naj-strannite svetove

Toja v&rpos ne e ot "Esli", no e inspiriran ot edna statija tam. :)

Koj sa naj-strannite svetove, za koito ste cheli?

Ot dvizhenie se seshtam za Larry Niven s negovija Ringworld. Sled tolkova mnogo knigi, svet&t na pr&stena ne izglezhda veche tolkova stranen, no zapochvam s nego kato s podhodjasht primer.

Posle - planetata Kapka (njama da kazha ot k&de). :)

Oshte - edin strahoten razkaz, kojto beshe spechelil nagrada v konkursa "Rvanaja grelka", k&deto dejstvieto se razvivashe v svjat-myobiusova lenta (javno izkustven). Na vsichko otgore svet&t se v&rteshe taka, che horata tam trjabvashe postojanno da p&tuvat po lentata, bjagajki ot zimata.

като бях седмокласник, доста се впечатлявах от системата в черната дупка в "дългия изгрев на ена". сега ми се струва изсмукано от пръстите, все пак трябва човек да го вижда що годе състоятелно.
и понеже не виждам защо трябва да се ограничаваме до странности в топологията или физиката, то мисля че светът от "краят на мрака" (дано съм нацелил заглавието) е добър пример - там светът се оказва (към средата на книгата се разбира) дрейфващ в космоса кораб, а населението са диваци-потомци на екипажа му.
разбира се в пътеводителя има доста странни светове споменати между другото, например оная цивилизация на която света е корона на някакво дърво, или пък цивилизацията от бактерии в хавлията на форд префект, която той ей така просто затрил, когато си обърсва гърлото на бутилката. не знам обаче дали те се броят.
имаше и един свят, от шекли ли беше не мога да се сетя, който беше играчка - имаше дори ключе за навиване това ми се видя твърде безвкусен буквализъм, но понякога се случва и на добрите.
имаше и един свят в някаква книга на азимов, там имаше 3 пола - мисля че бяха емоционален, учен и родител или нещо такова. все пак съм я чел през далечната 1992, така че може дори да няма такава книга, а да е плод на увредения ми мозък. мисля че станаха множко за тема с "най". ако трябва да избера най, то май ще е кораба в "края на мрака".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Така, за кораба това не е ли "Сираците на Вселената" на Хайнлайн? Книгата на Азимов е "Самите Богове".

<Ngo> People have a way of knowing things about themselves that other do not.

Света на Кибериада е странен, а й световете в нея също толкова... Света на Хеликония е странен, което да не му пречи да е страхотен... Ама то като се замислия май няма свят , който да не е странен :)) А като стана дума за Азимов се сещам за "Фантастично пътешествие" (Вътрешен космос), от там научих колко големи могат да бъдат червените кръвни телца , а и Гея не отстъпва по този критерий... Към списъка прибавям и един "угарен свят" с шепа незаконно пребиваващи раси... Всъщност още един не по-малко странен свят е този на "Града" от Стругацки...

...all those moments will be lost in time, like tears in rain. Time to die...

На мен ми харесва "Вихрен свят" - пак на Лари Нивън.
Не толкова странен, а по-скоро красив.

След тежък сън - сладка почивка.

Не. "Краят на Мрака" на Брайън Олдис е.

Това че съм параноик не значи че не ме преследват.

"Сираци на Вселената" е с частично сходен сюжет.

TANSTAAFL

Сега се сещам, че подобно нещо се случи и на земния кораб, който наблюдаваше Хеликония. Някаква сюжетна връзка да има с "Краят на Мрака"?

<Ngo> People have a way of knowing things about themselves that other do not.

Един от най-красивите светове, които съм чел, е в Триумфа на Ендимион, газовия гигант и неговия залез - не че планетата беше нещо особена, но падащата в безкрайността лодка, гигантските стихии, всепомитащтата сила на природата, залязващото слънце в стотиците хиляди километри атмосфера......
еми.... хубаво беше :}. Погъделичка ми мегалофенщината.

интересен ми е и света от соларис - с океана отгоре.... мммхм :)


И.... общо-взето за тия се сещам на първо време.

i-lie

"Огнен цикъл" и "Mission of Gravity" на Хол Клемент

Гоблин - това е не само и не толкова раса. Това е начин на мислене.

Tova me podseti za oshte edna kniga - "Chindi" na Jack McDevitt (za neja pisah reviu v "onaja" tema).

Tam geroite se nat&knaha na k&shtichka na pensioniran izv&nzemen, postreoan pod kupol v&rhu njakakva kanara, obikaljashta okolo gazov gigant s pr&steni kato na Saturn. Pod kupola - kojto razbira se, e prozrachen, - normalni uslovija.

Predstavis i - izlizash na _prusta_, a nad teb e grejnala onaja ogromna planeta! Mnogo zhivopisno opisanie.

Druga zabelezhitelna planeta beshe opisana v "The Merchants of Souls" ot John Barnes (i za taja poredica pisah reviu) - sedi si gerojat i t&guva na plazha, gleda moreto i broi bezkrajnite v&lni. A v&lnite bavnoi se izvivat i se oshte po-bavno se razbivat v brega, zashtoto planetata ima po-niska ot zemnata gravitacija. S&shto mnogo vpechatljavashto. Pak v taja poredica ima edin zapoj v kr&chma na Lunata... i t.n.

Kato se zamislja, tova vse ne sa stranni svetove - elementarna fizika, ili dori gi ima v nashata Sl&ncheva sistema, no pisatelite sa s&zdali usehstane za neshto stranno.

Май няма връзка. Даже мисля, че онова в Хеликония не беше кораб, а станция. Както и да е, това, което му се случи беше великолепно и прекрасно описано. Олдис, в най-обикновения си и 'нормален' фантастичен роман, събира три от любимите си теми, които в други произведения е докарвал до абсолютна крайност: за наблюдението, за абсурдното, за сюрреалистичното.

А Краят на мрака е от поджанра (силно казано) generation starships. Първата книга е Сираци на Вселената на Хайнлайн. Тя е и сред най-добрите. Най-амбициозна и уникална е Книгата на Дългото слънце на Джийн Улф. Други такива са The Ballad of Beta-2 на Дилейни (по-различна), Unto Leviathan на Ричард Пол Русо (много добър писател, затова и напълно неизвестен), един роман на Хари Харисън, чието заглавие забравих, Mothership на Джон Броснан, Paradise Lost на ле Гуин и още кой знае колко. Темата ми е много интересна и се радвам, че писателите започнаха да се връщат към нея, след като я бяха зарязали за дълго време. Но романът на Улф е толкова добър, че не може да не предизвика възраждане на интереса към темата .

P.S. Ако някой друг знае подобни книги, да казва, защото се опитвам да намеря всичките.

never4ever

Чудя се защо никой още не се е сетил за култовия свят от "Падането на нощта" на Азимов. Въобще благодатна тема, лично сигурно ще се сетя за още десетки, но защо да ви обременявам с допълнителни мнения

Когато се взираш в бездната и Бездната се взира в теб...

Силно се надявам да е толкова по-добър от "Книга за Новото Слънце", че дори да става за четене.

TANSTAAFL

Също както историята на Севериън, така и Книгата на Дългото слънце става за четене, препрочитане и разчитане . За съжаление, едва ли някога ще я видим на български език.
Двете трудно могат да се сравняват, но (ако това въобще е някакъв ориентир) героите на втората книга ми харесаха повече от тези в първата.

never4ever

Вярно, че в Падането на нощта е описан странен свят. Сещам се и за Дарвиния на Робърт Чарлс Уилсън (?) - нормален свят, странна и напълно променена Европа . Както и прокудените на Симънс.

ПП поздравления за ника .

never4ever

системи като нашата са малцинство, нормалните са тези като в ПН. ние сме на странен свят, а не те.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ne s&m s&glasen, no tova e spor za klub astronomija. :)

Към тази група бих добавил и Казъм Сити на Рейнолдс.

Това че съм параноик не значи че не ме преследват.

R. Ch. Wilson ima dosta stranni svetove - v BIOS napriemr ima ekosistema, kojato predstavljava edinno zhivo s&hstestvo (i p&tyom objasnjava paradoska na Fermi za m&lchanieto na vselenata :).