Кога решихте?

Zdravejte na vsi4ki! Interesno mi e koga i kak reshihte da imate bebe? svurzano li beshe s finansovite i ikonomi4eskite uslovia ili mislehte 4e niama zna4enie tova? nie s moia muj sme go otlojili pone s godina da po4nem da pravim opiti, zashtoto oshte u4im, no ve4e taka ni se iska i na dvamata da si imame sladur4e. No ot druga strana kato niamam vreme i uslovia i me e strah, 4e drebosuka niama da go gledam kakto iskam! Ta mi e interesno vie koga, kak i taka natatyk ... :)



Силвър Елф: Редактирано заглавие от латиница на кирилица!

Решението ми дойде спонтанно. Преди това се страхувах. Обаче се оказа, че бебетата не ги носят щъркелите по поръчка, така че, не отлагайте. Успех.

мм даааа...и аз бях така,не се притеснявай.Но понеже времето минаваше и ние все не бяхме на желаното от нас финансово ниво и в крайна сметка решихме,че ще се справим все някак си(което не се оказа никак лесно,а е едва началото...).Не съжалявам обаче.Сина ми има всичко,дори и повече от колкото имат децата на мои приятелки с повече пари от нас.Така,че пари се намират,а детето е най-безценното нещо на света.
Вие ако продължавате да разсъждавате така най-вероятно никога няма да се почувствате готови.Просто трябва да преосмислите приоритетите си.
А на колко години си(сте?) Аз съм на 27 сега,но забременях и родих на 26.
ПОне изчакай да завършите,ако мислиш,че няма да се справите,но моят мъж е студент в момента,но е задочно,за да може да учи и да ходи на работа,а и бебе да гледа:))))))
И надявам се някой ден ако сме по-добре финансово да си имаме и второ детенце

Ако мислиш по този начин, все нещо нещо ще си намираш да те спира да си имаш детенце. Все нещо няма да ти харесва във финансовото ти положение, или жилището ти, или условията... така може да чакаш още 10 години "да се уредите" преди да се решите че сте готови да станете родители.
Според мене няма смисъл да се чака. Ако искаш да имаш дете - действайте! Не мисля че ще е безотговорно. На тебе майчините ти инстинкти сами ти говорят, искаш го със цялото си същество.
Давайте и не се стахувайте!

При нас идеята за дете не беше никак спонтанна, но желанието да.
Аз тъкмо започнах второ висше( но по индивидуален план за 3 години) и се хванах с основен ремонт на апартамента и след като го приключих( до началото на новия семестър) си направихме бебо. Буквално станаот първия път . И ние много се радвахме. И така плана ми беше да съм бременна през втората година на обучението ми, да родя през ваканцията и да глдам малкия последната година. Т.е да нямам прекъсване за майчинство в биографията. Шегата настрана, но наистина е хубаво да планирате. Вярно е, че дете се гледа с 2 и 200 и не е необходимо да приготвите всичко преди това, но много сериозно трябва да помислите всякакви варианти и каквото можете да направите преди да решите да иматебебе. Ако има кой да ви помага е добре, ако не..трудничко е. Казвам го от личен опит. Но ако както казваш ви се иска вече да имате дете значи сте готови за това. Само трябва да уточните подробностите покрай гледането- жилище, да предвидите възможността ти да не можеш да ходиш на работа( финансовата страна на този проблем), да направите груба сметка на необходимите ви неща ( майчетата тук имат много списъци, някои от които с цени да ви ориентират) и започвайки да трупате едно по едно..работете за бебенце :-) Не винаги става от първия път, но това да не ви притеснява.
Успех!

И аз съм от тези, които планират. Малко рисковано ми се виждаше да кажа: давай да раждаме пък каквото ще да става все ще го изгледаме някак си. И ние учихме и решихме да изчакаме докато завършим, т.е. направихме бебка докато още учехме, а се роди след завършването и таткото имаше стабилна работа вече. Да си призная на мен хич не ми се чакаше, но за късмет пък се получи още от първият път и чакането не беше ненужно удължено. Дете се гледа и с малко и с много стига родителите да имат желание, но е много по-спокойно когато мама и тати имат необходимите време и средства. А иначе ако чакаш финансовото положение да стане идеално това време може и да не дойде, малко са тези, които могат да се похвалят с това, но поне гледай време да "осигуриш"

Ние още не сме се осигурили достатъчно добре финансово,обаче решихме,че това няма да ни спре с бебока!В крайна сметка никой не ти дава гаранция,че ще дойде ден ,в който всичко ще ви е наред...Така че лесното му се намира винаги.А на нас даже няма кой да ни помага...

И аз много обичам планираните неща, и аз така изчаквах - работа да си намерим и двамата, после да ме назначат на постоянен договор, да си намерим жилище, да го оправим, и когато най сетне се решихме - хоп изненадка, планът не може да се изпълни.... А аз си мислех че мога да планирам зодията даже...Явно там горе някой е решил да ми натрие носа задето си правя сметките без кръчмаря..

Ненапразно казват хората - "Човек предполага, господ разполага".

Ами и аз това казах, че финасовото положение може никога да не се оправи, това не означава, че не трябва да се раждат деца, но ако има някакви по-добри изгледи в скоро време (не само от финансово естество) по-добрият вариант е да се изчака. На мен специално ми се вижда доста трудно да се разкъсва човек между бебе, лекции и изпити примерно, ами това си е стрес и за мама и за бебо (знам, че много от пишещите тук по този начин са си отгледали децата, но това не означава, че е лесно), та ако има възможност за планиране е добре да се планира, това ми беше мисълта
А това за помагането- и на нас никой не ни помага, но за мен това е нормалното състояние, не ми харесва варианта да очаквам непрекъснато помощ от някъде за да си отгледам детето.

и аз мисля че финансовото състояние не е определящо в решението, но според мен решението да имаш дете трябва да е планирано и обмислено. Въпреки че например имах желание за това може би още преди 2-3 години, когато връзката ни с мъжа ми стана сериозна (бяхме 2-ри курс). Сега аз съм на 24 г. и ми остава една година учене, като едновременно с това работя, а мъжът ми даже и на две места работи (поне вече завърши и ходи войник даже :).
По-скоро имах предвид като време и условия...Все пак раждаме децата, за да ги отглеждаме и правим дори по-добри човеци от нас...Може би всъщност обаче това е, защото нямам собствени деца все още и съм малко идеалист :).
Другото което ми е интересно при решението. Кариерата и как се отразява бебето на професионалната реализация на жените. В момента си подавам документи за разни университети в чужбина (затова казвам че ми остава още 1 година яко учене, живот и здраве) и ми прави впечатление, че жените които кандиатстват за магистърски степени са около 20-30% от общия брой кандитастващи. Това е поради факта, че за мастерски степени по бизнес (каквато аз искам) се иска професионален опит 2-3 години+бакалавърска степен. Е, коя жена на 26-27 г. обикновено по това време вече няма да мисли за деца и семейство, а тепърва да се учи....Което всъщност е вид дискриманиця, щото докато жените гледат децата, мъжете учат МБА и се реализират.
Та такива въпроси ме вълнуват.Чудя се дали си струва, дали ще загубя нещо, или пък ако реша да не следвам целите си и мечтите си относно образованието и въобще житейския опит, който се трупа в такава академична среда, и обратно, да взема решение сега да имам дете. Дали после няма да мисля че съм пропуснала нещо...
Сега ще кажете че децата са най-ценното, и ако ги имаш, нищо не можеш да пропуснеш...или всичко си заслужава. Но все пак нито една от нас не е започнала да прави опти още на 16 г., щото може и да не стане по-късно. Всеки чака подходящия мъж, подходящото време и т.н. Стана малко дълго, ама доста мисля напоследък по този въпрос та затова.
Хайде поздрави на всички!