Идея за шестицата

Много родители дават наградки за получена шестица. Може да е левче, може да е друго.
Ако децата са две и повече, идеята ми е: по левче за всяко от тях, независимо кой от двамата е изкарал шестицата.
Така, вместо завист и конкуренция (нелоялна, понеже не зависи от тях кога ще ги изпитат) - имаме сътрудничество и взаимопомощ.

ние не даваме нищо за шестиците

на принципа сме който иска да учи, да учи

Аз имам едно и давам по левче за шестица.но съм казала,че има ли двойка по две ще взимам.

сега се замислям защо не даваме и ние.....

днес като споделих и то се оказа, че повечето дават.....

а трябва ли?

Тази система проработи при брат ми, но той имаше проблеми (не му се учеше). Когато аз бях ученичка, такива работи нямаше.

Май сега се измодиха с тези парични награди.

Но! Щом друго не помага... струва си! При брат ми си струваше!

А, и по наше време на някои мои съученици им даваха пари. Дори и за петици. По ценоразпис.
Може и да са лъгали, просто защото така им се е искало, но знам няколко човека, които казваха, че им плащат за оценките.

Аз на моята дъщеря и на племенницата (когато се грижех за нея) съм им казала, че като изкарат шестици, те трябва да ме черпят мен.

Това си го говорим на майтап, но има много логика, защото шестиците са изкарани точно благодарение на мен - за това, че съм ги изпитала, хванала съм ги, че не си знаят урока, и сме го донаучили; проверила съм им домашното и съм открила грешки; не им се е учело, а аз съм ги накарала да им се доучи, изобщо създала съм им навика да учат. Е, не особено устойчив навик, но... доста труд, нерви и мое свободно време ми е отнело(

Та конкретно на въпроса - не виждам защо трябва да плащам за шестица. Друго, което повтарям на дъщеря ми е че училище се получават знания и от това дали тя ще си научи или не, моите знания никак няма да пострадат. Нито ще се увеличат, нито ще намалеят, но нейните няма да станат повече. Т.е. тя учи за себе си, не за мен.

ОБАЧЕ пък съм забелязала как действат наградите. Страхотен стимул са. Затова на определен период и казвам, че с татко и сме много доволни и много се радваме, че така добре се учи и искаме да и подарим нещо.
Или пък миналия ден на състезанието по математика като се класира толкова добре и дадохме 5 лв. Но това не е ежедневие и е само за математиката или в края на учебната година.

Темата е само за тези, които така или иначе дават - а не обсъждане за и против.

Темата си е много хубава.
Както за тези родители, които дават, така и да се обсъди трябва ли да се дава, или не.
Идеята да се дава и на двете (при положение, че изобщо се дава) е много интересна.
Мислих доста над нея.

Давам, но ... прегръдка, похвала и нематериално поощрение напр. някакво преживяване по техне избор. Във всеки случай не изисквам от тях брой шестици (нищо, че всяка година са пълни отличници, а през година имат шарени оценки), защото количеството не определя качеството на ... живот. Мразим бележкарството и корупцията и затова не ги поощрявам с пари. Утре децата, като имат някакъв бизнес и съответните доходи от него, това не значи, че колиеството пари ще определя тяхното качество на работа. Работа за 1000 лева от поощрявани с пари деца няма да е със същото качество работа за 100 лева на тези, които са поощрявани нематериално. Нека децата първо научат моралните категории, а после и количествените (материалните) като мярка на първите. Освен всичко съм за поощряване конкуренцията (състезанието) между децата и затова децата от рано да придобият навик, че не са равни по възможности в живота (всяко нещо, материално, трябва да се заслужи, заработи, приеме разумен риск, плати), но са с равни права да се реализират. Знам, че това последното звучи идеалистично, един вид моралистично, но наистина виждам смисъл децата да растат с надежа за своето бъдеще, като оптимисти, че могат да управляват съдбата си, а не с отровени души, че всичко се купува. Има време да разберат, че Дядо Коледа не съществува.

p.s. Ооп, печатна грешка в цифрите - и на двете групи деца да се чете 1000 лева.

Ако идеята ти е за екипност, сътрудничество и взаимопомощ за уроците между децата, то тогава би могъл да ги поощряваш, както се прави във фирмения мениджмънт или съответно ограничаваш. Пример, едното има слаба оценка и се налага да положи повече усилия, време да си научи, тогава екипът (семейството) поема цялата тежест, кой колкото може. Казваш "оставяме си вкъщи този уикенд, няма да ходим на планиранато парти, филм, картин, екскурзия и т.н., защото трябва да се работи за поправка на оценката, попълване на пропуски в знанията. Колкото по-бързо детето се справи, толкова повече време ще има за общите ви приятни занимания. Ако не този уикенд, то следващия или последващия. Ако някой (родител или брат, сестра) му помогат, тогава това време и усилия намаляват. Показваш им на децата с личен пример, естетвено, че това (взаимопомощта) работи за общото благо. Може и да има на първо време сръдни и мърморения, че заради един всички ще страдат, но като се обърне колелото, да се случи на недоволния същото, тогава ще се убеди в равновесието и законите на Паркинсън, които действат и така (песимистично), и на обратно (оптимистично). Обратното, ако някое дете има шестица или се е отличило със знания или извънредно добро поведение от другите, тогава екипът (в случая семейството) отива на отдавна планирано приятно преживяване (пак ще похарчиш пари, хе-хе, без да е необходимо директия подход).

ще можеш да си правиш редакции

Пусни си отделна тема за тези неща, моята е далеч по-скромна като претенция.
Макар че моята стъпва на българската традиция. Помня дядо си, сигурно много от вас - също. В резултат има(х)ме прекрасно образование. Вносните теории за образование водят до 40% тотална неграмотност в САЩ.
....
just for the record, лишаването заради поправка и работа през уикенда по мое мнение е за по-големи деца. С малките е донякъде като с кучетата - реакцията, която не е на момента, се възприема като незаслужено и немотивирано действие, съответно води до антиреакция (анти това, което уж очакваш). Т.е. ако не отидете на планираното в 18 ч. в неделя парти заради двойката в четвъртък, детето по-скоро си мисли, че е заради нещо от неделя сутринта. Не казвам какво ние си мислим - а какво детето си мисли, без да ни го каже. И при поощрението, както и при "управление на недоволството" въпросът е на момента (това ми е опитът, не знам какво пише по книгите).
...
По другата ти теза от по-горе: така правиш Нобелови лауреати, свободни генийчета и т.н. Аз правя средна класа. Ти целиш голям предприемач, голям политик, голям успех. Аз ще съм доволен - но сигурен - в добра заплата, добър специалист.
Т.е. имаме тотално разминаване в схващането за оценката ("бележкарство"). Въпрос на школа - какъв тип Бог искаш да бъдеш за детето си. Затова казвам: по-добре пусни отделна, по-глобална тема.

Нека си стоят грешките, тази издава един от недостатъците ми - прибързаност, нали не съм богиня

Прав си със забележката за навременната реакция и разделение по възраст.

Но не разбирам защо си избрал реакцията за стимул да бъде с пари?

Разбирам разликата в мнението ни за училищните оценки - за теб са критерий за грамотност, знания и успех, а за мен са оценка за адаптация и интелигентност на детето в средата, т.е доколко е могло да отговори на изискванията на конкретните учители в конкретното училище сред конкретното ниво на съучениците си. При 6 степени училищните оценки не могат да отразяват наличието на знания, да не говорим за умения. Тотална неграмотност има и у нас, и то сред отлични висшисти, с един куп дипломи... За успеха... Защо мислиш, че като им плащаш за шестиците на децата сега, те един ден ще имат успех и ще станат добри специалисти, средна класа? Училището е нещо задължително, нещо като наличието на теоретични знания за един потенциален професионалист. Това (теорията) не носи пари на никой. Друг е въпросът дали тази теория (знания) може да се приложи на практика и да донесе пари. Затова не виждам смисъл да се поощрява материално натрупването на знания, по-скоро уменията да се ползва теорията е за материално поощрение. Затова и аз се възползвам от време на време от съветите по книжките как да възпитаме децата си правилноотношение към парите и "плащам" пари за джобни на децата, ако се уговорим да свършат нещо извънредно напр. да измият колата, да почистят офиса, да ми записват за няколко часа ангажиментите (име, телефон, проблем) по телефона, да разпечатат х на брой оферти и т.н. Виж, ако мислиш, че дипломата (хартийката) урежда успеха им, защото имат запазени работни места с връзки от таткото, майката, твоят вариант е работещ. Българските традиции точно това са и предполагали, родителите, най-вече бащата, са давали мило и драго, най-вече пари, за да изучат децата си и после са ги уреждали при свои познати хора да станат, къде занаятчия или да наследят бащини имоти и да станат чорбаджии. И какво, ако срещнат житейски проблем, пак ще тичат при таткото, а като се женят, пак ще искат разрешение от таткото, има ли имуществен ценз (зестра) бъдещата снаха или зетя... Пълна зависимост и патрулиране за всяка стъпка... Ако у нас имаше аристократи и техни потомства - ОК... Има много малко потомствени фамилии интелигенти и затова този патриархален стил възпитание едва ли е добре да бъде масов, както е все още... Не е актуално на динамиката на времето, а не на САЩ Но ако децата не могат или не трябва (защото така "неграмотно" са решили родителите им) да разчитат на връзките на родителите си, а само на собствени сили, по-добре да се подготвят да разчитат на себе си, нали?

Извинете, за разводняване на темата!

OK, да не пишем дисертации все пак.

Ясно е, че левчето е някаква последна, маловажна част, нека да не преувеличаваме ролята му (нито да подценяваме децата). Нито е сума, за да се нарече "пари", нито нищо - съвсем морален стимул е, като медалче. Не искам да споря по въпроса като принцип.

Ако има някой, който все пак е с 2+ деца и му е интересно, да сподели. Ако не - здраве.

Аз също мисля,че идеята да плащаме на децата си ,за да си учат уроците е крайна мярка/само ако нищо друго не помага/.По този начин се опорочават отношенията дете-родител."Шестиците" не бива да се превръщат в сделка.Можем да наградим детето си по хиляди начини и поводи.Ами ако не получава шестици?За какво ли тогава да му платим?Но все пак ако си започнала да практикуваш този начин на поощрение май ще трябва да продължиш.В противен случай има опасност педагогиката ти да рухне.Хареса ми подхода ти към двете деца.Колкото до сарказма ти към Джени-струва ми се неуместен.Тя просто защитава теорията си.Аз се опитвам да не лишавам детето си,но и не мога да му се отблагодаря за всеки негов успех с материален стимул.То знае за затрудненията ни и може би точно заради това се опитва да ни зарадва въпреки тях.Засега се справяме,но се страхувам да не пострада самочувствието му.

една молба до модераторите да ти локнат темичката в момента в който я пусна???

или изрично да беше предупредил че това не е обсъждане, не се приемат коментарии и могат да пишат само други еснафи чието мнение се покрива на 100 % с твоето

като не е заключена всеки може да си пише каквото си иска.

а ти се смяташ достигнал до особени морални висоти и невероятно умствено прозрение с даването на по левче на всяко от децата май

че нямам 2 деца, а едно и не му плащам за оценките (тук съм съгласна с Жени)...

Но ако предположим, че съм в твоята позиция, бих плащала левчето само на детето, изкарало отличната оценка и в замяна на това за лоша оценка или провинение наказанието ще е за двете деца, без значение кой е виновен.

За да свикнат да носят отговорност и за чуждите грешки (както ще им се налага цял живот). Другото - да печелиш дивиденти от чуждия труд се научава лесно, няма нужда от материално поощрение за това


Ти имаш ли?