук познавам хората и се чувствам сред приятели. Ама на ще се намери някой който да ти убие желанието ей!

Деница-5.12.2003г.

Ми да,точно за това исках и хвалби да чуя,защото съм оптимист и ми се иска да вярвам че не всичко е черно и лошо.
Моята не е лош човек ама е много безотговорна и немарлива,което адски ме дразни,още повече сега,когато хормоните ми са в повече.Аз ли съм педантична или тя е неспасяем слуай-не знам,но знам че ако нещата продължават така не е добре...нито за мен,нито за нея.
Пак добре,че живем в отделни къщи
Когато се опитва да помогне само пречи,защото върши нещата набързо и колкото да отбие номера.Иначе е много компетентна да дава съвети и направления,когато никой не я пита и без да има каквато и да било нужда.При все,че нейните съвети не са от личен опит и понякога са смешни и не на място.Държи да отбележи какво и харесва и какво-не.Винаги да вметне нещо.Никога не изявява желание да помогне с нещо,дори и сега когато съм в деветия месец и правя всичко сама-чистене,пране,гладене,готвене и т.н.Пък и да не става дума да я моля,че накрая само съжалявам,защото допълнително работа ми създава.А ако случайно свърши нещо ще се държи сякаш медал трябва да и дадем и да сме и длъжни цял живот.А и като вземе да се лиготри,да раздава хвалби и целувки-за това много я бива,както и да павка цигари нон стоп,да си разхожда кучетатата,да пие кафенце и да говори по телефона с часове.Ох,дано не звуча като поредната проклета снаха,дет все не е доволнаВ началото не ми правеше впечатление,после пък не обръщах внимание,но сега вече много се дразня...не искам да давам конкретни примери с цитати и случки-цял ден ще ми отнеме,но и не знам как да постъпя.Какво да правя за напред,защото едва ли ще се разбираме гладко,а и тя се е наточила да гледа бебето...а аз и нямам доверие

айде, аз да се оплача, за да има колорит - иначе ще станат много хвалби за свеките:)
когато бях бременна в 3-ти месец прекратих окончателно превърналите се вече в протоколни отношения със свекърва ми. тогава имах кървене, споделих и тук, имаше опасност от спонтанен аборт и всичко това заради стресовете, които изживяхме с мъжа ми благодарение на свекърва ми (тя живее в апартамента до нашия и...има сериозен проблем с алкохола и грандоманията).
за себе си съм решила проблема и отдавна не страдам (1 година след сватбата и няколко месеца преди нея достатъчно й сърбах попарата). мъжа ми ме подкрепя изцяло и...какво да кажа - битката снаха-свекърва я спечелих изцяло.
свекърва ми е невероятен егоист и смята, че е над всички останали. тя е изцяло потънала в себе си, занимава я единствено мисълта за онова, което желае, от което има нужда и което изпитва. единственото, което има е себе си и света трябва да се върти около нея, като тя заема предно, централно място във всяка една ситуация. знам, че това идва от хилядите й комплекси, но преди 6 месеца реших, че е време да сложа край на компромисите и да се опитам да съхраня семейството си. знам, че е една недоволна от себе си жена, въпреки че никога не би си го признала, но нали хората, които се чувстват доволни от себе си, нямат нужда да издигат себе си на пиедестал, като унижават други хора?!

малко се отплеснах, но темата ти ме хваща в такъв момент - предстои раждането на бебчето ми и въпросът дали и как точно да я игнорирам от това седи отново пред мен - макар да не би трябвало да имам угризения. никак даже.

Нали точно наскоро се оплакваха майките от застой на този клуб.
Според мен тук му е мястото да обсъдим бабите защото това касае майките и децата ни. Аз лично не бих отишла в друг клуб за да споделя такива чувства. Просто тук са ми виртуалните приятели, които биха ме подкрепили или порицали.

хе, и моята е първа кокона. дай й да се облече в тоалет-уникат на някоя дизайнерка, да мързелува, да пие кафе след кафе,кръстосала крака с цигарата, докато ти правиш ремонт и се потиш пред нея, а после да заяви пред всички как ТЯ направила ремонт на жилището ти, да идва по всяко време в апартамента, без предупреждение (когато имаше ключ) или да ти звънне в 8 сутринта, за да видела приятлката й Пена новия ни телевизор...или пък да подреди цялата ми сватба както аз не искам, защото иначе нямало да има сватба...а непрекъснатите й натрисания пияна, когато имаме гости и излагациите пред хората. и винаги тези неизбежни сълзи и самосъжаления, че е вдовица...като прибавиш гадния й език като се напие (естествено после твърди, че нищо не помни и се подмазва здраво) доведе до положение собствения й син да я намрази повече и от мен.

аман от сърдити хора, дето те препращат нанякъде. чак пък СЛЪНЦЕ?!

Ами моята е много далеч и не мога да се оплача (а как ми се ще - за традицията така да се каже). Но като се върнем назад значи тя искаше много да си има внуче. Накрая то не бяха натъртвания, питания отдалеч и близо за проблеми. А ние просто си се помотвахме.
След като се роди бебето и ми се отвори съзнанието за второ бебе и споделих с нея за това колко е добра идеята , ама е много неосъществима и тя ми каза, че и на едно се радва. Все едно за нея работим Обикновено не се хващам за думи, ама явно това беше в лош период казано и много ме засегна.

След по-малко от месец ще сме заедно и тогава ще има да се хваля и оплаквам. Но по принцип се разбираме и си споделям с нея повече отколкото с майка ми. Изглежда 3те години на растояние ни повредиха комуникацията. Но ще видим.

Именно за това я пуснах,всеки да си каже мъката или да сподели хубавото.Ако не ще получим съвет,поне ще ни олекне от споделеното.Радвам се,че при теб проблема се решава.Моят мъж също ме подкрепя,но той е свикнал да не обръща внимание на майка си и ме съветва същото.Ами за сега се справям,но усещам че скоро ще избухна а не съм фен на скандалите и предпочитам да открия вариант,който ще е добър и за двете ни.

Ох, добре сте вие с по една свекърва. Аз трябва да се похваля, че имам два броя от споменатата роднинска категория. "Мама-свекърва" и "татко-свекър" са разведени и "татко-свекър" има ново семейство. Та те живеят в друг град и не проявяват никъкъв интерес към нас. Обаждат се само да честитят рождения ден на мъжа ми веднъж в годината. Дойдоха да видят Калоян като се роди и половин година от тогава - нищо. "Татко-свекър" има доведена дъщеря, която живее в чужбина и е тяхна "пътеводна светлина". Хвалят се само с нея, с децата и, с къщата и. Имат снимки на децата на нейни приятелки, но не и снимки на внуците на "татко-свекър". Инъче при супер редките ни срещи се държат много културно, но много студено.
"Мама-свекърва" е съвсем друг чешит. Изключително елементарен човек с мания за командване и навик да се меси в живота на децата си. Добре, че мъжът ми е изцяло на моя страна и я е отрязал още преди да се запознаем. Живеем в апартамента на моите родители, които отидоха на село, за да останем сами. Тя пожела да дойде да живее при нас, въпреки че има апартамент, две вили и къща на село. Естествено и отказахме, а тя напук си прибра колата, която беше дала на мъжът ми преди да се запознаем и то за да погаси дълговете си към него. Всяко посещение е без предварително предупреждение и често е в компания на "сестрите" от нейната църква. Да се похвалим с апартамента на снахата, да се похвалим с внука. Въобще не се съобразява с режима на малкия или с моята възможност да посрещам гости. При по-рязък отговор от моя страна ходи в службата на мъжа ми да се оплаква от мен. Той я натирва, но тя не спира да досажда и да си настоява на нейната, че "мама-мащеха" ме навивала против мея. Никога не ми е помагала с каквото и да е, напротив - ангажира ни с нейните глупости. Никога не е гледала Калоян, дори и за 1 минута без моето присъствие. Гледа си внучката /дъщерята на дъщеря и/, купува и всичко, определя дали ще ходи на ясла или не, сменя и личната лекарка без да уведоми дори дъщеря си и т.н. На Калоян е купила само половината количка, едно зеленчуково пюре, няколко дрънкалки втора употреба и един космонавт също втора употреба.
Достатъчно съм зряла за да ми е ясно, че отношенията ми с нея няма да са както с майка, но никога не съм очаквала нещо подобно. Старая се да не и обръщам внимание, но вече здраво ме ядосва. Започнах да и казвам всичко, което мисля направо, а тя отново каза, че ме навивали против нея.

Най-добре си е и двете баби да са си отделно! При нас и двета са доброжелателни, обичам си ги и нямам принципни проблеми с тях. Ама толкова сме си свикнали сами, че която и да дойде да помага - имаме бебе на 1 месец- ни отеснява къщата

Това, че не живеете заедно е чудесно ,след като те дразни. Когато идва при вас, ще я изтрайваш някакси, не й обръщай внимание на приказките. Виж, по-сложно става, когато се появи бебчо-тогава ще завалят съвети и помощ. Аз например ,(когато живеехме отделно) исках да си гледам самичка бебето от първия ден в къщи, но естествено, без никой да ме пита ,си беше взела отпуска и две седмици ми помагаше неотлъчно. Най-неприятно ми е било когато малкия плаче а баба ми се опитва да го успокои като издава различни звуци и шумове, които още повече го разплакват а мен ме дразнят страшно много. Исках да ти кажа, че след появата на бебчето, нещата може да станат по-сериозни- ти ще искаш да си го гледаш по начина по който ти подсказва майчиния инстинкт и всяка намеса от страна на свекито може да те изкарва от релси. Според мен ,най-добре е още от сега да си изясните нещата, трябва да се говори открито за това, на кой до къде му се простират правата , ....а не като мен!

Хайде и аз да не остана по-назад и да се похваля с моята. Ако бяхте пуснали темата преди 5 години щях без усилие да намеря от какво да се оплача, но сега вече няма. Както някой вече по- нагоре каза: в една кухня място за две жени няма, ние обаче по принуда изкарахме в един дом и една кухня 17 месеца и не мина без проблеми естествено, но се търпеше, след това се изнесохме на 120 км, а от скоро сме даже на 300км от нея. Значи вярвайте ми, колкото по-големи стават разстоянията толкова повече се заобичваме. Този уикенд бяхме при тях на гости и се хванах, че предната седмица се прокрадваше една такава тиха радост у мен, че ще ходим там ++ боже до къде съм я докарала, дали не откачам++ отдавам го обаче повече на факта, че тук на новото място още нямаме много познати и аз се радвам на всеки контакт, пък бил той и със свекървата.
Иначе старае се да помага с каквото може от разстояние, от както сме се изнесли не дава съвети без да сме й искали мнението, не се меси и т.н. Не мога обаче да си представя да й оставя детето на този етап, но и тя май не се натиската, защото я е страх че няма да се оправи .

Опази боже от ентусиазирани баби

A pak moqta e golqma kuchka i s chista sabest moga da go kaja obedih se veche napalno tai kato predi 3 sedmici nie s maja mi se poskarahme malko i tq za zzla uchast se okaza tochno na mqstoto na prestaplenieto deto my se vika ,ta nie se pozdarpahme malko s nego i tai kato toi me pbidi a az darjah v racete si tel posegnah kam nego bez da sam imala losha umisal kato ne se usetih che darja tazi tel i go odrah i tq tam v tozi moment ta kato vidq scenata i nakraq mi vika ami da ti ako im,ashe noj v rakata shteshe da go ubieshi az kato zapalih ot togava i da vidih vsichko kvoto imah da i go kazvam za godina i polovina vsichko i kazah,kvo si misli tq che shte malcha i shte i se klanqm kato sam sama v chujbina emi ne kazah i che nqma da izleze s mene na glava i tq ot 3 sedmici ne se e mqrnala.inache mnogo obicha da dava saveti kak da se gleda bebo a kato doide v kashti potoqnno e bolna sacan da ne q pomolq za pomosht a decata na dashterq i postoqnno gi gledata tva e svekarvata si e svekarva i nqma da se promeni za mene
Pozdravi

здравейте, мили момичета! Приятно ми е да се запозная с вси4ки Вас. На мен мястото ми още не е във вашия клуб, но се надявам скоро и аз да се похваля.
А сега на темата: отдавна ми се искаше да се пооплача от моята свекърва. Тя е доста власен човек и е свикнала всички да й се възхищават, като се започне от семейството й и се стигне до приятелки и колеги. Друго нейно качество е, че така успява да завърти винаги нещата, че да излезе че всичко което прави е за твоя полза и без да се усетиш се съгласяваш с нея, а крайния резултат е, че тя се е наложила. Много е директна без да я интересува какво ще причини на съперника си. А за това че се мисли за първа красавица и се сравнява с мен (има и друг син освен съпруга ми, аз съм най-младата за момента в семейството) направо не ми се говори. Добре че е в чужбина и ми се налага да я чувам само по телефона. Опита се (и го постигна) да дирижира сватбата ми като преди това се скара с родителите ми, който са достатъчно ерудирани, да си замаълчат за мое добро. Но вече отношенията между сватове просто не съществуват. На мен ми беше много мъчно отначало, защото съм израстнала в много задружно семейство, в което сме се събирали всички заедно за празниците и просто не можех да си представя такива взаимоотношения. Но минаха 2 год. от сватбата и вече свикнах, а и свекара и свекарвата са в чужбина.
Като чета вашите мнения направо не ми се мисли какво ме чака като се появи наследник. Тя много отдавна беше казала че ако не е писано детето на нейно име (ако е момиче) ще счита че сме го кръстили на мен ( и на двете имената ни започват с А). Освен това директно ми беше заявила че тя щяла да е перфекната баба (детска учителка беше) защото цял живот се била занимавала с деца, а моята майка едва ли щяла да се справи. Само мога да се надявам да си е в чужбина, когато дойде това време.
Но най-хубавото е, че съпругът ми е плътно зад мен и доста честичко я скастря когато се опита да каже нещо пък било то и по телефона.
Хайде стига вече за свекървите.
Пожелавам на всички Ви леко бременеене и здрави и красиви дечица.