Усещане

Два стола,
маса,
шумно място,
а всъщност
само ти и аз.
Цигара,
по кафе със мляко,
любима среща
близо час.
Очи в очи
и пръсти в длани,
докосване
едва-едва.
И колко думи
премълчани,
пак тръгваш сам
и аз сама.
И блус в колата,
дълги улици,
и дъжд
по целите стъкла.
Чистачки трият
бързо капките,
и липса
в лявата страна.

тъжно, но ина4е ми хареса много.

ще има ли продължение?

happy-end?

уф, то такова нещо май няма...забравих.

Хубаво е. Почти безглаголно и отсечено...
Напомни ми за едно "отминало и скъпо време".

Здраве и успехи!

Благодаря за харесването. Продължение винаги има. Иначе не би трябвало да съм жива. А аз засега съм. Ето гъделичкам се, мърдам.

Благодаря за хубавите пожелания! И за теб пожелавам в огромни количества.

Много добре!Толкова е хубаво, че направо виждам казаното от теб!ПРЕКРАСНО!!!Моите поздравления за таланта!

И после
е само
креслото
един прозорец
този дъжд!
и пепелник
препълнен
просто
отляво
празнина -
хамбар за ръж

;)хич не ми е весело от стихчето ти, но имам едно, с което свързах финала на импровизирания си отговор, за да звучи леко оптимистично