виртуална дискусиЯ ...

... напОследък много ми се насъбра ... отвсякъде мъ обвиняватъ за какво ли не ... а пък и аз не си гО крия,че имам изключително труден характер ... сиреч с мене на глава не се излиза
... тъ пОнеже аз съм чОвек на крайностите ... кактО мОга силно да обичам така мОга и да мразя ... стига някоя да ми изневери и край ... става нещО отвратително дОри пОнякога се самозабравям и правя прОстотии ... тъ пОстоянно аверите ми го опяватъ тОва,че не трябвало така да реагирам ... все пак било някаква си само изневяра ... било нещо нОрмално ... ъ аз тОлкова и ги слушам ... шъ ми влезе през едното ухо и ще ми излезе през другОто ... най-мнОго да мъ разгневятъ с пОкорническото си мислене и да запОчна да ги правя на криви гъби ... сякаш мъ облива някаква сила и думите ми излизатъ тОлкова ярОстно ... чи пОнякога мъ оприличава Парашкева на Хитлер
... амъ тия дни пОнеже съм в кОфти период ... съм се пОзамислил малко ... дали тази мОя безкОмпромистност не е малко присилена ... дали тОва дъ лишиш някОя от втори шанс не е твърде тежко решение ... то затуй мъ бъзикатъ,че съм се отнасял с бившите си като със особено опасни рецидиви и съм ги държал под стрОг режим
... тО не че не съм правил опити да не се стига дО такава категОричностъ ... дОри при пОследнатъ си раздяла миналатъ гОдина успях дъ се сдържа и само мъничко да е напсувам ... без да е изравнявам със земятъ ... мОже би беше най-спОкойнатъ ми раздяла ... амъ след туй какво стана не е за разправяне ... пОнеже реших да късам с всичко от миналОто и да запОчвам на нОво ... бях го нарекъл операция "мръсна пОкривка" ... тОест,като върху пОкривкатъ е пълно с храна ... направо дърпаш пОкривкатъ и всичко пада ... аз така пОстъпих ... за няма и два месеца скъсах с всички ... амъ пОсле ми стана тъпо ... и реших да си върна Парашкева ... ся обаче мъ обвиняватъ за тия мои маневри през миналатъ година сумати нарОд ... ъ на мене не ми се обеснява защо съм гО правил ... защОто аз наистина се паля и главатъ мъ заболява от ярОст ... баси простотиятъ
... наистина мОже пОнякога проблемъ да е в мене ... никОй не е застрахОван от грешки ... амъ все пак,кОгато някОй ти изневери е най добре да го разкараш от живОтъ си ... ъ вие как мислите?

ще ти кажа аз какво мисля. не знам дали съм ти споменавал досега, но съм твоята зодия. и това, което си написал, все едно е писано и за мене. с две думи - аз също не давам втори шанс. дори наскоро си говорихме с една позната, която беше скъсала с гаджето си след дълга връзка и се опитваше да ме убеди как искала да си останели приятели. е, за мен това е тъпо. не става. опитвал съм да го постигна, успявал съм, но разбрах, че не това е начина да се чувствам добре. може би и аз като теб донякъде съм човек на крайностите. това не е добре обаче. и тук идва противоречието. винаги е по-добре да се движиш в златната среда. но ... има едно голямо НО. за себе си мисля, че когато си имал едни прекрасни моменти, които са оставили едни прекрасни спомени е глупаво да поддържаш псевдоприятелски отношения след това. най-малкото този човек няма да ти е приятел в истинския смисъл на думата. а познати в живота на всеки има бол, нали? както и да е, опитвам се да ти кажа, че независимо от причините, които са довели до раздяла, аз просто режа пипалата на октопода, колкото и да ми е трудно това. защото иначе се започва една агония, от която просто нямам нужда. може да е егоистично от моя страна, но всеки би трябвало да се стреми да съхрани себе си преди всичко, за да е пълноценен и за другите. досега никога не съм съжалявал за това си поведение. верно, наранявал съм, било ми е тежко, но винаги съм бил с вдигната глава.

що се отнася до изневярата - нещата са относителни и не можеш да търсиш съвет тук. сам трябва да решиш заслужава ли си да дадеш втори шанс на човек, който е способен да изневери. да не се получи така, че после непрекъснато да се питаш дали не ти е изневерил пак, и пак, и пак ... повярвай, това пак е агония. а да живееш в агония е най-малкото тъпо, да не казвам и по-силна дума. е, дано си ме разбрал правилно.

важното е да ти си щастлив, какво като си егоист.
Какво му е лошото на живот пълен с познати.

Изневярата, в каквито и "дрешки" да се облича е ПРЕДАТЕЛСТВО! Винаги съм се учудвала с какви очи, изневерилите , предалите любимия човек, искат "втори шанс", за мен това е връх на наглостта!
Щом веднъж си си позволил "забежка", значи, че нещо във връзката не е достатъчно, нещо ти липсва, за да тръгнеш да го търсиш другаде... ОК! В такъв случай, за чий...пардон за израза искаш да се върнеш към този на когото си изневерил!?! Сигурност, "да започнем отначало...", бля, бля! Счупеното, дори и да се залепи - личи!!! А отиде ли си доверието от една връзка(било приятелска, било любовна) за какво говорим!?!
Аз, самата, за всичко друго съм готова дам "втори шанс", но не и на предателството!
Има една мъдра мисъл(цитирам по памет) Ако веднъж те предадат не се обвинявай, но ако се случи втори път...вината си е твоя, че си допуснал. Смисълът е този, незнам цитата дали е точен, но и няма чак такова значение.
Толкова от мен по въпроса за "втория шанс".

Ах!

ела и го напиши пак ако имаш две малки деца и съпруга ти изневери един път.

каква е разликата???

виж, това зависи от човека, а не от ситуацията, в която се намира. дори и да нямаш две малки деца, пак можеш да намериш оправдание, за да не си тръгнеш. както и обратното.

Въпроса ти каква е разликата??? изключва писаното по-долу.

Защото е писано точно щото не знаеш разликата.

... то и ти сигурнО си катъ мене на принципа "или всичко или нищо" ... една жена или е само мОя или да се маха ... кОлкото до тОва с приятелството и аз съм като тебе ... не мОга да пОдържам такива отнОшения с бившите си ... чувствам се катъ набутан или катО някакъв слабохарактерен мекотелест паразитъ дето не мОже да разкара някаква си курва детО решила да изневерява и то баш на мене ... прОсто ситуацията е такава,че изневери ли ми някОя и въобще пОвече не мОга нищО общо с нея да имам ... приравнявам е с живОтните и е унизявам всячески ... някОй хОра казватъ,че след време оставали само хубавите спОмени ... е аз дОсега нямам такива спОмени ... единствено си спОмням как съм се разделял ... пОстоянно се мъчатъ да ми втълпяватъ,че съм обичал еди кОя си? ... ъ аз се смея ... как няма да се смея след,като за мене е някаква си дОлнопробна курва и си представям как е обичам и ми изневерява ... туй знаеш ли как ме разсмива амъ и мнОго озлобява
... тъ напОследък се питам дали мОга наистина да дам на някоя втОри шанс ... и сам стигам дО изводъ,че това е абсурдно и невъзмОжно ... те си мислятъ,че е зарад принципите ми ... амъ то като вътре в себе си е мразиш и ненавиждаш ... и най-вече не е възприемаш стОйностно,а като някаква си курва ... тОгава какъв шанс ще е тОва? ... губене на време и хабене на нерви
... п.п. биковете винаги успяват ... Хитлер,Ленин Садам Хюсеин ... макар не винаги да ги оценяватъ

Значи, мирно съвместно съществуване и неписан акт за ненападение ... "в името на децата", това по-добрият вариант ли е? А когато децата пораснат и всяко си поеме по своя път... оставаш да живееш в най-добрия случай "зле придружен" и страшно самотен, а в най-лошия - подменен с нещо "агнешко", па макар и с "приятели" консумирано...
Предпочитам директното отстраняване на предалия любовта ми и мен самата! Всеки е свободен да избира, нали, аз избирам това.

Ах!

Кънчо,, може ли да те попитам въпрос извън темата ти?

... при мене средно пОложение няма ... или приятели или врагОве ... ъ пОд приятел не разбирам и предател ... не мОже да ми е пОзнатъ някаква дето преди време ми е направила някаква мизерия ... тя прОсто си остава някакъв враг и ако не ми съ бърка в личното прОстранство не е закачам
... иначе ти го каза ... важното е да ти си щастлив ... ъ тОва е изпълнимо стига изтОчниците на нещастие да съ далече от мене

... и аз съм на тОя принцип
... защОто кОгато някой ти изневери ти вече имаш информация за него и си напълно наясно,че природатъ му е такава и акО му дадеш втОри шанс и пак ти изневери ... глупакъ в случеятъ ще си ти ... защОто си бил предупреден,но въпреки тОва си действал ... като да видиш на някОя ограда да пише "ВНИМАНИЕ! злобно куче" ... и да е прескочиш и кучето да тъ разкъса ... е кОй евинОвен у случеятъ? ... разбира се ти ... защОто си бил предупреден

... питай
... амъ акО е някОй от твОите глупОвати въпрОси ... не очаквай умен отгОвор ... нали знаеш каквОто пОвикало такОва се обадило

Надявам се, че примерът с кучето, не е намек за ника ми! Още повече съм предупредила, че не хапя, освен...при самоотбрана... Това беше шегичка. А иначе, примерът със злото куче, е много удачен наистина.
Веднъж предал ме, дали ще е любим, дали ще е приятел - става просто НЕПОЗНАТ! Въпросът с "приятелство" след раздяла, дори не го подлагам на дискусия с обекта!
Апропо, ти да не си Скорпион?

Ах!

... не е намек ... а пък и туй Пyфи Бaф-чиcтoфaйницa ... като го прОчета не си представям кучета ... звучи,като нещо от каратето или кунг фу то ... някак си биеш мъжете дето не пазятъ чисто ... Пyфи един в главата Бaф друг в главатъ ... аз съм чиcтoфaйницa ей

хайде да не си ти тази/този, която/който ще определи знам ли разликата или не. просто трябваше да подминеш отговора ми щом не ти харесва или да измислиш нещо по-умно. защото това, което написа току що, първо е смешно и второ - доста е тъпо. с което ме убеди, че не аз, а ти не усещаш въпросната разлика.

що не си представиш поне за момент, че може и да съм попадал в подобна ситуация, щом си позволявам да давам мнение. м?

въпросчето си е суперско

чете сега :

Начи, Кънчо, представяш си че си на среща с много хубава, интелигентна жена ( знам че е тръдно да си го представиш, ама напуни се)
Та...вие се познават малко, още се в началния етап, в който се проучвате, всеки се прави на интересен и очаква да е харесан..приказвате си приятнички интелектуални разговори...ти си нежен и внимателен кавалер..съответно тя е фина дама

но в този момент

и изплескваш як мръснишки въпрос по отношение на нейните сексуални прояви, използвайки просташки термини

Има много начини да се отрегира, но

Как би трябвало според теб да ти отговори за да си кажеш впечатлено:

Баси мадамата, тая ме изкефи!

не можеш да я/го убедиш. и аз не успях. не си хаби думите.

По-забавно тълкуване на ника ми, не бях чела досега...
Не виждаш ли, че кученцето е в хавлия бе, обича да е чистичко и на чистичко, затова е чистофайница. А Пуфи е личното име, Баф е ...фамилията... Ясно? Благодаря ти, че така ме разсмя!

Ах!

ако приемем познатите за плявата, от която понякога можеш да отсееш и да спечелиш приятел, да, наистина не е чак толкова лошо да имаш много познати.