бебе и куче

Много ми е гадно
Тука в тая къща има не едно а две кучета
Верно не влизат в нашата стая,където живот и здраве ще бъде бебо,но какво от това.Ходят из цялата къща
А за мен бебе и куче е равно на лудост\особено в апартамент\
Колкото наближава термина толкова по лошо става ,днес цял ден рева с глас и освен това се чуствам виновна пред малкото създание в корема ми

Мъжа ми каза ,че ще измисли нещо, но дали и какво незная,а пък и имам свекърва на която все още незная мнението.Мисля си че до сега тя трябваше да вземе някакво решение да ама не
Мислех да изчакам 2-3 години и тогава да си закупя жилище нещо по хубаво и голямо но както вървят нещата май ще е малък апартамент сега
Някоя от вас има ли такъв проблем и какво да правя според вас?

[/img][/url]

Защо те притеснява толкова кучето? И ние имаме куче и не сме се отказали от него след като се роди Маги. Да, не го пускам в нейната стая, а и имаме голяма тераса, на която живее през лятото. Проблем става, когато детенцето проходи и започне да кръстосва къщата. Аз чистя почти всеки ден, но толкова съм свикнала, че не ми прави впечатление.
Ако кучето е ваксинирано, чисто и обезпаразитено (вътрешни и външни паразити), няма проблем.
Не се тревожи! не знам каква е ситуацията при теб, но е редно да се съобразят с появата на новото човече. Говори със стопаните и се разберете как ще съжителствате от тук нататък.
В по-далечен план, установено е, че деца, които са расли с куче са по-общителни, по-отговорни и дори по-здрави.
Но ако за теб това е притесително, кажи им! Недей да се тормозиш и плачеш. Лошо е за бебче.

Съчувствам ти! Аз не мога да си представя да гледам дете и куче или котка в една къща. Две поредни години трябваше да живеем за по около месец в къща с куче и за мен това бяха месеци равни на години кошмар!
Колкото и да чистиш, си падат косми и като го видиш пълзящото човече да си налапва юмручето полепнало в косми ...! Абе и един косъм да има на него от куче или котка си е същата гадория, та нищо, че е обезпаразитено, ваксинирано и т.н. Гледама съм куче, но съм нямала деца. Може би отново ще си взема да гледам като остарея, освен ако не ми дадат внуци да гледам.

Не реви, и не си трови нервите, а седни и поговори с мъжа си и виж дали и той е на твоето мнение и дано да имате възможност да направите това, което ще те накара да се чувстваш спокойна. Ако пък нямате възможност в момента да се "отървете" от кучешкото присъствие в къщата, то се въоръжи с търпение - все пак има много семейства с деца и домашни животни, които си живеят в мир и без болести.

Да започна с това ,че мъжът ми тази вечер ми каза 3-4месеца кучетата ще ги заведе при баба си
Притесняваше ме хигиената особено в началото все пак аз предполагам след секциото няма да мога да чистя както си знам,а свекърва ми излиза в 5.30 и се прибира в 23.00ч
Освен това терасата където простирам е с дограма,а купите на кучетата са там,с две думи ме притесняваше това дрешките да не стават с косми.
А мъж ми колкото и да ми помага все пак е мъж
А колкото до кучетата особено малкото страшно много го обичам,но това не ми пречи да се притеснявам
Дали пък това не е от бременноста

А ти от каква възраст на бебо пускаш кучето при него?

[/img][/url]

Не искам да ти давам съвети, само ще споделя как е у нас:)
У дома сме с куче и две котки(е, бяха 3, ама...) Кучето е старонемска овчарка и козината целогодишно му пада като за световно. Една от котките, женската, от ~ втория месец та до сега нон-стоп си спи при дъщеря ми и проблем никога, никакъв не съм имала. Откакто е проходила Рали само гони ту кучето, ту някоя от котките да ги дърпа за опашки, уши, мустаци, абе каквото докопа...
И те я обичат и тя ги обича
Мисля, че й е много по-интересно да си играе с животните, отколкото с нас
Ами това е! А пък ти сама трябва да си решиш!
Пожелавам ти леко раждане и едно сладко бебче!

Ралица, 20.Х.02г.

Ами те са заедно от първия ден на Маги, но истински контакти имат от 3-4 месец на маги, когато прибрахме кучето вътре (като стана много студено).

Здрасти.
Напълно те разбирам. Аз преди да забременея имах куче, което гледах цели три години. Това куче е най.прекрасното на света кокер-шпаньолче, което можеш да си представиш. Ужасно го обичах.... Но ето че в един момент забременях и още от преди това си знаех, че като се случи това ще махна кокера. Пред месец го подарих на едно момиче. Не мога да ти опиша каква мъка ми беше - сигурно в продължение на две седмици съм си ревала за него.
НО! според мен е недопустимо да се гледад куче и бебе заедно. Колкото и да е чисто кучето ръси косми навсякъде, то е любвеобвилно и ще ближе бебето (това го знам от мои приятели) и изобщо не е хубаво. Освен това както ти каза - ще сис със секцио и няма да можеш да чистиш, а при такива обстоятелства чистенето трябва да е ежедневно, да не казвам и по няколко пъти на ден...

Не знам, но според мен трябва да настояваш да махнат кучетата. Бебето е много по-важно, както и твоето спокойствие!

Хайде успех! И не се тормози - като дойде бебето, щат не щат всички ще се съобразяват с него!

Ние също имаме малък сладък кокер към който сме страшно привързани.До преди няколко месец живееше заедно с нас ,но откакто разбрахме добрата новина кокера слезна 2 етажа по надолу(живеем в 3 етажна къща като ние сме на 2 и 3ти етаж а свекърва ми на 1вия)
Е сега мога да съм при него когато си поискам,но се отървахме от космите.Със сигурност от единия етаж се качват и нагоре с обувки и т.н но не е същото:)

Ние имаме куче, голямо и с доста козина, но и за миг не съм си помисляла да го давам някъде. Не виждам никакъв проблем да съжителстват бебе и куче. Може би в началото трябва да се ограничат контактите им, докато бебо изгради имунитет, а после - игри и забави! В крайна сметка, не можеш, а и никак не е препоръчително да отглеждаш детето си в стерилна обстановка. Нито на улицата, нито на детската площадка, нито в детската градина тя е такава! А и според последни изследвания, колкото по-рано детето се сблъска с всякакви алергени, толкова по-малко вероятно е да развие алергия към тях!

Искам да благодаря на всички за подкрепата
И да ви се похваля ,че моят проблем се реши
Една седмица преди да родя мъж ми ще закара кучетата при баба си .А след това далматинеца ще остане за винаги там,а малкият джак ръсел териер ще си го вземем,времето ще си покаже дали 3-4 месеца след това или повече.
Всъщност териера страшно го обичам\ако се сещате на тоя филм Маската е токова чудо същото\много е умен и любвеобилен,а и много ме разтварва
Аз също мисля ,че е възпитателно да гледаш дете успоредно с домашен любимец, но по нататък като поотрасне бебо живот и здраве
Пък и да мога да се развихря с "парцала" хи-хи

И аз имам куче и 2 котки.Кучето е ирландски сетер(разбирай с много косми).И аз не съм си и помисляла да се разделя с кучето,нито пък с котките!
Сина ми е с кучето от първия ден в къщи.Още като се прибрахме от родилния дом и оставих кучето да го подуши.Няма никакъв проблем до сега.Само когато детето плаче и кучето ми отива загрижено да провери какво става,като го побутне деликатно по главичката
Аз също съм много против стерилната пбстановка.По тази причина и не стерилизирам всеки ден шишетата му за хранене.
А и нямам търпение Габриел да започне да пълзи и да се закача с кучето.Ще е много весело.Каква по-хубава занимавка от игра с кучето?

Ние също живеем с бебе и куче и то в гарсониера , кучето контактува с бебето от първия му ден вкъщи и досега проблеми не е имало. Докато Марти беше съвсем бебе кучето идваше до него при всеки плач даже нощно време седеше до мен докато кърмех , след това аз лягам и кучето ляга. Сега е истинска забава детето вика на кучето КАКА но предолагам , че е защото още не може да произнася името и. Когато съм в парка и с двамата много се нервира когато тя си играе с други кучета или някое дете я закача така ,че веселбата е пълна .
Много се радвам , че сте намерили разрешение на въпроса , пък после ще им се радваш на дружните игри !!
Поздрави !!!

Марти 18.11.03г.