Ars Oblivionalis*

Пристигна. Някъде в далечината се чуваха стъпките на отдалечаващите се спътници, с които бе прекарала 20те часа във влака. Озова се сама. Непосрещната, нечакана, нечиста, непочинала. Запали цигара. Хвърли я недопушена. Огледа се около себе си. Попипа джобовете си, сякаш проверяваше дали нечия невидима ръка, на пустата гара, не е бръкнала в тях и откраднала малкото пари, пакета с цигари и мобилният телефон, който така или иначе не звънеше. Покашля се ядно и закрачи по мокрите от дъжда плочки. Вървя известно време и се намери пред добре простроения бетонен блок. Пред правилно наредените, добре пасващи кубечта.

В квадратния блок живеят квадратни хора, със спретнати квадратни мисли. В обществото, разбра тя, че квадратите са най-удобни за подреждане един до друг. Всички други "фигури" са някак трудни за прилежно прилагане в обществената архитектура. Квадратните хора, квадратния модел се вписват идеално в установения "квадратен" вариант на съществуването на нейните квадратни съседи.

Влезе в познатия вход. Изписаните стени, бучащия асансиор, третото подред от горе на долу, разбито стъпало я стоплиха. Извадиха я от асиметричните й мисли за правилните фигури.

Влезе в познатата стая. Добре оформена и квадратна.
На смачкания лист хартия, върху прашасалото бюро, с много усилия човек би могъл да разпознае телефонен номер. В препълнения пепелник - почти овъгледни останки от фасове, а той самият приличаше на вулкан след своето изригване. Разпиляните записки и книги из цялата стая навяваха творческа обстановка, но бяха по-скоро безпорядък. Безпорядък в стаята, в къщата, на улицата, в главата й. Безпорядък, който не намираше точното си място в порядъчния й живот. Безпорядък, в който имаше всичко друго но не и квадрати. Безпорядък от най-чист вид. От онзи безпорядък, който те влудява. От който те засърбява тялото, от който пушиш и кашляш и пак пушиш, от който се ужасяваш само при вида на най-малкия подреден детайл в някой друг. А квадрати в изобилие. През прозореца - квадрати, телевизорът - квадрат, информацията - квадратна. Дори ромбът се превръща в квадрат. Зависи от гледната точка. Изкъпа се. Пуши и заспа.

Сутринта беше топла, а слънцето се усмихваше през щорите, гонейки прашинките над заспалото лице. Аромат на кафе се просмукваше под прага, в стените, пробиваше си път до ноздрите, а през тях до черните сънища, мъчейки се да я спаси от тях. Някак си нередно е лятото да се сънуват кошмари.Не е нередно, кощунствено е. Отвори тревожно очи. Разбра, че евтината драма с елементи на екшън по американски образец, режисирана върху нейния живот е била само сън. И все пак стана от леглото предпазливо. Влезе при другите без да поздрави, добра се до голямата чаша, запали цигара и се вгледа в порцелана. Малки изкривени образи й се присмиваха, надничайки от черното кафе рано сутрин - последия белег на нощта. С огромно закъснение поздрави и излезе от стаята. Върна се отново в безпорядъка си. Разполагайки се в невъзможността си да бъде...и тъкмо си помисли "каква" и телефонният звън прекъсна съжденията й.

Квадратните плочки я отведоха до обичайното място, на което се чакаха. И то същото като плочките. дойдоха по едно и също време и двете се усмихнаха. Тогава тя се загледа в нея и видя всичко. Образът й изникна в съзнанието. Сякаш в безпорядъка я дразнеше точно тази подреденост на чуждия живот. Видя я, че обичаше да мечтае. Взирайки се в предмет, човек, във взъдуха превърташе лентите от отминали моменти. Превъртайки ги доукрасяваше. Почиваше си така. Натоварваше се така. Мислеше. Полетът на въображението й бе едва удържан от юздите на системната организираност. В практияния й живот, в подредения дом, в подредените мисли, листове, кутии, цели, прибори, книги, между сгънатите чаршафи, поддържаните цветя, между нея и себе си, тя въпреки всичко подреждаше и въздушните си кули и вятърни мелници. Здравината на логиката й и сигурността в крайната цел и даваха възможността да се "подреди" до мечтите си. Да се шмугне във въздушните си кули, да почерпи енергия от вятърните мелници. Подредените й мечти, в подредения й ум, я подреждаха на едно от първите места в подредения и квадратен живот.

Разделиха се на същото място. Всяка пое по правилните плочки. В правилната посока. С правилната походка. Прииска й се да се изплюе. Направи го върху плочките. Не й олекна.

В съседния апартамент през отворения прозорец се чуваха напъните на пияния мъж. Подпрелия се на дървото повръщаше не само алкохола, дразнещ стомаха му. Повръщаше себе си. По(връщаше) ударите над жена си, повръщаше премълчаните псувни, повръщаше изречените такива. Повръщаше празните си джобове, повръщаше единствената пълнота която имаше в себе си. През отворения прозорец, в стаята нахлуваха бебешкия рев, молитвите на старата вдовица и отговорът на самотната кукумявка, кучешкият лай, заклинанията на призраците, клетвите на мъртвеца. А там вътре на леглото кварталната курва пропъшкваше делово и с поглед загледан в далечината на нощта се опитваше да различи всички звуци, да ги вплете в прекрасна музика и да не мисли за недъгавото мъжко тяло, преминало отдавна младостта, което вливаше цялата си мъжка мощ в нея срещу скромна сума пари.

Сеансът приключи и уличницата позвъни на нейната врата за да поиска огънче. Подаде й кибрит, пасваш идеално в свиващата се от яд длан, на юмрук. Забеляза пак приложението на правилните фигури. Но кибрита се смачкваше. В ядния юмрук. Беше цяло щастие че правилната фигура добива очертанията на юмрука. Първият осъзнат бунт...? - помисли си тя и се усмихна.

С дни, месеци, години тя свикна с безпорядъка в почти порядъчния и вече живот. Пропагандираше го. Гордееше се с него. Говореше за него. Надсмиваше се чрез него. Разчупи квадратните кутийки, разхвърли кибритените клечки, квадратните мисли, изкърти правилните плочки в името на порядъчния безпорядък. В името на амодерното, асоциалното, за да се наложи и превърне в нов стереотип. В нова мода. В нов квадрат, макар и погледнат от някъде ромбоиден.


*ars oblivionalis - изкуството да забравяш /от латински/