Ще се оплаквам!

Извинете, че ви занимавам, но няма с кого да сподля.
Криво ми е, място не мога да си намеря На всичкото отгоре написах темата веднъж и тъкмо приключвах и всичко изчезна, ей така без нищо...
Ето какво ми се случи преди половин час: След 2 седмици ми предстои раждане със секцио, бебка не пожела да се обърне с главичката надолу. Живеем на квартира, в Лондон с още 2ма човека (може да се нанесе 3ти, но вероятността е много малка). Обсъждали сме вариант да се преместим някъде самостоятелно, но няма да можем да се справяме финансово, ще можем да си покриваме само елементарните нужди. Съквартирантите ни са точни (е, не перфектни), къщата е чиста, не се вдига шум. Живеем си в голяма стая, делим само кухнята и хола. Банята и тоалетната ни са самостоятелни.
На гости ми беше една позната с която не се бяхме виждали почти година и успя за един час да ми развали настроението и да ме разплаче , като ми каза: "Ох, направо ви се чудя... Как се навихте да имате бебе при условие, че живеете с други хора, а не сами? Нали бебето ще плаче постоянно, а все пак другите си плащат наем и искат да си се приберат в къщи на спокойствие? Понякога ще искат да усилят и музиката. А ти няма да си в правото си да им правиш забелешка за това, те си плащат!"
Аз и казах, че съквартирантите ни не знаят от днес, че в къщата ще има бебе, че те знаят че бебетата плачат и че според мен ако на някой не му харесваше щеше да се изнесе. А тя ми отговори, че не съм в правото си да казвам на някой след като не му понася да се изнася. Но аз наистина нямах това в предвид.
Но след това се замислих... Как ли наистина се чувстват съквартирантите ни? Естествено, че се радват, но дали пък не се притесняват да ни кажат в очите, че ще ги притесняваме и че наистина ще трябва да правят компромиси? Опитвам се да се поставя на тяхно място и чесно казано, не виждам че има проблем.
Сега се чувствам натрапница, нагла. Чувствам се виновна, че ще преча.
Ох, не знам дали ви го обясних както трябва. Май и хормоните яко са ме затресли. Не мога да спра да плача... До сега си мислех само за бебка и предстоящото ми цезарово, но сега имам и още един "проблем" на главата си.
Има ли други мами в подобна ситуация, живеещи на квартира с други хора?

Сори, че стана толкова дълго.
Приемам всякакви коментари.

но леко утежнени условия.

Само стаята ни беше самостоятелна, наистина голяма, бяхме я преградили със завеса. Ужаса ми беше с WC-то. Още 3-ма квартиранти, всъщност 4-ма тай като на едната гаджето беше все с нея

аз много бременна, и с още 2 деца

като някой се опитваше да ни каже че сме луди и защо живеем по чужбините му казвах да върви на майната си и спирах да приказвам с такива хора.

Нашите съквартиранти/съквартиранки бяха много точни и никога не са правили въпрос за каквото и да е.

напротив, много ни се радваха и смятаха, че сме много специални хора

Така че спри да плачеш, успокой се и хич да не те брига какво ти е казала някаква мърла. Ще видиш как квартирантите ще се радват на бебето и как ще пазят тишина. Както и ще установиш живот и здраве съвсем скоро как малките бебета не се будят така лесно колкото и да е шумно

И като имате стая и баня/тоалетна само за Вас изобщо не е така сложно. Постарарй се да кърмиш бебето. Едно че е много полезно и за него и за теб, от друга страна е по-лесно. няма да се занимаваш да ходиш в кухнята да изваряваш шишета, да се приготвяш и т.н.

Каква е тази твоя позната,определено врагове не ти трябват.
Наистина ще ти е трудничко ,но лесно няма
В крайна сметка ти също си плащаш наем Нали знаеш на който не му харесва да си намери лесното,но аз мисля че ако някой от съквартирантите имаше претенции щеще да го научиш много отдавна.
Аз пък имам свекърва ,а пък тя си има куче и живеем в апартамент, което много ме притеснява ,но нямам избор
Успокой се и мисли само за бебо

[/img][/url]

Не се притеснявай толкова много. Има бебета, които почти не плачат. Моя Калоян поплакваше до 40 дена, сега реве само когато закъсняваме с храненето. И малкият ми племенник беше така.
Освен това, макар да живеем в самостоятелно жилище, то в блока /а дори не е панелен/ пак сме си като едно голямо семейство, всичко се чува.
Сещам се за онзи виц /да те развеселя/ : живеещия на първия етаж киха, съседа отгоре се провиква "наздраве", а съседа от петия етаж - "какво пиете, бе и защо не ме каните".

не контактувай с хора които не ти се радват

като родиш също избягвай такива завистливи личности - сигурна съм че тази твоя позната ти завижда. Завижда ти на това че се обичате с мъж ти, завижда ти че чакаш бебенце, завижда ти че имаш готини съквартиранти....и сигурно има и други неща за които завижда

повече усмивки

ако ти се пише пиши в нета съм още 4е пиша уж едно писмо

Здравей миличка Влизам аз в клуба след 100 годишна пауза и какво да видя - плачеща Деничка Дени, стегни се!!!! Ама бързо се стегни и спри да плачеш! Какво си се размислила толкова - абсолютно си права, че съквартирантите ви не знаят за бебето от вчера, така, че щом още си стоят при вас, значи не ги притеснява появата на бебенцето. Ако пък в впоследствие се окаже, че по една или друга причина вече не са доволни, те просто ще се преместят и в това няма нищо ненормално. Каква е тази твоя позната, какво е това чудо - те плащали наем??? Ами ти да не би да не плащаш? Принципът е - на който не му харесва - той се изнася. За каква натрапница изобщо може да става дума? Викай ура, че са просто съквартиранти и нищо не ви задължава да живеете заедно. Щом го правите, значи е изгодно и приятно и за двете страни. Абе я си помисли за момичетата, които пък живеят с лоши свекърви и то в техните къщи..... Не си разваляй последните дни на бременност с глупости, тегли една майна на разсъжденията на твоята позната, усмихни се и погали бебчо ( и от мен).
P.S. Виждаш ли като ходя на работа и нямам време за кю или клуба, даже незнаех, че бебка не се е обърнала (това обръщение ми мирише на момиченце или бъркам?). Пусни си кю-то ако си още тук, че да ти се накарам на спокойствие за глупостите, които си мислиш, че тук ме е срам

още има време

при мен поне се обръщаха една седмица преди раждането

Не мисля, че има смисъл да се притесняваш.
Както сама каза, те не знаят от вчера, че си бременна.
Имали са време 9мес. да си поговорят, да помислят, пък било то и да си намерят друга квартира.
Моята бебка е на 2 мес. Откакто се роди сме под наем. Нов блок, нов квартал, да не говорим за съседи. Много се притеснявах в началото да не би да някои да мрънкат от плача и.
Един ден се събудих от някакви викове и крясъци...то не бе секс, не бе чудо, ама това бе нещо убийствено. Чак се разтропаха от някъде по тръбите.
От тогава това нещо се повтаря доста често. Знам кои са, засичаме се по стълбите, гледам, че не им пука, а пък аз съм седнала да се притеснявам за плача и, който е като кашляне в сравнение с тях.

Мисля, че е най-добре да си поговориш с тях, да се разберете ,а не да плачеш.

Пази се, пази и малкото същество в теб!!!



Моето любимо ангелче

Много добре казано, аз наистина избягвам да общувам с хора, които не ми се радват и по принцип трудно може някой да ме изкара от равновесие, но тази мойта позната беше върха....
Аз също си помислих, че най-вероятно ми завижда, но после си казах, че съм егоистка и че не искам да приема истината и затова си мисля, че ми завижда...
Току що говорих със съквартирантите и им споделих притесненията си. Казаха ми, че съм луда да си мисля такива работи и че много се радват за нас...
Ох... поотмина ми малко....

Хахаха, този виц много ме развесели, не го знаех
Дано и нашата бебка не е много ревлива. Аз и мъжа ми сме били много кротки бебета... на, че има значение, де...

Чесно казано, май наистина ще я причисля към НЕприятелите.
Съгласна съм, че ще ни е трудно, но както ти казваш лесно няма.
Ама и твойта не е лесна-свекърва + куче....
Важното е да сме живи и здрави, а то другото ще се нареди!

ако бяха някакви гадняри щяха да живеят сам самички в някое стайче вашите съквартиранти

за да ти говори така познатата няма друго обяснение. и ти изобщо не си егоистка, не се опитвай да бъдеш добричка с лошави хора

чао и леко и успешно раждане
като нещо те тревожи го споделяй с хората с които живееш. те са ти като семейство

още веднъж всичко най хубаво

Ох, това обръщане....
През цялата си бременност се настройвах за раждане с много болки, а сега ми казват секцио... Не знам за какво да се настроя... Деня преди раждането ще ме гледат на УЗИ и ако не се е обърнала секциото не ми мърда, а ако случайно се е обърнала-естествено. Та все още не знам за какво да се настроя...
Но каквото и да е ще се справя!!!!

Така е, в крайна сметка ти не можеш да избираш дали бебето да плаче или не. Нито ти, нито то го правите нарочно.
Ама и твоите съседи не си поплюват, а Е, щом се обичат

Оооо, я не се притеснявай. Митака до 6 месечен мяукаше като коте. Направо не се чуваше.А сега, като отвори бурията, стой та гледай. Другото, което искам да ти кажа е, че (поне при него) тишина трябваше да се пази, докато заспи. После нямаше проблеми да се шуми. Даже гости сме си канили без проблем - ние в едната стая, а той в другата спи. А и съквартирантите ви не са тийнейджъри, за да пускат силни музики и пр. Пък и защо да не правиш забележка? Аз правя на съседските тийнейджъри, че пускат в съседната на детската стая силна музика, пък те са си у тях. Ама като ми пречат на детето, им звънкам и винаги се съобразяват.
Ако са ти точни хората, не се притеснявай. Винаги има начин да им направиш тактично забележка. Леко раждане и не се притеснявай, всичко ще е ок.

А да бе... Как може сега пък да се притесняваш за такива работи? Че колко шум вдига едно бебе? Да не мислиш, че ще реве денонощно и до там ще писне на съквартирантите ти, че да поискат да се изнасят... Та то ще спи през повечето време. Още повече пък да се чувстваш нахална и т.н. Глупости! Тая твоя "приятелка", какво е искала да ти втълпи с този мъдър разговор? С каква цел го е направила? Замисли се, дали не ти завижда за нещо и да се чуди, как да ти вгорчи хубавите мигове на очакване... Щото свят широк...
Какво би могла ти да направиш, че ти ги говори такива? А и съквартирантите ти, със сигурност, ако не им харесва новината, щяха да се замислят за изнасяне. Но аз съм сигурна, че се радват. Всеки се радва на бебетата...

Наистина са точни, а и да им направим забележка за нещо не се сърдят, винаги се съобразяват. Както и ние с тях.
Вече наистина не сме по на 15-18 години, че да правим щури купони, така че....
Мерси за мненията, много ме успокоихте!!!

Ами да, всички чакат бебето с нетърпение и много се радват. Дори си правят разни планове, кой как щял да помага, кой на какво щял да го учи...
Ама тази моя позната успя да ми вкара мухата в главата

Виж сега, тази жена гледа много негативно. Я не я слушай.
Твоите съквартиранти може да се радват на бебето, да искат да го гушкат и дондуркат. Това ще ти е много полезно, повярвай.
Бебето не е задължително да плаче. Едното ми дете беше ревливо като бебе, другото е плакало само няколко нощи - когато имаше възпаление на ухото, или когато му правиха от онези гадните ваксини ДТК. Иначе е кротък и сладък и се събужда с усмивка. Случвало се е да се буди нощем, нещо шушне в тъмното, ако светна - усмихва ми се - и си играе с нещо.
Да, съквартирантите ти може да усилят музика, но това могат да направят и някои други съседи? У нас това с музиката го прави мъжа ми и децата въобще не се впечатляват. Пазенето на тишина от вида "муха да не бръмне" е изнервящо и няма смисъл.

Хич не се връзвай. Някои хора просто или завиждат, или възприемат гледането на дете като нещо сложно и непосилно, и особено досадно.
Когато обичаш истински, гледането на бебе е радост, всяка негова беззъба усмивка те кара да се топиш от щастие и всичко ти се вижда толкова съвършено - мъничките краченца, ръчички, ушенцата, нослето... и може с часове да гледаш как си мърда устничките или как се радва и играе.
Твоите съквартиранти наистина за 9 месеца трябва да са проумяли, че идва бебе и след като са си там, значи, приемат бебето като нещо нормално и най-вероятно ще му се радват. Те ще гледат как расте и няма начин да не се привържат.
Та, въобще не слушай "доброжелатели".
Като бях бременна с второто, на пазара един продавач така загрижено ни каза нещо от рода на това, че горките ние, дето чакаме второ... Ние му отговорихме, че бебето е желано и очаквано и не разбираме какво се е загрижил толкоз... Особено каката - тя много искаше братче - и сега много помага...
Дано бебето се обърне, за да ти се размине секциото.
А другото ще се нареди само. Мисли позитивно и бъди спокойна.

Нямам търпение да я видя тази беззъба усмивка и да гушкам малкото сладурче!

Наскоро една позната ми разказа за това как е забременяла 7-8 месеца след първото си дете. С таткото много искали и това бебе, но останали страшно разочаровани, когато споделили с близки и приятели голямата новина и вместо поздравления и радости, получили само едно "Ах, горките вие... Не ви виждаме с още едно бебе, толкова скоро след първото. Как ще се оправяте" и други подобни.
Но хора всякакви....